№ 296
гр. Шумен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Й.-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500462 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №85/5.05.2025г. по гр.д.№588/2024г. по описа на ВПРС ,съдът е
отхвърлил предявените от Г. М. М., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, жк. „....", бл.10 ,вх.6, ет. 2, ап.7 срещу Административен съд- Варна, с
адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. ...." № ЗА, Районен съд[1]Варна, с адрес: гр.
Варна, общ. Варна, обл. Варна, бул. „...." № 57, Върховен Касационен съд, с адрес: гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), бул. „Витоша" №2 и Върховен Административен съд,
с адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „.... №18 обективно
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр.
с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците в режим на солидарност да заплатят на
ищцата сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба -23.06.2022 год. до окончателното й изплащане, представляваща репарация за
нанесени й неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоционални изживявания,
стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, загуба на доверие в институциите в резултат
на разглеждане в неразумен срок на производството по адм. д. № 117/2017 год. по описа на
Административен съд - Варна и по гр.д. № 18625/ 2017 год. по описа на РС – Варна, до
окончателното му приключване, като неоснователни и недоказани, осъдил е Г. М. М.,
ЕГН:********** да заплати на Върховен касационен съд на Република България сумата от
350 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
1
разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, осъдил е Г. М. М., ЕГН:********** да заплати на Върховен административен съд на
Република България сумата от 350 лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП, вр. чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Решението е обжалвано от ищцата Г. М. М. , действаща ,чрез пълномощника си
адв.Е. Г. Е. от АК-Варна като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да уважи предявените искове и да й се заплатят разноските по
делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Върховен касационен съд ,
действащ ,чрез пълномощника си З.С. с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана, по изложените в отговора съображения и моли съдът да
потвърди обжалваното решение . Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Районен съд-Варна , представляван
от председателя Д.Й.. с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана
по изложените в отговора съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение .
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Административен съд-Варна ,
представляван от председателя Е.Я. с който оспорва въззивната жалба като неоснователна
и недоказана по изложените в отговора съображения и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от Върховен административен съд.
Преди проведеното по делото съдебно заседание е постъпило становище от ВАС ,чрез
юрисконсулт И.В.К. с което оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по
изложените в становището съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Моли в полза на ВАС да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от РП - Шумен – ТП Велики
Преслав. В съдебно заседание представителят на ШОП счита депозираната въззивна жалба
за неоснователна , а обжалваното решение за правилно и законосъобразно .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
2
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. М. срещу
Административен съд- Варна , Районен съд-Варна, Върховен Касационен съд и Върховен
Административен съд кумулативно, субективно съединени осъдителни искове с пр. осн.
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците в режим на
солидарност да заплатят на ищцата сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 23.06.2022 год. до окончателното й изплащане,
представляваща репарация за нанесени й неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни
емоционални изживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, загуба на
доверие в институциите в резултат на разглеждане в неразумен срок на производството по
адм. д. № 117/2017 год. по описа на Административен съд – Варна и съотв. по гр.д. № 18625/
2017 год. по описа на РС – Варна до окончателното му приключване.
По допустимостта на иска:
Съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ, допустимостта на предявения иск, предмет на
разглеждане по настоящето дело, е обусловена от проведена процедура по реда на глава ІІІ а
от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
В процесния случай, в шестмесечния срок по чл.60а ал.4 от ЗСВ ищецът е подал
заявление чрез Инспектората към ВСС до министъра на правосъдието с искане за
репариране на имуществените и неимуществените вреди, настъпили вследствие на
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 18625/ 2017
год. на ВРС. С писмо с изх. № 94-Г-180/ 17.12.2021 год., изд. от Заместник- министър на
правосъдието до ищцата, последната е уведомена, че след извършена проверка и съставен
констативен протокол изх. № РС-21-298/ 20.09.2021 год. не е констатирано нарушаване
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Административната
процедура по ЗСВ е изчерпана и разглежданият в настоящото производство иск по чл. 2б от
ЗОДОВ е процесуално допустим.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от ВПРС и поради това тя
няма да бъде отново преповтаряна от въззивния съд. И във въззивната жалба
жалбоподателката е посочила , че хронологията на извършените от ищцата и от
ответниците действия е изложена коректно и последователно.
Не е спорно по делото ,че от приложените по настоящото дело граждански дела и
представените съдебни актове (определение № 3311/ 01.12.2017 год. по адм. Дело №
119/2017 год. по описа на Административен съд - Варна; определение № 11/ 19.02.2019 год.
по гр.д. № 60А/2017 год. по описа на ВКС и ВАС, постановено от петчленен състав;
решение № 4019/ 02.10.2019 год., по гр.д. № 18625/ 2017 год. по описа на РС - Варна;
3
Решение № 548/ 08.05.2020 год. по в.гр.д. № 2182/ 2019 год. по описа на Окръжен съд -
Варна; определение № 14/ 20.01.2021 год., постановено по гр.д. № 2560/2020 год. по описа
на ВКС; решение № 262806/ 12.11.2021 год. по гр.д. № 18625/2017 год. по описа на РС -
Варна, постановено по реда на чл. 247 от ГПК; Решение № 330/16.03.2022 год. по в.гр.д. №
3119/2021 год. по описа на Окръжен съд -Варна) се установява, че последното водено от
ищцата дело с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. д. № 18625/ 2017 год.
на ВРС е било разгледано за период от 4 години и 4 дни, на три инстанции.
Не се спори също така, че ищецът страда от доказано вродено заболяване - Детска
церебрална парализа, датиращо от раждането, което е довело до неговата
нетрудоспособност.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва при
условията на главно и пълно доказване да установи: 1. Наличие на съдебно (досъдебно)
производство, по което е страна, съответно лице, чиито граждански права и задължения се
определят в това производство по смисъла на чл.6 ал. 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи; 2. че същото е било разгледано извън разумния
срок по смисъла на чл. 6 ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи; 3. вида, размера и настъпването на твърдените от него вреди, както и
наличието на причина връзка между тях и продължителността на разглеждане на
производството.
В тежест на ответната страна е да докаже всички факти, които обосновават извода,
че действията по делото са извършени в разумен срок, както и всички останали, наведени
факти, от които черпи благоприятни последици.
Доколкото ЕКЗПЧОС и приложимият български закон ЗОДОВ не дават легална
дефиниция на понятието "разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда,
то тази преценка е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид и заложените
в разпоредбата на чл.2б ал.2 ЗОДОВ. критерии - общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. При всички случаи, съгласно трайната практика, включително
практиката на ЕСПЧ, непроизнасянето на съда в предвидените в закона срокове не е
абсолютен критерий за наличие на забавено правосъдие. Съдът следва да установи
осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото
държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата
обезщетение страна. Тя отговаря, обаче, за всички останали забавяния, в това число за тези
вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е длъжна да
установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от
недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения.
Съдът може да констатира причината за всяко отделно забавяне, макар това да няма значение
4
за основателността на иска, но то има значение за мерките, които държавата е длъжна да
предприеме за недопускането на други нарушения. Тези причини може да бъдат: действия и
бездействия на съда, на другите участници в производството, на съдебни служители,
пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа, който
компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят, всеки според
компетентността си, мерките, които държавата следва да предприеме за недопускането на
други нарушения. Отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от
състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила,
или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок.
В настоящия случай ищцата е депозирала исковата си молба пред Административен
съд -Варна на 16.01.2017 год. ( пощ. клеймо от 13.01.2017 год.). Въз основа на исковата
молба на 17.01.2017 год. е образувано адм. дело № 117/2017 год. по описа на Админ. съд -
Варна. Исковата претенция е с посочено от ищцата правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и е
била насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София. Към
исковата молба е приложена молба с пр. осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от
плащане на държавна такса за разглеждане на делото, както и молба с пр. осн. чл. 94 от ГПК
за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 24.01.2017 год. ищцата е освободена
от заплащане на държавна такса, исковата й молба е оставена без движение с указания за
изправяне на констатирани нередовности и са изискани служебно писмени доказателства от
Началника на затвора във Варна. При разглеждането на делото пред АдмС - Варна по адм. д.
№ 117/2017 год. производството е продължило около 10 месеца и 15 дни като съдът е
преценил, че повдигнатия пред него спор не му е подсъден, прекратил е делото и го е
изпратил на РС - Варна. Производството пред АдмС - Варна е обхващала и период на
съдебна ваканция (15 юли - 01 септември). Административният съд своевременно
положително се е произнесъл по молбата за освобождаване от държавна такса и е оставил
исковата молба без движение - с разпореждане, постановено 1 седмица след входиране на
исковата молба. Действително се констатира, че липсва произнасяне по молбата на ищцата
за предоставяне на правна помощ от 17.01.2017 год. до 16.06.2017 год., когато е оставена без
движение, но липсата на такова произнасяне не се дължи на нежелание на съда, нито е
резултат от забавено правосъдие. Напротив, съдът на първо място е положил усилия да
обследва процесуалната допустимост на исковата молба, предвид посоченото от ищцата
правно основание на претенцията й и наведените твърдения (абсолютна предпоставка за по-
нататъшното развитие на делото, при липсата на която предоставяне на правна помощ на
ищеца е безпредметно), както и да изправи исковата молба чрез даване на подробни
указания на ищцата в тази насока. Освен това съдът не е бездействал, а е изисквал служебно
документи, установяващи характера на собствеността на сградата на Затвора - гр. Варна,
които са били предоставени на 24.02.2017 год. В производството пред административния
съд исковата молба е била оставяна неколкократно без движение с цел изясняване правния
интерес на ищцата от завеждане на иска (т.е. с цел преценка допустимостта на
производството), разменени са книжа, депозиран е отговор на исковата молба на 25.04.2017
год., в който е взето становище по недопустимостта на исковата молба, поради липса на
5
правен интерес за ищцата. Установява се от материалите по делото, че в рамките на
съдебната ваканция съдът не е извършвал съдопроизводствени действия по исковата молба.
На 26.09.2017 год. съдът отново е изискал информация от трето неучастващо в
производството лице (Началника на затвора - гр. Варна), пряко касаеща предявената искова
молба. Изисканата справка е предоставена едва на 06.11.2017 год., като това забавяне от
близо 1 месец и 10 дни не следва да се вменява във вина на съда, доколкото разпореждането
на съдията е изпратено незабавно на Началника на затвора - гр. Варна, който обаче не е
изпълнил указанията на съда в предоставения срок. След пълно изследване на всички
събрани доказателства, включително служебно изисканите такива, на 01.12.2017 год. АдмС-
Варна в крайна сметка адекватно е преценил, че не е компетентен да разгледа претенцията на
ищцата и я е изпратил правилно по компетентност на РС - Варна. Поради изложеното,
въззивният съд не възприема доводите на ищцата за забавено правосъдие от страна на АдмС
- Варна.
На основание повдигнатия спор от районния съд за подсъдност на 22.12.2017 год. е
било образувано гр.д. № 60А/2017 год. по описа на ВКС. Към тази дата вече е било
образувано т.д. № 1/2016 год. по описа на ВАС и ВКС, по което тълкувателно постановление
е постановено на 16.01.2019 год. Предвид горното, ирелевантно е обстоятелството, че делото
е било спряно 4 месеца след образуването му (с определение от 26.04.2018 год.). В
заключение, производството по гр.д. № 60А/2017 год. по описа на ВКС е продължило близо
1 година и 2 месеца, като от датата на образуването му до 16.01.2019 год. е съществувала
обективна пречка за съда да се произнесе - наличието на висящо ТД № 1/2016 год. по описа
на ВКС и ВАС. Застъпва се в практиката, че периодът, в който дадено дело е било спряно
поради наличие на преюдициален спор не следва да се взима предвид при изчисляване на
неговата обща продължителност (така Решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 4482/2017
г. по описа на ВКС, IV Г.О) , т.е. в случая спирането на делото е действие, което не следва да
бъде вменено във вина на съда, доколкото същото се явява законосъобразно. Ето защо
забавата на смесения петчленен състав на ВАС и ВКС в това производство възлиза на малко
повече от 1 месец (от 16.01.2019 год. до 19.02.2019 год., когато делото е изпратено по
компетентност на ВРС), която в никакъв случай не може да бъде възприета като неразумна.
Същинското производство пред Районен съд - Варна е продължило реално по-малко
от 8 месеца (от изпращане на делото по компетентност след постановяване на
тълкувателното постановление с определение от 19.02.2019 год. на ВКС до 02.10.2019 год. -
датата на постановяване на съдебно решение). През този период първоинстанционният съд е
бил изключително активен, като се е произнасял своевременно по всички искания и молби,
всички доказателства са били събрани в едно единствено открито съдебно заседание, а
съдебното решение е било постановено в рамките на инструктивния 1-месечен срок след
датата на приключване на съдебното дирене. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е
длъжен да се съобрази с желанието на страната за назначаване на конкретен адвокат, когато
й е предоставена правна помощ, още повече при липса на мотиви, извън субективното
желание на страната, за назначаване на конкретен адвокат, какъвто е и настоящият случай.
6
Видно е от материалите по делото, че районният съд е положил достатъчно усилия и в
кратки срокове е назначил един след друг двама процесуални представители на ищцата, от
които последната не е била доволна, въпреки че дори не е осъществила контакт, с който и да
било от тях. Съдът като взе предвид процесуалните действия извършени в хода на гр.д. №
18625/ 2017 год. по описа на РС – Варна, счита, че няма забавяния при извършване на
дължимите от съда действия по уточняване на исковата молба; освобождаване на ищцата от
задължението за заплащане на държавна такса; назначаване на процесуални представители
за осъществяване на поисканата правна помощ; насрочване в съдебни заседания,
произнасяне по доказателствените искания на страните и събиране на допуснатите
доказателства; постановяване на първоинстанционното решение; администриране на
постъпилите въззивни жалби. И двете страни са обжалвали решението на
първоинстанционния съд, като както по-горе се посочи при размяна на книжата по
въззивните жалби и администрирането им до въззивния съд безспорно не се констатира
забавяне от страна на районния съд.
Предвид гореизложеното въззивният съд не споделя направените във въззивната
жалба възражения от жалбоподателката относно наличието на забавяне на делото при
разглеждането му от АС-Варна и от РС-Варна .
В.гр.д. № 2182/2019 год. по описа на Окръжен съд - Варна е образувано на 29.11.2019
год., а разглеждането му е продължило около 8 месеца и 10 дни. Забавяне в тази инстанция
се установява единствено при изготвяне на въззивното съдебно решение, което е
постановено малко над 4 месеца след датата, на която е следвало да бъде публикувано.
Следва да се отбележи, че срокът за изготвяне на съдебното решение е инструктивен.
Предвид фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав приема, че
забавянето не е неразумно. Още повече, че решението на въззивния съд не е допуснато до
касационно обжалване, т.е. на практика ВКС е възприел, че е валидно, процесуално
допустимо и не е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, т.е. че е
правилно. Забавянето при постановяване на съдебното решение не се е отразило негативно
на качеството на съдебния акт, напротив. Няма забавяне по администрирането и
произнасянето по подадената от ищцата на 17.06.2020 год. молба за допълване на решението
в частта за разноските.
Безспорно се установява, че по постановеното въззивно решение на Окръжен съд -
Варна са подадени касационни жалби от страните по делото (на 05.06.2020 год. от ответника
и на 17.06.2020 год. от ищцата). Книжата по двете жалби са разменени своевременно - на
09.06.2020 год. по жалбата на ответника и на 22.06.2020 год. по жалбата на ищцата и са
изпратени на ВКС. При администрирането на жалбите не се констатират забавяния.
С разпореждане от 31.08.2020 год. на ВКС е образувано производство по реда на чл.
288 от ГПК. С определение от 20.01.2021 год., постановено по гр.д. № 2560 от 2020 год. по
описа на ВКС решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване - 4
месеца и 20 дни след образуване на делото. Съдът счита ,че и пред касационната инстанция
производството се е развило в разумен срок, предвид обстоятелството, че са били
7
депозирани 2 касационни жалби от двете страни по делото, основателността на които ВКС
като последна инстанция е следвало внимателно да прецени, както и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, която също не е за подценяване.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че не е налице
забавянето на производството по адм. д. № 117/2017 год. по описа на Адм. Съд - Варна,
съотв. по гр.д. № 18625/ 2017 год. по описа на РС – Варна, от образуването му до
постановяването на окончателен съдебен акт от ВКС , за което да са виновни
Административен съд -Варна, Районен съд - Варна, Върховен административен съд и
Върховен касационен съд. Съгласно трайно установената съдебна практика (обективирана в
решение. № 66/02.04.2015_г.. по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., решение. №.72/18.05.2017.г..
по гр. д. № 3619/2016 г., III г. о., решение №.30/07.05.2019.г.. по гр. д. № 2125/2018 г., I V г. о.
на ВКС и др.), по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, държавата е длъжна да обезщети само вредите,
които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи,
каквито обаче в настоящия случай не се констатират.
В случая предвид липсата на забавяне от страна на ответниците при разглеждането
на адм. д. № 117/2017 год. по описа на Адм. Съд - Варна, съотв. по гр.д. № 18625/ 2017 год.
по описа на РС – Варна е безпредметно да се обсъжда въпроса за претърпените от ищцата
вреди .
Ето защо , съдът намира, че така предявеният иск с пр. осн. чл. 2 „б" от ЗОДОВ се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските : При този изход от спора следва в полза на ответниците да се
присъдят претендираните от тях разноски пред ШОС.
Претенции за присъждане на разноски са направени своевременно от ВКС и от ВАС с
искане да им се присъдят юрисконсултски възнаграждения .
Следва на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, ищцата да бъде осъдена да им заплати
сумата от по 350 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на осн. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП съобразно и фактическата и правна сложност на спора.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №85/5.05.2025г. по гр.д.№588/2024г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН:********** да заплати на Върховен касационен съд на
Република България сумата от 350 лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
8
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН:********** да заплати на Върховен административен съд
на Република България сумата от 350 лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП, вр. чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от НЗПП
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9