Р Е Ш Е Н И Е
№……….. / 30.06.2020 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 316/2020 г.
по описа на РС - *****, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
четиридесет и девета от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
молба, уточнена с молба вх. № 2152/20.05.2020 г., подадена
от Н.М.П., ЕГН **********,***, с правна
квалификация чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) за
промяна на фамилното ѝ име от П. на И..
В
молбата се твърди, че с влязло в сила решение № 236/21.10.2016 г. по г. д. №
243/2016 г. на РС – *****, с което е прекратен бракът на молителя, сключен с Ю.К.П.,
е постановено същата да носи брачното си фамилно име П.. Заявява, че вече не
желае да носи това фамилно име, а желае да бъде възстановено предбрачното
ѝ фамилно име И., което е бащиното ѝ фамилно име на нейния баща,
тъй като на работното ѝ място я наричали с предбрачната ѝ фамилия –
И.. По изложените съображения моли за уважаване на молбата.
Заинтересованата страна Община ***** не е
изразила становище по същество.
Районна прокуратура – Варна, ТО -
***** не е изразила становище по молбата. По делото е постъпило писмо от РП –
Варна с вх. № 2831/23.06.2020 г., с което се уведомява съда, че спрямо молителя
няма заведени преписки, поради което представител на РП няма да участва в
производството.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, молителят се явява лично, поддържа молбата и излага аргументи в
подкрепа на твърдението за наличието на важни обстоятелства, които налагат
исканата промяна. За заинтересованата страна, редовно призована, не се явява
процесуален представител. Районна прокуратура – Варна, ТО - ***** не изпраща
представител.
Съдът, след
съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
От
приобщените по делото писмени доказателства, представени от молителя, а именно: удостоверение за раждане на Н.М. И., издадено въз
основа на акт за раждане № 74/31.01.1976 г. от община *****, копие от лична
карта на молителя № *********, издадена от МВР Варна; решение № 236/21.10.2016 г. по г. д. № 243/2016 г. на РС
– ***** за прекратяване на брака, сключен между Н.М.П. и Ю.К.П., се
установява, че молителят Н.П. е
родена на *** *** и нейни родители са Д.А.К.- майка и М.И.К. – баща, че при
раждането ѝ същата е записана с имената Н.М. И., че в личната карта молителят
е записана с имената Н.М.П. и че с решение № 236/21.10.2016 г. по г. д. № 243/2016 г. на РС
– ***** бракът ѝ с Ю.П.е прекратен, като със същото решение е постановено
след развода молителят да носи брачното си фамилно име П..
От
служебно изисканите от съда: справка за съдимост
с рег. № 353/22.05.2020 г., издадена от Бюро „съдимост” при РС – *****, писмо с
вх. № 2356/01.06.2020 г. от Община *****; писма от ТД на НАП Варна с вх. № 2446/04.06.2020
г. и вх. № 2474/05.06.2020 г.; писмо с вх. 2614/12.06.2020 г. от ОД на МВР
Варна и писмо вх. № 2831/23.06.2020 г. на РП – Варна, се
установява, че молителят П. не е осъждана и спрямо нея няма данни за образувани
досъдебни производства, заведени преписки и налагани административни наказания
по чл. 218б, че спрямо Община ***** същата няма изискуеми задължения, че към
настоящия момент има публични задължения към ТД на НАП – Варна в размер на 1.20
лева.
От
събраните по делото гласни доказателства - показания на свидетеля С.В.Д. – колега
на молителя, се установява, че в училището, в което работят, учителите и
учениците се обръщат към молителя с фамилното име И.. Свидетелят знае, че в
официалните документи молителят е записана в фамилното име П.. Предполага, че
за да не стават грешки, всички, включително и директорът на училището, я
назовават с фамилията И., тъй като в училището работят още двама учители с
фамилията П. и П., които са семейство.
Така
установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи:
Името е съществен белег – постоянно
словесно обозначение на всяко физическо лице, който трайно го
индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически
то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като
съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от
тези части се използва при различни условия на социално общуване. То не
може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини, освен само
по съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки, предвидени в
разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно: когато името или отделен негов елемент
е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това. В закона липсва обозначение кои обстоятелства
са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно разрешенията, дадени в
трайната съдебна практика, това са такива обстоятелства, които правят носенето
на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Обстоятелствата следва
да са с обективен характер, а доколко те са важни законодателят е предоставил
преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според
застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010 г.
на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са
тези, които са лично и обществено значими. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по
г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът следва да се тълкува в
по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от
субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат
в заблуждение органите на реда или определени институции.
В допълнение към гореизложеното е
необходимо да се отбележи, че за да се промени определено име (собствено,
бащино или фамилно) поради наличието на важни обстоятелства, които налагат
това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно обстоятелство по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това понятие да е
употребено в множествено число. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са
в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 14 от ЗГР и на други императивни
разпоредби на посочения закон.
Съобразно чл. 14, ал. 1 от ЗГР
фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на неговия баща. При сключване на
граждански брак съпругът може да запази своето фамилно име, да приеме фамилното
име на своя съпруг, както е в настоящия случай, или да добави същото към своето
фамилно име /чл. 14, ал. 2 от ЗГР, във вр. с чл. 12 СК/. В тази връзка следва
да се посочи, че от представеното удостоверение за раждане е видно, че
предбрачното фамилно име на молителя – И., е бащиното име на нейния баща, а не
както непрецизно същата е посочила, че фамилното име И. е бащиното ѝ
фамилно име на нейния баща.
Бракът между
молителя и Ю.К.П. е прекратен
с развод, като молителят е изтъкнала като важни обстоятелства за исканата
промяна фактът, че преди пет години е получила развод и иска да се освободи от
фамилията П., че това е личното ѝ желание, тъй като се чувства
дискомфортно с тази фамилия. Наред с това като
основен мотив се посочва, че на работното ѝ място я
наричали с предбрачната ѝ фамилия – И..
В случая съдът намира, че изложените от страна на молителя
обстоятелства за възстановяване на предбрачното ѝ фамилно име И., се
явяват достатъчно основателна и важна причина за промяна на същото,
както и че исканата
промяна не е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ЗГР,
доколкото преди сключване на брака, молителят е носила фамилно име И..
Отделно от това
разпоредбата на чл. 53 от СК предвижда възможност, макар и след развод,
съпругата да възстанови фамилното си име преди този брак. По аргумент от тази
разпоредба, съдът намира, че в случая няма пречка, а и е житейски оправдано, по
реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР молителят да възстанови фамилното си
име, носено преди сключване на брака, който е прекратен с развод и при излагане
на важни обстоятелства, налагащи тази промяна, като съдът е приел наличие на
такива.
По делото не се
установява исканата промяна да преследва други цели, различни от заявените от
молителя. Подобно становище не е изразено от прокуратурата.
Ето защо, съдът намира, че молбата
на Н.М.П. е основателна и следва да бъде уважена, като се допусне
исканата промяна на фамилното име на молителя от П. на И..
На основание чл. 75 от ЗГР,
длъжностните лица по гражданското състояние в Община ***** следва да бъдат
задължени да отбележат допуснатата промяна в регистъра на населението на Община
*****.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна във фамилното
име на молителя Н.М.П., ЕГН **********,***, от „П.” на „И.”.
ЗАДЪЛЖАВА длъжностните
лица по гражданското състояние в Община ***** да отбележат допусната промяна в
регистъра на населението на Община *****, като вместо отразеното фамилно име на
Н.М.П., ЕГН **********,*** - „П.”, впишат фамилното име „И.“.
УКАЗВА препис
от настоящото решение да се изпрати на длъжностните лица по гражданското
състояние в Община *****, за отбелязване на допусната от съда
промяна в регистъра на населението на Община *****.
УКАЗВА препис от решението да се изпрати до Бюро „Съдимост” при РС – *****
за отбелязване на допуснатата промяна.
Препис от решението да се връчи на
молителя и РП – Варна, ТО - *****.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 537 ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: