Решение по дело №502/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 610
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20222100500502
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500502 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на„Иноксис“
– ООД – гр.Разград –ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение
№120/20.01.21г., постановено по гр. дело №1726/2021 год., по описа на Районен съд
Бургас, с което е отхвърлен иска на въззивника (с предишно наименование “Инокс“
ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, Гарова
промишлена зона, представлявано от Радомир Пламенов Рашков против “Р1 Сьюче“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Индустриална“ 94, ет.3, представлявано от Уалид Садалах Аджами, за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 9700 лева,
представляваща остатък от задължение за заплащане на равностойността на
изработено и доставено съоръжение вакуумна сушилня и монтирането му, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.12.2020г. до
изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261116/03.12.2020г.
на БРС по ч.гр.дело № 7773/2020г. по описа на БРС и ищецът е осъден да заплати на
“Р1 Сьюче“ ООД, сумата от 2058 лева /две хиляди петдесет и осем лева/ разноски по
делото.
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде уважен.
Пунктуално излага съображения, че: съдът не е определил правилно предмета
на договорните отношения между страните, предвид липсата на конкретен договор,
сключен между тях. Според въззивника между страните не е постигана договореност за
провеждане на определен технологичен процес от изработената вакуумна сушилня, за
която да отговаря той; не е уговорено задължение да провежда изпитания и обучение за
работа с вакуумната сушилня; не е уговорено задължение за съставяне на техническа
документация. Извършените в горната насока действия от ищеца са били проява на
добра воля. Обосновава се и тезата, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че не е
1
имало извънсъдебен спор относно дължимостта на исковата сума и излага
съображения, че извънсъдебно ответникът е признал иска в проведената между
страните кореспонденция.
С обсъждане на извършената съдебно – техническа експертиза, подробни
аргументи въззивникът излага относно единствения според, според него въпрос,
относно работата на помпата, която е отделна част на вакуумната сушилня и е
доставена от друг производител, според точните указания на ответника. Оспорвайки
изводите на експертизата, въззивникът оспорва и основаните на тях изводи на
първоинстанционния съд.
Оспорват се изводите на съда, договорните правоотношения между страните са
прекратени, както и несъобразяването на съда с фактите, налични към датата на
разглеждане на делото, което е повече от година и половина след доставката на
сушилнята.
Въззиваемият – ответник „Р1 Сьюче“ – ООД представя в срока по чл.263, ал.1
ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага подробни съображения в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Оспорват се оплакванията на
въззивника, че между страните не е бил сключен конкретен договор, предвид
проведената между тях кореспонденция. Подробно се аргументира оспорване на
заявеното от въззивника за липса на договореност за провеждане на определен
технологичен процес от изработената вакуумна сушилня; за липса на задължение да
провежда изпитания и обучение за работа с вакуумната сушилня и за съставяне на
техническа документация, като в тази насока се изтъква, че е налице и нормативна
уредба, касаеща производството на медицински изделия. С позоваване на проведената
между страните електронна кореспонденция, се заявява оспорване на твърденията на
въззивника за липса на извънсъдебен спор и за извънсъдебно признание дължимостта
на исковата сума .
С обсъждане на извършената съдебно – техническа експертиза и същността и
предназначението на вакуумната сушилня, въззиваемият излага съображения че
възложената поръчка касае изработване на вакуумна сушилня, а не на шкаф, поради
което изработващият следва да изработи уред с такива характеристики. Излага
съображения, че сумата 10500 е платена авансово, допълнително са заплатени още
5000 лева, но процесните суми не са заплатени, с оглед неизпълненото обещание на
ищеца да отстрани дефектите на изработеното. В подкрепа на изводите на въззиваемия
за отклонение на изработеното от поръчаното, както и на твърдението за монтирана
стара амортизирана помпа, се обсъждат свидетелските показания и извършената
експертиза. Изразява се подкрепа на извода на БРС за намаляване на цената на
изработеното, поради отклонение от поръчката.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно сключен между, страните договор за изработка, по силата на
който ответникът поръчал на ищеца да изработи вакуумна сушилня, на цена 28200
лева с ДДС, от която ответникът заплатил 18500 лева и останали неплатени 9700 лева.
Въз основа на извършената съдебно – техническа експертиза, разпит на свидетели и
писмени доказателства, в т.ч. и проведената между страните електронна
кореспонденция, съдът е установил, че изработеното е предадено с приемо –
предавателен протокол на 20.02.2020г. Установил е, че в процеса на работа на
сушилнята поръчващият установил скрити недостатъци, за което уведомил
изработващия и по този повод страните провели преговори, в края на които постигнали
съгласие да прекратят договора, като поръчващият върне сушилнята, а изработващия –
заплатената сума. Не се постигнало съгласие само по въпроса кое от двете действия
следва да се извърши първо. Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
2
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото e правилно и законосъобразно.
Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: поначало ответникът може да се брани с
различни възражения срещу предявения иск – правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи. Ако са заявени няколко възражения, независимо от
посочената от ответника поредност, същите следва да се разгледат в горепосочената
последователност, при условията на евентуалност – ако предходното не бъде уважено.
В случая ответникът е заявил две възражения. Първо следва да се разгледа
правопогасяващото възражение. То е, че договорът е прекратен по взаимно съгласие
между страните, уговорена е реституция на престациите, поради което той не дължи
изпълнение на остатъка от поетото от него задължение. Това възражение е
основателно. Видно от проведената между страните кореспонденция, същите са
постигнали съгласие да прекратят договора и всяка от тях да върне даденото. Ето защо,
поради преустановяване действието на договора, ответникът не дължи плащане на
остатъка от договорената цена. Той дължи връщане на сушилнята, а ищецът дължи
връщане на заплатеното.
Правоотлагащото възражение касае неизпълнение, неточно, некачествено
изпълнение на задължението на ищеца, водещо до правото на ответника да иска
намаляване на цената. Доколкото съдът намира първото възражение за основателно,
той не дължи произнасяне по второто. За пълнота на изложението следва да се каже, че
съдът намира и това възражение за основателно. Изработеното от ищеца крие
недостатъци: за вакуумен шкаф с обем 200-250 литра, е използвана помпа, достатъчна
за шкаф с обем 101 литра, втора употреба. За отстраняване на тези недостатъци
предвид изследваните оферти от СТЕ, за стойността на помпи с нужния обем, са
необходими 7740 лева с ДДС (според оферта на фирмата, от която е закупена
монтираната помпа) или около 9138 лева (според оферта на друга фирма). Цената
следва да бъде намалена със сумата, необходима за поправка на вещта, близка до тук
претендираната сума. Поради това ответникът не дължи заплащането й.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен. Решението на
Бургаския районен съд, постановено в този смисъл, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, в размер на
1200 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/20.01.21г., постановено по гр. дело
№1726/2021 год., по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Иноксис“ - ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, Гарова промишлена зона, представлявано от Радомир Пламенов
Рашков да заплати на „Р1 Сьюче“ - ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „
Индустриална“ 94, ет.3, представлявано от Уалид Садалах Аджами, сума в
размер на 1200 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4