Решение по дело №509/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 49
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20232100900509
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20232100900509 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
„КОМФОРТСТРОЙ 2009“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Ахелой, ул.
"Рила" № 24, представлявано от Димитър Петров Чардаклиев, със
съдебен адрес: град Бургас, ул. “Сердика“ 2Б, ет 1, адв. Мартин
Богдев и адв.Петя Шивачева срещу „АМД РЕЗИДЪНС"ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас 8000, ж.
к. „Славейков", бл. 193, вх. среден, ет. 1, представлявано от
управителя Ана Костова Касабова, със съдебен адрес: гр. Бургас, п. к.
8000, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3/1, адвокат Ана Панайотова.
Видно от исковата молба, допълнителната искова молба и
допълнителните конкретизации, ищецът твърди, че между него и
ответника е сключен договор за строителство от 26.06.2020г., по
силата на който ищецът се е задължил да извърши за ответника със
свои сили средства СМР на обект представляващ сграда със смесено
предназначение, състояща се от три секции до въвеждане в
експлоатация на трите секции-входове А, Б, В, Г и Д срещу цени,
1
определени в количествено –стойностна сметка /оферта/,
представляваща Приложение № 1-неразделна част от договора.
Ищецът твърди, че съгласно така сключения договор е изпълнил за
ответника дейности по изграждането на електрическата, В и К и
пожароинвестителната инсталации на стойност от 200 674,70 лева,
които СМР са описани в 11 броя протоколи образец 19. Ищецът
твърди, че е извършил за ответника СМР по фасадата на вход Б, В, Г и
Д, за което е издаден протокол за извършената работа образец 19
номер102 на стойност от 232 842 лева.
Твърди се, че така извършените СМР не са заплатени от
ответника, като се иска осъждането му да заплати обща сума за
всички извършени СМР по цитирания договор в размер 433 516,70
лева.
Ищецът претендира и лихви за забава в размер на 96 088,87 лева,
като законната лихва е изчислена по всеки протокол за извършени
СМР от дата, която е 15 календарни дни от датата на съставяне на
всеки протокол до 28.03.2024г.
В условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 433 516,70 лева, като сума, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца при изначална липса на
основание за това.
По делото, в указания от съда е депозиран отговор на исковата
молба и допълнителен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявените искове и счита, че е заплатил всички дължимо по
договорните отношения между страните. Ответникът заявява, че
процесните протоколи са подписани само от стрА. на изпълнителя, а
той не е подписвал и приемал работата по тези протоколи. Твърди се,
че не ясно, кой е извършил работата по процесните протоколи, тъй
като на обекта е имало множество изпълнители. С оглед на което се
иска отхвърляне на предявената претенция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна стрА. следното:
Предявени са следните искове:
- главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо
във вр. чл. 266, ал. 1, от ЗЗД, а именно за осъждане на ответника да
заплати на ищеца извършени СМР съгласно договор за строителство
от 26.06.2020г. и съставените въз основа на него протоколи образец
19, както следва: № 121/06.01.2022г., № 122/05.01.2022г., №
123/05.01.2022г., № 124/05.01.2022г., № 125/05.01.2022г., №
127/27.01.2022г.,№ 128/27.01.2022г., № 136/27.01.2022г.; №
137/27.01.2022г., № 138/30.03.2022г., № 139/30.03.2022г. и №
102/29.07.2021г.
-акцесорен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо
във вр. чл. 86, ал. 1 и чл 84 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца лихва за забава върху сумите за извършените СМР
-евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД
Посредством представените и неоспорени по делото два
договора за строителство и двата от датата 26.06.2020г., които
договори са подписани и от двете страни по делото, съдът приема за
безспорно установено, че ответникът, като възложител, е възложил на
ищеца, като изпълнител, да извърши СМР по изграждането на степен
на завършеност-акт образец 14-предмет на първия договор и до
степен въвеждане в експлоатация-предмет на втория договор, на
сграда със смесено предназначение, състояща се от три секции -
входове А, Б, В, Г и Д и находяща се в гр. Бургас, в поземлени имоти с
идентификатори: 07079.603.126, 07079.603.170 и 07079.603.171.
Ищецът по делото претендира, че посредством подизпълнителя
„Бургас електрик“ ООД, в сградата са извършени СМР, касаещи ел.
частта на строежа по 11 протоколи образец 19, които са съставени
3
между ищеца и подизпълнителя и които са платени изцяло на
подизпълнителя, но не са платени от възложителя на ищеца-
изпълнител по договора. Видно от уточнителените молби по делото,
ищецът претендира незаплатените му СМР по ел. частта на строежа,
съгласно сключения между него и ответника договора за строителство
от 26.06.2020г. до етап въвеждане на сградата е експлоатация.Тези
протоколи съответстват на съставените от изпълнителя към
възложителя протоколи образец 19, както следва: № 121/06.01.2022г.,
№ 122/05.01.2022г., № 123/05.01.2022г., № 124/05.01.2022г., №
125/05.01.2022г., № 127/27.01.2022г.,№ 128/27.01.2022г., №
136/27.01.2022г.; № 137/27.01.2022г., № 138/30.03.2022г., №
139/30.03.2022г. Отделно от това се търси заплащане на свършената
работа по протокол образец 19 №102/29.07.2021г.
Видно от изготвената по делото съдебна комплексна експертиза в
частта-строителство и от изслушването на Вещото лице Чанкинова в
съдебно заседание, безспорно СМР по тези 12 протоколи образец 19,
влизат в предмета на процесния договор за строителство, тъй касаят
не изграждането на сградата в груб строеж, а въвеждането на същата в
експлоатация.
Съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена
комплексна експертиза в частта-строителство и частта-счетоводство,
от която се установява, че всички СМР по сградата, които са
задължително необходими за въвеждането и в експлоатация са
изпълнени.
Посредством експертизата, се установява по безспорен начин, че
за извършените СМР от ищеца има издадени актове образец 19 от
номер 1 до 101, като по тези протоколи има осчетоводени фактури в
счетоводството на ищеца и ответника. Извършените СМР по тези
протоколи възлизат на стойност в размер на 11 853 133,76 лева, като е
платена сума в размер на 11 653 671, 88 лева и остава неплатена
сумата от 199 461,88 лева, като тази сума касае СМР по протоколи
4
образец 19 от номер 97-101. Неплатените СМР по тези протоколи са
предмет на друго съдебно производство между страните, за което
съдът е извършил служебна справка и е констатирал, че пред БОС е
налице висящо съдебно производство по т. дело № 487/2023г., по
което е предявен иск за осъждането на „АМД РЕЗИДЪНС"ООД, с
ЕИК ********* да заплати на „КОМФОРТСТРОЙ 2009"ООД, с ЕИК
********* именно СМР по протоколи образец 19 от номер 97-101 в
размер на 199 461,88 лева.
От извършената комплексна експертиза съдът приема за
безспорно установено, че претендираните от ищеца по настоящото
дело като неизплатени СМР, не са част от актове образец 19 от номер
1 до 101, като за тях има издадени протоколи образец 19, както
следва: № 121/06.01.2022г., № 122/05.01.2022г., № 123/05.01.2022г., №
124/05.01.2022г., № 125/05.01.2022г., № 127/27.01.2022г.,№
128/27.01.2022г., № 136/27.01.2022г.; № 137/27.01.2022г., №
138/30.03.2022г., № 139/30.03.2022г. и № 102/29.07.2021г. Тези
протоколи не са осчетоводени в счетоводството и на двете страни, но
СМР по тези протоколи са извършени и СМР по тях са различни от
протоколи образец 19 с номера 39, 48, 73, 74, 76, 77, 78 и 92, като
последните също касаят ел. инсталацията на сградата и са разплатени
между страните. Вещото лице Чанкинова в съдебно заседание е
заявила, че така видяните от нея актове са неподписани. Вещото лице
е заявило, че не може да заяви по категоричен начин, дали протокол
образец 19 № 102 е от 2021г. или от 2022г., както и не може да даде
обяснения, защо след съставянето на протокол образец 19 № 102
директно се преминава на протоколи с №№ 121 и следващи. Вещото
лице е заявило, че принципно издаваните протоколи за извършените
СМР следва да са хронологически изготвени.
По делото са представени три броя актове за установяване на
годността на строежа-акт образец 15 за трите секции на сградата, с
дати 14.01.2021г., 08.06.2022г. и 25.11.2022г.
5
От разпитания свидетел на ищцовата стрА.-св. И.А., който е бил
технически ръководител на процесните обекти, става ясно, че
обичайната практика на приемането на извършените СМР между
страните е включвала посещаване на представител на ответника на
мястото на извършеното, при липса на възражения по работата,
свидетелят, в качеството си на технически ръководител, е изготвял акт
образец 19 за извършените СМР, като го е изпращал по електронна
поща на ответника. Свидетелят е нямал ангажименти по проверка,
кога и кой разписва тези изпратени актове и относно плащанията за
така извършеното, като заявява, че цените за СМР са уговорени между
представителите на ищеца и ответника.
По делото е разпитА. и свидетелка на ответната стрА., а именно
свидетелката С.Г., която е управител на “Бургас Електрик“ ООД.
Свидетелката заявява, че представляваното от нея дружество е
изпълнявало възложени му от изпълнителя-ищец СМР на процесния
обект до декември 2021г. след което е възникнал проблем между
инвеститора и изпълнителя и “Бургас Електрик“ ООД е
преустановил СМР за изпълнителя-ищец. Става ясно, че от януари
2022г. “Бургас Електрик“ ООД са приели са извършват СМР по ел.
инсталацията на обекта, но по възлагане на работа от стрА. на
ответника, като са били сключени два договора между тях-единия за
довършителни работи в ел. частта, а другия за улично осветление на
новострояща се улица. Става ясно, че общината е изисквала конкретен
договор за изграждане на такава улица, а договорът за
довършителните работи касае поставяне на ключове, контакти,
зареждане на табла с предпазители. Свидетелката твърди, че
подписаните от представляваното от нея дружество и ответника
договори са били без предварителна стойност на уговорените СМР.
По делото е приет като доказателство договор за извършване на
СМР от 10.01.2022г., сключен между ответника „АМД
РЕЗИДЪНС"ООД, като възложител и “Бургас Електрик“ ООД, като
6
изпълнител, за извършване на оставащи СМР по процесните сгради,
без към същия да е посочена количествено стойностна сметка на
конкретните СМР.
По делото е приет като доказателство договор за извършване на
СМР от 07.01.2022г., сключен между ответника „АМД
РЕЗИДЪНС"ООД, като възложител и “Бургас Електрик“ ООД, като
изпълнител, за изграждане на осветителна инсталация, захранваща
линия и заземяване на улица, без към същия да е посочена
количествено стойностна сметка на конкретните СМР.
При така установената по делото фактология, по правото съдът
намира следното:
Сключеният между страните договор за строителство с
предмет извършване на СМР с цел построяване и въвеждане в
експлоатация на сградата със смесено предназначение, състояща се
от три секции -входове А, Б, В, Г и Д, е разновидност на договора за
изработка, който е правно регламентиран в разпоредбите на чл. 258-
269 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, възложителят е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение и ако не направи такива възражения, работата
се счита приета. Видно от процесния договор за строителство, в чл. 2,
ал. 1 се предвижда, че извършената работа се приема с изготвянето на
двустранен приемо-предавателен протокол, подписан и от двете
страни. В чл. 7, ал. 2 на договора, се предвижда, възложителят да
назначи свой представител, който да контролира и приема работата на
изпълнителя. Видно от чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от процесния
договор, отново се предвижда, че извършените СМР на всеки етап от
строителството се приема от възложителя, чрез назначен от него
представител, което се констатира с протокол, като първо се съставя
проект на протокола, който се изпраща по електронна поща на
7
възложителя и при липса на забележки, между възложител и
изпълнител се подписва окончателния протокол за приемане на
работата. Това, че страните са процедирали по въпросния начин на
приемане на работата се установява и от разпита на свидетеля И.А.,
който е бил технически ръководител на процесните обекти.
Свидетелят установява, че обичайната практика на приемането на
извършените СМР между страните е включвала посещаване на
представител на ответника на мястото на извършеното, при липса на
възражения по работата, свидетелят, в качеството си на технически
ръководител, е изготвял акт образец 19 за извършените СМР, като го е
изпращал по електронна поща на ответника. От представените по
делото протоколи, образци 19, съдът обаче констатира, че страните по
делото по-скоро не са спазвали уговореното между тях в договора за
задължително подписване на протоколите за приетата работа. Видно
от всички представени по делото протоколи образци 19, които касаят
процесния обект, подписани са само представените на лист 117 и 118
протоколи №№ 48/23.06.2021г. и 39/12.05.2021г., докато протоколи с
№№ 72-83 и от 89-96 не носят подписите на страните. Същевременно
страните не спорят относно факта, че за работата по неподписаните
протоколи от 72-96, ответникът е заплатил на ищеца. Така
установеното по делото сочи, че работата е приемА. от възложителя и
без да има задължително подписан двустранен протокол между
страните. Следва да се отбележи, че протоколите образец 19 за
приемане на извършените СМР съгласно НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, не е
единствената възможност да се докаже, че дадено строителство е
извършено и прието без забележки. Съдебната практика приема, че
такова приемане е възможно дори с конклудентни действия, като в
този смисъл е решение на ВКС по търговско дело №535/10 г., второ
търговско отделение. Безспорно с оглед разпоредбата на чл. 176, ал. 1
от Закона за устройството на територията, чл. 7, ал. 3, т. 15 от
НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
8
време на строителството, съдебната практика приема, че съставения
протокол образец 15 по цитирА.та наредба установява приемане на
годен строеж без забележки. От представените по делото на лист 54
до 86 акт образец 15 за трите секции на процесната сграда, с дати
14.01.2021г., 08.06.2022г. и 25.11.2022г. е видно, че същите са
подписани от стрА. на възложителя, проектанта, строителя и лицето,
упражняващо строителен надзор без никакви забележи. Видно от тези
актове изпълнител на СМР е само ищецът по делото
„КОМФОРТСТРОЙ 2009“ООД. При така констатираното, че обектът е
приет от възложителя без никакви забележки, става ирелевантно
констатираното по делото посредством, представените протоколи
образци 19 с номера: № 121/06.01.2022г., № 122/05.01.2022г., №
123/05.01.2022г., № 124/05.01.2022г., № 125/05.01.2022г., №
127/27.01.2022г.,№ 128/27.01.2022г., № 136/27.01.2022г.; №
137/27.01.2022г., № 138/30.03.2022г., № 139/30.03.2022г. и №
102/29.07.2021г. и посредством извършената комплексна съдебна
експертиза, че така цитираните протоколи не са подписани и не са
осчетоводени. От значение за настоящия спор е, дали работата по тях
е извършена и от кой. Ескпертизата в техническата си част е
категорична, че СМР по тези 12 броя протоколи за извършени на
процесния обект. Ескпертизата не е установила, кой е извършителя на
тези СМР, но с подписването на акт 15, възложителя е приел, че тези
работи са извършени от изпълнителя и ищец по делото
„КОМФОРТСТРОЙ 2009"ООД. Събраните от ответната стрА.
доказателства, чрез разпита на св. Гроздева и двата представени
договора, сключени между ответника „АМД РЕЗИДЪНС"ООД и
“Бургас Електрик“ ООД, не оборват така направената констатация,
поради факта, че договорите между тези две дружества са от януари
2022г. и свидетелските показания сочат на извършени СМР по тези
договори пак за след януари 2022г., а последно приетия между
страните по делото акт 15 е от 25.11.2022г. Това означава, че след
9
януари 2022г., ответникът е знаел, че друго дружество, а не ищецът е
извършил конкретни СМР и въпреки това, в края на 2022г. е приел
всичко извършено по процесния строеж, с изпълнител ищеца, а
“Бургас Електрик“ ООД фигурира само като подизпълнител. Това
може да означава, че възложеното на “Бургас Електрик“ ООД по двата
договора с ответника, касае други СМР, различни от приетите по
трите акта образец 15 между страните по делото, още повече, че по
делото няма представени доказателства за извършените СМР от
“Бургас Електрик“ ООД по договорите с „АМД РЕЗИДЪНС"ООД и че
тези СМР са същите, като приетите по трите акта образец 15 между
страните по делото. По делото остА. неизяснено, поради какви
причини, ответникът е сключил отделни договори с “Бургас
Електрик“ ООД, но безспорно се установи, че СМР по процесните 12
броя протоколи са приети от ответника, като възложител с изпълнител
по същите- ищеца по делото. Това прави основателно искането на
ищеца за заплащане на така свършената от него работа по въпросните
протоколи или исковата претенция с правно основание чл. 266, ал. 1
от ЗЗД е основателна за предявения размер от 433 516,70 лева и
следва да бъде уважена.
С оглед основателността на главния иск на посоченото
основание, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По делото е предявена акцесорна претенция за осъждане на
ответника да заплати на ищеца законна лихва за забава върху
неизплатените СМР по процесните актове образци 19, като ищецът
твърди забава от датата следваща 15 календарни дни от датата на
издаване на всеки протокол до 28.03.2024г. /уточнителна молба на
лист 244 от делото/. С оглед главния иск, съдът вече е приел за
безспорно установено, че работата по процесните протоколи е приета
едва с приетите актове образец 15, като няма издадени фактури за
приетата работа. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
10
в размер на законната лихва от датата на забавата. Нормата на чл. 84,
ал. 1 и ал 2 от ЗЗД определят, че забава започва или от определения
между страните ден за изпълнение или ако няма такъв-след покА..
Видно от текста на чл. 12, ал. 3 от сключения между страните договор,
предпоставка за извършване на плащане на извършената работа е
приемането на работата, издаване на фактура от изпълнителя в 30-
дневен срок от приетата работа, като след това възложителят дължи
плащане в 7-дневен срок от издаването на съответната фактура. Видно
е, че след приетата с последния акт 15 работа с дата 25.11.2022г.,
ищецът не е издал и не изпращал на ответника фактура за
претендираните неизплатени СМР. Издаването на такава фактура е от
значение за определяне на дължимите от възложителя суми, тъй като
възнаграждението е уговорено по единични цени-след отчитане на
конкретна работа. Тъй като акт 15 за приемане на годността на
строежа е общ такъв и не установява конкретните СМР, приети с
него, за да изпадне в забава възложителя, той трябва да бъде уведомен
за стойността на неразплатеното, което следва да стане чрез издаване
на фактура от изпълнителя и изпращането и на възложителя. По
настоящото дело, такава фактура не е издавА. от изпълнителя.
Липсват твърдения и доказателства да е изпращане покА. от
изпълнителя до възложителя за плащане на процесната сума.
Следователно неоснователно се твърди, че ответникът е в забава по
отношение на изплащането на СМР по процесните протоколи за
посочения период и акцесорния иск за забава следва да бъде
отхвърлен.
Основателно се претендира от ищеца законна лихва за забава
от датата на предявяване на исковата молба -12.12.2023г. до
окончателното изплащане на главницата.
-разноски
По делото е поискано присъждане на разноски от стрА. на
ищеца и е представен списък за същите по чл. 80 от ГПК в общ
11
размер на 48 384 лева, включващ заплатена държавна такса в размер
на 21 184,22 лева, заплатени разноски за експертиза в размер на 800
лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 26 400 лева с ДДС.
По делото е поискано присъждане на разноски от стрА. на
ответника, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. Претендира се
адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева и заплатена
разноска за експертиза в размер на 300 лева.
И двете страни са направили възражение за прекомерност на
адвокатския хонорара на адвоката на насрещната стрА.. Съдът намира,
че не са налице предпоставки за намаляване на уговорения и платен
хонорар за адвокатите и на двете страни. По-високият хонорар е за
адвоката на ищцовата стрА., който е в размер на 26 400 лева с ДДС.
Този хонорар е определен в рамките на минималния такъв по
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с решение на
СЕС по дело C-438/22, съгласно което посочените в Наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено
като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена
работа. Предвид на заявения материален интерес по делото, обема на
техническата документация, броя на заседанията и активната защита
на адвоката на ищеца, съдът намира възражението за прекомерност за
неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца с оглед
основателността на главния иск се дължат част от направените
разноски в размер от 48 384 лева или 39 605,45 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника, с оглед
неоснователността на акцесорния иск се дължат част от направените
разноски в размер от 6 300 лева или 1 143,03 лева.
12
След компенсация на дължимите между страните разноски е
видно, че ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 38 462,42
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АМД РЕЗИДЪНС"ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Бургас 8000, ж. к. „Славейков",
бл. 193, вх. среден, ет. 1, представлявано от управителя Ана Костова
Касабова, със съдебен адрес: гр. Бургас, п. к. 8000, ул. „Васил
Априлов“ № 16, ет. 3/1, адвокат Ана Панайотова, да заплати на
„КОМФОРТСТРОЙ 2009"ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Ахелой, ул.
"Рила" № 24, представлявано от Димитър Петров Чардаклиев, със
съдебен адрес: град Бургас, ул. “Сердика“ 2Б, ет 1, адв. Мартин
Богдев и адв.Петя Шивачева, сумата от 433 516,70 лева,
представляваща стойността на извършени СМР съгласно договор за
строителство от 26.06.2020г. за построяването и въвеждането в
експлоатация на обект представляващ сграда със смесено
предназначение, състояща се от три секции -входове А, Б, В, Г и Д и
находяща се в гр. Бургас, в поземлени имоти с идентификатори:
07079.603.126, 07079.603.170 и 07079.603.171 и издадените въз основа
на този договор протоколи образци 19 с номера: № 121/06.01.2022г.,
№ 122/05.01.2022г., № 123/05.01.2022г., № 124/05.01.2022г., №
125/05.01.2022г., № 127/27.01.2022г.,№ 128/27.01.2022г., №
136/27.01.2022г.; № 137/27.01.2022г., № 138/30.03.2022г., №
139/30.03.2022г. и № 102/29.07.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.12.2023г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „КОМФОРТСТРОЙ 2009"ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - обл. Бургас, общ.
Поморие, гр. Ахелой, ул. "Рила" № 24, представлявано от Димитър
13
Петров Чардаклиев, със съдебен адрес: град Бургас, ул. “Сердика“ 2Б,
ет 1, адв. Мартин Богдев и адв.Петя Шивачева за осъждането на
„АМД РЕЗИДЪНС"ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Бургас 8000, ж. к. „Славейков", бл. 193, вх. среден, ет.
1, представлявано от управителя Ана Костова Касабова, със съдебен
адрес: гр. Бургас, п. к. 8000, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3/1,
адвокат Ана Панайотова да му заплати сумата от 96 088,87 лева,
представляваща мораторна лихва за забава в размер на законната
върху дължимата главница в размер на 433 516,70 лева.
ОСЪЖДА„АМД РЕЗИДЪНС"ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Бургас 8000, ж. к. „Славейков",
бл. 193, вх. среден, ет. 1, представлявано от управителя Ана Костова
Касабова, със съдебен адрес: гр. Бургас, п. к. 8000, ул. „Васил
Априлов“ № 16, ет. 3/1, адвокат Ана Панайотова да заплати на
„КОМФОРТСТРОЙ 2009"ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Ахелой, ул.
"Рила" № 24, представлявано от Димитър Петров Чардаклиев, със
съдебен адрес: град Бургас, ул. “Сердика“ 2Б, ет 1, адв. Мартин
Богдев и адв.Петя Шивачева, сумата от 38 462,42 лева,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14