№ 1155
гр. Варна, 07.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900249 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от П. И. С., обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" АД ЕИК
*********.
С депозиране на допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПK
размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на исковите претенции:
Съдът намира, че предявената претенция съответства на твърденията на ищцата
за обезщетяване на имуществени вреди под формата на извършени и бъдещи
(планирани) разходи за лечение, следствие от настъпило пътно произшествие, по вина
на водача на застрахован при ответника лек автомобил.
Представени са и доказателства за проведена пред застрахователя
рекламационна процедура по чл. 380 от КЗ, представляваща предпоставка за съдебна
защита на отреченото от застрахователя право.
Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по
силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По предварителните въпроси:
Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси
защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради
което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска
сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу
характера на спора не е предявено.
По доказателствените искания:
Надлежно заверените по реда на чл. 183 ГПК писмените доказателства,
представени от ищцата, следва да бъдат допуснати до приемане в първото по делото
заседание. В това число, следва да бъде допуснато като писмено доказателствено
средство, представената неподписана оферта от СМТЛ „Ортомедикс“ ООД. По
отношение на неподписаните документи чл. 180 ГПК не намира приложение,
доколкото законът не им придава никаква задължителна доказателствена сила. Това,
обаче не означава, че такъв документ не може да бъде приобщен като доказателство.
1
Същият следва да се приобщен, като ще бъде ценен с оглед всички доказателства по
делото.
Не следва да се уважава искането по чл. 190 от ГПК за изискване на
застрахователната полица № BG/11/119002633076 от ответника, тъй като по делото не
е спорен въпросът относно наличие на валидно застрахователно събитие към датата на
увреждането. Още повече последното е установено от влязло в законна сила решение.
С оглед зачитането на установени в хода на н. о. х. д. № 365/ 2021 г. по описа на
Районен съд- Варна, така също и на т. дело № 509/ 2021 г. по описа на Окръжен съд-
Варна- факти от правопораждащ отговорността на застрахования престъпен състав,
съдът намира, че не е допустимо повторно доказване на причинените от
пътнотранспортното произшествие вреди, както и емоционалните последствия за
ищцата. Ето защо за тези факти не следва да се назначават експертизи. Следва да се
изяснят само въпросите, необхванати от споразумението, съответно СПН на
решението, с което е уважени иска за други вреди (имуществени и неимуществени) от
същото застрахователно събитие. Предвид на изложеното не следва да се назначава
експертиза по формулираните с исковата молба въпрос 1, 2 и 3. Въпросите по7 и 8 пък
са изцяло правни и също не следва да се поставят на вещите лица.
Останалите въпроси, формулирани от ищцата, изискват познания на лекар със
специалност в област от медицината, занимаваща се миоелектрическо протезиране, но
така също и на техник по протезиране. При справки в списъците на вещи лица в
страната съдът не установи експерти със специалност по това специфично
протезиране.
При справка с общодостъпна информация, съдът констатира, че само три
дружества в страната предлагат изработване, обучение и техническа поддръжка на
миоелектрични протези. Доколкото ищеца е получила оферта от едно от тези
дружества, с оглед избягване съмнение за евентуално пристрастие на вещите лица,
съдът ще изиска справка от дружеството „Медико-техническа лаборатория Новамед“
ООД за възможните експерти, които да изготвят заключението.
Въпросът към експертизата, поставени от ответника, за това дали разноските за
протезиране се покриват от НЗОК е правен и не следва да се поставя към вещото лице.
Без уважение следва да се остави искането, отправено в допълнителната искова
молба за допускане на свидетелски показания за установяване извършването на
медицински изследвания и тестове. Извършените прегледи и лечения се удостоверяват
с първични медицински документи съгл.чл. 36, ал. 1, чл. 37 от Националния рамков
договор за медицинските дейности от 2023-2025 г., които се издават при преглед на
пациент при ОПЛ или специалист от извънболничната помощ, без значение дали този
преглед е извършен в лечебно заведение или при извършено домашно посещение. С
оглед на това, съдът намира, че на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ГПК не следва
да се допускат свидетелски показания за доказване на извършването на медицински
изследвания и тестове.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
сключване на спогодба.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Глава XXXII от ГПК -
„Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по т. д. № 249/ 2025 г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 16.10.2025 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото на основание чл. 374, ал. 2
ГПК:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, предявена от П. И. С., ЕГН
********** от гр. В., действаща чрез адв. Д. С., обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
27.04.2020 г. в гр. Варна, виновно причинено от Г. Ив. Д. като водач на автобус
„Соларис Урбино“ с peг. № ****, застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно полица №
BG/11/119002633076, както следва:
- сумата от 195 000 лева, изразяващи се в бъдещи (планирани) разходи за
изработване, поставяне и обучение на миоелектрична ръка;
- извършени разходи за лечение и рехабилитация в общ размер на 830 лева, от
които 510 лева за извършена рехабилитация в периода от 24.03.2025 г.-27.03.2025 г., 60
лева за електромиография на горни крайници, както и 260 лева за психологически
консултации, претенция
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред
съда– 24.04.2025 година, до окончателното изплащане на сумите и направените по
делото разноски.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават
или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно: наличие на действително и валидно
застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска
отговорност на водача на МПС автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ****, съгласно
застрахователна полица № BG/ 11/ 119002633076, сключена с ответника, с период на
покритие от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г. и валидна към датата на произшествието-
27.04.2020 г.; предявяването на 07.04.2025 г. пред застрахователя на рекламационна
претенция за процесните вреди.
Установено е по задължителен за гражданския съд начин , съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно влязло в сила споразумение от 15.03.2021 г. по
НОХД № 365/2021 г. по описа на Варненски районен съд, че Г. Ив. Д. виновно на
27.04.2020 г. в град Варна, при управлението на моторно превозно средство– автобус
„Соларис Урбино“ с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на П. И. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на левия горен
крайник.
По спорните факти:
3
Ищецът поддържа, че загубата на лявата ръка значително влошава
здравословното й състояние. Сочи, че загубеният крайник може да бъде в известна
степен компенсиран с поставяне на протеза, която поне частично да подобри
качеството й на живот. След извършена консултация е получила оферта за поставяне
на миоелектрична ръка на „Ottobock"- водещ производител в областта на
протезирането. При проведените тестове от специалист на производителя, ищцата е
успяла да завърти протезата в различни посоки, да хваща и да пуска предмети.
Предстоят нови изследвания при следващото пристигане на специалист от фирмата-
производител в България.
Поддържа, че за лечение и рехабилитация на уврежданията е сторила разходи за
рехабилитация, електромиография на горни крайници, както и реализирани
психологически консултации.
Ответникът оспорва иска. Счита, че претендираните за репарация разходи не
са необходими и не биха довели до възстановяване на уврежданията. Намира, че
протезиранего с миоелектрична ръка е обективно невъзможно предвид
физиологичните особености на мястото на осъществената ампутация на крайника на
ищцата, както и отстранените при операцията мускулни и нервни тъкани, обуславящи
невъзможността подобен вид протеза да функционира пълноценно. Възразява, че не е
налице необходимата проводимост, предпоставяща поставянето на миоелектрична
ръка. Предвид изложеното, счита, че липсата на електромиографски сигнали
предполага поставянето или на конвенционална протеза или на протеза с пасивно
задвижване, но не и на миоелектрична ръка. Извършването на разноски за в бъдеще
счита за несигурно.
Претендираният размер на вредите е прекомерен и несъответстващ на средни
пазарни стойност за изработване и обучение на миоелектрична ръка. Евентуално
счита, че подобни разходи се покриват от НЗОК или поне до размер на сумата от 7 708
лева съгласно Списък-спецификация с помощни средства, приспособления,
съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейности за хората с увреждания и
стойности, които НЗОК ще заплаща за 2025 година, в сила от 10.03.2025 г.
Доказателствена тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК):
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
Ищецът следва да установи: извършените разходи за лечение и тяхната
относимост към установените увреждания; адекватността на планираните разноски за
поставяне на миоелектрическа ръка към възможността за компенсиране загубата на
крайник, размера на вредите.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на
медиатор.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО като доказателства по делото на приложените към
исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства, в това число и
представената оферта от СМТЛ „Ортомедикс“ ООД.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 190 от ГПК за изискване
на застрахователната полица № BG/11/119002633076 от ответника.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на свидетелски
показания за установяване извършването на медицински изследвания и тестове.
НАЗНАЧАВА Комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвената от
вещо лице –специалист в областта на ортопедията и протезирането и вещото лице-
техник по протезирането, които след запознаване с материалите по делото, след
провеждането на медицински преглед на ищцата, и след извършване на необходимото
пазарно проучване, да отговорят на следните въпроси
1. Какво е към момента постоперативното състояние на ищцата в зоната на
ампутирания горен крайник?
2. Съхранена ли е възможността за електромиографски сигнали, към които да
бъдат адаптирани и прикачени съответните сензори на миоелектрическа ръка по начин,
по който тя да изпълнява обичайните си функции?
3. При причинената травма на ищцата П. С., има ли протеза за горен крайник,
която да възстанови напълно функционално липсата на горен крайник? Какви
видове протези за заместване на горен липсващ крайник има? Каква е тяхната
функционалност?
4. Какви функции има миоелектричната ръка? Може ли да компенсира и в
каква степен липсващия горен крайник?
5. Подходящо ли е поставянето на миоелектрическа ръка на ищцата?
6. Какви са алтернативите за протезиране на загубения горен крайник при
ищцата и как функционално се различават те?
7. Каква е средната пазарна стойност за разходите за лечение, труд материали и
други съпътстващи разходи за поставяне и обучение на миоелектрическа ръка, като
при отговора на поставения въпрос вещите лица извършват необходимото пазарно
проучване и по възможност да получат повече от една оферта.
ДА СЕ ИЗПРАТИ запитване до „Медико-техническа лаборатория Новамед“
ООД, гр. Пловдив ул. ул. Мара Гидик № 18, партер, телефон: *******,**********,
електронна поща: ****** с искане за посочване на експерти- лекар и техник, които са
съгласни да изготвят заключението, както евентуалната прогнозна стойност на
възнаграждението на вещите лица.
В писмото изрично да се отразят въпросите към експертизата и да се посочи, че
разпитът на вещи лица може да се извърши, при отправено искане, чрез
видеоконферентна връзка от помещение във всеки районен съд в страната.
ОТЛАГА определянето на вещото лице.
На основание чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен
размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане
на крайния срок (даване ход на устните състезания) правото на страните да искат
изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на основание чл. 142 вр. чл. 377 ГПК
неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при
отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което
страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се призоват
страните.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
5
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към Медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 от ГПК и чл.11 ал.2 от Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено
от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по
неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в
съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд - Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд Варна,
с адрес: гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12, ет.4, тел. 052 62 33 62, без заплащане на
такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура
по медиация следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
На ищеца да се връчи препис от отговора на допълнителната искова молба.
Книжата до ищеца да се връчват на адрес в ********, на ответника-чрез
ССЕВ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6