НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 13.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Р. Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 542
описа за 2018 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ……., гр. София, чрез
пълномощника си, адв. З.Ц., САК, срещу И.Е.В., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК …… и ответника са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги №
*********/06.01.2015 год., съгласно който на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер …. и мобилно устройство, м. Alcatel One touch pop C7 Black]
2. Договор за мобилни услуги №
*********/24.08.2015 год., съгласно който на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ……..
3. Допълнително споразумение №
*********/28.09.2015 год., към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
28.09.2015 год., съгласно което за мобилен телефонен номер ….. влиза в сила нов
погасителен план и на клиента е предоставено мобилно устройство, м. Apple
iPhone 6 16GB Silver.
По време на
сключване на процесните договори са били в сила и различни общи условия на ищеца,
посочени към конкретните дати.
Въз основа на тези
договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е
фактурирал. Начислени са и съответните лизингови вноски.
Издадени са 9 бр.
фактури, за съответните месечни задължения.
Твърди се, че
поради неизпълнение от страна на ответника на задължението си да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, на осн. чл. 75, вр. чл. 19б от
ОУ на оператора, той е прекратил едностранно договорите и е начислил крайна Фактура
№ **********/01.06.2016 год.,
за общо 735,84 лв., представляваща сбор от неплатения остатък по предходните
фактури, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 436,46 лв. – за договора за телефонен номер ……. и мобилно устройство,
м. Apple iPhone 6 16GB Silver и Фактура № **********/18.06.2016 год., в която е начислена
неустойка в размер на 143,81 лв. за предсрочно прекратяване на договора за мобилен телефонен номер
**********.
Тъй като ответникът
не е заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство се възползвал от правото на възражение в
срока то чл. 414 ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск.
За
това ищецът иска от съда: да бъде признато от съда за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 113/2018 год. на ЛРС, както следва:
1.
1624,22 лв., представляващи сбор от дължимите суми,
съгласно фактури №№ **********/01.02.2016 год., **********/18.02.2016 год.,
**********/01.03.2016 год., **********/18.03.2016 год., **********/01.04.2016
год., **********/18.04.2016 год., **********/01.05.2016 год.,
**********/01.06.2016 год. и **********/18.06.2016 год.,
2.
Законнат алихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение /11.01.2018 год./.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Претендират се и направените разноски по водене на настоящото исково
производство.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма спорни фактически твърдения.
Приложено е ч.гр.д. № 113/2018 год. по описа на
РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена
Заповед № 94 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2018 г.
срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.
Заповедта е връчена на длъжника на 22.01.2018 год., чрез
лице, живущо на адреса – бабата Н. М. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение.
На основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 05.02.2018
г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 12.02.2018г.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.
Предявеният иск е
допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е
депозирал писмен такъв.
Страните са редовно призовани за първото по делото
открито съдебно заседание.
Ищецът се
представлява от адв. Здр. Ц., САК, който в писмено становище не възразява
делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа предявения иск.
Моли да бъде
постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и
неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът намира, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 30.03.2018 год., с оглед упражняване
правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от нея чрез лице, живущо на адреса на 24.04.2018
год. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с
Определение от 06.12.2018 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 08.01.2019 год. отново чрез
пълнолетно лице от адреса, са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства,
предявеният иск се явява вероятно
основателен.
На основание
горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на
предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за тази
инстанция в общ размер на 837,41 лв., от които – 392,48 лв. за заповедното производство
/32,48 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар/ и 444,93 лв. за исковото производство /32,49 лв.
държавна такса и 412,44 лв. с ДДС – адв. хонорар/.
Мотивиран от
горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по
отношение на И.Е.В., ЕГН **********,***, че към нея съществува изискуемо
вземане на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК …, гр. София, по издадената Заповед № 94 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2018 г. по ч.гр.д.
№ 113/2018 год. на ЛРС, в общ размер на 1624,22
лв. /хиляда шестстотин двадесет и четири лв., 22 ст./, представляващи сбор
от дължимите суми по фактури №№ **********/01.02.2016 год.,
**********/18.02.2016 год., **********/01.03.2016 год., **********/18.03.2016
год., **********/01.04.2016 год., **********/18.04.2016 год.,
**********/01.05.2016 год., **********/01.06.2016 год. и **********/18.06.2016
год., ведно със законнат алихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 11.01.2018 год.
ОСЪЖДА И.Е.В.,
ЕГН **********,***, да заплати на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ….., гр. София, сторените разноски в исковото
производство, в размер на 837,41 лв.
/осемстотин тридесет и седем лв., 41 ст./, от които – 392,48 лв. за заповедното
производство /32,48 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар/ и 444,93 лв. за исковото производство /32,49
лв. държавна такса и 412,44 лв. с ДДС – адв. хонорар/.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят
преписи от решението.
Районен
съдия: