Решение по дело №747/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 527
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 31 август 2020 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20207170700747
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 

 

гр. Плевен, 31.08.2020 г.

 

Административен съд Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи август през 2020 г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

при секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ  адм. дело №  747 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Постъпила е жалба от лишения от свобода Й.С.И., ЕГН ********** понастоящем в затвора в гр. Плевен, против заповед № Л-1832/19.08.2020 г., на началника на затвора в гр. Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”. Иска се отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че не извършил визираното нарушение. Счита, че издадената заповед е необоснована и незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена.

Ответната страна – началник на Затвора – Плевен, редовно уведомен, чрез юрк. П.П., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Пледира заповедта да се потвърди. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засягаща права и интереси на оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена от началника на затвора в гр. Плевен за това, че на 06.08.2020 г. около 15:00 часа при направена проверка с полеви тест за наркотични вещества на 4 лишени от свобода, отчетените резултати на л.св. Л.Л.– отрицателен, л.св. С.З.Б.– отрицателен за алкохол и наркотици, л.св. В.Г.Б.– положителен за метадон и л.св. Й.С.И. – положителен за метадон при два направени теста.

На 07.08.2020 г. около 09:00 ч. на л.св. Й.С.И. е направен тест за наличие на наркотични вещества, като резултатът е отчел положителен резултат за метадон.

На 10.08.2020 г. около 09:35 ч. на л.св. Й.С.И. отново е направен тест за наличие на наркотични вещества, като резултатът е отчел положителен резултат за метадон.

Тестът е извършен от служители на Затвора – Плевен  – мл. инспектор Ц.С.А., мл. инспектор В.И., мл. инспектор Х.Ц., мл. инспектор И.В..

В процеса на проверката е проведен разговор със служителите, констатирали нарушението, като се потвърждава изнесеното в докладната записка.

От своя страна лишеният от свобода Й.С.И. в писмени обяснения до началника на Затвора – Плевен твърди, че на 06.08.2020 г. в 15:20 часа са му направени два поредни теста за наркотици, като първият е показал три вида наркотици, но се оказал невалиден. Вторият тест е показал наличие на метадон, но втората черта на теста била бледа. Твърди, че преди теста е пил хапче за зъбобол – генералгин. В писмените си обяснения от 07.08.2020 г. твърди, че тестът който му е направен е показал наличие на метадон, но тъй като не е употребявал наркотици иска да му се направи кръвен тест. Иска да се направи проверка на кафето, тъй като има съмнения за заложен наркотик. В представените пред административния орган 2 броя писмени обяснения счита себе си за невинен, и че няма отношение към употребата на наркотици. По случая са снети обяснения от лишените от свобода  В.Г.Б.и И.В.. От обясненията на Б.е видно, че на 06.08.2020г. заедно с Й.И. са били тествани с полеви тестове за наркотични вещества, като неговият тест е бил отрицателен, а този на И. положителен за  наличие на метадон.

По случая са изготвени докладна записка от 11.08.2020 г. от ИСДВР  VIII група В.С.К., докладна записка от мл. инсп. Ц.С.А. вх. № В-5142 от 07.08.2020 г. , докладна записка от инсп. Б.Б.Г.рег. № В-5224/11.08.2020 г., докладна записка от мл. инспектор И.С.И.рег. № В-5178/10.08.2020 г., справка за л.св. Й.С.И. изготвена от ИСДВР Г. Ж.и са представени 2 броя теста Clear DOA strip.

На 19.08.2020 г. е издадена обжалваната заповед на началника на затвора в гр. Плевен, с която на лишения от свобода Й.С.И. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия” на основание чл. 104, ал. 1 и на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл. 97, т. 5, вр. с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание И. го обжалвал пред Административен съд - Плевен.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

Нормата на чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да употребяват спиртни напитки и наркотични вещества.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът приема, че е спазено изискването по чл.105 от ЗИНЗС и преди налагане на наказанието л. св. И.   е изслушан, за което е съставен протокол № 55/13.08.2020 г. на разпределителна комисия към Затвора –Плевен.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от неоспорените официални писмени доказателства, които имат обвързваща за съда материална доказателствена сила. Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се отрича, но не е подкрепено с доказателства.  И. не проявява процесуална активност  активност, за да опровергае доказателствената сила на писмените доказателства, приети с административната преписка.

Настоящият съдебен състав намира, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми.

Наложеното наказание е правилно индивидуализирано,  определено е в рамките на предвидения от ЗИНЗС размер и не надхвърля максимума му. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към него, както и цялостното му поведение в затвора.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото  следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 100  лева на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,  във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с  чл. 27е  от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6 от ЗИНЗС, Административен съд - Плевен, седми състав

                                       Р   Е   Ш   И:

 ПОТВЪРЖДАВА заповед № Л-1832 от 19.08.2020 на Началника на Затвора - Плевен, с която на лишения от свобода Й.С.И., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”.

ОСЪЖДА Й.С.И., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието сумата 100.00 /сто/ лева – възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: