РЕШЕНИЕ
№ 1548
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:В. Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502854 по описа за 2025 година
Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. В. В., ответник пред първата
съдебна инстанция, срещу решение № 4540 от 10.07.2025 г. на СГС, І ГО, 7
състав, постановено по гр.д.№ 7100 по описа за 2024 г., в частта, в която е
уважен предявеният от ищеца Е. Б. Г. срещу ответника/въззивник, иск по
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и в нейна тежест са възложени разноските в процеса.
Излагат се доводи неправилност и незаконосъобразност; същото било
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Сочи, че мотивите на решението противоречали на
диспозитива. Налице било противоречение и при анализа на събраните по
делото доказателства. По отношение на сочения от ищцата предварителен
договор навежда довод за наличие на чл.26, ал.2,предл.3 ЗЗД, тъй като в
случая договор в писмена форма не бил сключен. Липсвали и годни
доказателства, установяващи плащане на сумите, които се претендирали от
ищцата за връщане, именно за процесния имот. Ответницата притежавала и
1
други имоти. Свидетелските показания не установявали за кой точно имот се
касае, а освен това същите били заинтересовани, тъй като били близки на
ищцата. Съдът не бил обосновал защо кредитира показанията. Следвало да се
има предвид и нормата на чл.164, ал.1,т.3 ГПК. Дори да се приемело, че е
сключен устен предварителен договор за покупко-продажба, то ищцата не
ангажирала доказателства, че договора е прекратен. Затова не било доказано
отпадането на основанието за плащане. Не била налице и причинна връзка
между обогатяването и обедняването, защото те не произтичали от един факт
или от обща група факти. Казусът не можел да се квалифицира при нито една
от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което претенцията на ищеца по чл.55, ал.1 ЗЗД да
бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна
инстанция – Е. Б. Г., в който отговор се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в
обжалваната чу част. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника
нарушения при постановяване на обжалваното решение. Претенцията по
чл.55, ал.1 ЗЗД била доказана от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които противно на соченото от въззивницата, били годни
такива. Тези доказателства били подложени на обстоен анализ и правните
изводи на съда били правилно изведени. Действително, между страните не
бил сключен подписан предварителен договор за покупко-продажба по чл.19
ЗЗД. Ищцата счела, че това не е необходимо, тъй като била закупила и
други имоти от ответницата. Последното се потвърждавало от представената
справка от АВ-Имотен регистър. Показанията на свидетеля В., съпруг на
ищцата, не били оспорени от ответницата. От последните се установявало
предаването на сумата в размер на 5 хиляди лева, което предаване свидетелят
бил сторил по поръка на ищцата, която по това време била в болница за
лечение от Ковид-19; свидетелят сочел, че е забравил да поиска разписка за
тази сума. От показанията на свидетелите В. и К. се установявало, че
предаването на сумите са именно за покупката на процесния гараж. Сочи, че
представените 35 бр. квитанции, установяващи плащане от страна на ищцата в
полза на ответницата, не били оспорени от последната. От гласните
доказателства се установявала уговорката между страните за покупко-
2
продажба на процесния гараж с адм.адрес: ***, за сумата от 58 хиляди лева.
Това бил последният имот, който ответницата била получила по завещание и с
който не се била разпоредила. Този имот продължавал да е собственост на
ответницата. Доказано било, че сделката не се е състояла, тъй като
ответницата след плащането на сумата, отказала да прехвърли имота и да
върне парите, които била получила. Задържането било без правно основание.
Отказът на ответницата да прехвърли имота и върне парите се потвърждавало
от гласните доказателства, а именно: показанията на свидетеля В.. По делото
била представена и покана, чийто текст потвърждавал казаното от свидетеля.
