РЕШЕНИЕ
№ 13738
Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20247050702330 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на "П. строй" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк] №24а, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя П. Ц. П., против Ревизионен акт № Р03000323006307-091-001/26.06.2024 г., потвърден и изменен с Решение № 152/16.09.2024 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.08.2022 г. в размер на 19 134.45 лева – главница, и 4 304.45 лева – лихви; за д.п.м.12.2022 г. в размер на 18 409.60 лева – главница, и 3 464.94 лева – лихви; за д.п.м.01.2023 г. в размер на 5 817.64 лева – главница, и 1 034.51 лева – лихви; за д.п.м.02.2023 г. в размер на 21 525.28 лева – главница, и 3 651.60 лева – лихви; за д.п.м.03.2023 г. в размер на 36 138.90 лева – главница, и 5 766.33 лева – лихви; за д.п.м.04.2023 г. в размер на 17 164.53 лева – главница, и 2 580.84 лева – лихви; за д.п.м.05.2023 г. в размер на 2 531.02 лева – главница, и 338.96 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер на 25 520.46 лева – главница, и 3 336.24 лева – лихви; за д.п.м.07.2023 г. в размер на 11 838.27 лева – главница, и 1 391.79 лева – лихви и за д.п.м.08.2023 г. в размер на 9 224.83 лева – главница, и 1 005.77 лева – лихви.
Жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите с възприетата фактическа обстановка. Подробно са изложени доводи и твърдения за нарушение на административнопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че не е извършен обективен анализ и преценка на представените доказателства в хода на ревизионното производство и са направени неправилни и необосновани изводи в резултат на което, установените с РА задължения неправилно са потвърдени от решаващия орган. Твърди, че органът по приходите не е съобразил изискванията на чл. 9, чл. 25 във вр. с чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС и чл. 86 от ЗДДС, по отношение условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, момента на настъпване на данъчното събитие и начисляването на данъка. Сочи, че в ревизионното производство не е извършен анализ на доставките от материалноправна страна. Не е изследван вида на услугата, не е преценено коя от множеството хипотези на чл. 25, ал. 2-3 от ЗДДС не е изпълнена, за да се формира извод за липса на данъчно събитие. Сочи, че с РА се вменява отговорност за чужди действия и бездействия, което е изключено от закона, поради което установените от органа по приходите факти относно „Г-Билд строй“ ООД и „Г-Строй груп“ ООД нямат значение за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя. Твърди, че при доказано изпълнение на възложените строителни работи с необходимите документи, липсата на доказателства за нает персонал от доставчика и неговите подизпълнители, както и такива за материална или техническа обезпеченост, не съставляват самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Излага доводи, че от органите по приходите не е извършен анализ и проверка на място по обекти на фактурираните и фактически извършени СМР-та, като не са установени и данни ревизираният търговец сам да е извършил строителните работи в обектите. Сочи, че липсват и други обективни данни, въз основа на които да се приеме, че ревизираното дружество е знаело или е следвало да знае, че фактурите са издадени единствено с цел да ползва данъчно предимство. Твърди, че изводите на органа по приходите противоречат на смисъла на закона и трайната практика на СЕС по дела С-285/11, С-439/04 и С-440/04, С-80/11 и С-142/11. Изтъква, че дружеството-жалбоподател правомерно и при спазване на изискванията на чл. 71 от ЗДДС е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по получените доставки, като данъкът е начислен от преките доставчици и не е налице основание за прилагане на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Твърди, че с решение на Директора на дирекция „ОДОП“ – София е призната реалността на доставките от „Експорт Импорт Груп БГ 777“ ЕООД към “АЛМЕТ ИНДЪСТРИ КОУЛИТ“ ЕООД, за данъчни периоди: 06.2023г., 07.2023г. и 08.2023 г., префактурирани впоследствие към прекия доставчик на ревизираното дружество „Г-билд строй“ ООД, които касаят едни и същи СМР, за които настоящият ревизиращ екип твърди, че не са реално извършени. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на РА в потвърдената от Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП част.
В съдебно заседание по даване ход по същество и в писмени бележки с.д. 18928/17.11.2025г., чрез упълномощения адв. Х., жалбата се поддържа изцяло като се моли за нейното уважаване и за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна по мотивите изложени в РА и в Решението. В хода по същество заявява, че независимо от наличието на последващи доставки, реалността на доставките от двете дружества-подизпълнители, както и фактическото извършване на услугите от тях, не е доказана. В писмени бележки подробно излага мотиви за липсата на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит от дружеството-жалбоподател по доставките осъществени от „Г-Строй груп” ООД и “Г-Билд строй” ООД. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък.
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на ревизионния акт, в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на административния ред за оспорване и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323006307-020-001/27.10.2023 г. /л. 2-3 от преп./, издадена от М. Т. Г., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Варна, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 29.08.2019 г. до 30.09.2023 г. и за корпоративен данък за периода от 11.06.2019 г. до 31.12.2022 г., като е посочено, че същата следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 03.11.2023 година /л. 1 от преп./. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323006307-020-002/01.02.2024 г. /л. 5-6 от преп./ срокът за завършване на ревизията е определен до 03.04.2024 г. Със Заповед № Р-03000323006307-023-001/14.02.2024 г. /л. 10-11 от преп./, на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, ревизионното производство е спряно, считано от 14.02.2024 г., а със Заповед № Р-03000323006307-143-001/26.02.2024 г. /л. 13-14 от преп./, на основание чл. 35 от ДОПК, производството е възобновено, считано от 26.02.2024 г., като е определен срок за завършване на ревизията след възобновяването: 15.04.2024 година. Всички заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство и за изменение на ЗВР са издадени от М. Т. Г., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Варна. Последната е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК със Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 1784 от преп./.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК от определения със ЗВР екип е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323006307-092-001/29.04.2024 г. /л. 1525-1551 от преп./, фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с оспорения Ревизионен акт № Р-03000323006307-091-001/26.06.2024 г /л. 1566-1573 от преп./, издаден от органите по приходите, определени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който в тежест на „П. строй“ ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за периода 29.08.2019г.-30.09.2023г. и за корпоративен данък по ЗКПО за периода 11.06.2019г.-31.12.2022г. общо в размер на 196 175.18 лева – главница и лихви.
Ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, като с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 152/16.09.2024 г. същият е потвърден в частта относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2019 г. и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.10.2020, г., м.01., м.02., м.09., м.10., м.12.2022г. и м.01.-м.08.2023г. общо в размер на 149 297.30 лева – главница, и 22 880.02 лева – лихви и е изменен в частта относно установените задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 08.2022г. като е установен ДДС за внасяне в размер на 19 134.45 лева – главница и 4 304.45 лева – лихви.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е потвърдената и изменена част от РА, с която на „П. строй“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2022 г., м.12.2022г. и м. 01.-08.2023г. общо в размер на 167 304.98 лева – главница, и 26 875.43 лева – лихви.
В хода на ревизията са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:
Установено е, че през ревизирания период „П. строй“ ЕООД е извършвал услуги на физически и юридически лица с предмет строителство на сгради, извършване на строително-ремонтни и довършителни работи.
За ревизирания период в частта по ЗЗДС е констатирано, че с Договор от 10.07.2019 г. /л.32/ за възлагане на строеж на самостоятелни обекти между Х. Г. К., като възложител и „П. Строй“ ЕООД, като изпълнител е договорено изграждането на самостоятелни обекти, разположени в жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор] представляващ апартамент № 26 с обща площ 67,55 кв.м.- и гараж №5 с обща площ 35.58 [жк], [жк]. Цената по договора възлиза на 17 725,25 евро. /34 667,58 лв./. Издадена е фактура № **********/11.07.2019г. /л.1362/ на стойност 14278.70 лв., преди регистрацията на дружеството по ЗДДС, т.е. без начислен ДДС. След регистрацията по ДДС, предвид завършени СМР на ап. 26 и гараж е издадена фактура № 00000000262/01.08.2022г. /л.1376/ със стойност 28 889,65 лв. като е приспаднат аванс в размер на 22 731,01лв. в т. ч. аванс 14 278,70лв. /л. 1362/, аванс 6500,00лв. /л. 1374/ и аванс 1952,31лв. /л. 1375/. Ревизиращият екип е заключил, че неправилно е приспаднат аванс в размер на цялата стойност 14 278,70 лв. по фактура 10000000000/11.07.2019г., където в стойността е включен и размера на ДДС - 2 379,78 лв., който не е начислен.
Предвид разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, чл.25, ал.8 от ЗДДС и чл.113, ал.10, от ЗДДС е направен извод, че неправилно „П. Строй“ ЕООД не е начислил ДДС на датата на завършване на услугата с издаване на окончателната фактура за доставката и за получения аванс преди регистрацията си по ЗДДС.
На основание чл.25, ал.8 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.2 и чл.113, ал.10 от ЗДДС на датата на завършване на услугата - 01.08.2022г. с процесния РА е начислен ДДС в размер на 2 379,78 лв. за дан. период месец 08.2022г.
Констатирано е, че при издаване на Фактура №00000000262/01.08.2022г. /л. 1376/ за извършени СМР в размер на 28889,65 лв. е следвало да се приспадне аванс в размер на 20351,23 лв. /11898.92 лв. + 6500,00 лв. + 1952,31лв./. Сумата 1 1898.92лв. е формирана, като разлика между стойността 14278.70лв. по ф-ра 10.../11.07.2019г. за авансово плащане преди регистрацията по ЗДДС и размера на съдържащият се в авансовото плащане ДДС 2379,78 лв. В резултат данъчната основа по окончателната фактура от 01.08.2022г. е променена според възприетото от ревизиращия екип на 8538,42 лв. и ДДС в размер на 1707,68 лв. вместо посочената във фактурата данъчна основа 6158.64 лв. и ДДС 1231.73лв. Т.е. лицето е следвало да начисли ДДС по фактура №00000000262/01.08.2022г. в размер на 1707,68 лв., вместо 1234,73лв.
С процесния РА на основание чл.86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12, ал. 1, чл.9 и чл.113,ал.10 от ЗДДС за дан. период месец 08.2022г. е доначислен ДДС в размер на 475,95 лв.
Констатирано е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за м.08.2022г. в размер на 16666.67 лв., за м.12.2022г. в размер на 18409.60 лв., за м.01.2023г. в размер на 5817.64 лв., за м.02.2023г. в размер на 21525.28 лв., за м.03.2023г. в размер на 36138.90 лв. и за м.04.2023г. в размер на 11 504.04 лв. по фактури издадени от „Г-Строй Груп“ ООД с [ЕИК] /л.922 - л.902/, описани на стр.20-21 от РД с предмет - аванс и услуги.
В отговор на Искане за представяне на документи /л.1093/, ревизираното дружество е представило копие на фактури /л.922 - л.902, л.977, 978/, договор за възлагане от 23.08.2022г./л.970/, платежни документи, хронология на с/ка 401 за този доставчик /л.957/, писмени обяснения /л.956/. Не е представена информация за начина на калкулиране на цената на услугата - материали, труд и всички съпътстващи документи.
С цел установяване правомерно ли е упражнен данъчен кредит е извършена насрещна проверка на издателя на фактурите. С Протокол от 08.03.2024г. /л.981/ е констатирано, че „Г-Строй Груп“ ООД в отговор на искане от 09.02.2024г. /л.894/ е представило обяснения /л.956/, в които посочва, че дружеството е изпълнител на част от дейностите на обект на „П. Строй“ ЕООД в местност „Боклук тарла“. Не разполага със собствени обекти в периода на строителството на обекта на „П. Строй“ ЕООД, има назначени лица на трудов договор, притежава техника, която не отговаря на определението за ДМА. Материалите, с които се изпълнява строителството са за сметка на инвеститора, като се поръчват на доставчици и се доставят от тях директно на посочен от тях адрес, но данни за шофьори, МПС, транспортни документи не могат да представят. Прилагат копие на фактури, описани на стр.24-25 от РД, Договор за възлагане от 23.08.2022г., Анекси, банкови извлечения, хронологични регистри на с/ка 411 “Клиенти“ и с/ка 503 “разплащателна сметка“ /л.960-957/. На 13.02.2024г. /л.898/ допълнително е изискана информация за фактури №0..132 и № [интернет адрес] от м.02,2023г. /л,977, 978/, като с обяснение /л.974/ „Г-Строй-Груп“ ООД е посочило, че предметът по фактурите са извършени СМР на „П. Строй“ ЕООД в местност „Боклук тарла“ с приспаднат аванс по ф-ра №0..83. Поради технически проблем двете фактури не са включени в дневник продажби за м.02.2023г., което е направено от „Г-строй груп“ ООД веднага в отчетен период - м.02.2024г.
С Протокол Варна ПР 2235288/17.11.2022 г. /л. 1288/ за извършена проверка от ИА Главна Инспекция по труда на „Г- Строй Груп“ ООД на 18.10.2022г. по спазване на трудовото законодателство в строителен обект - жилищна сграда, находяща се в УПИ. ХУ1-70.7 с [ПИ], гр. Варна е представена Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежедневен инструктаж, започната на 30.08.2022 г. /л.1346/, в която не е отразено към кой работодател е инструктираният работник, липсват подписи на част от инструктираните работници.
След извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че посочените в книгата работници са били в трудови правоотношения с няколко работодатели едновременно. Съгласно Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода 01.08.2022 г. - 30.04.2023 г. дружеството има подадени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ за назначени 86 работника по трудови правоотношения и срочни трудови договори до завършване на определена работа, от които обаче по Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежедневен инструктаж, едва 13 човека участват в изпълнението на СМР на посочения обект. За тези работници в подадени декларации обр. 1 е посочено, че са работили по един ден в месеца. За останалите посочени работници в книгата е установено, че е подадена Справка по чл. 73, ал. 1 /граждански договори/ от ЗДДФЛ /л.1677/ за изплатени минимални възнаграждения от порядъка на 100,00 лв. до 780,00 лв. за целия период 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. Установено е, че в книгата са посочени работниците Р. С. С. /л.1307/, Й. В. В. и Ж. Б. Б. /л.1306/, за които в системата на НАП няма подадени данни за сключени трудови правоотношения с тях и за изплатени суми от “Г-Строй Груп“ ООД.
От „Г- Строй груп“ ООД не е представена информация за всички обекти, на които са извършвани услуги в ревизирания период, не е представен подробен график за всеки работник, от който да се установи кой работник кога, къде/на кой обект/ и колко дни е работил, при условие, че дружеството има немалко клиенти, на които са изпълнявани СМР за периода на ревизията. В същото време дружеството е декларирало покупки на услуги СМР от рискови доставчици.
Ревизиращият екип е приел, че не е възможно с този състав от работници -13 бр., посочен в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - да бъде извършена дейността посочена в протоколите за завършена работа към фактури за СМР на обща стойност за ревизирания период 660 372,81 лв. Ревизиращият екип е заключил, че по фактурите издадени от „Г-Строй груп“ ООД не е удостоверена доставка по чл.9 от ЗДДС, не е възникнало данъчно събитие по чл.25, ал.5 от ЗДДС, не са изпълнени условията за упражняване на данъчен кредит, визирани в чл.68 от ЗДДС.
Също така от справка за задълженията на „Г-Строй Груп“ ООД /л.1680/ е установено, че дружеството има неплатени задължения за данъци и осигуровки в големи размери /включително и задълженията по СД по ЗДДС за период 08/2022 г. - 03/2024 г.
На основание чл.68, ал. 1 и ал.2, чл.69, ал. 1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.9 от ЗДДС по фактурите, издадени от „Г-Строй груп“ ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 110 062.13 лв.
Констатирано е упражнено право на приспадане на данъчен кредит през м.04.2023г. в размер на 5 660.49 лв., за м.05.2023г. в размер на 2 531.02 лв., за м.06.2023г. в размер на 25 520.46 лв., за м.07.2023г. в размер на 11 838.27 лв., за м.08.2023г. в размер на 9224.83лв. по фактури издадени от „Г-Билд Строй“ ООД с [ЕИК], описани на стр.21 -22 от РД с предмет - аванс и услуги.
В отговор на Искане за представяне на документи /л. 1093/, ревизираното дружество е представило копие на фактурите /л. 1001-л. 1020/, договор за възлагане от 25.04.2023г. /л.989/, платежни документи /л.1021-л.1030/, хронология на с/ка 401 за този доставчик /л. 1033/, писмени обяснения /л. 1040/. Не е представена информация за начина на калкулиране на цената на услугата-материали, труд и всички съпътстващи документи.
С цел установяване правомерно ли е упражнен данъчен кредит е извършена насрещна проверка на издателя на фактурите. С Протокол от 15.03.2024г. /л. 1090/ е констатирано, че „Г-Билд строй“ ООД, в отговор на искане от 08.02.2024г. /л.984/ е представило обяснения /л. 1040/, в които посочва, че дружеството е изпълнител на обект на „П. Строй“ ЕООД в местност „Боклук тарла“. Не разполага със собствени обекти, в периода на строителството на обекта на „П. Строй“ ЕООД. Материалите, с които се изпълнява строителството са за сметка на инвеститора, като се поръчват на доставчици и се доставят от тях директно на посочен от тях обект. За периода на строителството на обекта на „П. Строй“ ЕООД, наема подизпълнители за определени дейности, на които се предоставят строителните материали и които имат ангажимент само и единствено за полагане на труд. Това е фирма „Алмет индъстри куолит“ ЕООД. Прилагат копие на фактури /л. 1034 - л. 1039, л.1050-л.1057/, Договор за възлагане от 25.04.2023г., Договори за строително- монтажни работи /л. 1046, л. 1049, л. 1060, л. 1063, л. 1066, л. 1069, л. 1072, л. 1075, л. 1078, л. 1081, л.1084, л.1087/, банкови извлечения, справки за счетоводно отчитане, описани на стр.28-29 от РД.
От проверка в дневник продажби на ревизираното дружество са установени продажби към “Г-Билд строй“ ООД по две фактури с предмет - услуги, почистване и направа на репарации, геодезически услуги м.юни и юли /л.1020, л. 1000/. В тази връзка са представени протоколи за прихващане от 15.06.2023г. и от 10.08.2023г. /л.997-л.996/
След извършена справка в информационната система на НАП за актуално състояние на всички действащи трудови договори /л. 1653/ за периода, в който са извършвани СМР - 01.04.2023 г. - 31.08.2023 г. е установено, че дружество „Г- Билд Строй“ ООД има назначени две лица по трудови правоотношения на длъжност „технически ръководител строителство" - Р. Р. и Д. С. К. от 18.07.2023г.
От справка в информационната система на НАП за актуално състояние на всички действащи трудови договори за период 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. за „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД /л.1625/ е установено, че няма назначени лица на трудови правоотношения. Същевременно в посочените по-горе писмени обяснения „Г-Билд строй“ ООД, посочва, че за периода на строител „П. Строй“ ЕООД, дружеството наема подизпълнител „Алмет индъстри куолит“ ЕООД за определени дейности, който участва само с полагане на труд.
От информационната система на НАП е установено, че „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД декларира покупка на услуги единствено и само от рискови доставчици: „Експорт Импорт Груп БГ 777“ ЕООД с [ЕИК] и „Светозар Бизнес“ ЕООД с [ЕИК]. Първата декларирана покупка на услуги е от „Експорт Импорт Груп БГ 777“ ЕООД с дата 06.06.2023 г., а първата издадена фактура към „П. Строй ЕООД от „Г- Билд строй“ ООД за извършена услуга е от 04.05.2023 г., т.е. „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД не разполага с работници, за да извърши тази услуга.
Съгласно справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за период 01.04.2023 г. - 30.08.2023 г. /периода, за който са издавани фактури за извършени услуги към „П. Строй“ ЕООД/ „Експорт Импорт Груп БГ 777“ ЕООД има сключени 6 бр. трудови договори /ТД/ от 21.07.2023 г., 2 бр. ТД от 25.07.2023 г. и 1 бр. ТД от 07.08.2023 г., всички прекратени на 06.10.2023 г. /л. 1628/
От справка Данни за осигуряване по Булстат за период 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. /л.1627/ е установено, че подадените декларации обр. №1 и обр. №6 за месеците юли, август и септември 2023 са подадени на 26.10.2023г., а за месец 06/2023 г. са подадени на 28.02.2024 г. Лицата са работили по трудови правоотношения и граждански договори. За част от лицата са декларирани сключени допълнителни трудови и граждански договори с по няколко други дружества за същия период включително и с другия рисков доставчик „Г-Строй груп“ ООД.
От „Г- Билд строй“ ООД не е представена информация за всички обекти, на които са извършвани услуги в ревизирания период /има декларирани продажби на услуги /л.1610/ към „Конструмакс“ ООД, „Редом“ ООД, „Солей 06“ ООД, „Хикови“ ООД, „Динесо“ ООД и „Вю инвест“ ООД/, не е представен подробен график за всеки работник, от който да се установи кой работник кога, къде /на кой обект/ и колко дни е работил, при условие, че дружеството има немалко клиенти, на които са изпълнявани СМР за периода на ревизията.
Ревизиращият екип е заключил, че „Г- Билд строй“ ООД и неговият предходен доставчик нямат работници. Предходният доставчик е обявил след периода на издаване на процесните фактури 9 бр. работника, но с този брой работници не може да бъдат извършени дейностите посочени в протоколите за завършена работа, към издадените фактури за извършено СМР към „П. Строй“ ЕООД за ревизирания период 25.04.2023 г. - 10.08.2023 г. на обща стойност 328650,53 лв. /в т.ч. ДДС 54 775,07 лв./
От Справка за задълженията /л.1702/ е установено, че „Г-Билд строй“ ООД има неплатени задължения за данъци и осигуровки в големи размери /включително и задълженията по СД по ЗДДС за период 05/2023 г. - 03/2024 г.
На основание чл.68, ал. 1 и ал.2, чл.69, ал. 1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.9 от ЗДДС по фактурите издадени от „Г-Билд строй“ ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 54 775.07 лв.
След преглед на данните от отчетните регистри „дневник за покупките"/л.1618, л,1619гр./ за ревизирания период е установено, че „П. Строй" ЕООД е упражнило данъчен кредит през м.08 и 09.2022г. по фактури, издадени от „Евроинженеринг Енд Ко“ ЕООД с [ЕИК] /л. 1321 и л.1322/, както следва:
- Фактура №**********/ 30.08.2022г. с предмет услуги на стойност 440 лв. и ДДС 88 лв.
-Фактура №**********/15.09.2022г. с предмет услуги на стойност 260 лв. и ДДС 52 лв.
Също така е установено, че дружество „Евроинженеринг Енд Ко“ ЕООД е подало СД по ЗДДС и дневник за продажби последно за месец 07/2022 г. След този период „Евроинженеринг Енд Ко“ ЕООД не е подавало СД по ЗДДС /вкл. за м.08/2022 г. и м.09/2022 г./. Дружеството е дерегистрирано от 06.03.2023 г. на основание чл.176 от ДОПК. Тъй като „Евроинженеринг Енд Ко“ ЕООД в нарушение на разпоредбата на чл.87 от ЗДДС не е подало СД по ЗДДС и отчетни регистри по ЗДДС за м.08/2022 г. и м.09/2022 г., с което не са изпълнени изискванията на чл.86 от ЗДДС, органите по приходи са приели, че за „Петков Строй“ ЕООД не възниква право, на приспадане на данъчен кредит по горепосочените фактури на основание чл.71, т.1, чл.68 и чл.69 от ЗДДС.
