№ 13833
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110141675 по описа за 2022 година
Ищецът З.Б.И.“ АД е предявил срещу ответника З.О.З.“ обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 498,10лв.,
остатък от заплатено регресно вземане по щета **********, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 86,ал.1 сумата от 238,25лв. за периода от 13.11.2017г. до
31.07.2022г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 16.01.2017 г. ПТП в гр. С. е изплатил
сумата от 1202,84лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по л.а. „Опел Инсигния“ с рег. ***, застрахован при него по
застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на л.а. Мазда СХ7 с рег.№
***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от
704,74лв., като е останал незаплатен остатък от 498,10лв. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.О.З.“ дава становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че отговорността му се
съизмерява със заплатената сума. Твърди, че предявеният иск е в завишен размер. Поради
недължимост на главницата, оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
1
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата
молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното МПС л.а. „Опел Инсигния“ с рег. *** към датата на ПТП,
възлиза на 1051,54 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 1066,54 лв. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и задълбочено изготвено, поради
което ще го ползва при постановяване на крайни си съдебен акт.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.
Видно от заключението на вещото лице, че действителната стойност на автомобила е
стойността на причинените вреди по увредения автомобил е в размер на 1051,54лв., а с
включени ликвидационни разходи е 1066,54лв. След приспадане на платената от ответника
сума се дължи разлика в размер на 361,80лв. до която сума предявеният иск се явява
основателен, а до пълния предявен от 498,10лв. следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 03.11.2017г. – датата на възстановяване на част от претендираната сума до датата на
исковата молба. Размерът й изчислен с онлайн приложение за изчисляване на законна лихва
е равен на 174,16лв. до която сума искът се явява основателен, а до пълния предявен размер
от 238,25лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира сумата от 100лв. – държавна такса, 250лв. – депозит САТЕ и
100лв. –юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете
ответникът дължи сумата от 327,54лв.
Ответното дружество претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът по
правилата на чл.78,ал.8 ГПК определя на 100лв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете ищецът дължи сумата от 27,21лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 361,80, лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на
2
лек автомобил л.а. „Опел Инсигния“ с рег. ***, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 16.01.2017 г. в гр. С. ведно с включени разходи за определянето
му, заедно със законната лихва от 01.08.2022г. до погасяване на задължението; на основание
чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 174,16лв. – мораторна лихва дължима за периода от 13.11.2017г. до
31.07.2022г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 327,54лв. – разноски по делото,
като отхвърля иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над 361,80,
лева до пълния предявен размер от 498,10лв, както и искът с правно основание чл.86,ал.1
ЗЗД за сумата над 174,16лв. до пълния предявен размер от 238,25лв .
ОСЪЖДА З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на З.О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл.78,ал.3
ГПК сумата от 27,21лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3