По арг. от ТР №5/21.11.2019 г. по т.д.№ 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС следвало
да се приеме, че ответницата е недобросъвестна. В случая претенцията била
предявена в хипотезата на чл.55 ЗЗД, именно защото липсвал сключен писмен
договор по чл.19 ЗЗД. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 04.08.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 14.08.2025г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена като
неоснователна, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ приема следното:
С обжалваното решение се: ОСЪЖДА Н. В. В.да заплати на Е. Б. Г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД сумата в общ размер от 58 000 /петдесет и
осем хиляди/ лева, представляваща дадена без основание сума, по устен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ гараж на адрес ***, ведно със законната лихва от предявяване
3
на иска - 19.06.2024. до окончателното изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е. Б. Г. срещу Н. В. В., иск за с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 29 000 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 58 000 лв., считано от датата на заплащане на всяка една
месечна вноска от договорената цена в периода от 19.07.2018 г. - м.02.2022 г.,
до датата на предявяване на исковата молба - 19.06.2024 г., като
НЕДОКАЗАН.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД – връщане на дадено
без основание. В хипотезата на предявен иск по първия фактически състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД, следвало да е налице предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание било налице, когато нещо
е получено въз основа на нищожен акт. Доказателствената тежест в тази
хипотеза се разпределяла по следния начин: кредиторът следвало да докаже
заплащането, а в тежест на ответника било да установи претендираното от
него основание. При втория фактически състав на чл55, ал.1 ЗЗД престацията
се извършвало с оглед очаквано в бъдеще основание, което не могло да бъде
осъществено. В случая ищецът считал, че претендираната сума му се дължи
като получена от ответницата с оглед на неосъществено основание, която
правна квалификация не задължавала съда.
Съгласно чл. 14 от ЗЗД договорът се считал сключен от момента на
съвпадане на насрещните волеизявления на страните - приемане на
предложението, с което е постигнато помежду им съгласие по всички негови
съществени елементи. До този момент страните били в преддоговорни
отношения, с които чрез преговори уточнявали параметрите на проектираната
от тях сделка. Тези отношения възниквали от момента на получаване на
предложението за сключване на договор и те поражда.ли обвързаност, на
която законът също придавал правно значение, съобразно чл. 12 от ЗЗД.
Освен, че страните били длъжни да се уведомяват взаимно за значими за
сключването на договора обстоятелства, да не прекъсват без основателна
причина преговорите, да вземат мерки за опазване на взаимните си интереси,
те също така можели да сключат и конкретни съглашения с договорен
4
характер, подготвящи съответните преговорни етапи до сключването на
бъдещия същински договор, включително такива за заплащане на определена
сума като част от цената, задатък или отметнина.
В конкретния случай ищцата с твърденията си за постигнато между нея
и ответницата съгласие да закупи от нея конкретния недвижим имот за сумата
от 58000 лв., платима на вноски, с окончателен договор за прехвърляне в
нотариална форма след цялостното й изплащане, без уговорен срок, по
същество навеждала страните да са постигнали съгласие по всички
съществени елементи на продажбата - предмет и цена, и да са се задължили да
сключат окончателен договор за такава в изискуемата се нотариална форма
след заплащане на цената, което обещание за продажба очертавало
характеристиките по чл. 19, ал. 2 от ЗЗД на сключен предварителен договор, в
изпълнение на който именно да били извършени авансово плащания от общо
58 000 лв. Твърденията на ищцата за така постигнатото между страните устно
съглашение да не е подписан писмен договор сочели не, че воля за такъв у тях
не е окончателно формирана, с което той се считал сключен, а, че тя не била
обективирана в изискуемата се от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма за
действителност на предварителния договор. От тези твърдения се извеждало,
че същият е нищожен поради липса на предписаната от закона форма по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.3 от ЗЗД и платеното по него било при начална
липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, поради което
подлежало на връщане.
При неоснователното обогатяване, обаче, независимо от хипотезата, в
която било осъществено, в доказателствена тежест на ищеца било да установи
предаването на сумата на ответника, а последният - наличието на основание
да я задържи. И при двете хипотези на чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД се
дължало връщане на престацията поради изначална липса на основание или
поради неосъществено такова./ в този смисъл било Определение № 396 от
08.05.2020 г. по гр.д. № 1122/2020 г., на ВКС, Г. К., ІІІ г.о/
В случая анализа на събраните писмени доказателства, кредитираните
свидетелски показания и неоспореното заключение на ССчЕ, сочели на извод
ищцата да е дала на ответницата претендираната сума от общо 58 000 лв. като
продажната цена за имота. Ответницата не доказала да е налице правно
основание за задържането й.
5
Представено било платежно нареждане от 19.07.2018 г. за сумата от 18
000 лв. с посочено основание за банков превод: "предплата за покупко -
продажба", както и тридесет и пет неоспорени разписки за платени от ищцата
ежемесечни суми от по 1000 лв. Посоченото в платежното нареждане
основание за плащането и извършването на последващи плащания
потвърждавали твърденията на ищеца да се касае за заплатена от него на
ответницата сума от общо 58 000 лв. като авансово плащане на вноски на част
от цената по бъдещ договор за покупко-продажба на посочения имот.
Основанието за така извършените плащания на практика не се оспорвало от
ответницата с отговора на исковата молба, нито се опровергавало с други
доказателства, които да сочели престациите да са осъществени не за авансово
плащане на част от продажната цена, а в изпълнение на други уговорки.
По делото се установило, че ищцата е дала на ответницата
претендираната сума от общо 58 000 лв. като продажната цена по нищожен
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. Ответницата
не доказала да е налице правно основание за задържането й. Това
обосновавало еднозначен извод за основателност на главния кондикционен
иск за връщане на даденото без основание в предявения размер от 58 000 лв.,
ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащането.
/В частта, в която с първоинстанционното решение е отхвърлена
претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД, решението не се коментира от настоящата
инстанция, тъй като не е предмет на въззивен контрол/.
Относно правната квалификация:
С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата
хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /вж.в
този смисъл решения по гр. д. № 1583/2013 г. на ІV г.о., гр. д. № 2656/2016 г.
на ІV г.о., гр. д. № 973/2021 г. на ІІІ г.о./
Ищцата основава претенцията си на това, че с ответницата били
6
постигнали уговорка за покупко-продажба на гараж, преустроен в магазин,
находящ се на партерния етаж в жилищен блок, с адм.адрес: ***, с площ от
23,31 кв.м. Договорената цена възлизала на сумата от 58 хиляди лева, която
следвало да бъде заплатена на вноски, първоначалната от които в размер на 18
хиляди лева, а последващите – ежемесечно по 1000 лева, платими по банков
път или в брой, до окончателното изплащане на сумата. Ответницата обещала
да прехвърли собствеността на недвижмия имот по нот.ред след изплащането
на сумата. Тъй като вече били реализирани две сделки между страните, то
ищцата се доверила на ответницата и не подписали предварителен договор.
Ищцата изпълнила задължението си по уговорката с ответницата като към
м.02.2022 г. заплатила сумата в общ размер на 58 хиляди лева като
първоначалната сума била платена по банков път, а останалите – срещу
разписки. Уточнява, че за последната сума в размер на 5 000 лв. ответницата
не била издала разписка; тази сума била предадена на ответницата от съпруга
на ищцата, който не поискал разписка. Потърсила ответницата за изпълнение
на задължението от нейна страна за прехвърляне на недвижимия имот по
нот.ред. Независимо от проведените телефонни разговори, както и
отправената нот.покана за изпълнение, ответницата не прехвърлила
собствеността върху гаража. Намира, че плащането е извършено без правно
основание – сделка по прехвърлянето на имота нямало да се осъществи.
Затова претендира ответницата да й възстанови сумата в размер на 58 000 лв.,
представляваща платена цена за покупко-продажба на имот.
С доклада по чл.140 ГПК, отразен в определение № 4396 от 05.03.2025 г.
, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1, предл.2
ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. По главния иск
доказателствената тежест е разпределена по следния начин: в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че: 1-процесната
сума е дадена на ищеца; 2-сумата е получена от ответника; 3- липса на
основание за получаване на сумата като в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.2
ЗЗД основанието, с оглед на което е направена престацията между страните,
следвало да не се е осъществило, каквито били твърденията въведени от
ищеца в производството.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел правна
квалификация на главния иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
7
Действително, както е посочил и първоинстанционният съд в мотивите
си на обжалваното решение, предметът на спора се определя от наведените от
ищеца с исковата молба фактически обстоятелства, от които произтича
защитаваното от него субективно материално право, и съответстващия на тях
петитум. Обстоятелствата формират основанието на иска, а подвеждането им
под приложимата правна норма съставлява правна квалификация на иска,
чието определяне е в компетентността на съда, без той да е обвързан от
дадената от ищеца. В случая, обаче, ищецът претендира сумата да му се
дължи като получена от ответницата с оглед на неосъществено основание-
прехвърлянето на собствеността на процесния недвижим имот по нот.ред,
чията правна квалификация е тази по чл.55, ал.1,предл.2 ЗЗД, каквато и
първоинстанционният съд е приел в докалада си по чл.140 ГПК.
Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на
постановеното по него решение само когато е нарушен принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън
определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената
защита.
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г., както и
приетото в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № №
19 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 3604/2015 г. ІV гр. о., 94 от 13.09.2016 г. по т. д.
№ 3768/2014 г. ІІ т. о. /и сочената в тях практика/, когато съдът се е
произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна правна
квалификация на иска, се касае до нарушение на материалния закон, а
не до недопустимост на решението. При липсата на такова нарушение
дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя
правилността на решението. Касае се за неправилно приложение на
материалния закон, съставляващо основание за отмяна на
първоинстанционното решение, така и в РЕШЕНИЕ № 65 ОТ 13.06.2019 Г. ПО ГР.
Д. № 3460/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Следователно с оглед същността на въззивното производство, ако
въззивният съд приеме различна от дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация, при непроменени фактически твърдения и петитум, той
следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното
правно основание, като обезпечи служебно правилното приложение на
8
материалния закон.
При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По основателността на така предявения иск:
Предаването на сумата в общ размер на 58 000 лв. от страна на ищцата в
полза на ответницата е установено както с представените писмени
доказателства – платежно нареждане, разписки, така и с допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Видно
от отразеното в съдебния протокол, съставен за о.с.з. на 10.06.2025 г. нито
една от страните не е оспорила заключението на ССчЕ. Същото е компетентно
изготвено и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства поради което следва да бъде кредитирано.
Що се касае до възражението за недопустимост на събраните от
първоинстанционния съд, гласни доказателства, следва да отбележим, че от
една страна тези доказателства са допуснати за установяване на
преддоговорните отношения между страните, а от друга относно сумата в
размер на 5 000 лв. /за която ответницата не е издала квитанция/, при което
въззивната инстанция, вкл. и съобразно трайно установената съдебна
практика, приема, че забраната по чл.164, ал.1 т.3 ГПК не намира приложение.
Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани – същите са
логични и последователни, както и почиват на личните възприятия и на
двемата свидетели – свидетелят В. е съпруг на ищцата и е бил в течение на
водените преговори; същото се отнася и до свидетелката К..
Установява се уговорката между страните за покупко-продажба на
процесния гараж с адм.адрес: ***, за сумата от 58 хиляди лева. Целта на
закупуване на имота от страна на ищцата е било същият да бъде преустроен в
лекарски кабинет; ищцата е лекар по професия.
Установява се от показанията на свидетеля В., че ищцата през есента на
2021 г. се е разболяла от Ковид поради което не е могла да извърши плащането
на сумата в размер на 5 000 лв. Свидетелят е занесъл на ответницата парите в
размер на 5000 лв., които са били предварително събрани от ищцата.
Свидетелят е бил загрижен за здравословното състояние на съпругата си
9
/ищцата/, което било изключително тежко, поради което е забравил да поиска
издаването на квитанция. Ответницата не му е издала квитанция независимо,
че е получила парите, виж л.85 от делото пред първата съдебна инстанция.
Следва да отбележим и, че ответницата не може да се възползва от
факта, че е получила от съпруга на ищцата сумата в размер на 5 000 лв., без за
това да е издала квитанция.
Наред с това в срока по чл.131 ГПК с отговора по исковата молба от
страна на ответницата не е оспорено получаването на сумата в общ размер на
58 000 лв.; оспорено е получаването на нот. покана за изпълнение
задължението й по прехвърляне собствеността на процесния недвижим имот.
„Основанието на плащането“ се доказва от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и от заключението на ССчЕ. Видно от
платежното нареждане от 19.07.2018 г., л. 6 от първоинстанционното
производство, като основание за плащане е посочено „предплата за покупко-
продажба“. В квитанциите на л.7 и следв. /пак там/ като основание за плащане
е посочено „покупка“ като във всяка една от квитанциите е индивидуализиран
и месеца, за който се извършва плащането с оглед уговореното между
страните това да става ежемесечно по 1000 лв. на месец. Прехвърлянето на
собствеността е следвало да стане след оконччателното изплащане на сумата в
размер на 58 000 лв. Доказано по делото е, че сделката покупко-продажба не
се е състояла, тъй като ответницата след плащането на сумата, е отказала да
прехвърли имота, както и да върне парите, които е получила.
Следва да отбележим и, че страните са били в трайни облигационни
отношения доколкото не се спори, а и се установява от свидетелските
показания, че това е третата сделка, която е следвало да се осъществи
помежду им като първите две са били реализирани без никакви проблеми.
Именно реализирането на тези две сделки е дало основание на ищцата „да се
довери“ на ответницата.
Всъщност ответницата в срока по чл.131 ГПК не оспорва уговорките
между страните по повод покупко-продажбата на процесния имот. Главната
теза на ответницата се съсредоточава върху това, че закона изисква писмена
форма за сключване на предварителен договор.
Видно от съдържанието на отговора по исковата молба, представените
от ищцата платежни документи също не са били оспорени.
10
По арг. от чл.133 ГПК, всички останали възраженията на ответницата са
преклудирани и не подлежат на обсъждане.
След като от страна на ищцата е доказано пълно и главно „даването“,
както и, че основанието въз основа на което е сторено това „даване“ не се е
осъществило, то в полза на ответницата не възниква право да задържи
полученото. Налице е неоснователно обогатяване в полза на ответницата и
при положение, че същата не установява основание на което да задържи
претендираната от ищцата, сума в размер на 58 000 лв., то претенцията по
чл.55, ал.1,предл.2 ЗЗД се явява основателна и като такава ще следва да бъде
уважена; налице е неоснователно разместване на блага.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските се явяват правилно разпределени от
първоинстанционния съд.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски и такива са сторени в размер на
3 000 лв. – адв.възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4540 от 10.07.2025 г. на СГС, І ГО, 7 състав,
постановено по гр.д.№ 7100 по описа за 2024 г., в частта, в която се:
ОСЪЖДА Н. В. В.да заплати на Е. Б. Г., на основание чл. 55, ал. 1, предл.1
ЗЗД сумата в общ размер от 58 000 /петдесет и осем хиляди/ лева,
представляваща дадена без основание сума, по устен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ гараж на адрес ***,
ведно със законната лихва от предявяване на иска - 19.06.2024. до
окончателното изплащане на вземането, като неправилно
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
11
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.
„Пиротска“ № 9, ет.4- адв. М., да заплати на Е. Б. Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ул. „Гургулят“ № 27 – адв. В. П., на основание чл.
55, ал. 1, предл.2 ЗЗД сумата в общ размер от 58 000 /петдесет и осем
хиляди/ лева, представляваща дадена сума на неосъществено основание
/покупко-продажба на недвижим имот, представляващ гараж на адрес ***/,
ведно със законната лихва от предявяване на иска - 19.06.2024. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4540 от 10.07.2025 г. на СГС, І ГО, 7
състав, постановено по гр.д.№ 7100 по описа за 2024 г., в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.
„Пиротска“ № 9, ет.4- адв. М., да заплати на Е. Б. Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ул. „Гургулят“ № 27 – адв. В. П., сумата в размер на
3 000 лв. – адв.възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12