Р Е Ш Е Н И Е
№ 734/17.02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13681 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** против С.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която
са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на
PC-Варна е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно:
сумата от 700,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № * от * г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 25.05.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата
35,21 лв. договорна лихва за периода от 23.05.2015 г. до
22.06 2015 г., сумата 158,11 лв. гаранция
по кредитната сделка, сумата
30,42 лв. представляваща мораторна лихва начислена за периода от 23.06.2015 г.
до 17.05.2018 г., сумата 200,00 лв.
административна такса за събиране на вземането, които вземания са придобити
от ищеца по Договор за цесия от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г.
сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „Ф. Б.” АД.
В исковата молба ищецът „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД твърди, че по силата
на Договор за кредит № 248708 от
23.04.2015 сключен
между „Ф.
Б.“ ЕООД и ответницата, на последната е предоставена
в заем сумата от 700,00 лв. срещу задължение за връщане в срок от 60
дни, при уговорена възнаградителна лихва от 35,21 лв. Твърди се, че договорът е сключен от
разстояние чрез средства за масова комуникация под формата на електронен
документ. Навежда се, че заемателят е предоставил в полза на кредитора
обезпечение. Последният е сключил с одобрено
от кредитора дружество - „Ф. Б."
ЕООД Договор за гаранция с № * от дата *, по силата на който гарантът се
задължава да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, като се задължава солидарно с последния. Сочи, че съгласно
чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, кредитора може предяви претенциите си директно към гаранта,
без да е необходимо предварително да е поискал изпълнение от заемателя. Твърди,
че по силата на договора за гаранция ответницата се е задължила да заплати на гаранта „Ф. Б." ЕООД такса за предоставяне на
гаранция в размер на 158,11 лв. Тъй като С.С.Г. не изпълнил
задължението си да върне отпуснатия
кредит в уговорения срок, заемодатетелят поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Ф. Б." ЕООД, което погасило дължимата сума в
пълен размер и встъпило в правата на удовлетворения кредитор за вземанията по
договора. Поддържа, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за
Покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК * и „Ф. Б." ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С.С.Г.
е подала отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител
адв. К.А.. Оспорва вземанията да са валидно прехвърлени на ищеца доколкото не
са надлежно индивидуализирани в договора за цесия. Счита същият за нищожен
доколкото не е посочена цената на придобиване. Твърди, че е уведомена за
цесията едва с получаване на исковата
молба. Поддържа, че липсва уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
Излага, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете.
В проведените съдебни заседания ищецът депозира писмено
становище.
В о.с.з. ответникът се представлява от назначения от съда
особен представител.
Третото лице помагач „Агенция за събиране
на вземанията” ЕАД поддържа писмено становище, че се явява титуляр на
процесните вземания по силата на договор за цесия.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията
по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при
действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което
за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу
ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане
на исковете в тежест на ищеца е пълно и
главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва –1/ наличие
на валидна облигационна
връзка по Договор за кредит № *
от * г. сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и С.С.Г., включително
осъщественото договаряне от разстояние; 2/ реалното предоставяне на
заемната сума; 3/ изпълнение на
задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят; 4/ индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на
размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) неустойката и останалите
разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна
печалба; 5/ валиден договор за гаранция, сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и „Ф. Б." ЕООД; 6/ извършеното изпълнение от
Гаранта в полза на кредитора; 7/ наличие на валидно облигационно
правоотношение по договор за цесия, по силата на което ищецът е придобил
процесните вземания срещу ответника; 8/ уведомяването на длъжника за цесията;
9/ че на цесионера/ ищец/ е учредена представителна власт от цедента да извърши уведомяване за цесията до цедирания длъжник.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството
на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от * г. (л.12 и сл.), сключен с „Ф. Б.“
ООД - страна по материалното
отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от
текста на чл. 3.1 от цитирания договор,
ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ООД е придобил пакет от вземания, индивидуализирани в
приложение към договора. В него - л. 19, е посочено
името, ЕГН-то на длъжника, датата на договора и размера на прехвърленото
вземане. Възражения по отношение на действителността на договора за цесия и
неговото съобщаване на длъжника не са релевирани от ответната страна, поради
което съдът приема, че от формална страна ищецът се легитимира като титуляр на
претендираните права.
По делото е представен Договор за кредит № * от * г. (л. 94 и сл.), видно от който „Ф. Б.“ ЕООД е предоставило
на С.С.Г. заем в
размер на сумата от 700,00 лева срещу задължение за връщане на 2 вноски от по
367,61 лв. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,58 % и ГПР от 49,06 %.
Съгласно чл. 5 от контракта кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено
от трето за правоотношението лице- „Ф. Б.“ ООД.
Доколкото
ищецът твърди, че сключеният договор е такъв за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, то страната следва да докаже в условията на пълно и
главно доказване, че уговореното съответства и с изискванията на относимия
специален закон, а именно Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Съгласно
чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ако
отнесем горните императивни специални разпоредби към събраната доказателствена
съвкупност то съдът намира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства
за волеизявление на ответника да влезе в договорна връзка с кредитодателя „Ф.
Б.“ ООД било с полагане на електронен, собственоръчен подпис или по друг, дори
косвен начин. До извод за обратното не води и приложения Договор за
предоставяне на кредит, който частен, неподписан от ответната страна документ не
може да ѝ се противопостави, доколкото удостоверява само изгодни за ищеца
обстоятелства.
Отделно
от горното изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата ССчЕ,
кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, сочи, че единствените
данни, които ищецът е предоставил на вещото лице за отпускане на процесния
кредит е заявка за кредит, носеща отразяване, че заетата сума е предадена на С.С.Г.
на каса ePay,
т.е. изходящ именно от праводателя на страната неподписан частен документ. Така
представеното доказателство не е годно да установи нито собствено, нито в
съвкупност с другите предстaвени
по делото писмени документи предаването на ответника на процесната заемна сума.
Наред с това отново от заключението на ССчЕ се установи и, че по процесното
заемно правоотношение не са извършвани погашения, които ако евентуално бяха
извършени, щяха да се кредитират като сигурно извънсъдебно признание чрез
конклудентни действия на неизгодния за ответника факт, че е получил реално
заемната сума. Следователно по делото не се установява предаване на заемната
сумата, като същевременно с доклада по делото на ищеца изрично е указан
пропуска му да ангажира доказателства за този факт, на основание чл. 146, ал.2
от ГПК.
С
оглед на изложеното, настoщият
състав намира, че ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно
доказване валидно възникнала облигационна връзка между страните по кредитното
правоотношение, респективно по акцесорно „гаранционно“ както и за договорни
такси. Следователно за кредитодателят не са налице неудовлетворени вземания,
чиято дължимост да бъде установена от неговия правноприемник в настоящото
производството и суброгирането в правата на кредитора „Ф. Б.“ ООД от страна н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД не е произвело правно действие, доколкото касае несъществуващ дълг. Цесията
на несъществуващо вземане е недействителна, поради липса на предмет. Ето защо,
ищецът не се ползва с твърдяната материална легитимация, a предявените искове по чл. 422 от ГПК
подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника, който обаче не е
сторил такива в процеса доколкото е бил представляван от особен представител в
хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***
против С.С.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99
вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване на дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № * г.
по описа на PC-Варна е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а
именно: сумата от 700,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № *
от * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 25.05.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата 35,21 лв. договорна лихва за периода
от 23.05.2015 г. до 22.06 2015 г., сумата 158,11 лв. гаранция по кредитната сделка, сумата 30,42 лв. представляваща мораторна лихва начислена
за периода от 23.06.2015 г. до 17.05.2018 г., сумата 200,00 лв.
административна такса за събиране на вземането, които вземания са придобити
от ищеца по Договор за цесия от * г. и Приложение Г от * г. сключен между „А.з.к.н.п.з.”
ООД и „Ф. Б.” АД, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Л., ет. *, оф. * като трето лице
помагач на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД.
При поискване да се издаде РКО на особения представител на ответницата за
внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: