№ 11536
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110116397 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
21.10.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 16397/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. Г. Ф., в която се твърди, че
ответникът бил потребил топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ
се в гр........................, аб. № 431149, като топлинната енергия била доставена и потребена
без наличието на валидно правно основание, поради което ответникът се бил обогатил
неоснователно. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1036,23 лева за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което
изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
213,55 лева за периода от 31.01.2019 г. до 18.01.2022 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответникът дължал и сумата от
1
21,99 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение,
която била ползвана без основание, поради което ответника се бил обогатил неоснователно
за периода 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 4,78 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. – 18.01.2022 г. Иска да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. Г.
Ф., в който се твърди, че оспорва предявените искове. Поддържа, че не дължи плащане на
процесните суми, тъй като липсва облигационно правоотношение, както между ответника и
ищеца, така и между ищеца и третото лице-помагач, предоставящо услугата за дялово
разпределение. Навежда доводи, че липсва нотариално заверен протокол от общото
събрание на етажната собственост за сключване на договор между нея и третото лице-
помагач, а представеният по делото договор бил с изтекъл срок на действие през процесния
период. Оспорва до процесния имот да е доставяна топлинна енергия, като в тази връзка
сочи, че отоплителните тела били демонтирани, а през отоплителния сезон по тръбите не
преминавала топлина. Твърди, че процесният имот представлява офис, а не стопански обект.
Излага съображения, че процесните суми се претендират без основание, тъй като не е бил
уведомяван за предстоящите отчети и не е получавал изравнителни сметки и общи фактури
за дължимите суми. Посочва, че не е изразявал съгласие за присъединяване на процесния
имот към топлопреносната мрежа и не дължи плащане на претендираните суми, тъй като
ищецът не е издавал фактури за доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
С Определение от 20.06.2022 г., съдът на основание чл. 247 ГПК е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 ГПК от 02.02.2022 г. по ч. гр. д. № 3520/2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав, като по отношение периода на главницата за дялово разпределение,
вместо неправилно изписаното „01.12.2020 г. до 29.02.2020 г.“, да се чете правилно:
„м.12.2018 г. до м.02.2020 г.“.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
– доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Представен е Нотариален акт № 93, том XI, рег. № 26710, нот. дело № 1749/2018 г.,
като се установява, че И. Г. Ф. е станал собствени на недвижим имот, находящ се в
гр.........................
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
2
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института
на неоснователното обогатяване. В тази насока трябва да се посочи, че самият ответник
прави противоречиво оспорване – сочи, че обекта не бил за стопанско ползване, а за офис.
Офисът винаги е за стопанско ползване, тъй като касае обект в които се развива стопанска
дейност в широк смисъл.
Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че
3
за процесния имот е доставена топлинна енергия за имота, като същата е определяна на
базата на „служебен отчет“ за 1 брой радиатор без ИРРО. Изяснено е също така, че е
предоставена топлинна енергия за ползването на сградна инсталация, както и за БГВ като за
периода м.12.2018 г. до м.04.2019 г. дължимите суми са определяне на базата на „предходно
потребление“, а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – на базата на 1 потребител с
нормативно определен разход от 140 л. за денонощие. Експертът е посочил, че стойността на
потребената топлинна енергия е в размер на 967,54 лева. В откритото съдебно заседание
вещото лице е посочило, че хипотезите при отчитането на БГВ-то са на базата на предходно
потребление или на служебен отчет (съобразно броя потребители), като в случая експертът е
изяснил, че в предходния отоплителен сезон е имало водомер за топла вода, а за процесния
период не е имало такъв, поради което е налице хипотезата на служебен отчет.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
извършени плащания, с които да са погасени дължимите суми. Изяснено е, че размерът на
дължимата мораторна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 7,42
лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или
заинтересовани от изхода на правния спор. С оглед направените от ответника оспорвания
следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд
не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието
на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за
значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144
от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертните заключения кореспондират
с останалите доказателства по делото, като изводите на вещите лица са подробно обясни и
защитени в откритото съдебно заседание от 29.09.2022 г. Именно в заседанието при
изслушването на заключенията на СТЕ и ССчЕ, вещите лица подробно и изчерпателно са
отговорили на поставените въпроси от ответника, като отговорите им кореспондират и с
направените в заключенията изводи. В тази насока трябва да се отбележи и обстоятелството,
че направените оспорвания са бланкетни без никаква конретика, въпреки, че експертите са
отговорили изчерпателно на задачите и въпросите по допуснатите СТЕ и ССчЕ.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответника, а последният е потребил същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва
да бъде уважен до размера на 967,54 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
1036,23 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства
от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на
4
услугата дялово разпределение в размер на 21,99 лева за периода м.12.2018 г. до м.02.2020
г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно
основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.
Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това
настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за
неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото
разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение
№ 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.
№ 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото не са представените писмени доказателства, с
които ищецът е поканил ответника да заплати доброволно суми за главница и лихви, респ.
ответникът действително да е получил покана за доброволно изпълнение. В тази насока
съдът намира, че доколкото за процесния период ответникът не е изпадал в забава поради
липса на покана, то само на това основание претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Следователно при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. За пълнота трябва да се посочи, че по делото е представено писмо и
обратна разписка (л. 38-39 в кориците на делото), но същите следват процесния период,
поради което мораторна лихва би могла да се дължи едва след изтичане на срока на
поканата, които е след периода. Освен това трябва да се отбележи, че не може от посоченото
в писмото да се направи категоричен извод за основанието на което ищецът претендира
сумите, за да е ясно, че се касае за кондикционна претенция, съответно същата да води до
изпадането на длъжника в забава. В тази насока от писмото не може да се направи и
категоричен извод за какви суми се претендира – за главница и/или лихви, доколкото и
двете са споменати като вземания, респ. за кой период, а в поканата за изпълнение по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следва да се ясно и точно посочено какви вземания са
претендират, респ. на какво основание – което в случая не е сторено.
Трябва да се изясни и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е
резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата
случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в
закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
5
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът
за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за
ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе
смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Неоснователни са възраженията, че в случая топлинната енергия била доставявана за
битови нужди, поради което исковете били неоснователни. Фактът, че имота се намира в
сграда в режим на ЕС не означава, че всеки обект в сградата е жилищен. А магазините по
дефиниция са определени за стопанска дейност, за което когато се ползва топлинна енергия
без да е налице валидно сключен писмен договор, то тогава претенцията за заплащане на
топлинната енергия се основава на общият кондикционен състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй
като ал. 2 на същата разпоредба е неприложима, защото няма друг иск с който да се
остойностти правото на ищеца, който е престирал (доставил) топлинна енергия, която е
потребена от ответника без наличието на валидно правно основание. Договорно основание
по реда на чл. 153 ЗЕ мжое да възникне по силата на закона единствено, ако е налице
хипотеза на „битов потребител“, което предполага магазинът да е преустроен и да не се
ползва за стопански, а за битови нужди, независимо, че се намира в сграда етажна
собственост. По делото подобни обстоятелства нито са твърдени, нито са доказани.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което
предвид фикцията в ал. 1 на посочената разпоредба настоящата искова молба се счита
предявена от 25.01.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение). С оглед на това съдът намира, че принципно всички вземания преди 25.01.2017
г. принципно биха били погасено по давност. В тази насока и с оглед процесния период е
неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Погасителната давност при
неоснователното обогатяване е общият давностен срок по чл. 110, ал. 1 ЗЗД. В сега
действащата уредба не съществуват специални разпоредби относно давностните срокове за
предявяване на претенции по реда на правилата за неоснователно обогатяване. Това дава
основание в съдебната практика и доктрина единодушно да се приема, че давностният срок,
в рамките на който се погасява вземането по чл. 59 ЗЗД, е петгодишен. Така например в
Решение № 229 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2796 / 2014 г. на ВКС се приема, че
претенцията по чл. 59 ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито
претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД.
6
Останалите възражения на ответника, съдът намира, че са ирелевантни за правния
спор, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете, следва да му се
присъди сумата от 652,23 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от претенциите и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 93,07 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Неоснователни са възраженията на страните за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
сумите за юрисконсултско и адвокатско възнаграждение. В случая сумите са съобразени с
изискванията по чл. 25, ал. 1 НЗПП и чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Ф., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ......................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. ..........................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 967,54 лева, представляващи стойност на потребена без
правно основание топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. в недвижим
имот, находящ се в гр........................, аб. № 431149, ведно със законната лихва от 25.01.2022
г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 21,99 лева, представляващи цена на ползвана
без правно основание услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.12.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за стойността на потребената без правно основание топлинна енергия за сумата
над 967,54 лева до пълния предявен размер от 1036,23 лева, както и исковете с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
213,55 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за
периода от 31.01.2019 г. до 18.01.2022 г., както и за сумата от 4,78 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.02.2022
г. по ч. гр. д. № 3520/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП И. Г. Ф., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
....................., сумата от 652,23 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................... да заплати
на И. Г. Ф., ЕГН: **********, сумата от 93,07 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
7
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8