№ 16479
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110164158 по описа за 2023 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо. По делото са постъпили писма с изискани данни от държавни
институции, както и заверени преписи от съдебни решения, които следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
С молба от 21.03.2025 г. ищецът е заявил, че не поддържа доказателствените си
искания, формулирани в исковата молба, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Далсия“
ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде допусната служебно поправка на ОФГ в разпореждане на съда от
02.04.2024 г.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ДАЛСИЯ“ ООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, представените към исковата молба
писмени документи, постъпилите по делото писма от Столична община – Район „Сердика“
и ГИС София, както и съдебно решение от 12.12.2001 г. по гр.д. № 718/ 1993 г. по описа на
СРС, 45 – ти състав, и съдебно решение от 07.01.2009 г. по гр.д. № 1615/ 2002 г. по описа на
СГС, II – Г състав.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане на съда от
02.04.2024 г., в което ДА СЕ ЧЕТЕ: „НАЗНАЧАВА адвокат Д. П. Ш. за процесуален
представител на ответника по делото“, вместо отразеното в разпореждането относно
качеството на адвоката.
ДА СЕ ВПИШЕ в призовката до ответника, чрез адв. Ш., че адвокатът е
1
допуснат за процесуален представител на ответника по предоставената му правна
помощ под формата на процесуално представителство по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2025 г. – 09:30 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ призовки до ответника, както чрез назначения му адвокат, така и
лично на адреса, посочен във възражението.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора
и доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника, в качеството му на собственик, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния
си интерес от водене на установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 213,56 лв. –
главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019
г. до м.04.2021 г., сумата 24,90 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението /14.07.2023 г./ до окончателното изпълнение на задълженията, сумата 47,75 лв.
– мораторно обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 13.06.2023 г., начислено
върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 6,39
лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., начислено
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът С. А. И. оспорва исковете по основание и размер. В депозираното
възражение сочи, че не е собственик на имота, по който въпрос твърди да има влязло в сила
решение, като считано от 31.08.2012 г., въз основа на последното, е бил и изведен от
жилището принудително. В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК от
назначения адвокат на ответника по допусната му правна помощ под формата на
процесулно представителство по делото, се релевира евентуално възражение, че вземанията
на ищеца, падежирали преди 14.07.2020 г., са погасени по давност. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало
към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода и е осигурил предоставяне на услуга за дялово разпределение/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три
години от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението
на давностния срок.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг /доколкото се твърди задълженията да са срочни/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на уговорения между
страните момент за изпълнение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за разпределените му в доказателствена
тежест факти.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3