Определение по дело №1254/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№587                                                                  16.07.2019г.                            гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на шестнадесети юли                                                     две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

     

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ          

           

            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                                                ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар  ………………….……………

Прокурор  ……………………………...

като  разгледа  докладваното  от  съдията  -  докладчик   МАВРОДИЕВА

частно гр.   дело   N 1254 по  описа  за  2019 година.

 

Производството е образувано по частната жалба на „Юробанк България“ АД -гр.София, чрез адв. Христина Иванова против разпореждане № 1140 от 31.01.2019г., постановено по гр.д.№ 548/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника З.И.П.за сумата 196.91 лв. – мораторна лихва от 20.07.2009г. до 14.01.2019г. като неоснователна.

 

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като незаконосъобразно. Излага подробни съображения за дължимост на претендираната мораторна лихва, която по естеството си била различна от законната лихва, която заявителят претендирал от датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че по тази причина заявителят определил изтеклата мораторна лихва, докато законовата била определяема.

                                                                                                                        

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

           

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.             

 

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Юробанк България“ АД -гр.София за издаване на изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника З.И.П.за сумата 196.91 лв. – мораторна лихва от 20.07.2009г. до 14.01.2019г. като неоснователна.

 

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист за сумата 196.91 лв. мораторна лихва от 20.07.2009г. до 14.01.2019г. , начислена съгласно чл.11.3 от Общите условия на банката, тъй като съгласно т.4а на ТР № 4 от 2014г. на ОСГТК е прието, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.

Частно гражданско дело № 548/2019г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 1457.54 лева главница от невърнат кредит по заявление - договор за издаване на кредитна карта „American Express” от 20.07.2009 г., с 326.97 лева възнаградителна лихва от 20.07.2009 г. до 30.11.2018 г., със 196.91 лева мораторна лихва от 20.07.2009 г. до 14.01.2019 г., със 147.13 лева такси от 20.07.2009 г. до 14.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението от 28.01.2018 г. до изплащането й, както и разноските по делото, срещу длъжника Златина Иванова Петкова.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 31.01.2019г. за сумата за 1457.54 лева главница от невърнат кредит по заявление - договор за издаване на кредитна карта „American Express” от 20.07.2009 г., с 326.97 лева възнаградителна лихва от 20.07.2009 г. до 30.11.2018 г., със 147.13 лева такси и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението от 28.01.2019 г. до изплащането й, както и 370.23 лв. разноски, съразмерно на уважената част от искането.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като е уточнил претенцията си 1457.54 лв. главница, 326.97 лв. – възнаградителна лихва, 196.91 лв. мораторна лихва за периода 20.07.2009г. – 14.01.2019г. и 147.13 лв. такси.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. След като длъжникът изпадне в забава, дължи на кредитора обезщетение, защото последния неправомерно е лишен от възможност да ползва паричните си средства. Претендираната мораторна лихва има обезщетителен характер и представлява по естеството си обезщетение за забава. В чл.11.3 от ОУ/ общите условия/ към процесния договор за кредитна карта е предвидено, че в случай, на просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава върху просрочените суми.   

В т. 4а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., постановено по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е предвидено, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.

По съществото си, претендираната мораторна лихва е точно такава законна лихва, дължима от датата на падежа на задължението до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този смисъл претендираната мораторна лихва е дължима от длъжника, в това няма спор, но същата не може да бъде присъдена по реда на чл.417 ГПК, съгласно цитираното ТР № 4/2013г. на ВКС.  

В тази връзка въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на закона за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 196.91 лв. – мораторна лихва за периода 20.07.2009г. – 14.01.2019г.. Ето защо искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в тази част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1140 от 31.01.2019г., постановено по гр.д.№ 548/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

         

                          

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: