Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д.
№ 12706/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 25.07.2019
г. на „З.Д.Ж.и З.“ АД чрез адв. В.П.срещу Решение № 155788 от 01.07.2019 г. по
гр.д. № 67477/2018 г. на СРС, с което е признато за установено по иска по чл.
411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че З. „Д.Ж.и з.“ АД дължи на „Б.В.И.Г.“ АД сумата от
183,02 лв., представляваща непогасената част от вземане по регресна претенция №
470416171747411, образувана въз основа на ПТП от 15.09.2017 г. между
застрахования при ищеца с полица № 5С041510208 МПС „Ситроен Берлинго“, рег. № *******
и виновния водач на МПС„Рекстън“ рег. № *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
№ BG/30/117001977997 от 14.07.2017 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва считано от 07.06.2018 г. до изплащане на вземането,
за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
20.06.2018 г. по ч.гр.д. № 37577/2018 г. на СРС, 38. състав.
Твърди, че от събраните доказателства се установява,
че първопричина за настъпване на процесното ПТП е водачът на МПС, застраховано
при ищцовото дружество, а при условията на евентуалност, че същият водач е
допринесъл за ПТП и със заплащането на сумата от 188,02 лв. въззивникът изцяло
е погасил процесното задължение към ищеца. Иска отмяна на обжалвания акт като
неправилен и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от „Б.В.И.Г.“ АД, в който я оспорва като
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната
част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.
422 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че изцяло виновен за
процесното ПТП е водачът на МПС, застраховано при ответното дружество,
независимо че по време на ПТП увреденото МПС е било в престой на участък от
пътя, на който е бил забранен престоят и паркирането. Водачът на л.а. „Рекстън“
е нарушил задълженията си по чл. 40 ЗДвП, тъй като при маневра на заден ход не
е наблюдавал непрекъснато пътя зад неговото МПС и така не е съобразил
разстоянието между него и увредения л.а. „Ситроен Берлинго“.
Производството пред районния съд е образувано по
искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя „Б.В.И.Г.“ АД.
Постъпило е възражение от длъжника З. „Д.Ж.и з.“ АД срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сума на
основание и размер, за които е предявен искът.
По делото е доказано възникването на регресно право на
застрахователя по имуществена застраховка по чл. 411 КЗ при следните
кумулативно дадени предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по
отношение на увредения-застрахован поради причиняване на застрахователно
събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, както и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента (в хипотезата на чл. 411, изр. 2 КЗ).
От ДКП от 15.09.2017 г., показанията на двамата
свидетели С.В.и Ж.Ж.и неоспореното от страните заключение на САТЕ, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява по недвусмислен
начин следният механизъм на ПТП. На 15.09.2017 г. в гр. Стара Загора С.В.като
водач на МПС „Рекстън“ рег. № *******, застрахован при ответника, паркирал на
бул. „М.М.К.“, посока от бул. „Ген. Гурко“ към бул. „Христо Ботев“ от дясната
страна на булеварда, където паркирането било разрешено на специално обозначени
места. При маневра на заден ход същият не съобразил разстоянието между неговото
МПС и МПС „Ситроен Берлинго“, рег. № *******, застраховано при ищеца, и ударил
последният автомобил в областта на задния ляв калник, като му причинил
имуществени вреди съгласно Опис на претенция от 18.09.2017 г. От ДКП от
15.09.2017 г., заключението на САТЕ и на допълнителната САТЕ, също неоспорено
от страните, извадка от Плана за организация на движението по бул. „М.М.К.“,
представена от Община Стара Загора, и показанията на свид. Ж.се установява, че
преди ПТП водачът на увреденото МПС нарушил забраната за престой и оставил
превозното средство в престой от лявата страна на бул. „М.М.К.“ в обратна на
гореописаната посока (I - 108).
С.В.е причинил вредоносния резултат, но при условията
на съпричиняване от страна на другия водач, застрахован при ищеца, възражение
за което е направено в отговора на исковата молба и във въззивната жалба. Той е
нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, като захождайки назад с л.а.
„Рекстън“, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад л.а. „Берлинго“ и го е ударил
със задната част на своя автомобил. Ж.Ж.като водач на МПС „Ситроен Берлинго“ е
нарушил забраната на чл. 6, т. 1 ЗДвП вр. чл. 50, ал. 1 ППЗДвП да не престоява
на място със забранен с пътен знак B27
престой. Ако увреденото МПС не е било в забранен престой, докато С.В.е
извършвал маневра на заден ход, то горното МПС е нямало да бъде ударено. Поради
това обективният принос на водача на увреденото МПС е в размер на 40 %, тъй
като С.В.е управлявал МПС в момента на настъпването на ПТП и е могъл да
съобрази статичната обстановка на пътя, предхождаща ПТП (Решение № 8644 от
20.12.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 6080/2017 г.; Решение № 3512 от 22.05.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
10655/2016 г.).
Ищцовото дружество е заплатило на собственика на
увредения автомобил сума в размер на 346,04 лв. за ремонт на МПС видно от
преводно нареждане от 24.11.2017 г. Общата сума, претендирана първоначално по
извънсъдебен ред от ищеца, е в размер на 371,04 лв. – сумата от 346,04 лв.
заедно с 25 лв. за ликвидационни разноски. Безспорно е, че ответното дружество
е заплатило на ищеца сума в размер на 188,02 лв. след получена покана за
плащане, като дължи още 34,60 лв. до общата сума от 222,62 лв., която
представлява 60 % от 371,04 лв.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва
да бъде отменено като неправилно в частта, с която предявеният иск е уважен за размера
над 34,60 лв. до пълния предявен размер от 183,02 лв., и потвърдено в частта, с
която искът е уважен за сумата до 34,60 лв. Решението следва да бъде отменено и
в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати разноски за заповедното
и първоинстанционното производство над размера от 158,80 лв. до общия размер от
840 лв. и потвърдено в частта за същите разноски до размера от 158,80 лв.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на разноски за настоящото производство, доказани само
относно държавната такса, в размер на 4,92 лв. съответно на уважения размер на
иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 155788 от 01.07.2019 г. по
гр.д. № 67477/2018 г. на СРС в ЧАСТТА,
с която е уважен искът на „Б.В.И.Г.“ АД срещу З. „Д.Ж.и з.“ АД по чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД за признаване на установено, че З. „Д.Ж.и з.“ АД дължи на „Б.В.И.Г.“
АД сумата над 34,60 лв. до пълния предявен размер от 183,02 лв., представляваща
непогасената част от вземане по регресна претенция № 470416171747411, ведно със
законната лихва считано от 07.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и в ЧАСТТА, с която З. „Д.Ж.и з.“ АД е
осъдено да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД разноски за заповедното и първоинстанционното
производство над размера от 158,80 лв. до общия размер от 840 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 155788 от 01.07.2019 г. по
гр.д. № 67477/2018г. на СРС В ЧАСТТА,
с която е уважен искът на „Б.В.И.Г.“ АД срещу З. „Д.Ж.и з.“ АД по чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД за признаване на установено, че З. „Д.Ж.и з.“ АД дължи на „Б.В.И.Г.“
АД сума в размер на 34,60 лв., представляващ непогасената част от вземане по
регресна претенция № 470416171747411, ведно със законната лихва считано от
07.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и В ЧАСТТА, с която З. „Д.Ж.и з.“ АД е осъдено да заплати на „Б.В.И.Г.“
АД разноски за заповедното и първоинстанционното производство в размер на 158,80
лв.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ******** да заплати на „З.Д.Ж.и з.“
АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 4,92 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.