Решение по дело №15147/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3302
Дата: 17 юли 2019 г.
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20183110115147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3302/17.7.2019г.

 

гр. Варна, 17.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при участието на секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№15147/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът „П.к.Б.“ ЕООД твърди, че на 27.07.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между него, в качеството му на кредитор и ответника Г.А. в качеството му на длъжник и лицето Ивелина Георгиева Имандиева като солидарен длъжник. Сочи се, че договорът за кредит е сключен при следните условия: сума на кредита в размер на 1000лева, със срок на кредита 24 месеца и размер на вноската 61,82лв., годишен процент на разходите в размер на 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден 0,11%, като общото задължение по кредита възлиза на 1483,68лв. Ищецът твърди, че ответника е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, както следва: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 750лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 31,25лв., за да си гарантира приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит. Твърди, че определеното възнаграждение по пакета от допълнителни услуги не е цена на услугите, а е дължимо за възможността длъжника да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. Ищецът твърди, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 2233,68лв., при общ размер на вноска 93,07лв. и дата на погасяване на вноската 25-тия ден от месеца. ТД сочи, че неразделна част от Договора за потребителски кредит са Общи условия, с които длъжниците са се запознали и подписали. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 28.07.2017г. е превел парична сума в размер на 1000лв. по посочена от длъжника Г.А. банкова сметка, ***тите по договора задължения и не са направили нито една пълна погасителна вноска след изпадането в забава. Ищецът твърди, че на 27.02.2018г. договора е прекратен автоматично от негова страна и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като на 01.03.2018г. е изпратено уведомително писмо до длъжниците, с което те са уведомени, че договора е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Предявяват настоящия иск след получено разпореждане  постановено по ч.гр.д.№6548/2018г. по описа на Районен съд гр.Варна. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Г.П.А. дължи на „П.к.Б.“ ЕООД сума в размер на 2233,68лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника, чрез назначения особен представител е  подал писмен отговор на исковата молба, с който счита, че предявените искове са неоснователни. Възразява, че ответника е надлежно уведомен за прекратяване на договора за кредит поради настъпила предсрочна изискуемост. Счита, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от Закона за потребителския кредит, като прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗДД. Възразява против претендираната от ищеца сума в размер на 483,68лв., като счита, че тази сума не е определена правилно и клаузите на които се основава претенцията са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5, т.10, т.18 от Закона за потребителския кредит. Възразява против претенцията за заплащане на сума в размер на 750лв. като възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, като твърди че такава услуга не е била предоставена на ответника и същият не дължи заплащането и. Възразява, че клаузите на чл.15, чл.15.1, чл.15.2,чл.15 т.3, чл.15 т.4 и чл.15 т.5 от Общите условия на ищцовото дружество и тези в споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги противоречат на закона или го заобикалят, както и на добрите нрави. Моли да се отхвърли иска.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Съдът в рамките на ч.гр.д.№6548/18г. на ВРС, ХХVІ състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 2 233.68лв. главница по договор за потребителски кредит от 28.07.2017г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 9.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, 30лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането, 3.18лв. лихва и разноски по делото.

     Ищеца за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение е представил копие от договор за потребителски кредит №**********, в което е обективирано постигнато с ответника съгласие да му бъде отпуснат кредит в размер на 1 000лв., със срок от 24м. за погасяването му при месечни вноски 61.82лв. посоченото искане е съпроводено и с копие от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФПИПК) също от 27.07.2017г. с отбелязан размер на кредита отново от 1 000лв. и със същия 24 месечен срок на погасяване при същата месечна погасителна вноска. Представена е и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФПИПК в която е отразено предложение за предоставяне на допълнителен пакет услуги включващ:-1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3.възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4.възможност за смяна на датата на падеж и 5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като е посочено, че общата стойност на посочения пакет е в размер на 2233.68лв., като е посочено, че тази сума заедно със стойността на допълнителния пакет ще бъде върната на 24 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 93.07лв. Представено е също така и искане за отпускане на потребителски кредит съпроводен със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като и двата документа са двустранно подписани и съдържат условия и информация относно кредитното правоотношение идентична с вече обсъдената по-горе. Ответника видно от представените ОУ на ищеца се е запознал и е приел същите, като освен това му е издаден погасителен план.

