№ 1434
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100512978 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.10.2022 г., гр.д. 66120/2021 г., СРС, 41 с-в се признава
за установено по предявения от Р. Р. Д. срещу „Е.П.“ АД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника вземането, за
което е издадена фактура № *********/10.11.2021 г. на стойност 3 231,41 лева
- електроенергия за периода 19.02.2017 г. - 19.05.2017 г. за имот на адрес: гр.
София, ул. **** поради погасяването му по давност, като осъжда ответника
да заплати на ищцата сумата от 589,26 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Е.П.“ АД. Счита,
че процесното вземане за стойност на предоставена електрическа енергия не е
периодично и не се погасява с 3-годишна, а с 5-годишва погасителна давност.
Същото възниква еднократно, самостоятелно и по силата на закона въз основа
на издадената корекционна фактура. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата – ищцата Р. Р. Д. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
1
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Страните са обвързани от търговско правоотношение за продажба и
потребление на електрическа енергия.
Обвързани и от силата на пресъдено нещо, с каквато се ползва влязло в
сила решение от 16.11.2017 г., гр. д. № 39872/2017 г., СРС, 162 с-в,
потвърдено с решение по в.гр.д. № 11628/2018 г., СГС, III-В
състав. С решението е отхвърлен искът с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, предявен от настоящата ищца Р. Р. Д. срещу „ЧЕЗ
Електроразпределение“ ЕАД, чийто правоприемник е сегашния ответник
„Е.П.“ АД, за признаване за установено, че ищцата не му дължи сумата 3
231,41 лева - електроенергия за периода 19.02.2017 г. - 19.05.2017 г., за която
е издадена фактура № ********* от 25.03.2017 г., с падеж 09.06.2017 г., което
вземане е предмет и на настоящото дело.
Предявяването на отрицателния установителен иск за недължимост на
вземането по фактурата, по който е образувано приключилото гр.д. №
39872/2017 г., СРС, 162 с-в, не прекъсва 3-годишната погасителна давност
2
спрямо същото периодично вземане, започнала да тече от настъпване на
падежа. Нормата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД предвижда прекъсване на давността
единствено с предявяване на осъдителен иск за спорното вземане, каквато не
е настоящата хипотеза.
Противно на оплакванията в жалбата, процесното вземане е
периодично по смисъла на разясненията в ТР от 12.04.2012 г., ОСГТК на
ВКС. Паричното вземане представлява едно от множествтоо повтарящи се на
равни времеви интервали други такива за стойност на постоянно
предоставяни електроразпределителни услуги, с определяеми размери.
Обстоятелството, че с издадената фактура, ответникът коригира размера на
процесното вземане, по никакъв начин не променя основанието за възникване
на дълга, нито периодичния му характер.
Считано от настъпилата изискуемост на вземането, а именно от
падежирането на 09.06.2017 г., съобразно чл. 111, б. „в“, предл. 3 вр. чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, давностният срок изтича на 09.06.2020 г. Далече след погасяване на
възможността за съдебно претендиране и принудително събиране на
вземането, кредиторът сезира съда със заявление вх. № 74937 от 14.04.2022 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Положителният
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на
вземането поради новонастъпило обстоятелство - погасяване по давност,
следва да се уважи като основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 500 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат. Основателно е
възражението за тяхната прекомерност. С оглед ниската фактическа и правна
сложност на спора, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението
следва да се намали до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.,
МРАВ от 456,20 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.10.2022 г., гр.д. 66120/2021 г., СРС, 41
с-в.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, със седалище: гр. София, бул. **** да заплати на
Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** сумата 456,20 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4