Решение по дело №691/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 53
Дата: 3 февруари 2023 г. (в сила от 3 февруари 2023 г.)
Съдия: Гергана Кузманова
Дело: 20225440100691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Смолян, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100691 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** С.А“ чрез клон
България против Р. С. К., в която се твърди от ищеца, че на 20.07.2019г. между страните-
ищеца като кредитор и ответницата като кредитополучател е сключен договор за кредит №
CREX-17166210. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за
срок от 20 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 05.03.2021 г., съгласно
погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на
вноската и размера на оставащата главница. След сключване на договора, сумата за
закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя
по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от креди юполучателя
и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 20 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 89.15 лева.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен
процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Месечните
погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка
съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се
формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент,
изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа
към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит,
1
като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и
бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като
годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването
му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на
кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната
дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълняват точно задълженията си по него. На основание на чл. 2 във връзка с
чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 20 месечни
вноски, всяка по 89.15 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл. 3 от договора
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.
Твърди се от ищеца също, че между „***“ и кредитополучателят е сключено
споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за
потребителски кредит. Споразумението е постигнато предвид подадено от
кредитополучтеля заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни
обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение,
въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във
връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса
COV1D - 19. Страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането на
посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи. Вследствие
на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се
изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Годишният процент на разходите по договора за кредит остава непроменен, като
лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на
гратисния период, е добавена на равни части вьв вноските, посочени в погасителния план на
споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски е 11, като новият размер
на месечната погасителна вноска съответно е 92.92 лева. Обезщетението за забава е равно на
ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущ
ата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата г одина са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна
база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Твърди се от ищеца, че ответницата е преустановила редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 05.03.2021 година, към която дата са били заплатени 17
2
броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на „***“ С.А., клон
България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 05.04.2021г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника на 10.11.2021г.
Твърди,че поради непогасяване на задълженията от длъжника е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -
Смолян за дължимите от ответницата суми, като е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Длъжникът е подал в срок възражение, поради което и с оглед дадените
указания предявява настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: 208,01 лева - главница по
договора за кредит, 41.45 лева възнаградителна лихва за периода от 05.03.2021 г. до
05.05.2021 година, 23.55 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.04.2021 до 16.05.2022, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№491/2022г. на РС-Смолян
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за
разноски в заповедното и в настоящото производство.
При условията на евентуалност, ако не се установи, че предсрочната изискуемост е
съобщена надлежно на ответницата, предявява осъдителен иск за претендираните суми.
Ответницата е подала писмен отговор на исковата молба извън едномесечния срок
по чл.131 от ГПК- исковата молба и доказателствата са връчени на ответницата на
09.08.2022г., като едномесечния срок за отговор е изтекъл на 09.09.2022г. /петък/ Оттоворът
е подаден в деловодството на РС-Смолян на 12.09.2022г./ понеделник/ - след изтичане
преклузивния срок за подаването му, поради което на осн.чл.64 ал.1 от ГПК не следва да се
взема предвид от съда.
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.
Ответницата р. пр. не се явява. Вместо нея исковете се оспорват от пълномощника й
адв.В. ***.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№491/2022г.,образувано по подадено заявление от „***” клон България,
Смолянският районен съд е издал Заповед №280/07.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , с която е разпоредено длъжникът Р. С. К. да заплати на
кредитора „*** С.А” клон България следните суми: 208,01лв.- главница, ведно със
3
законната лихва от 27.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата 41,45лв.-договорна
лихва за периода 05.03.2021г. до 05.05.2021г., сумата 23,55 лв.- мораторна лихва за периода
05.04.2021г. до 16.05.2022г., както и ДТ в размер на 25,00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00лв.
Длъжникът Р. С. К. е подала в срок възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане
№993/07.07.2022г. съдът е указал на заявителя *** С.А клон България”, че в едномесечен
срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника Р. С. К. иск за установяване на
вземанията си по издадената по ч.гр.д. №491/2022г. на РС-Смолян Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 18.07.2022г. и на 25.07.2022г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Видно от представения Договор за потребителски кредит CREX–
17166210/20.07.2019г., сключен между БНП *** С.А. клон България, като кредитор и Р. С.
К., като кредитополучател, ищецът е отпуснал на ответника кредит за покупка на стока –1
бр. спален комплект модел Сити при цена на стоката 1 220,00лв., застрахователна премия за
застраховка „Сигурност на плащанията „ в размер на 195,20лв., като общата стойност на
кредита възлиза на 1415,20лв. Договореният лихвен процент е в размер на 29,22лв., а ГПР-
33,48лв.
Съгласно договорения погасителен план, кредитополучателят се задължава да
изплати кредита на 20 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 89,15лв., като общия
размер на плащанията е 1 783,00 лв. Първата погасителна вноска е с падеж 05.08.2019г., а
последната – с падеж 05.02.2021г.
На 20.02.2020г. страните са сключили Спорезумение за отсрочване на погасителни
вноски по процесниия Договор за потребителски кредит CREX– 17166210/20.07.2019г., с
което в т.1 са уговорили ,че плащането на месечните погасителни вноски по посочения
договор за кредит с №10,11 се отлага за срок от 2 месеца/ гратисен период/.В следствие на
отлагането по т.1 срокът на кредита се удължава със срока на гратисния период, съгласно
погасителни я план към споразумението.-т.2.В т.3 и4 страните са уговорили промяна на
размера на вноската , като в т.6 е уговорено, ч е вслеедствие на промените общата дължима
сума от кредитополучателя се променя на 1824,47лв.
СЪгласно погасителния план към спорзумението вноските от 10 до 20 вкл. стават
в размер на 92,92лв. всяка, като падежът на 10 вноска е 05.07.2020г., а на последната- 20
вноска- на 05.05.2021г.
По делото изслушана СТЕ, вещото лице по която дава заключение, че за периода
от усвояване на кредита до датата на заявлението ответницата- кредитополучател е внасяла
периодично различни суми, с които са покривани дължимите суми в последователност
разноски, лихва, главница, съгласно т. 4 от Условията на договора , които към 27.05.2022г.
4
са в общ размер на 1 575,00 лв., с които са погасени: Главница 1179,59 лв., лихви-361,50лв.,
увеличение в резултат на разсрочване-33,91лв.
Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението
по чл. 410 ГПК -27.05.2022г. са общо в размер на 249,45 лв., от които: - Главница - 235,61
лв. - Лихви - 6,30 лв. - Увеличение /в резултат на разсрочване/ - 7,54 лв. В размер на
посочените суми са задълженията на ответницата и към момента на изготвяне на
заключението.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск е неснователен, по следните съображения:
Сключеният между страните договор за кредит по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло. Той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Съдът счита, че процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11
т.10 и т.12 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
5
момента на сключване на договора да кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчислявани на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 към закона начин. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите 33,48 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Освен посоченото, видно от процесния договор за кредит към него не е налице и
ясен погасителен план, което е в противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. В
договора-„Параметри и условия“ са посочени 20 месечни погасителни вноски ( всяка в
размер на по 89,15 лв.), но не е отразено как се формират същите т.е. неясно е каква част от
посочената месечна вноска представлява главница, каква част сума за застраховка
„Сигурност на плащанията“ , съответно за договорна лихва.. Предвид това, потребителят не
би могъл да установи кои пера от кредита погасява с месечното внасяне на сумата в размер
от 89,15лв., а след сключване на споразумението за отсрочване на погасителните вноски –
със сумата в размер на 92,92лв. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно,
следователно договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който
погасителния план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
С оглед посоченото съдът счита, че Договор за потребителски кредит №
**********/14.08.2018г. на основание чл. 22, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК е
недействителен. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на усвоения от длъжника
финансов ресурс възлиза на главница в размер на 1415,20 лв. ( от които 1 220,00 лв. цена на
стоката и 195,20лв. застраховка „Сигурност на плащанията“/ . От заключението по
назначената съдебно- счетоводна експертиза се изяснява, че ответницата- длъжник по
договора за кредит е заплатила по процесния договор сума в размер от 1 575,00 лв. След
като договорът за потребителски кредит е недействителен, то ответницата не дължи
предвидените в договора договорна и мораторна лихви, поради което заплатената по
договора от потребителя сума следва да бъде насочена единствено за погасяване на
дължимата по договора главница. От заключението на вещото лице се установи, че
ответницата е заплатила по кредита сумата от 1 575,00 лв., като с оглед недействителността
договора със същата следва да се погаси съответната част от дължимата по договора
6
главница в размер на 1 415,20 лв. , която се явява чистата стойност на кредита, но не и други
задължения по него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такива не се дължат. Така от
заключението на вещото лице се установи, че ответницата е заплатила по договора по-
голяма сума от действително дължимата, поради което искът се явява изцяло неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ответницата адв.В.*** разноски за осъществената безплатна правна
помощ по чл.32 ал.2 от ЗА в настоящото производство в размер на 400,00лв. , определен
съгл.чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***” С.А. ***, чрез „***“ С.А., клон България,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** иск да се признае за установено по
отношение на Р. С. К., ЕГН *** с адрес гр. Смолян, ул.“***, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 208,01 лева - главница , дължима по Договор за потребителски кредит №
CREX-17166210/20.07.2019г., 41,45 лева възнаградителна лихва за периода от 05.03.2021 г.
до 05.05.2021 година, 23,55 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 05.04.2021 до 16.05.2022, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението -27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч.гр.д.№491/2022г. на РС-Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” С.А.*** чрез „***“ С.А., клон България, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. *** да заплати на адв.*** от АК-Смолян адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7