№ 214
гр. Тутракан, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100290 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2421/27.05.2024 г. на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ***** против Н. З. Л. с ЕГН
********** за осъждането и да плати парична сума по договор за
̀
потребителски кредит.
За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК,
завършило с Разпореждане № 141/02.02.2024 по ч.гр.д.№ 23/2024 на Районен
съд – Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение,
потвърдено с Определение № 273/24.04.2024 по в.ч.гр.д.№ 139/2024 на
Окръжен съд – Силистра.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 1962,92 лева, и от настоящия адрес на потребителката,
който е в *****, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 39,26 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на Разпореждане № 141/02.02.2024 по ч.гр.д.№
23/2024 на 24.04.2024 г.
С исковата молба се претендират на основание договор за кредит за
текущо потребление от 04.03.2022 г.: главница 648,09 лева, явяваща се
разликата над уважените със заповедта за изпълнение 4000,05 лева до
претендираните 4648,14 лева; договорна лихва 1092,59 лева за периода
1
02.10.2022-04.12.2023; лихвена надбавка за забава 45,26 лева за периода
02.10.2022-04.12.2023; обезщетение за забава 56,98 лева за периода
05.12.2023-09.01.2024; разходи при изискуем кредит 120 лева.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че е титуляр на вземането,
възникнало от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Моли за
уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответницата Н. Л. не подава писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Видно от разписката към съобщение от 17.06.2024 г.
и допълнителната информация от връчителя, съдебните книжа са връчени на
27.06.2024 г. на Н.И.М. – *********, със задължението му да и ги предаде.
̀
В съдебното заседание ищецът поддържа иска.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
От представения потребителски Договор за кредит за текущо
потребление от 04.03.2022 става ясно, че със същия страните са уговорили
заем в размер на 5000 лева, за срок 60 месеца, при ГЛП 19,95% и ГПР 22,91%.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за компетентно и обосновано изготвено, се
доказва, че сумата от 5000 лева е усвоена от ответницата, като на 04.03.2022 г.
сумата е постъпила по банковата и сметка и на същата дата банката служебно
̀
е погасила 90 лева задължение по „Такса бърз кредит“.
С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена на
кредитополучателката на 05.12.2023 г., банката кредитор е обявила
предсрочната изискуемост на заема.
Съгласно справката в табличен вид към заключението на вещото лице,
последното погасяване на дължими вноски по кредита е на 02.09.2022 г.,
откъдето следва, че към 05.12.2023 ищецът е имал правото да обяви заема за
предсрочно изискуем.
Според заключението на вещото лице, законната лихва за забава върху
просрочената част от главницата, преди обявяването на заема за предсрочно
изискуем, в претендирания период от 10.01.2022 до 16.10.2022 г. е 51,99 лева,
а не както е посочено от ищеца 52,31 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, в ГПР от 22,91%, както е по
договора, или 22,92%, както е по изчислението на вещото лице, не е включена
ежемесечната застрахователна премия от 8,74 лева, която е отразена в
погасителния план. С нея ГПР възлиза на 26,75%.
Спорният въпрос е дали застрахователната премия следва да се отчита
като общ разход по заема, оттам и в ГПР.
Съдът съобразява, че след таблицата на погасителния план е записано,
2
че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита, но
въпреки това, видно от приетия сертификат по застраховка „Кредитна защита“
и от съгласието за присъединяване към нея, застраховащ и ползващ се от
застрахователните плащания при настъпване на застрахователните рискове е
банката кредитор, която действа и като застрахователен агент по договор сл.№
********. При това положение, и след като застрахователната сума е
включена в погасителния план, за същата не може да се приеме на основание §
1, т. 1 от ДР към ЗПК, че е разход, който не е задължителен за сключването на
договора за кредит при конкретните условия.
В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да
не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна
за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното
транспониране на директивата, смисълът и е запазен в ЗПК.
̀
Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това
условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.
Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че
обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на
риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има
качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил
договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение
че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било неоснователно да се
приеме, че процесната застраховка е нямала значение за отпускането на заема
при конкретните условия. Съдът обръща внимание на съображение № 20 от
Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът
реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално
усърдие. Щом договорът, застраховката и изобщо всички документи по заема
са подписани на една и съща дата – 04.03.2022 г., и от един и същи служител
на банката – Добринка Илиева, обективната оценка на тези факти сочи на
извода, че кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които
следва да направи потребителят за получаването на заема при конкретните
условия. Ето защо ежемесечният разход от 8,74 лева е следвало да се включи
към общите разходи по заема, оттам и при изчислението на ГПР.
Разликата между реалния и договорения ГПР е (26,75-22,91) = 3,84%.
Тутраканският районен съд съобразява, че банковите служители, когато
оферират даден кредит, ползват калкулатори за изчисляване на погасителните
вноски и ГПР, съобразно изходните параметри (условия), които договарят.
Възможно е различните калкулатори да имат разлика в настройките за
3
закръгляния, които да резултират в сгрешен ГПР. Те обаче биха били
минимални, ако причината е само в настройките за закръгляне, както е в
случая от 0,01% между посочения в договора ГПР и изчисления от вещото
лице във вариант първи – без застрахователната премия. Ето защо, дори да
има отклонение между действителния размер на ГПР и договорения, която
разлика да е в ущърб на потребителя, от значение е дали ГПР е заблуждаващ.
Противното, ако се приеме, че всякакво отклонение, било то и абсолютно
минимално, води до невъзможност ГПР да изпълни функцията си на
стандартизиран показател за сравнение между различни кредитни оферти, би
бил несправедлив от гледна точка на добросъвестния кредитодател. Критерии
за това, коя стойност е минимална и коя съществена, няма: нито законови,
нито изведени от практиката. Затова Тутраканският районен съд възприема
такива по съображения, изведени от общото начало за справедливост в
гражданския оборот – чл. 5, изр. 2, пр. 1 от ГПК, приемайки че когато
разликата между действителния ГПР и договорения е повече от 1/10 от
последния, ГПР не би могъл да изпълни функциите си на стандартизиран
показател за сравнение между различни кредитни оферти. Този критерий не
съобразява разликата на процента ГПР в абсолютна стойност (като процентни
пунктове), тъй като при кредити, които са с нисък ГПР, разлика от 1-2% може
да е твърде съществена за вземането на потребителско решение, докато
същите 1-2% при т.нар. „бързи кредити“, които са високолихвени, по-скоро не
биха имали такова значение.
Установената разлика от 3,84% се явява с повече от 1/10 от договорения
ГПР 22,91%, и освен това се дължи на невключване на застрахователната
премия към общите разходи по заема, поради което съдът приема, че
договореният ГПР е довел до невъзможност последният да изпълни
функциите си на стандартизиран показател за сравнение между различни
кредитни оферти, което се приравнява на липсващ в договора ГПР. Оттук и на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът приема, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва или други разходи по него.
От преведените по сметка на кредитополучателя 5000 лева съдът
изважда общия размер на средствата, с които са погасени отделните
компоненти на дълга, съгласно последна точка от заключението на вещото
лице, а именно 1061,13 лева. Разликата е 3938,87 лева. Това е размерът на
дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.
Съдът вече е издал Заповед № 26 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.02.2024 по ч.гр.д.№ 23/2024 на
ТнРС, при това за по-голяма сума, а именно 4000,05 лева. Ето защо,
претендираната в настоящото исково производство главница в размер на
648,09 лева се явява недължима, а искът за нея – неоснователен.
4
Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също
са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ***** против
Н. З. Л. с ЕГН ********** да плати:
главница 648,09 лева, явяваща се разликата над уважените със Заповед
№ 26 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 02.02.2024 по ч.гр.д.№ 23/2024 на ТнРС 4000,05 лева до
претендираните 4648,14 лева;
договорна лихва 1092,59 лева за периода 02.10.2022-04.12.2023;
лихвена надбавка за забава 45,26 лева за периода 02.10.2022-04.12.2023;
обезщетение за забава 56,98 лева за периода 05.12.2023-09.01.2024;
разходи при изискуем кредит 120 лева,
претендирани като дължими по потребителски Договор за кредит за текущо
потребление от 04.03.2022, за които суми е постановено Разпореждане №
141/02.02.2024 по ч.гр.д.№ 23/2024 на Районен съд – Тутракан за частичен
отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с Определение №
273/24.04.2024 по в.ч.гр.д.№ 139/2024 на Окръжен съд – Силистра.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5