За установяване на фактите съдът допусна по делото да се изготви съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която установи, че счетоводството на „П. Строй“ ЕООД с [ЕИК] е водено в съответствие с изискванията на чл.3 от Закона за счетоводство и дава възможност за последващ контрол на счетоводните операции. Аналитична счетоводна отчетност е заведена по всички съконтрагенти. Фактурите, издадени от „Г-Строй Груп“ ООД и „Г-Билд строй“ ООД са хронологично осчетоводени в зависимост от основанието , на което са издадени. По сметка 402 „Доставчици по аванси“ - фактурите издадени във връзка с получен аванс и по сметка 613 „Разходи за бъдещи периоди“ - фактурите, издадени на основание извършени строително монтажни работи са осчетоводени и заприходени в себестойността на обект „Владиславово“. Всички аванси са приспаднати и отнесени в себестойността на обект „Владиславово“. „П. строй“ ЕООД е използвал закупените стоки/материали/услуги от „Г-Строй Груп“ ООД и „Г-Билд строй“ ООД за последващи облагаеми доставки и е начислил данък добавена стойност при последващата доставка на трети лица - клиенти. Фактурите, по които е отказано ППДК, са включени в СД за ДДС в данъчният период, през който е възникнало това право в един от следващите дванадесет данъчни периода. Според експерта съществува надеждна одитна следа между фактурите издадени от „Г-Строй Груп“ ООД и „Г-Билд строй“ ООД и доставките по тези фактури, извършени на ревизираното лице. Стопанските операции, отнасящи се към фактурите, издадени от „Г-Строй Груп“ ООД и „Г-Билд строй“ ООД, по които е отказано ППДК е налице правилно, навременно и точно отчитане. За всяка стопанска операция има издаден първичен счетоводен документ, съдържащ изискуемите реквизити и е намерил отражение в хронологични регистри в счетоводството на „П. строй“ ЕООД и в справка декларация по ЗДДС, в допустимите от ЗДДС срокове. Фактурите са издадени в съответствие с изискванията на чл.113, ал.4 от ЗДДС. Фактурите за аванс са издадени в деня на плащане на аванса или в 5 - дневен срок от датата на данъчно събитие и са осчетоводени в сметка 402 „Доставчици по аванси“, по аналитичност на доставчика, а след извършване на услугата, по която е аванса същият бива приспаднат и отнесен на разход. Фактурите за извършени строително-монтажни услуги се издават на основание акт образец 19 , който е подписан от възложител и изпълнител и са осчетоводени в сметка 613, по аналитичност обект „Владиславово“, където се натрупват всички разходи за строителство на обекта. Вещото лице посочи, че е налице документална обоснованост на отделните стопански операции, отнасящи се към фактурите, издадени от „Г-строй Груп“ ООД и „Г-Билд строй“ ООД, по които е отказано ППДК.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2025г. вещото лице К. поясни, че при изготвянето на ССчЕ е използвала предоставени от дружеството-жалбоподател счетоводни справки, които са генерирани от счетоводния софтуери и са разписани с електронния подпис на „П. Строй“ ЕООД. Те са били съставени за целите на експертизата, но са били експортирани от счетоводната програма и при съпоставка като салда с останалите справки, които са приложени по преписката вещото лице е установило идентичност на информацията по тях. Изводът за документална обоснованост на отделните стопански операции, отнасящи се към фактурите, издадени от „Г-Строй Груп“ ООД и „Г-Билд Строй“ ООД, по които е отказано право на данъчен кредит, вещото лице е формирало на базата на приложените по делото документи - фактура, приложени актове за приемане на работата, съответно заплащането от банковите сметки и извлечения. Наличието на първични счетоводни документи е условието на документална обоснованост.
Според назначената и приета СТЕ част от фактурираните строителни услуги и доставки от доставчиците на ревизираното лице, по които е отказано правото на данъчен кредит: „Г-Строй Груп" ООД с [ЕИК] и „Г-Билд Строй" ООД с [ЕИК], не са изпълнени по обекти като вид и количество, съгласно договорите за строителство, КСС, протоколите-акт образец 19 и фактурите. В представените от ревизираното лице актове и протоколи съставени по време на строителството, липсват посочени количества СМР. В допълнителната СТЕ вещото лице посочи в обобщена таблица Приложение №1 всички СМР извършени в процесната сграда по съответните нива, разделени по входове - /А, Б и В/. Посочени са количествата СМР в актове 19, съответният изпълнител и дата на акт 19. В отделни графи е посочена стойността на реално изпълнената строително-монтажна дейност и датата в акт 7 или в представения бетонов дневник. В представените по делото Протокол №1/14.10.2022г. и Протокол №2/02.12.2022г. между П. П. - Управител на "П. Строй" ЕООД и Г. Р. - представител на "Г-Строй груп" ООД, е посочено изпълнено СМР - „Полагане на подложен бетон”. В представените актове образец 12, същата дейност е описана със строител "Петков Строй" ЕООД. В представените по делото Протокол №3/22.11.2022г. и Протокол №4/11.01.2023г. между П. П. - Управител на "П. Строй" ЕООД и Г. Р.- представител на "Г-Строй груп" ООД , не е посочено за кои нива и входове се отнасят. Видно от обобщена таблица Приложение №1, част от дейностите маркирани в жълт цвят са описани в съответните протоколи с дата преди да бъдат изготвени и подписани образци 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от участниците в строителния процес или такива дейности не са приети. При съпоставка на посочените в обобщената таблица Приложение №1 стойности на вложената армировка е видно, че на места има значителни разминавания. На основание представената информация в обобщената таблица Приложение №1, вещото лице изведе заключение, че част от фактурираните строителни услуги и доставки от доставчиците на ревизираното лице, по които е отказано правото на данъчен кредит: „Г-Строй Груп" ООД и „Г-Билд Строй" ООД, не са изпълнени по обекти като вид и количество, съгласно договорите за строителство, КСС, протоколите-акт образец 19 и фактурите.
В открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2025г. вещото лице Р. С. обясни, че в СТЕ в червен цвят е посочила онази част от фактурираните строителни услуги и доставки от доставчиците на ревизираното лице - „Г-Строй Груп“ ООД и „Г-Билд Строй“ ООД, които не са изпълнени по обекти като вид и количество, съгласно договорите за строителство, КСС, протоколите-акт образец 19 и фактурите. В представените протоколи образец 12 е нямало посочени количества, а е било посочено единствено „по проект - оценка добра“. Строителят е предоставил на вещото лице протоколи за течна хидроизолация, за подложен бетон от фундаменти за тяло „А“, в които е посочено единствено количество; за направа на тухлена зидария 0,25 м. и 12,5 за тяло „А“ без посочено количество и подложен бетон за тяло „Б“ с посочено количество. Според вещото лице по договора, сключен между „П. Строй“ ЕООД и „Г-Билд Строй“ ООД от 25.04.2023 г., на „Г-Билд Строй“ ООД не са били възложени бетонови работи за вертикали и за фундаменти. По тази причина всичко, което касае бетон за вертикали и бетон за фундаменти по актове обр. 19 вещото лице смята, че не е изпълнено, защото не е възложено по договор, а е възложен единствено бетон за хоризонталните елементи. Армировъчните работи по договор са посочени без хоризонтални елементи, като в Приложение № 1 е записано само „армировъчни работи за вертикали и стълбища“, поради което вещото лице е признало армировката за хоризонталните елементи, на база посоченото в Приложение № 1 към договора. Вещото лице посочи, че документът в строителството, с който се установява действително извършените строително-монтажни работи, които подлежат на заплащане е акт образец 12, според Наредба № 3 за актове и протоколи по време на строителството. Акт образец 19 не съществува като понятие, независимо, че масово строителите го използват, но реално акт образец 12 удостоверява извършените количества. В акт обр. 19 няма подпис на надзора, както и няма подпис на проектанта, които също са участници в строителството. В конкретния случай между дружествата е възприета практиката с акт обр. 19 да се приема извършената работа.
По отношение на договора между „П. Строй“ ЕООД и „Г – Строй Груп“ ООД от 23.08.2022 г. вещото лице посочи, че според представената й КСС общото количество бетон С20/25 за всички плочи над пл. „Б“ е 1332.00 куб.м., а посоченото в Приложение 1 към Договор за възлагане от 23.08.2022 г. между „П. Строй“ ЕООД и „Г – Строй Груп“ ООД е 4 079.00 куб.м. и е установила, че „Г-Билд Строй“ ООД е правила: плочи „Г“, „Д“, „Е“, „Ж“ на тяло „А“; на тяло „Б“ е правила плочи „Е“ и „Ж“, с вертикали; плочи „З“ и „И“ на тяло „Б“ и тяло „В“, и плоча „К“ на тяло „В“. Реално и двете фирми са работили и цялото количество за тях е 1 332 куб.м., а по документи е посочено 4 079 куб.м. Целият бетон за цялата сграда включва фундаменти, стени и всичко. Според вещото лице е възможно в договора страните да са договорили едно количество бетон да бъде положен от конкретния изпълнител, а реално да е положено повече, тъй като в подземните етажи се получава по-голямо количество, защото не се слага страничен кофраж, а когато се излее бетонът винаги в основите се получава малко повече от това, което е сметнато на теория. По плочите обаче, обикновено излиза едно и също количество. По отношение класа на бетона, експертът посочи, че до плоча „Б“ проектантът е предвидил бетон С30/37, който е с по-голяма якост от Б25. Това, че строителят е използвал Б25 не означава, че трябва да бъде така. След като конструкторът се е подписал на акт образец 14, че всичко е изпълнено по проект, това означава, че би следвало да е изпълнено с бетон С30/37. Независимо, че има разлика в използвания бетон строежът не е бил спиран. Разликата от 19 куб.м. бетон ако е за връхна конструкция е съществена разлика, ако е за подземна конструкция е несъществена разликаа, като нито в Протокол №3, нито в Протокол № 4 е посочено за коя част се отнася същата. Според вещото лице в актове образец 14 са описани актовете образец 7, като има несъответствия в посочените дати в акт образец 7 и което влиза в описанието на акт образец 14 и посочените в протоколите. Акт образец 7 е приемане на конструкцията по нива – прави се акт образец 7 за кофраж, прави се за армировка, когато вече е свършена и след това се разрешава леене на бетона. В случая датата в акт образец 7, в която участват всички участници в строителството, не съответства на датата на Протокол № 19. Като пример експерта посочи, че в образец 7 за кофраж на фундаменти на тяло „В“ е посочена дата 30.09.2022 г., а в Приложение № 1 към договора на „Г-Строй Груп“ ООД е 14.10.2022 г. За плоча „Б“ е дадена дата 16.02.2023 г. в приложението, а в акт образец 7 е 16.01.2023 г. В акт образец 7 за вертикалите от плоча „Б“ до плоча „В“ е дата 19.01.2023 г., а в акт образец 19 е 02.03.2023 г. Според вещото лице представените актове образец 19 са подписани само от „Петков Строй“ ООД и съответния подизпълнител - „Г-Строй Груп“ ООД или „Г-Билд Строй“ ООД, а за да се приемат за реално извършени дейности следва да бъдат подписани и от останалите участници в строителството, както акт обр. 12 е подписан и от конструктор, и от надзор. Според вещото лице тази липса се дължи най-вероятно на факта, че подизпълнителите не са вписани в Камарата на строителите, като строители, които извършват определен вид дейности.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.09.2025г. вещото лице уточни, че е описала Протокол № 1 и Протокол № 2, където също има позиция „подложен бетон“ на стр. 2 в експертизата. Независимо, че в тях е описано, че строител е „Г-строй Груп“ ООД, който го е фактурирал, според официален документ акт 12 с посочени същите количества изпълнител е „Петков Строй“ ЕООД. Именно акт 12 е официалният документ, който е описан и в акт 14. Акт 12 всъщност се дублира с Протокол № 3 от акт 19. Единствено за подложен бетон, за всички тела, има акт 12, който е описан и в акт 14. На него като строител е подписан „П. Строй“ ЕООД. Единственият акт 12, който се дублира е за подложния бетон. Вещото лице категорично заяви, че подложният бетон е изпълнен от „П. Строй“ ЕООД.
В допълнение към изготвената СТЕ вещото лице посочи, че представените по делото Протокол №1/14.10.2022г. и Протокол №2/02.12.2022г, между П. П. - Управител на "П. Строй“ ЕООД и Г. Р.- представител на "Г-Строй груп" ООД, е посочено изпълнено СМР - „Полагане на подложен бетон”, като в представените актове образец 12, същата дейност е описана със строител "Петков.М. А., инж. Р. Г.-технически правоспособно физическо лице по част „Конструктивна” към лицето упражняващо строителен надзор, инж. И. Х. -Д. - проектант по част „Конструктивна” и инж. Ж. Д.-управител на фирмата упражняваща строителен надзор „Жиз консулт“ ООД. Според вещото лице на основание гореописаното, не може за позиция „Подложен бетон” в таблицата Приложение 1 към СТЕ да бъдат попълнени количествата, записани в протоколи образец 19, от №1 до № 5, съставени между „П. строй" ЕООД и „Г-Строй Груп" ООД. Вещото лице допълни в позиция „кофраж", ред 1. „основи", липсващите количества „изпълнен на място", в таблица Приложение 1, колона 4, 9 и 14. Допълнена беше и липсващата информация в някои от редове 2, 3, 4. 16 и 17 в таблица Приложение 1, като за целта вещото лице използва допълнително представените писмени доказателства от жалбоподателя в о.с.з.. проведено на 15.09.2025 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2025г. вещото лице уточни, че Тяло В е 63 куб. м, а по Акт 12 е 78 куб. м. Тяло А е 63,50 куб. м, а по Протокол № 12 е 104 куб. м, разликата е голяма тук, специално за тяло А. Ако се приеме, че тяло А е изпълнено от „Г-Строй груп“ ООД, съгласно Протокол № 2/02.12.2022 г., подложният бетон е 63,50 куб. м, т.е. в обобщена таблица Приложение № 1, в колона 3 „количество по Акт 19“ трябва да се запише 63,50. В колона 8 в обобщената таблица, съгласно същия протокол, за тяло Б, трябва да се запише 63,50. В Протокол № 1/14.10.2022 г. за тяло Б е посочено полагане на подложен бетон 78 куб. м. и в колона 13 следва да е 78 куб.м., което е 1:1 с изпълненото в Протокол № 12 от „Петков строй“ ЕООД. Горните стойности вещото лице приема, че са изпълнени от „Петков строй“ ЕООД, въз основа на Акт образец 12, а не на база представени протоколи акт обр. 19 между „П. строй“ ЕООД и „Г-строй груп“ ООД. Вещото лице обясни, че прави горния извод на база официалният документ, който е Акт образец 12 по Наредбата, по който свидетели на това, че работата е извършена от „П строй“ ЕООД са надзор, технически ръководител, т.е. 5 човека, докато Акт 19 е подписан между „П строй“ ЕООД и „Г-Строй груп“ ООД и няма други свидетели. В т. 2 на колона 1 „СМР по нива“, позиция 2 „Армировка“, колона 3 „количество по Акт 19“ за тяло А са липсвали данни за армировка в допълнително представените документи.
В проведеното на 03.02.2025 г. о.с.з. съдът разпита свидетеля Г. Р. Р. – управител на „Г-Строй Груп“ ООД и „Г-Билд Строй“ ООД, който потвърждава, че през 2023г. е имал сключени договори с дружеството – жалбоподател за сграда в [жк], м-ст „Боклук тарла“. Първо започнали работа с „Г-Строй Груп“ ООД, а след това подписали анекс и продължили с „Г-Билд Строй“ ООД. Свидетелят посочи, че по време на строителството на обекта е имало няколко проверки от „Инспекция по труда“, като една от тях е била във връзка с трудова злополука. При проверките и на двете фирми е било установено колко човека работят на обекта. Свидетелят посочи, че сградата е била с три тела и РЗП от 11 000 кв. м. по договор. Телата били с обща квадратура около 1500 кв. м., като едното от тях било малко по-голямо, второто и третото малко по-малко. Всяко тяло било с около 200 кв. м. по-голямо. Дружествата на свидетеля извършвали грубо строителство – желязо, бетон и кофраж, до последен етаж, което включва колони, плочи, груб строеж, без зидария. Работата продължила около година и половина за тази самостоятелна сграда с три входа, като всеки вход е отделно тяло. С фирма „Г-Билд Строй“ ООД, бил ползван друг подизпълнител - фирма „Алмет Индъстри“. Тя извършвала същите дейности, като работниците на свидетеля, преди по-голямата част от тях да напуснат. СМР-тата се изразявали в изграждането на кофраж – съвкупност от бетон и желязо, като подизпълнителят влагал освен труд и кран и кофраж. Влагал и материали за строителство, а консумативите, бетона и желязото били от инвеститора. Свидетелят обясни, че при необходимост от материали се е обаждал на техническото лице на обекта, който е получавал и заплащал бетона например, а подизпълнителят е предоставял единствено труд. Свидетелят посочи и, че „Алмед Индъстри Куолит“ е работил с наети работници.
Свидетелят П. А. А. – управител на „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД потвърждава, че е имал сключени договори с „Г-Билд Строй“ ООД за извършване на СМР – груб строеж за сграда в [жк], м-ст „Боклук тарла“. Сградата е десет или единадесет етажна, три тела с около 7-8 входа и се намира между Автотрейд и Кауфланд. СМР услугите били извършване от подизпълнител - „Експорт Контрол България 777“ ЕООД, от който свидетелят наемал работна ръка и я предоставял на „Г-Билд Строй“ ООД конкретно за тази сграда. Договорът с „Експорт Контрол България 777“ ЕООД касаел само труд. Свидетелят получавал материалите с приемо-предавателни протоколи от „Г-Билд Строй“ ООД и с протокол ги предавал на подизпълнителя. Разплащанията между фирмата на свидетеля и „Г-Билд Строй“ ООД се осъществявали по банков път, като всичко било платено. След сключване на договора за СМР фирмата на свидетеля извършвала работата за около 10-20 дни. „Г-Билд Строй“ ООД възлагал работата, след което свидетелят възлагал на неговия подизпълнител, който имал работници и след приключване на определената дейност и заплащането й били изготвяни и приемо-предавателни протоколи. Ако стойността на договора била 50 000 лв., свидетелят извършвал СМР за 10 000 лв. и издавал фактура и приемо-предавателен протокол. След като работата му била заплатена от неговия възложител, свидетелят плащал на подизпълнителя. Свидетелят посочи, че в зависимост от обема на работата и броя на работниците СМР-то може да е било извършено в рамките на един работен ден и съответно да е била приета работата в рамките на този ден. Неговият подизпълнител работил с 10-12 човека от 08.00 ч. до 17.00 ч.
Като съобрази гореизложената фактическа установеност съдът формира следните правни изводи:
При извършена служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. Оспореният РА обективира волеизявление на органи по приходите по определяне на данъчни задължения по вид и периоди, попадащи в обхвата на заповедта за възлагане на ревизия и последвалите я заповеди за изменение. Всички заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице. Същото се отнася и за изготвения РД, като ревизираният данъчен субект е упражнил своето процесуално право да подаде писмено възражение, което е обсъдено от ревизиращия екип предвид мотивите на акта, като е прието за неоснователно. По този начин е спазено изискването на чл. 120, ал. 2, изречение второ от ДОПК. По надлежния ред е извършено съобщаване и на постановения ревизионен акт, който е в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В контекста на гореизложеното съдът приема, че няма допуснати съществени нарушения на разписаната в ДОПК административна процедура по издаване на ревизионния акт.
При преценка относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби съдът намира жалбата за частично основателна, като съобрази следното:
1.В частта на установения ДДС за внасяне за данъчен период м.08.2022г. в жалбата няма посочени конкретни доводи, като при служебната проверка за съответствието на оспорения акт с материалния закон, настоящият състав намира, че дружеството неправилно е определило размера на данъчната основа след приспадане на аванс на извършената услуга във фактура № 00000000262/01.08.2022г., а именно, вместо приспаднат аванс в същата фактура в размер на 22 731.01лв., е следвало да приспадне аванс в размер на 20 351.23 лв., който е формиран от няколко авансови плащания: аванс 11898лв., определен като от данъчната основа по фактура 10000000000/11.07.2019г. на стойност 14278.70лв. по аргумент на чл.25, ал.8 от ЗДДС се приспадне ДДС 2379.78лв.; аванс 6500 лв. по фактура от 20.08.2021г. /л.1374 от преп./ и аванс по фактура от 07.09.2021г. /л. 1375 от преп./ в размер на 1952.31лв.
В този смисъл за разликата от авансите в размер на 2379.78 лв. /20351.23 лв. - 22 731.01лв./ за м.08.2022г. е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 475.95 лв. Правилно с Решение №152/16.09.2024г. директорът на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна е изменил оспорения РА, като е приел, че начисленият ДДС в размер на 475.95 лв. през м.08.2022г. с данъчна основа 2379.78лв. е неправилен. Видно от извършената проверка в хода на административния контрол на дневник продажби на „П Строй“ ЕООД се установява, че през м.06.2023г. дружеството е издало фактура №0...445/20.06.2023г. на Х. Г. К. с предмет - услуга на стойност 2379.78 лв. и ДДС 475.96 лв. /стр. 19 от РД/. Следователно начисленият ДДС - главница в размер на 475.96 лв. за д.п.м. 08.2022г. в процесния РА е включен в дневник продажби на дружеството и СД за ДДС за м.06.2023г . /с резултат по СД за ДДС за внасяне 12 111.92 лв./ и платен на 14.07.2023г., променен с РА с резултат за внасяне 25 635.80 лв. В този случай за неначисления своевременно ДДС в размер на 475.96лв. за м.08.2022г. се следват единствено лихви за периода от 15.09.2022г. до 14.07.2023г. При това положение лихвите за д.п.м. 08.2022г. /с резултат по СД за ДДС - за внасяне в размер на 98.83 лв., променен с РА за внасяне в размер на 19 610.40 лв., в т.ч. 475.96лв./ са изчислени правилно като за периода от 15.09.2022г. до 14.07.2023г. върху главница 19 610.40 лв. се дължат лихви в размер на 1814.30 лв. и за периода от 15.07.2023г. до 26.06.2024г. върху главница 19 134.45 лв. /19610.40 лв. - 475.96 лв./ се следват лихви в размер на 2 490.15 лв., т.е. общо лихви за м. 08.2022г. в размер на 4 304.45 лв. Предвид изложеното в тази част жалбата се явява неоснователна, а измененият РА за процесния период следва да се остави в сила.
2. Извън горното основният спорен въпрос по делото е налице ли са реално извършени доставки на услуги между дружеството-жалбоподател и неговите доставчици - „Г-Билд строй“ ООД и „Г-Строй груп“ ООД и съответно предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици.
Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка и извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка по арг. от чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставки с право на приспадане на данъчен кредит са тези, при които стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Предпоставките за възникване на това право са установени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС. За да бъде то упражнено, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, по отношение на доставките на стоки или услуги, по които е получател - чл. 71, т. 1 от ЗДДС. От съдържанието на тази разпоредба следва, че притежаването на данъчна фактура не е достатъчно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Необходимо е да се установи действително придобиване собствеността върху стоките, респ. услугите, предмет на облагаемата доставка. В противен случай не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 5 от ЗДДС).
Наличието на реална доставка на услуга – в случая СМР, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, като начисляването на данък при липса на реална доставка на услуга, е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Наличието на данъчно събитие е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка/услуга по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на данъчен кредит.
Съгласно ЗДДС и постоянната практика на СЕС по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т. 32 от решение на СЕС по дело С-285/11 е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание доставки на стоки и услуги се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже при пълно и главно доказване, че е получател по действително осъществена доставка на услуги.
За да е налице доставка на услуга е необходимо да има доказателства за нейното извършване конкретно от изпълнителя по договора /в случая - „Г-Строй груп“ ООД и „Г-Билд строй“ ООД/ и предаване на резултата от същата на получателя по доставката. Затова по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, трябва да се докаже, че услугите действително са извършени от сочения във фактурата доставчик.
По делото няма спор, че процесните строителни услуги са изпълнени на място и че за тях има издадени данъчни фактури с начислен ДДС и извършени плащания. Както беше посочено по-горе основният спор между страните се концентрира върху това дали услугите са реално осъществени от лицето, посочено като техен изпълнител, т. е. дали доставките по фактурите са действителни.
Относно доставките на СМР с доставчик „Г-Билд строй“ ООД въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че е доказана реалността на изпълнените СМР с изключение на посочените в червено от арх. инж. Р. С. в СТЕ на л.230-237 от делото. В тази част съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, правилно и достатъчно мотивирано. Както правилно подчертава експертът тези дейности са описани като извършени въпреки, че не са били възложени със сключения договор за възлагане от 25.04.2022г. /л. 1194-1197 от преп./ и не са били описани в Приложение №1 към договора. Изрично в чл. 3.1 от договора, страните са се споразумели, че СМР, които не са изрично възложени и за които няма налице подписан анекс между страните, не се заплащат. В случая жалбоподателят не е представил подобни данни, поради което съдът намира, че всички дейности, които са актувани в Актове обр. 19 в противоречие със сключения договор не са били реално извършени от „Г-Билд строй“ ООД.
По идентични съображения относно доставките на СМР от „Г-Строй груп“ ООД вещото лице по СТЕ правилно установи, че по договора за възлагане от 23.08.2022г. подписан между дружеството-жалбоподател и „Г-Строй груп“ ООД посочените в червено дейности на л. 238-247 от делото не са били възлагани, поради което не са били и изпълнени. Експертът категорично заяви в о.с.з., проведени на 27.05.2025г., 15.09.2025г. и 10.11.2025г., че според официалния документ акт обр. 12 дейностите по отношение на СМР-та, свързани с полагането на подложен бетон, са изпълнени от „П. Строй“ ЕООД, а не от „Г-Строй груп“ ООД. Горните изводи не се променят от представените с молба с.д.№11138/01.07.2025г. от жалбоподателя, заверени за вярност неномерувани и неподписани документи, наименувани от жалбоподателя „Бетонов дневник“, които не се кредитират от съда, доколкото липсват данни относно относимостта на същите към процесния обект в местност „Боклук Тарла“. Не се кредитират и представените в с.з. на 15.09.2025г. документи, наречени „Рекапитулации“, доколкото липсват данни относно относимостта на същите към процесния обект във гр.Варна, местност „Боклук Тарла“, същите са неномирирани в последователност и датирани, и не са подписани.
Извън горното, съдът намира, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че останалите СМР-та са били извършени реално от процесните доставчици. От съдържанието на договорите за възлагане и от приложение № 1 към тях, е видно, че страните са договорили вложен труд, материали и разходи. От представените по делото актове обр. 19 се установява приемането и предаването на конкретните уговорени и извършени услуги, като са описани отделните видове СМР, тяхното количество, стойност и срок за извършване. В протоколите е посочен конкретния строителен обект, на който подизпълнителите са извършвали възложените дейности. Представените още в хода на ревизията протоколи обр. 19 сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение.
Протокол обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба №7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол - акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. Както беше посочено по-горе количествено - стойностната сметка като неразделна част от договора, представлява уговорената между страните стойност на обекта, обобщаваща предвидените количества и видове СМР, съответстващите им фиксирани единични цени и окончателните стойности за даден вид СМР до окончателното завършване и предаване на строежа. Именно на база количествено - стойностната сметка и актовете, с които се удостоверяват извършените СМР, възложителят плаща на изпълнителя. От така разкритата същност на документа, и тъй като той изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, следва да се направи извод за доказано изпълнение на фактурираните СМР.
Следва да се подчертае, че направеното от ответника оспорване касае изцяло частни документи, които принципно не притежават материална доказателствена сила и при тях съда има право по вътрешно убеждение да цени истинността им. С оглед изложеното и доколкото жалбоподателят съумя да докаже реалността на останалите СМР-та по процесните фактури, съдът не изключва оспорените документи от доказателствената маса, като освен това намира, че същите напълно кореспондират с останалите доказателства. Протоколите са пряко доказателство за реализиране доставката на строителни услуги и са непротивопоставими на косвените доказателства, от които се градят изводите на ревизионния орган.
Горните изводи се подкрепят изцяло от приетата ССчЕ, вещото лице по която установи, че процесните фактури са хронологично осчетоводени в зависимост от основанието, на което са издадени. По сметка 402 „Доставчици по аванси“ - фактурите издадени във връзка с получен аванс и по сметка 613 „Разходи за бъдещи периоди“ - фактурите, издадени на основание извършени строително монтажни работи са осчетоводени и заприходени в себестойността на обект „Владиславово“. Всички аванси са приспаднати и отнесени в себестойността на обект „Владиславово“. Осчетоводяването е извършвано своевременно, при документална обоснованост - въз основа на фактурите и съпътстващите ги договори, приложения и Протоколи /акт/ образец 19. Вещото лице установи, че по стопанските операции, отнасящи се към фактурите, издадени от „Г-Билд строй“ ООД и „Г-Строй груп“ ООД, по които е отказано ППДК е налице правилно, навременно и точно отчитане, доколкото фактурите за извършени строително-монтажни услуги се издават на основание акт образец 19, който е подписан от възложител и изпълнител и са осчетоводени в сметка 613, по аналитичност обект „Владиславово“, където се натрупват всички разходи за строителство на обекта. Налице е и документална обоснованост на стопанските операции, тъй като дружеството притежава първични счетоводни документи с минималния брой реквизити, предвидени в Закона за счетоводство, а наличието на платежен документ за извършено плащане към доставчика е допълнително доказателство за реалността на извършените доставки.
От разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, чиито показания съдът кредитира като безпротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се в отделни детайли, се изяснява механизма на работа между дружеството-жалбоподател и подизпълнителите „Г-Билд строй“ ООД и „Г-Строй груп“ ООД. Договорите за строителство, протоколите и разплащателните документи са представени още в хода на ревизионното производство и са пряко обвързани с процесните фактури, както и с реалния резултат от доставките. Съдържанието им удостоверява постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени услуги, което е основополагащо за осъществяване на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. От съвкупната преценка на посочените доказателства се налага единственият логичен извод, че са налице реално извършени доставки на услуги, които са основание за правомерното упражняване на правото на данъчен кредит от получателя им.
Видно от горното от събраните по делото доказателства се установява изпълнението на материалноправните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставките, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). Съдът освен това многократно е постановявал, че когато са изпълнени материалноправните условия за правото на приспадане, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Всъщност, Съдът в това отношение е приел, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата на доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 49. От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения - в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които съдът може да направи обоснован извод, че процесните доставки са част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама.
При наличие на пряко доказване на релевантните факти от значение за пълното или частично осъществяване на доставките на СМР, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право.
Съобразно горните установявания съдът определя размера на непризнато право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1 и ал.2, чл.69, ал.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.9 от ЗДДС по фактури, издадени от доставчиците на СМР, по периоди, както следва:
За „Г-Билд Строй" ЕООД, [ЕИК]:
По ф-ра №9/01.06.2023г. ДДС в размер на 555.64лв. върху данъчна основа 2778.21лв., формирана от сбора на неизвършени дейности /297.70лв.+2386.40лв./, намалена с 10% аванс;
По ф-ра №10/09.06.2023г. ДДС в размер на 23.22лв. върху данъчна основа 116.10лв., представляваща неизвършени дейности – 129лв., намалена с 10% аванс;
По ф-ра №14/22.06.2023г. ДДС в размер на 486.72лв. върху данъчна основа 2433.60лв., формирана от сбора на неизвършени дейности /310лв.+2394.00лв./, намалена с 10% аванс;
По ф-ра №16/05.07.2023г. ДДС в размер на 478.60лв. върху данъчна основа 2393.01лв., формирана от сбора на неизвършени дейности /272.50лв.+2386.40лв./, намалена с 10% аванс;
По ф-ра №26/02.08.2023г. ДДС в размер на 22.21лв. върху данъчна основа 111.06лв., представляваща неизвършени дейности - 123.40лв., намалена с 10% аванс;
По ф-ра №33/25.08.2023г. ДДС в размер на 486.72лв. върху данъчна основа 2433.60лв., формирана от сбора на неизвършени дейности /310лв.+2394.00лв./, намалена с 10% аванс.
За „Г-Строй груп“ ООД, [ЕИК]:
По ф-ра №79/08.11.2022г. ДДС в размер на 989.10лв. върху данъчна основа 4945.50лв., представляваща неизвършени дейности – 5495.00лв., намалена с 10% аванс;
По ф-ра №131/20.02.2023г. ДДС в размер на 401.40лв. върху данъчна основа 2007лв., представляваща неизвършени дейности – 2230лв., намалена с 10% аванс;
По ф-ра №132/23.02.2023г. ДДС в размер на 227.50лв. върху данъчна основа 1137.51лв., формирана от сбора на неизвършени дейности /545.70лв.+718.20лв./, намалена с 10% аванс;
По всяка от ф-ри №№133/24.02.2023г., 140/10.03.2023г., 151/29.03.2023г., 162/18.04.2023г., 165/25.04.2023г., ДДС в размер на 48.62лв. върху данъчна основа 243.09лв., представляваща неизвършени дейности – 270.10лв., намалена с 10% аванс;
По всяка от ф-ри №№137/02.03.2023г., 148/21.03.2023г., 163/21.04.2023г., ДДС в размер на 49.05лв. върху данъчна основа 245.25лв., представляваща неизвършени дейности – 272.50лв., намалена с 10% аванс;
По ф-ра №152/29.03.2023г. ДДС в размер на 57.91лв. върху данъчна основа 289.53лв., представляваща неизвършени дейности – 321.70лв., намалена с 10% аванс;
На база гореизложените констатации съдът определя задълженията на оспорващото дружество за ДДС по периоди както следва:
ДДС за внасяне в размер на 19134.45лв. и лихви в размер на 4304.45лв.
Деклариран ДДС за внасяне – 26.59 лв,;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 989.10 лв. и разлика – 962.51 лв.;
- Лихви 181.16лв.
За д.п. 01.01. -31.01.2023г.
- няма установен от съда ДДС за внасяне и лихви;
Деклариран ДДС за внасяне – 18.90 лв.;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 1634.40 лв. и разлика – 1615.50 лв.;
- Лихви – 273.71. при внесени 0.70ст.
За д.п. 01.03. -31.03.2023г.
Деклариран ДДС за внасяне – 0.00 лв.;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 872.86 лв.;
- Лихви – 139.37лв.
За д.п. 01.04. -30.04.2023г.
Деклариран ДДС за внасяне – 25.14 лв.;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 155.58 лв. и разлика – 130.44 лв.;
- Лихви – 19.40 лв. при внесени 1.23ст.
За д.п. 01.05. -31.05.2023г.
Деклариран ДДС за внасяне – 0.00 лв.;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 465.86 лв.;
- Лихви – 65.37лв.
За д.п. 01.06. -30.06.2023г.
Деклариран ДДС за внасяне – 12111.92 лв.;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 2761.97 лв.
- Лихви не се дължат
За д.п. 01.07. -31.07.2023г.
Деклариран ДДС за внасяне – 0.00 лв.;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 1592.98 лв.;
- Лихви – 189.32 лв.
За д.п. 01.08. -31.08.2023г.
Деклариран ДДС за внасяне – 19323.91 лв.;
-Установен от съда ДДС за внасяне – 995.65 лв.
- Лихви не се дължат
Лихвите са изчислени с лихвен калкулатор на НАП- https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html.
В обобщение настоящият съдебен състав приема, че обжалваният РА е законосъобразен в частта на гореописаните задължения за ДДС, произтичащи от отказа да се признае право на приспадане на пълен данъчен кредит по доставките от „Г-Билд строй“ ООД и „Г-Строй груп“ ООД, като в тази част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на правния спор и предвид направените своевременни искания съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски.
Жалбоподателят претендира разноски в размер на 15 939.74лв., от които 50 лв. - платена държавна такса, 3 589.74 лв. - платено възнаграждение за ССчЕ и СТЕ и 12 300 лв. - платено адвокатско възнаграждение. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото съобразно уважената част от жалбата в размер на 13 167.19 лева. Съдът намира така платеното адвокатско възнаграждение за съответстващо на минималното такова, предвидено в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената от пълномощника на дружеството правна помощ, още повече, че от страна на ответника до приключване на устните състезания не е направено възражение за неговата прекомерност. На осн. чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 33 775.63 лева/, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2 159.84 лева, като по компенсация се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата от 11 007.35 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р03000323006307-091-001/26.06.2024 г., потвърден и изменен с Решение № 152/16.09.2024 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта, с която в тежест на "П. строй" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк] №**, ет. *, ап. *, представлявано от управителя П. Ц. П., са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.12.2022 г. в размер над 989.10 лв. до 18 409.60 лева – главница, и над 181.16 лв. до 3464.94 лева – лихви; за д.п.м.01.2023 г. в размер на 5 817.64 лева – главница, и 1 034.51 лева – лихви; за д.п.м.02.2023 г. в размер над 1634.40лв. до 21 525.28 лева – главница, и над 273.71 лв. до 3 651.60 лева – лихви; за д.п.м.03.2023 г. в размер над 872.86лв. до 36 138.90 лева – главница, и над 139.37 лв. до 5 766.33 лева – лихви; за д.п.м.04.2023 г. в размер над 155.58 лв. до 17 164.53 лева – главница, и над 19.40лв. до 2 580.84 лева – лихви; за д.п.м.05.2023 г. в размер над 465.86лв. до 2 531.02 лева – главница, и над 65.37лв. до 338.96 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер над 2761.97лв. до 25 520.46 лева – главница, и 3 336.24 лева – лихви; за д.п.м.07.2023 г. в размер над 1592.98лв. до 11 838.27 лева – главница, и над 189.32лв. до 1 391.79 лева – лихви и за д.п.м.08.2023 г. в размер над 995.65лв. до 9 224.83 лева – главница, и 1 005.77 лева – лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "П.строй" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк] №**, ет. *, ап. *, представлявано от управителя П. Ц. П., против Ревизионен акт № Р03000323006307-091-001/26.06.2024 г., потвърден и изменен с Решение № 152/16.09.2024 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, в останалата част.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на "Петков строй" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк] №**, ет. *, ап. 6, представлявано от управителя П. Ц. П., сумата от 11 007.35 лева /единадесет хиляди и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
| Съдия: | |