РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Д., 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20233230200573 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. С. С., ЕГН **********, чрез адвокат Х. Х.
от Адвокатска колегия – Д., адрес на кантората: ул. „....“ №..., ет. ...., офис ....,
срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ...,
издаден от ОДМВР Д., с който на С. С. С., ЕГН **********, в качеството на
законен представител на „...” .., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С
депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата
като неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 03.03.2023 г., в 11:13 часа, в с. Б.., по път ..., до дом № ..., при
въведено общо ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място с
моторно превозно средство /МПС/ „....” с регистрационен номер ... е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № ТFR1 - М № 537. При разрешена стойност на
скоростта 50 км./ч. е установена стойност на скоростта 68 км./ч., като
превишената стойност на скоростта е 18 км./ч.
След извършена справка за собствеността на автомобила в
информационната система на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР и въз
основа на отразените от техническото средство данни, е издаден процесният
електронен фиш от ОД на МВР – Д., с който е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за виновно извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 50.00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от всички приложени
по делото писмени доказателства, както и от показанията на св. М. А. М.,
разпитан в хода на съдебното следствие.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
В процесния случай административно-наказателното производство е
започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К № ..., издаден от ОД на МВР
Д..
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило
за поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган
и регламентира процедурата по издаване на електронен фиш /ЕФ/. Това
правило е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се
до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а
що се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От
това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на
изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен
съдържанието на употребените понятия /което в конкретния случай не се
налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот/, още да се
установи тяхната логическа връзка, съобразно с важещите в това отношение
правила на етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата
на граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид
следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по
пътищата е въведена възможност за установяване на административни
нарушения и ангажиране на административно-наказателна отговорност по
олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически
2
средства или системи, като се елиминира субективният елемент при
установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1
от ЗДвП гласи: “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение”. Пренесено на плоскостта на
конкретния случай, единственият възможен извод, който се налага по
правилата на граматическото тълкуване е, че обособената част “в отсъствието
на контролен орган и на нарушител” пояснява издаването на електронен фиш
за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на нарушението с
автоматизирано техническо средство или система. С други думи, смисълът на
построеното изречение е, че когато бъде установено и заснето едно
нарушение посредством автоматизирано техническо средство или система,
тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване на
електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който
изисква да се състави акт от определено лице - контролен орган, и то в
присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът
се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението
от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя,
без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен
орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4
също налага извод, че “в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е
израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания, настоящият състав на съда
намира, че изискването на закона е свързано с обстоятелствата, при които се
съставя електронният фиш, и в конкретния случай те са спазени.
По делото е приет като доказателство Протокол № 2-16-22 от 08.12.2022
г. от проверката на Мобилна система за видеоконтрол на нарушения на
правилата за движение – ТFR1-М, № 537/09, в който е посочено, че системата
е монтирана на лек автомобил с рег. №.... /л. 50 от делото/. Този автомобил
следва да бъде позициониран и системата – включена. В този смисъл
присъствието на полицейски служител не означава, че по някакъв начин
последният влияе на констатирането и заснемането от автоматизирането
техническо средство на нарушението. Същевременно конкретното
местоположение на мобилната система за видеоконтрол винаги може да бъде
установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез утвърдената
схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за съответната
територия.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е
3
посочено мястото на извършване на нарушението – в с. Б., по път ...., до дом
№ ..... Видно от самия снимков материал, е описано и местонахождението
/географските координати/ на патрулния автомобил. В настоящия случай,
соченото място на извършване на нарушението попада в териториалната
структура на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ Д., от която е издаден електронният фиш. В закона не е поставено
изискване фишовете да се издават от съответното районно управление, на
чиято територия е установено нарушението. В този смисъл, след като
нарушението е извършено в рамките на териториалната юрисдикция на
съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно последната е
посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш,
поради което доводите на жалбоподателя за пороци в тази насока са
неоснователни и фишът се явява законосъобразен.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото
обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е
съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид,
че жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП е сезирал Д.кият районен съд с жалба срещу издадения
електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че
като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал
съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната
уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от
процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-
наказателното производство.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за извършено на 03.03.2023 г., в 11:13
часа, в с. Б. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на жалбоподателя в качеството му на
4
законен представител на „...” ..., на чието име е регистрирано МПС, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Видно от електронния фиш за налагане на глоба, наказаното лице С. С.
С. се явява законен представител на юридическото лице, собственик на
моторното превозно средство – „...” ... Този факт се потвърждава и от справка
в Търговския регистър, който е публичен.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1 -
М 537, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Спорният въпрос по делото е дали
доказателствата, получени при използване от контролните органи на
автоматизирани технически средства, са годни сами по себе си да послужат за
ангажиране на административно-наказателна отговорност, чрез издаване на
електронен фиш, или трябва да се разглеждат като част от доказателствената
съвкупност в едно производство по общия ред по ЗАНН /инициирано със
съставяне на АУАН и приключило с издаване на наказателно постановление/.
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на
ЗДвП, чрез използване на технически средства е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП.
В настоящата си редакция чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от
2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Точка 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани технически
средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани техническа средства и системи за контрол на правилата за
5
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани техническа средства и
системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените
нормативни разпоредби се налага извода, че към датата на електронния фиш
/ЕФ/, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения за това начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/,
отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата
законова промяна, настоящият въззивен състав приема, че ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.
От друга страна, следва да се отбележи, че в чл. 11, ал. 2, изр. последно
от Наредбата изрично е посочено, че за нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение електронни фишове не се издават. По аргумент
на противното следва да се приеме, че ако са спазени всички останали
предпоставки, указани в чл. 7 и сл. от Наредбата, нарушение, фиксирано с
мобилно АТСС може да бъде санкционирано с издаване на ЕФ, стига да се
докаже, че превозното средство на което е било монтирано АТСС не е било в
движение към момента на фиксиране на нарушението, какъвто е именно
настоящия случай.
Както вече бе посочено, ЕФ съдържа всички реквизити, установени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От доказателствата по преписката се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата – контролът да се
осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
6
агенция за метрологичен и технически надзор. Съгласно представената по
административно-наказателната преписка справка, издадена от Българския
институт по метрология /л. 40 от делото/, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип
средство за измерване.
Видно от приложените по делото Писмо и Протокол № 2-16-22 от
08.12.2022 г. от проверката на Мобилна система за видеоконтрол на
нарушения на правилата за движение – ТFR1-М, № 537/09, издадени от
Главна дирекция „Национална полиция” при Министерство на вътрешните
работи, сектор „Полицейска техника” към отдел „Управление на
собствеността”, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “ТFR1 – М” с идент. № 537/09, № от ДР 4835, №
МПС ТХ 10 01 РХ е преминала последваща проверка на 08.12.2022 г.,
удостоверено със знак за последваща проверка 02705, като периодичността на
проверката е 12 месеца /л. 49-50 от делото/. С други думи – средството за
измерване - мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип “ТFR1 – М” с идент. № 537/09 е било технически изправно и
направените с него измервания към дата 03.03.2023 г. са в съответствие със
Закона за измерванията.
Спазен е и редът за ползване на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип “ТFR1 – М” с идент. № ....
Видно от приложения по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система с рег. № 851р-
1942/06.03.2023 г. /Приложение към чл. 10, ал. 1/, контролът, когато е заснето
процесното нарушение, е бил осъществен на 03.03.2023 г. на предварително
оповестеното място и за времето от 10:00 до 12:00 часа, съгласно
разстановката за деня, утвърдена от началника на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Д., както и при стационарен режим на работа в двете
посоки /л. 13 от делото/. Видно от същия протокол в мястото за контрол е
липсвал пътен знак за ограничение на скоростта, като е важело общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за движение в населено място,
съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От гласните доказателства, обективирани посредством показанията на
св. М. се установява, че заснемането на нарушението е станало обективно
чрез включване на мобилното техническо средство и извършване на
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол, като служителят е поставил началото и края на работния процес.
Следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелят е преминал обучение за
работа със „Системата за автоматично фиксиране на нарушенията на
правилата за движение”, за което има издаден протокол за проведено на
20.02.2020 г. обучение /л. 14 от делото/.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., чийто показания
са обективни, безпристрастни и логически последователни, като липсва
7
индиция за неговата заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на
този свидетел, нито да се счита, че неговите показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите
кореспондират с приложените и приети по делото писмени доказателства.
Ето защо съдът намира, че процесната система за видеоконтрол е годно
техническо средство, като производството по реализиране на
административно-наказателната отговорност чрез издаването на електронен
фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила. В тази
насока е и константната съдебна практика.
Според обжалвания фиш, установената стойност на скоростта е 68 км/ч,
като превишението на скоростта е 18 км/ч. В приложения към ЕФ снимков
материал е посочено, че измерената скорост е 71 км/ч, като превишението е
21 км/ч. Установеното разминаване намира логичното си обяснение, че при
съставяне на ЕФ се приспадат 3 км/ч. от измерената с техническото средство
превишена скорост с цел отчитане на възможното отклонение от плюс/минус
3 км/ч, което е предвидено в техническата характеристика на радарното
устройство. В случая в ЕФ се приема факт от правно значение, който е по-
благоприятен за нарушителя. Доколкото визирането на по-малка скорост на
движение от измерената, води до прилагане на по-благоприятен за
нарушителя режим, то не може да се говори за нарушение, още повече такова,
представляващо основание за отмяна на ЕФ.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Видно от електронния фиш за налагане на глоба, наказаното лице С. С.
С. се явява законен представител на юридическото лице, собственик на
моторното превозно средство.
В законоустановения 14-дневен срок от получаване на ЕФ, С. не е
представил в ОДМВР – Д. писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, съобразно дадената му възможност с нормата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, която е отразена в самия електронен фиш.
Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя като физическо лице, като в
електронния фиш е посочено, че същият е наказан като законен представител
на ЮЛ, собственик на автомобила.
Предвид всичко гореизложено съдът намира възраженията на
жалбоподателя, изложени в жалбата, за необосновани, доколкото правата му
по никакъв начин не са били нарушени, доколкото фишът му е връчен лично,
а след получаването му той е разполагал и със законовата възможност на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП да представи писмена декларация с данни за лицето,
8
извършило нарушението, но не се е възползвал от нея.
В този смисъл, съдът намира нарушението за безспорно установено,
като наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
Нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва „... за превишаване от 11 до
20 km/h - с глоба 50 лв.“ В настоящия случай, безспорно е установено, че
превишението на максимално разрешената скорост е с 18 км/ч, поради което
законосъобразно с ЕФ е наложена глоба в размер на 50.00 лева. Наложеното
наказание глоба в размер на 50.00 лв. е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и
издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система следва да се потвърди, като
законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ОДМВР - Д. искане, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Производството по делото е проведено в две съдебни заседания и
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се
присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № ..., издаден от ОДМВР Д., с който на С. С. С., ЕГН **********, в
качеството на законен представител на „СТОЙЧЕВИ АГРО” ..., за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
9
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „....“ № ....,
вх....., ет...., ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Д., сума в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Д. в
14–дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
10