     Настоящия състав приема, че по отношение на отпуснатия потребителски кредит за сумата от 1 000лв. между страните не съществува спор, като сключеният между тях договор е с ясен предмет и съдържа всички обичайни реквизити за договор за потребителски кредит, като по този начин за сключилите го е възникнало редовно заемно договорно отношение. По отношение на споразумението за предоставяне на пакет услуги към договора съдът съобразявайки установената съдебна практика и направеното от ответника възражение намира, че следва да се обсъди въпросът има ли нищожни клаузи като противоречащи на разпоредбите на ЗЗПотр.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на същото и според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответницата в качеството на физическо лице е предоставена заемна услуга. Разпоредбата на  чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. При настоящия случай съдът приема, че посоченото споразумение по своята правна същност представлява анекс към договора за потребителски кредит, с който в тежест на кредитополучателя се възлагат допълнителни разходи с цел да се заобиколи законовото ограничение на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. При посоченото по-горе съдът приема, че допълнително въведеното задължение за плащане на сумата от 750лв. се явява неоснователно като уговорено в нарушение на закона и посочената сума не се дължи, като остава да се изследва дължимостта на сумите по самия договор за потребителски кредит посочени в него като обща сума от 1 483.68лв. от които 1 000лв. главница по кредита. Периода на изплащане на кредита е уговорен на 24 месеца от 25.09.2017г., като при това положение срокът в който следва задължението да бъде погасено изцяло изтича на 25.08.2019г., а заявлението по реда на чл.410 от ГПК е подадено пред съда на 9.05.2018г. Съгласно общите условия на договора за потребителски кредит представени от ищеца чл.12.3 просрочието на една месечна в носка с повече от тридесет дни води до настъпване на автоматично прекратяване на договора и предсрочна изискуемост на останалата дължима част от него без да се изисква изрично уведомяване на длъжника за това. По този въпрос ВКС е формирал становище в Решение №25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. където е посочено, че „допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК.“ При настоящия случай на първо място следва да се посочи, че това решение е приложимо и към настоящото производство по аналогия, на следващо място следва да се има предвид, че общите условия не съдържат уговорка между страните допускаща хипотезата на фингиране по смисъла на цитираното решение.

Решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о. обаче сочи, че „предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.“ Посоченото виждане на ВКС съотнесено по аналогия към настоящия казус води на извода, че към момента на сезиране на съда със заповедното производство предсрочна изискуемост за цялото вземане не е била настъпила и поради това установителния иск се явява основателен само за дължимите се вноски с настъпил падеж от 25.09.2017г.-датата на отпускане на кредита до 9.05.2018г. датата на завеждане в съда на заявлението за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. За останалата част от сумата ищецът би могъл да предяви осъдителен иск, но това не е сторено в настоящото производство.

Предвид изложеното съдът приема, че предявения иск следва да бъде уважен частично само за сбора на погасителните вноски дължими се като неизплатени към момента на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК в съда-9.05.2019г. При извършена аритметична справка съобразно представения погасителен план размера на сумата която следва да се признае като дължима възлиза на 494.56лв., а за разликата над тази сума до търсените 2 233.68лв. включващи и сумата от 750лв. по пакета допълнителни услуги и за времето от 25.04.2018г. до 7.11.2018г., претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Предвид частичното уважаване на претенцията и направеното искане за присъждане на разноски съдът приема, че ответника дължи заплащане на сумата от 173.96лв. по исковото производство и 21.50лв. по заповедното производство.

При горните съображения Варненски районен съд

                             Р Е Ш И:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК175074752 със  седалище и адрес на управление ***, и ответника Г.П.А. ЕГН********** ***, че ответното физическо лице дължи на търговското дружество сумата от 494.56лв. неизплатени погасителни вноски по договор за потребителски кредит от 25.09.2017г. до 25.04.2018г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-9.05.2018г. до окончателното изплащане на сумите, всички те присъдени по заповедното гр.д.№6548/2018г. на ВРС, ХХVІ състав, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните 2233.68лв. и за времето от 25.04.2018г. до 7.11.2018г., на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.П.А. ЕГН********** *** да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК175074752 със  седалище и адрес на управление *** сумите от 173.96лв. по исковото производство и 21.50лв. по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: