РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. Пловдив, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в публично заседание
на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502146 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Г. И. Т., ЕГН: **********, чрез адв.
Е. К., против решение № 252/06.06.2023 г., постановено по гр. дело № 23/2023
г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, IV гр. състав, с което е
отхвърлен искът на жалбоподателя против баща му И. Г. Т., ЕГН:
**********, да му заплаща месечна издръжка в размер на 600 лева, считано
от 03.12.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Жалбоподателят Г. Т. счита, че първоинстанционното решение е
неправилно. Не бил правилен извода на районния съд, че ответникът не
работи и не е в съС.ие да заплаща издръжка на пълнолетното си дете. По
друго дело (гр. дело № 100/2020 г. по описа на РС – гр. Асеновград, IV
състав) страните постигнали спогодба, в която се съдържали данни за
значителни доходи, получавани от ответника по жалбата към 2020 г.
Разпитаните от Асеновградския районен съд свидетели дали показания, че И.
Т. продължавал да работи като ***** и реализирал доходи около 3000 евро на
месец. Назначеният особен представител на ответника заявил, че ответникът
следвало да плаща минимална издръжка и след навършване на пълнолетие на
ищеца, което съставлявало частично признание на иска.
Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов такъв,
1
с който да осъди И. Т. да заплаща на Г. Т. претендираната издръжка в пълен
размер.
Въззивната инстанция констатира, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява
процесуална допустима.
По делото не е постъпил писмен отговор на жалбата.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че И. Т. е баща на жалбоподателя Г. Т., а
за това обстоятелство е представено и удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № ***** от *****.2004 г., съставен в гр. ****.
Страните също така не спорят, че със спогодба по гр. дело № 100/2020 г.
по описа на РС – гр. Асеновград, IV гр. състав, е постигнато доброволно
уреждане на спора им, като издръжката на тогава непълнолетния Г. е
увеличена от 150 лева месечно на 300 лева месечно. От съдържанието на
влезлия в сила съдебен акт е видно, че И. Т. изрично се е съгласил и без
затруднения е могъл да заплаща издръжка на сина си в размер на 300 лева
месечно до към декември 2023 г., когато Г. навършва пълнолетие.
Спорни са обстоятелствата относно трудовата заетост на ответника по
жалбата и получаваното от него възнаграждение, както и наличието на
специални нужди у ищеца, обосноваващи необходимостта му от издръжка и
след навършване на пълнолетие на 03.12.2022 г., докато учи в редовна форма
на обучение.
От удостоверение с изх. № ***** г., издадено от СУ *****, се
установява, че за учебната 2022/2023 г. жалбоподателят Г. Т. е ученик в 12-ти
„А“ клас, дневна форма на обучение.
Разпитаните пред първата инстанция свидетели Ж. Д. и Й. Н. изнасят
данни, че Г. Т. е ученик последна година: „Той с това увреждане няма как да
работи тежка работа и заляга над учебниците.“ (св. Д.), „Г. ученик беше,
сега е абитуриент.“(св. Н.) Единодушни са също така, че ищецът има
здравословни проблеми, изразяващи се в трайно увреждане на крака му
вследствие на автомобилна катастрофа. Посочват, че само майката издържа Г.
Т., а бащата единствено изпращал пари за издръжка до навършване на 18-
годишна възраст на детето, но след това спрял. И двете свидетелки дават
показания, че И. Т. работи в чужбина, макар и впечатленията на г-жа Д. да не
са преки, а г-жа Н. да не е сигурна дали и към момента на съдебното дирене
пред районния съд Т. старши продължава да работи. Противоречиви са
показанията на свидетелките относно обстоятелството колко често Г. се
нуждаел от специални обувки поради увреждането на крака си – св. Д.
посочва, че те се купуват всеки месец, а св. Н. – че се купуват поне веднъж в
годината. Настоящият съдебен състав намира това противоречие за
2
несъществено, доколкото показанията са логични, ясни и безпротиворечиви в
останалата си част, поради което и следва да бъдат кредитирани за
еднопосочно изнесените обстоятелства.
От справка с рег. № *****г. на НАП се установява, че за периода от
01.01.2021 г. до 15.05.2023 г. за въззиваемия И. Т. не са подадени
уведомления за регистрация на трудови договори, както и данни за
осигуряването му.
Съгласно чл. 144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид, че към момента г-н Т.
старши е в трудоспособна възраст, а по делото безспорно са налице данни, че
пребивава в чужбина, приема, че същият има възможност да реализира
доходи от трудова дейност. Този извод не се разколебава от представената по
делото справка, доколкото тя касае единствено данни, с които разполагат
българските данъчни власти.
