№ 3252
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110153035 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от ИЩЕЦ с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Р.Г. Н. дължи на
ищцовото дружество сумата 797.92 лева – неплатена цена на доставена и потребена вода за
периода 04.04.2017 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.11.2020г., както и сумата 156.69 лева – обезщетение
за забава за периода от 05.05.2017 г. до 01.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.12.2020 г. по ч.гр.д.№55839/2020 г.
на Софийски районен съд, 168 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на ИЩЕЦ с предмет доставка на Вик услуги. Поддържа, че ответникът е потребител
на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в обект,
находящ се в АДРЕС, които не са заплатени. Твърди, че ответникът е собственик и
ползвател на процесния имот, респ. следва да отговаря като потребител на ВиК услуги по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, което
обстоятелство е признал, подписвайки Споразумителен протокол
№СВ630000015007/26.06.2019 г.за разсрочено плащане на задълженията, дължими до датата
на неговото сключване. Посочва, че по силата на чл. 8 от Наредба $3 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Съгласно действащите общи
условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Претендира и обезщетение
за забава върху главницата за периода от 05.05.2017 г. до 01.08.2020 г. Претендира
присъждането на разноски и за двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
навежда твърдения, че между него и ищцовото дружество не съществува облигационна
връзка, тъй като няма качеството потребител на ВиК услуги. Оспорва да е собственик или
1
ползвател на имота след 21.07.2020 г., до който ищеца твърди да е доставял ВиК услуги.
Сочи, че липсват доказателства за издавани от ищеца фактури, които да са сведени до
знанието , както и за размера на консумираната питейна вода и пречистена такава.
Позовава се на изтекла в нейна полза тригодишна давност по отношение на всички
вземания, тъй като се касае за периодични плащания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми, както и че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
По делото е установено от представената, неоспорена от ответника, извадка от
имотния регистър по отношение на лицето Р.Г. Н., ЕГН ********** за периода 01.01.1992 г.
до 13.07.2020 г., че лицето на 05.05.2020 г. е вписано като изключителен собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. АДРЕС. Това се установява и пт представения нотариален
акт за покупко – продажба от 21.07.2020 г., видно от който Р.Г. Н. се е разпоредила с
правото си на собственост върху процесния имот. Представено е и копие на споразумителен
протокол от 26.06.2019 г., сключен между ищеца и ответника в качеството му на собственик
на процесния имот и титуляр на партида №**********, видно от което Р.Г. Н. е признала
дължимостта на 987.29 лева за периода 01.05.2015 г. – 26.06.2019 г. като е поела
задължението след заплащане на първоначална вноска в размер на 197.00 лева остатъкът да
бъде заплатен разсрочено на месечни вноски в размер на по 32.00 лева всяка. Предвид това,
съдът приема с оглед разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че през исковия период Р.Г.
Н. е била потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик и титуляр на партидата
на имота, и като такъв е била в облигационна връзка с ищцовото дружество при публично
известни общи условия. За да възникне облигационно правоотношение между страните с
оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, не е необходимо подаването на изрично заявление от името на собственика на
имота, ползващ ВиК услуги.
2
За установяване доставката и размера на предоставените от ищеца услуги съдът е
допуснал и приел заключение на комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза
(КСТСЕ), според заключението на която процесният имот се намира в сграда, която е
водоснабдена и в която съществува изградена ВиК инсталация за топла и студена вода.
Установено е, че задълженията за партида №********** възлизат на сумата 797.92 лева
главница за периода 04.04.2017 г. – до 01.08.2020 г. Установено е, че отвтеникът е заплатил
сумата 59.78 лева през периода, която е приспадната от исковата претенция. Вещото лице е
констатирало и че сума в размер на 197.00 лева е платена от ответника на 26.06.2019 г. като
плащането е отнесено като първа вноска по сключеното между страните споразумение.
Според заключението до процесния имот са доставяни ВиК услуги от ищцовото дружество.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи реалната доставка на ВиК
услуги за процесния период до недвижим имот, находящ се в гр. АДРЕС.
Ответникът не доказа погасяване на задълженията за предоставените ВиК услуги в
претендирания размер, поради което претенциите на ищеца за главница се явява
основателна. Извършените плащания не се оспорват от ответника и макар да е оспорен
положения в споразумението за титуляр на партидата подпис, съдът намира че направените
извънсъдебни плащания по сключеното споразумение, а и след това, представляват
извънсъдебно признание за наличието на дълг на соченото основание. Заплатени суми са
съобразени от ищеца и с тях е намалена претенцията му, в който смисъл е и заключението
на КСТСЕ.
При формирания извод за основателност на иска за главница, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на предоставените
ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното дружество
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения каквито са процесните давността тече от деня на
падежа. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране. Съобразявайки изложеното и липсата на доказателства от ищеца за
настъпили основания за спиране или прекъсване на давността, то погасителната давност за
вземанията за периода преди 04.10.2017 г. е изтекла. При това положение възражението на
ответника за погасяване на задълженията по давност е частично основателно, поради което
иска за главницата следва да бъде уважен за сумата 651.90 лева и за периода 05.10.2019 г. до
01.08.2020 г., а за горницата до 797.92 лева и за периода 04.04.2017 г. до 04.10.2017 г. следва
да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на обезщетението за забава ищецът, в чиято доказателствена тежест
беше не установи изпадането на длъжника в забава, поради което исковата претенция за
мораторна лихва следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство като доказателства за направата на такива
са представени само от ищеца.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 392.66 лева - за
3
платена държавна такса, депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото
производство и сумата 51.22 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство, чиито размер е определен при минимума на наредбата, поради
което възражението на ответника за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Г. Н., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на ИЩЕЦ, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 651.90 лева, представляваща цена на доставена и
потребена вода за периода 05.10.2019 г. до 01.08.2020 г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 11.11.2020 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 55839/2020 г. на
Софийски районен съд, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за разликата над 651.90 лева до пълния предявен размер 797.92
лева и за периода от 04.04.2017 г. до 04.10.2017 г. като погасен по давност и иска по чл. 422 ,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 156.69 лева обезщетение за забава за периода от
05.05.2017 г. до 01.08.2020 г. като неоснователен, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№55839/2020 г. на Софийски
районен съд, 168 състав.
ОСЪЖДА Р.Г. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. АДРЕС да заплати на „ИЩЕЦ, ЕИК
ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
392.66 лева – разноски за настоящото производство и сумата 51.22 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4