Определение по дело №501/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер                 Година   20.03.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети март                                                                                               Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 501 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се допусне до разпит в качеството на свидетел и призове за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, посоченото в отговора на ответника лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Следва да се задължи ответникът да внесе депозит за призоваване на допуснатият по негово искане свидетел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати възнаграждение.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За съдебното заседание следва да призоват допуснатият свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата е основала предявеният иск, са посочени в исковата й молба и по същество се изразяват в това, че била собственик на имот в -- и клиент на ответника с № **********, ИТН 2071239. Преди няколко дни получила от него писмо с изх. № 5971137/03.01.2018 г., което било придружено с копие от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ и фактура. С писмото ответникът я уведомил, че при проверка на 23.09.2016 г. от служители на Е.Р. на обект с ИТН 2071239, на клиент с № **********, било констатирано, че електромерът й бил манипулиран и не отчитал. В писмото било записано също, че на основание чл.48/1/ и чл.51/1/ ПИКЕЕ, сметката й за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 25.08.2016 г. до 23.09.2016 г. Била й допълнително начислена сума за установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количествата ел.енергия на стойност 160.67 лева, за което била издадена и фактура № **********/03.01.2018 г. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответника. Не била манипулирала електромера си. Не знаела за извършване на подобно действие и от друго лице. Към момента не била платила начислената й сума, поради което за нея възниквал правен интерес да предявения иск. Допълнително начислената й сума за ел.енергия била недължима. Била й начислена неправомерно. В нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Не била присъствала на извършената на 23.09.2016 г. проверка. От предоставеното й копие от констативния протокол за същата било видно, че бил съставен в присъствие на две лица – Т.Т. и Д.Т., които не били идентифицирани. Не било посочено какви били тези лица – свидетели или представители на клиента. Нито дали протоколът бил съставен в присъствието им поради това, че клиентът не бил открит на адреса или поради отказа му да го подпише. Това обстоятелство опорочавало цялата процедура по неговото съставяне в чл. 47 ПИКЕЕ. Електромерът й се намирал в заключено ел.табло, за което нямала ключ и то се намирало извън имота й. В протокола било посочено, че електромерът отчитал с грешка, а в уведомителното писмо се сочело, че същият неотчитал изобщо. Не ставало ясно, как била начислена допълнителната ел.енергия и определен периодът, за който била начислена. В тежест на доставчикът й било да установи периода на грешното измерване/неизмерване. В противен случай му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. В случая не ставало ясно, как точно ответникът формирал периода на неточно отчитане на СТИ за 29 дни. Нямало данни и за нейно виновно поведение, от което да били настъпили вреди за ответника в причинна връзка от същото й поведение. Електромерът се намирал извън имота й и никой, освен служители на Е.Р., нямал физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането му, те не били причинени от нея. Лицата, които използвали СИ, били длъжни да осигуряват техническата им изправност. Неизпълнението на това им задължение не следвало да влече ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и задължението за поддържането им в техническата изправност било негово. В изпратеното й писмо липсвала информация кога била извършена последната проверка на СТИ, а това можело да повлияе на периода на корекцията. Извършването й при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане, можело до доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответника. Липсвало и законово основание за извършената корекция. По този въпрос била налице трайна практика на ВКС. Изводът от нея бил, че със ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 54/12/ било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Тоест само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Те били приети на основание посочените норми и издадени на 12.11.13 г. След тази дата следвало да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайният снабдител била допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция. След като ответникът не бил изпълнил вмененото му от законодателя задължение да създаде в ОУ на договорите с крайния потребител на ел.енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в случая следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката й при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не бил изпълнил посочените си задълженията по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, което водело до липса на уреден в ОУ ред за уведомяване на клиентите му, при наличие на основание за корекция на сметка съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 160.67 лева за допълнително начислена й ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й от електромер с фабричен № *********, за периода от 25.08.2016 г. до 23.09.2016 г., за имот с ИТН 2071239. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявеният отрицателен установителен иск – нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

С подаденият в срок отговор ответникът заема становище, че на 23.09.2016 г. служители на Е.Р. извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищцата. Проверката била извършена от двама служители на мрежовият оператор, които след контролно измерване с еталонен уред установили, че електроме­рът измервал с грешка над допустимата. Поради това у тях възникнали обосновани съмне­ния, че върху него било осъществено нерегламентирано въздействие. Демонтирали го и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 449035, с цел да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установе­но, че измервал с грешка в рамките на допустимата. За тези действия съставили констативен протокол № 253050/23.09.2016 г. Въпреки положените усилия от тяхна страна да откриели клиента, за да присъствал на проверката, същият не бил открит. Поради това я извършил в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на раз­пределителната електрическа мрежа. Тези лица подписали и констативният протокол. Процесният електромер бил предаден на БИМ за извърш­ване на метрологична експертиза. В заключението й било констатирано, че бил осъщест­вен достъп до вътрешността му, където било монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната му верига, водещо до манипулация на метрологичните му (проверката била извършена при изключено устройство за дистанционно управление). Вследствие на описаната му манипулация, електромерът измервал с отклонение, извън границите на допустимото. Грешката не можела да бъде точно установена. Тези констатации били подробно описани в изготвения от БИМ констативен протокол № 893/25.08.2017 г. С оглед на това било установено, че били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия на клиента в размер от 1111 kWh, като дължимата сума за същата била определена по цените за периода на КЕВР - 160.66 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 29 дни. Първата му дата била на регулярен отчет на показанията на електромера, което било най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията. Последната дата била на извършената техническа проверка на 23.09.2016 г. (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). ЕР Юг предоставило тази информация на ответника, който издало и процесната фактура № **********/03.01.2018 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума вследствие установе­ното непълно измерване на ел.енергия и с писмо с изх. № 5971137/03.01.2018 г. изпратил на адреса му на кореспонденция уведомление за извършеното допълнително начисление. Било видно от обратната разписка, че писмото било получено от ищцата. Това признавала и тя в исковата си молба. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, която била начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електри­ческа енергия” (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК), които спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление към момента, въпреки ясната и последователна практика на ВКС, решаващите състави, по причини, които за ответникът оставали енигматични, продължавали автоматично да преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел. енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството ел.енергия, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точният про­цент на грешка. А формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от общественият доставчик ел.енергия за покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищцата. Неоснователни били доводите й, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да й се вмени във вина. Установяването на лицето, извършило неправо­мерното въздействие върху електромера и неговата вина, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените за­конови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството ел.енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекции на сметки при установено виновно поведение на крайният клиент. Било точно обратното. Единственото условие за упражняване на това право било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. А не ангажиране отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Р., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С.). ОУ на Е.С. представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е.С. изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора съдържание. Не можел да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпо­редба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване. Но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си усло­вия. В ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на Е.П., който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на Североизточна България, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II т.о. на ВКС. ОУ на Е.П." били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, тоест преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на Е.С. и чл. 24 от ОУ на Е.П.) ясно се виждало, че те били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо до ищеца; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 294405/26.09.2016 г.; справка за коригиране на сметката за електроенергия; констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 888/24.08.2017 г.; фактура № **********/03.01.2018 г.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 70 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като указва на ответника, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето С.П.К., което да се призове за разпит на посочения в отговора негов адрес по месторабота за насроченото заседание за разглеждане на делото, след внасяне от ответника на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване и разпит на допуснатият по негово искане свидетел и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в даденият срок депозита не бъде внесен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 18.04.2018 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и допуснатият свидетел, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за призоваването му, както и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: