Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на петнадесети
декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т.
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4097 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 22.07.2015 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 37895/13
г. е признал за установено по предявените искове от „Т.С.” ЕАД против Т.С.М.,
че Т.С.М. дължи на ищеца на основание чл.415, ал.1 ГПК сумата от 3 473,73 лв.-стойност
на потребена топлинна енергия за периода от м.06.2010 г. до м.4.2012 г. за
топлоснабден имот-апартамент № 108 в гр.София, жк „******със законната лихва от
19.06.2013 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от
3 553,29 лв., като неоснователен и сумата от 566,64 лв.-обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.07.2010
г.-05.06.2013 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер,
като неоснователен.Решението е постановено при участието на „П.С.” ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.С определение от 09.01.2020 г. СРС е
оставил без уважение молбата на Т.С.М. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
решението в частта относно разноските, като неоснователна.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответницата Т.С.М. в частта, с която исковете срещу нея са уважени.Въззивницата
твърди, че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно.Излага
оплаквания, че е налице противоречие между твърденията на ищеца, представените
по делото доказателства и действителната фактическа обстановка.Твърди, че
приетите по делото експертизи са изготвени по представени от ищеца документи,
без да е ясно какви са отчетните данни и от кого са съставени.Не оспорва
твърдението, че е ползвала топлинна енергия, но твърди, че присъденият размер
не съответства на реалното потребление, и че искът не е доказан.Поддържа
становище, че първоинстанционният съд неправилно е основал изводите си на
представените фактури, а не на техническата експертиза.Твърди, че съдът не е
посочил кои факти е приел за доказани, кое дружество е извършвало измерванията
и как е формирана дължимата сума.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„П.С.” ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 19.06.2013 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.С.М. за
сумата от 3 553,29 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г. и 580,64 лв.-обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 31.07.2010 г. до 05.06.2013 г. със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението-19.06.2013 г. до
окончателното плащане.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че същата на основание & , т.42 от ДР на
ЗЕ е потребители на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент № 108 в гр.София, жк „******за периода м.06.2010 г.-м.04.2012
г.Ищецът твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се
одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и
др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на КЕВР,
в сила от 13.02.2008 г.В раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Сградата, в
която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ПМУ” ЕООД, като дяловото
разпределение е извършвано от „П.С.“ ООД в качеството му на правоприемник на „ПМУ“
ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи от 3 553,29 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.06.2010
г.-м.04.2012 г. и 580,64 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 31.07.2010 г. до 05.06.2013 г. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Със заявление вх.№ 16636/12.09.2013 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.С.М. за процесните суми.На 20.06.2013 г. СРС, 89 с-в,
ч.гр.д.№ 9997/13 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е
подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 14.08.2013 г.Исковата молба е подадена
на 12.09.2013 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от протокол от 24.04.2002 г. ОС на етажните
собственици в гр.София, жк ****** е взело решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „ПМУ“ ЕООД.
На 07.11.2007 г. е подписан договор между „Топлофикация
София“ АД и „ПМУ София 98“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост или
сграда с повече от един потребител в гр.София при спазване изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Видно от представения договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ рег.№ 86 от 01.06.1988 г. Т.С. Т.е закупила
апартамент № 108 в гр.София, жк ******.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице
М.Т.е установено, че в процесния имот за исковия период е имало 5 бр. радиатори
с ИРРО.От отчетеното количество топлинна енергия са приспадани технологичните
разходи за сметка на доставчика.Дяловото разпределение е извършвано от „П.С.“
ООД съгласно изискванията на Наредба № 16-334/2007 г.Според главните отчети на
ФДР абонатът е осигурил достъп за проверка на уредите и водомера и главните
отчети са подписани.Сумата за топлинна енергия за процесния период възлиза на 3 178,51 лв., като в
нея не са включени предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за
периоди извън процесния и лихви.Сумата е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
в.л. В.С.е установено, че няма данни за извършени плащания, касаещи процесния
период. Размерът на законната лихва за периода от 01.08.2010 г. до 05.06.2013
г. възлиза на 584,32 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато
има интерес от това.Ищецът мотивира
правния си интерес с твърдението, че ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно вземането си за главница и лихва за
забава.При това положение е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове и същите се явяват допустими.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата има качеството на потребител
на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния имот, като е
определил количеството на доставената топлинна енергия съгласно приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се
установи, че през процесния период ответницата е била собственик на процесния
имот и с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ същата има качеството на
потребител на топлинна енергия.
Съдът намира за основателно оплакването във въззивната
жалба за неправилно определяне на количеството на потребената топлинна енергия.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия, изчислен при спазване на
действащата нормативна уредба, следва да се определи от техническата експертиза,
която не е оспорена от страните.Вещото лице е изготвило заключението въз основа
на данни от показанията на измервателните уреди и е съобразило изравнителните
сметки, относими само за процесния период, без да включва предишни неплатени и
просрочени суми, и е определило размера на реално потребената топлинна енергия.Установено
е, че дяловото разпределение е извършвано от ФДР съгласно изискванията на действащата нормативна уредба.Поради изложеното
искът за главница се явява основателен за сумата от 3 178,51 лв.Независимо
от намаления размер на главницата дължимата сума за мораторна лихва не следва
да се променя с оглед принципа за забрана на влошаване на положението на
жалбоподателя, тъй като същата е определена от вещото лице по прогнозни данни
на 584,32 лв.,която сума е в по-висок размер на присъдения от
първоинстанционния съд.
Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба, че по делото не е изяснено кой е бил топлинният счетоводител
и кой е съставял отчетните данни.От приетата техническа експертиза се установи,
че дяловото разпределение е извършвано от „ПМУ София“ ЕООД /правоприемник на
„ПМУ“ ООД/ в съответствие с действащата нормативна уредба.
Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивната инстанция е
обвързана от посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за
главница за сумата над 3 178,51 лв. до уважения размер от 3 473,73 лв., както и в частта, с която ответницата
е осъдена да заплати сумата над 165,50
лв.-разноски за заповедното производство и над 597,42 лв.-разноски за първата
инстанция, като вместо него се постанови решение, с което в тази част иска се
отхвърли като неоснователен.В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора основание 78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивницата сумата 39,05 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение
за първата инстанция и 50,85 лв.-разноски за настоящата инстанция или общо
89,90 лв.Съдът намира за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК на
въззиваемия за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззивницата.Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция възлиза
на 582,83 лв. и претендираният размер от 700 лв. при липса на фактическа и правна сложност на делото и на
ангажиране на нови доказателства пред настоящата инстанция и провеждане само на
едно открито съдебно заседание, се явява прекомерно.Разноски в полза на
въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият не е подал отговор на
въззивната жалба, не е бил представляван в съдебно заседание, а е подал само
бланкетна молба, в която се прави искане да се отхвърли жалбата и да се
присъдят разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 22.07.2015
г. на СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 37895/13 г. в частта, с която е
уважен иска на „Т.С.” ЕАД, срещу Т.С.М. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 3 178,51 лв. до уважения размер от
3 473,73 лв., както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати
разноски над 165,50 лв. до 178,55 лв. за заповедното производство и над 597,42
лв. до 840 лв.-разноски за първата инстанция, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** срещу Т.С.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата над 3 178,51 лв. до уважения размер от 3 473,73 лв. за потребената топлинна енергия за периода от м.06.2010 г.
до м.4.2012 г. за топлоснабден имот-апартамент № 108 в гр.София, жк „******, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******и
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Т.С.М. сумата 89,90 лв.-съдебни разноски за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на „П.С.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.