Отделно от горното, до датата 03.12.2022 г. той е заплащал без
затруднения издръжка на сина си в размер на 300 лева месечно, съгласно
постигнатото пред Асеновградския районен съд споразумение, за което
обстоятелство са единодушни и двете разпитани пред първата инстанция
свидетелки. Към тази дата, видно от горецитираното удостоверение,
жалбоподателят е бил ученик в 12-ти „А“ клас, редовна форма на обучение.
Това обстоятелство е било налице и след тази дата - до 16.05.2023 г., когато
съгласно Заповед № РД ***** г. на министъра на образованието и науката, е
завършил вторият срок за учениците в 12-ти клас.
Макар и пълнолетен, г-н Т. младши е продължил да следва същия ритъм
на живот – всеки ден да посещава училище, да посвещава времето си на
учебния процес, за да завърши средното си образование – св. Д. и св. Н. са
категорични относно тези факти. Категорични са и че детето учи, не
споменават да работи и да може да се издържа от имуществото си.
Предвид гореизложеното, макар и правилно да е посочено в обжалвания
съдебен акт, че след навършване на пълнолетие задължението на родителите
за издръжка не е абсолютно, частично неправилни са изводите на
първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на
исковите претенции.
Жалбоподателят е бил ученик в дневна форма на обучение през
учебната 2022/2023 г., като се е ангажирал изцяло с образованието си, няма
данни да има достатъчно доходи или имущество, от които да се издържа сам.
Налице са и специални нужди, които допълнително обосновават
3
необходимостта му от издръжка и след навършаване на пълнолетие до
завършването на редовното му обучение. Бащата И. Т. има понастоящем
възможност да реализира доходи от трудова дейност, а и е успявал без
затруднения да заплаща издръжката на сина си, за чийто размер е изразил
доброволното си съгласие. Пловдивският окръжен съд намира, че на
жалбоподателя следва да се присъди издръжка в размер на 300 лева месечно
за периода от навършване на пълнолетие (03.12.2022 г.) до завършване на
средното му образование (16.05.2023 г.). Според съда този размер е съобразен
както с нуждите на учащия се младеж, така и с възможностите на бащата да
дава издръжка.
Въз основа на тези съображения, обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен искът в размер на 300 лева месечно, а в
останалата част – същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Направеното от особения представител на ответника в о.с.з. на
29.08.2023 г. искане за заплащане на възнаграждение за въззивното
производство е основателно. Следва да му бъде издаден РКО за сумата от 500
лева, представляваща възнаграждение в размер по чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
Г. Т. следва да се присъди сума в размер на 250 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство –
заплатен адвокатски хонорар. За въззивната инстанция на жалбоподателя
(ищеца) не следва да се присъждат разноски, тъй като не се представиха
доказателства за заплащането им.
Предвид характера на производството, изхода от спора и на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се осъди И. Т. да внесе в полза на бюджета на
съда сума в размер на 608 лева, от която: 108 лева за държавни такси за две
съдебни инстанции и 500 лева възнаграждение за особен представител за две
съдебни инстанции. Тъй като ищецът е освободен от внасяне на такси и
разноски в настоящото производство, припадащата му се част от
отговорността за разноски (парична сума в размер на 608 лева) следва да
остане в тежест на бюджета.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 252/06.06.2023 г., постановено по гр. дело № 23
от 2023 г., по описа на Районен съд – гр. Асеновград, ІV гр. състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Г. И. Т., ЕГН: **********, поС.ен
адрес: гр. *****, срещу И. Г. Т., ЕГН: **********, поС.ен адрес: гр. *****, за
заплащане на месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, считано от
03.12.2022 г., ведно със законната лихва от падежа на всяка вноска до
4
окончателното им изплащане, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 144 от Семейния
кодекс, да заплати на Г. И. Т., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер
на 300 /триста/ лева за периода от 03.12.2022 г. до 16.05.2023 г., ведно със
законната лихва от падежа на всяка вноска до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, с която е
отхвърлен искът на Г. И. Т., ЕГН: **********, срещу И. Г. Т., ЕГН:
**********, за заплащане на издръжка за горницата над 300 /триста/ лева
месечно до пълния претендиран размер от 600 /шестстотин/ лева месечно,
считано от 03.12.2022 г., ведно със законната лихва за горниците от падежа на
всяка вноска до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН: **********, да заплати на Г. И. Т., ЕГН:
**********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС – гр. Пловдив, сумата от 608 /шестстотин и
осем/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на особения представител адв. С. К. Д. РКО за сума в
размер 500 лева, представляваща възнаграждение за въззивното производство
в размер, определен по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5