№                                            15.06.2020г.                            Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закритото съдебно заседание на петнадесети  юни през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 14 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Постъпило е искане за изменение на Определение №  29/10.03.2020г., постановено по  АД 14/2020г. по описа на Административен съд- Разград в частта му досежно разноските.

Молителят- кмет на община Завет, моли съда да измени определението в частта за разноските, като отхвърли претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Счита, че не са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 143, ал. 2 АПК, тъй като органът не е оттеглил акта си. Освен това счита, че съдът неправилно не е присъдил на административния орган юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Поради това  кметът на общината моли съда да измени  определението си в частта за разноските, като присъди само юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

Ответникът по искането- М.А.А., го счита за неоснователно.  Счита, че правилно съдът му е присъдил разноски в размер на 510 лева  на основание чл.143, ал.2 от АПК.Сочи, че  на ответната страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение,  тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото като не е предоставил изисканата обществена информация в посочения от закона срок.

Разградският административен съд, след преценка на изложеното в молбата и становището и във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното:

Искането за изменение на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно.

С определение № 29 от 10.03.2020 г., Административен съд- Разград е оставил без разглеждане жалбата на М.А. срещу т.2 от Решение № 1/21.01.2020г.  за предоставяне на достъп до обществена  информация, постановено от кмета на община Завет. С т.1 на посоченото решение кметът е дал на А. пълен достъп до исканата от него обществена информация, но в нарушение на чл.35, ал.3 от ЗДОИ информацията не е била приложена към решението, а с т.2 е определен 30-дневен срок за предоставяне на информацията. Реален достъп до тази информация е осигурен на жалбоподателя на 05.02.2020г., след постъпване на жалбата срещу решението на 27.01.2020г. и след образуване на настоящото съдебно производство на 28.01.2020г.

 Съдът е приел, че след фактическото предоставяне на информацията на жалбоподателя, за него липсва правен интерес от водене на  спора, поради което е прекратил производството по делото. Същевременно съдът е приел, че с поведението си административният орган е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.35, ал.3 от ЗДОИ. Поради това е приел,  че ответникът дължи на  жалбоподателя направените до момента съдебни разноски. При  присъждането на същите съдът е уважил и направеното възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и е намалил същото на 500 лева. Поради това с определението Община Завет е осъдена да заплати на А. 510 лв. разноски по делото.

Изводът за дължимост на разноските по делото съдът е основал на тълкуването на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК.  Оттеглянето на административния акт в рамките на съдебното производство е уредено в чл.156, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата при всяко положение на делото административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.   В случаите, в които се оспорва отказ за издаването на акт,  с издаването на акта  всъщност се оттегля отказа на административния орган. Съдът приема, че в случая е изправен именно пред хипотезата, уредена в предл.2 на цитираната разпоредба. Едва след подаване на жалбата и в рамките на съдебното производство, образувано въз основа на нея, административният орган е предоставил на жалбоподателя исканата  обществена информация. Така се достига до отпадането на правния интерес на жалбоподателя  от спора. Решаващото в случая е, че именно органът, с поведението си, е станал причина за образуване на делото и за направените от страните разноски, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК.

  По същите съображения на административния орган не се дължат разноски или юрисконсултско възнаграждение, тъй като никой не може да черпи права от своето противоправно поведение. Да се приеме противното, означава да се допусне злоупотреба с право.

Направеното от страна на касационния ответник възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатския хонорар съдът е приел за основателно.

Предвид изложеното, искането на ответната страна за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на кмета на община Завет за изменение на Определение №  29/10.03.2020г., постановено по  АД 14/2020г. по описа на Административен съд-Разград в частта му досежно разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.

 

Съдия: