Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         20.12.2019г.                                     Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 27.11.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №3450 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт К.А. срещу З.М.В. ***. С исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на клиентите си електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2094561, находящ се в с...., общ.Стара Загора, собственост на ответника. За ответника бил открит клиентски номер **********. За периода от 03.02.2018г. до 02.06.2018г. на ответника е предоставена електрическа енергия на обща стойност 148,14лв., които той не заплатил. Поради тази причина ответникът дължал и лихва за забава в общ размер на 11,14лв.

За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №588/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния си адрес и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 148,14лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 03.02.2018г. до 02.06.2018г., 11,14лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 21.03.2018г. до 29.01.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по ч.гр.д. №588/2019г. по описа на РС-Стара Загора, както и направените по настоящото дело разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по делото. В съдебно заседание заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че не ползва имота, за който се претендира заплащане на електроенергия. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том ІІ, рег.№2338, дело №213/21.05.2007г. имотът бил придобит от нейния брат ..., който ползвал имота и към когото следвало да бъде насочена претенцията на ищеца. Ответницата не живеела в имота, нямала адресна регистрация там и съответно не дължала претендираните суми. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№588/2019г. по описа на РС-Стара Загора, ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 148,14лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 03.02.2018г. до 02.06.2018г., 11,14лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 21.03.2018г. до 29.01.2019г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

От публикуваните във вестник „Дневник“ от 27.05.2008г. Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, се установява, че ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ответника.

Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен снабдител за територия, в чийто обхват попада процесният имот, за който се претендира заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги.

Видно от приетите като писмени доказателства копия на Справка по лице от Служба по вписванията гр.Стара Загора и Нотариален акт с вх.рег.№5987 от 21.05.2007г., акт №153, том XVII, дело №4264/2007г. по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора, ответницата е съсобственик на имота, който е снабдяван с електрическа енергия от ищеца. Другият съсобственик на имота е братът на ответницата – .... Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника, че брат й, който е съсобственик на имота, ползвал имота самостоятелно и само той бил задължен да плаща електроенергията, доставена в имота. Ищецът няма задължение да установява кой реално ползва имотите, които са електроснабдени. Ищецът начислява потребената електроенергия на титуляра на партидата, който в случая е ответницата. При положение, че ответницата не ползва имота, а същият се ползва от друго лице, задължение на ответницата е да уведоми ищеца и да впише като титуляр на партидата ползвателя на имота. Освен това и ответницата и соченият от нея ползвател на имота са съсобственици и двамата имат еднакво право да ползват имота и съответно да потребяват електроенергия. Въпрос на техни вътрешни отношения е ак ще разпределят ползването и заплащането на консумативите за имота си. Тези отношения не обвързват ищеца доколкото същият не е уведомен чрез промяна на титуляра на партидата. Предвид изложеното съдът намира, че ответницата е задължена да заплаща доставената до имота му и потребена електрическа енергия.

 Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2094561, находящ се в с...., общ.Стара Загора с абонат ответника. Ответникът имал задължението да заплаща изразходваната електроенергия. За всяко отчетено количество изразходвана електроенергия ищецът издавал фактура. Видно от копия на Препис-извлечение от сметка, Фактура №**********/09.03.2018г., Фактура №**********/09.04.2018г., Фактура №**********/09.05.2018г. и Фактура №**********/08.06.2018г., ответникът е изразходвал електроенергия, както следва: за период от 03.02.2018г. до 02.03.2018г. на стойност 26,22лв. с падеж 20.03.2018г.; за период от 03.03.2018г. до 02.04.2018г. на стойност 52,09лв. с падеж 20.04.2018г.; за период от 03.04.2018г. до 02.05.2018г. на стойност 49,43лв. с падеж 21.05.2018г.; за период от 03.05.2018г. до 02.06.2018г. на стойност 20,40лв. с падеж 20.06.2018г.

Дължимите суми по фактурите не били заплатени, заради което ищецът начислил и лихва за забава за задължението по фактурите за периода от 21.03.2018г. до 29.01.2019г. в размер на 11,14лв.

Ответникът не е направил никакви възражения относно размера на така начислените суми за главница и лихва, както и за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 25,00лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №374/04.02.2019г.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.М.В. с адрес: ***, ЕГН ********** дължи на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела М.М.-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, сумата от 148,14лв. /сто четиридесет и осем лева и 14 стотинки/ – главница за доставена електрическа енергия за периода от 03.02.2018г. до 02.06.2018г., 11,14лв. /единадесет лева и 14 стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 21.03.2018г. до 29.01.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №374/04.02.2019г. по ч.гр.д.588/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА З.М.В. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела М.М.-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева направените разноски по делото в размер на 125,00лв. /сто двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА З.М.В. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела М.М.-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №374/04.02.2019г. по ч.гр.д.588/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: