№ 30
гр. ЛЕВСКИ, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20244410200264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН
В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Д. А. И. срещу НП № 24-
0293-000706 от 09.12.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Плевен,
РУ Левски.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени като
незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода
на административно наказателното производство са допуснати груби
нарушения на процесуалния закон, че жалбоподателя не е извършил
нарушението, което му вменено в НП.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят се е явил в съдебно заседание и е дал обяснения.
Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата и прави искане да се
отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – административно-наказващия орган –
Началник група в ОД МВР Плевен, РУ Левски – редовно призован, не се явява
в съдебно заседание и не се представлява.
В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с
преписката е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и
е направено искане да бъде оставена без уважение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения по делото АУАН е че същия е съставен против
Д. А. И. затова, че на 08.05.2024 г. в 11.32 часа в населено място, село *****,
ул. ***** до номер 40, с посока на движение към с. *****, като водач
управлява собствения си лек автомобил марка ***** с регистрационен номер
***** със скорост 105 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км/ч. В акта е посочено, че наказуемата скорост след
приспаднат толеранс от минус 3% е 102 км/ч и че скоростта е измерена,
фиксирана и заснета с техническо средство АТСС TFR1-M 586. Посочено е, че
АУАН е съставен по преписка с рег. № 293р-11154/21.10.2024 г. след
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача. Посочено е също така, че
водача виновно е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДП, като е изписан и словом
законовия текст. Акта е подписан от лицето посочено като нарушител и е
изписано, че има възражения.
По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че в
същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази посочена в акта,
посочено е конкретно извършеното нарушение /идентично с това посочено в
акта/ и за същото нарушение на жалбоподателя е наложено съответно
наказание, а именно глоба в размер на 700 лв. на основание чл. 182 ал.1 т.6 от
ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Към преписката е приложена снимка към АУАН серия К /л.13/, както и
разпечатка от данните на АТСС TFR1-М №586 /л. 12/, от които се установява,
че на 08.05.2024 г. в 11:32 часа е измерена скорост 102 км/ч, при ограничение
50 км/ч, превишение на скоростта 52 км/ч на автомобил с рег. номер *****,
като е посочено точното място на нарушението, а именно населено място с.
***** ***** посоката на движение – към с. ***** и че е отчетен толеранс от -3
км/ч. В разпечатката са посочени и данните за собственика на автомобила.
По делото е представена и попълнена от Д. А. И. декларация по чл. 188 от
ЗДвП от 06.11.2024 г., от която се установява, че същия в качеството си на
собственик на МПС с рег. № ***** е декларирал, че на 08.06.2024 г. в 11:32 е
управлявал лично автомобила.
Предвид тези данни, съдът приема, че правилно НП е издадено срещу
жалбоподателя, тъй като жалбоподателят към датата на констатираното
нарушение е собственик на автомобила и е декларирал, че лично е управлявал
автомобила на датата, на която е констатирано превишение на скоростта с
2
техническото средство.
По отношение на твърдението на защитника жалбопродателя, че АУАН е
съставен след изтичане срока по чл. 34 от ЗАНН, съдът приема, че същото е
неоснователно. Действително съгласно разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН
когато нарушителят е известен, акт за установяване на административно
нарушение трябва да бъде съставен в продължение на три месеца от
откриването му. В настоящия случай, за да бъде установен извършителя и
започне изчисляване на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН е необходимо да
има яснота по въпрос кое е лицето, управлявало превозното средство.
Нарушителят, в хипотезата на заснето превозно средство от автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ ще бъде открит едва в момента на
явяване на собственика на автомобила пред органите на МВР и деклариране
на горните обстоятелства в декларация по чл. 188 от ЗДвП, като до този
момент службата за пътен контрол ще има данни единствено за преминаване
на конкретно МПС, в конкретен пътен участък с превишена скорост. В
настоящия случай декларацията по чл. 188 от ЗДвП е попълнена от
собственика на 06.11.2024 г., от която дата е станало известно кой е
нарушителят. Акта е съставен в срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, а именно само
15 дни след узнаване на нарушителя – на 21.11.2024 г.
По делото не се представиха и доказателства оборващи посоченото в акта,
че същия е връчен на нарушителя в друг момент и на друго място, а не на
датата и в мястото, на която е посочено, че акта е съставен и нарушителя се е
подписал.
Предвид изложеното, съдът приема, че нарушението, за което е издадено
обжалваното НП се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител,
така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението –
време, място, моторно превозно средство, скорост на движение.
Както бе посочено по-горе, собственикът на автомобила не се е
възползвал от правото си да посочи друго лице, на което да е било
предоставено управлението на същото МПС към момента на нарушението и е
декларирал, че лично е управлявал автомобила.
Съдържащите се по делото доказателства, сочат категорично и несъмнено
единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се
в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено
място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в
обжалвания електронен фиш време и място.
Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат
необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени
по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
3
няма доказателства, които да оборват съставения акт.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателя е извършил от
обективна и субективна страна нарушението по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, за което е
издадено НП и му е наложено наказание по чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДП.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да потвърди атакуваното
НП като законосъобразно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0293-
000706 от 09.12.2024 г. на Началник група в ОД МВР Плевен, РУ ЛЕВСКИ, с
което на Д. А. И. от ***** ЕГН ********** на основание чл. 182 ал.1 т.6 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца - за нарушение по чл. 21
ал.1 от ЗДвП, допуснато на 08.05.2024 г. в 11:32 часа, за което е съставен АУАН
серия GA № 1318233 от 21.11.2024г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4