Решение по дело №38/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 114
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20205640200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                    114                      15.06.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на девети юни две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 38 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Община Минерални бани, обл. Хасково срещу Наказателно постановление № НЯСС - 243 от 20.12.2019 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 10 000 лева за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била несъответна на описаното деяние, поради което се разкривало несъответствие на наказателното постановление с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Твърди се от жалбоподателя, че липсвали минимално необходимите реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на процесното НП, а санкционният акт бил издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, предвид датата на извършване на описаното в наказателното постановление деяние. По същество, счита че твърденията, обективирани в санкционния акт били неоказани, а материалният закон бил неправилно приложен като се излагат подробни и конкретни съображения по всеки пункт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност – да го измени, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, Община Минерални бани, редовно призовани, изпращат упълномощен по делото представител в лицето на юрк. Малинова, която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива подробни съображения за нейната основателност.

            Административнонаказващият орган – Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез упълномощен представител, жалбата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност, доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в съда, срещу подлежащ на обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 12.12.2017 г., била извършена, от свидетелите Т.И.Т. и М.Е.О., двамата на длъжност „главен инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН, планова проверка на язовир „Каракуш дере“, попадащ в имот  № 06803.0.497 в землището на с. Б., общ. М. б., обл. Хасково и в поземлен имот № 72103.0.340 в землището на с. Т., общ. Минерални бани, собственост на Община Минерални бани, съгласно Акт за публична общинска собственост № 587/11.07.2006 г. и Акт за публична общинска собственост № 700/11.07.2006 г. Проверката била извършена в присъствието на лицето Ц. Х., главен специалист „ОПФ“, като представител на собственика на язовира - Община Минерални бани. В хода на проверката, след обхождане от контролните органи, и оглед на язовирната стена било констатирано, че основаният изпускател бил с 2 шибърни крана, които били с липсващи затворни механизми, и на двата крана, а единият бил и със счупен корпус, което според контролните органи правело невъзможно поддържането на водното ниво. Констатирано било, че на преливника имало поставена преградна мрежа в напречното му сечение, което намалявало пропускателната му способност, откъдето достигнали до извод за наличие на неизправности. За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № 07-05-780/12.12.2017 г. и след като контролните органи достигнали до извод за нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, с Покана, изх. № 85 – 01 – 123/19.06.2019 г. Кметът на Община Минерални бани бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

          В резултат, на 09.07.2019 г. е съставен от свид. Т.И.Т., Акт за установяване на административно нарушение № 08 – 052 от същата дата срещу Община Минерални бани, в отсъствие на законния представител на Община Хасково в лицето на кмета на общината – М. И. или на друг упълномощен представител. На 15.07.2020 г. съставеният акт бил предявен на Кмета на Община Минерални бани, който го пописал, без да впише обяснения и/или възражения в съответната предвидена за това графа, а единствено отбелязване, че такива ще подаде в писмен вид в рамките на законовия срок до Председателя на ДАМТН, като на 15.07.2019 г. чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП  разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение  не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и позовавайки се на Заповед № А – 5/28.02.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.

          В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Г.В.В., представляващ концесионера на язовир „Каракуш дере“ – „Уайлд фиш“ ЕООД, град Димитровград, който след като узнал за извършената проверка и установените в резултат на проверката неизправности предприел тяхното отстраняване, като поставената на преливника преградна мрежа била премахната, от фирма за ВиК услуги били подменени двата шибърни крана. Това било осъществено през първата половина на месец ноември 2019 г., а за извършените действия с писмо бил уведомен собственикът на язовира – Община Минерални бани.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.И.Т. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които е достигнала в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти, включително в аспекта на авторството на деянието. За последната група факти – тази свързана с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра и на изложеното от свид. Н.К.В., а за предприетите фактически действия по отстраняване на преградната мрежа, поставена по напречното сечение на преливника и за подмяната на двата шибърни крана, и на свид. Г.В.В., представляващ концесионера на язовир „Каракуш дере“ – „Уайлд фиш“ ЕООД, град Димитровград, имащ преки и непосредствени впечатления за извършените дейности и излага същите в необходимата конкретика пред съда. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Според чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 в размер от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. 

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, след като при надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, е бил изпратен упълномощен представител. Впоследствие, при предявяване на акта, чрез представляващия по закон Община Минерални бани, е осигурена възможност той да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място, като конкретно са посочени кои изисквания на закона в широк смисъл на понятието не са удовлетворени от собственика на процесния язовир в лицето на Община Минерални бани и това е довело до неизпълнение на задължението за осигуряване на техническата изправност на язовирната стена, а дадената правна квалификация е релативна на въведените фактически твърдения.

          На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който започва да тече не от датата на извършване на място на проверката, в хода на която е станало фактически установяването на нарушението, а от съставяне на акта за това деяние след събиране на допълнителни доказателства – най – малко за собствеността на язовира, съответно на съоръженията. Санкционният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита. В тази връзка, необходимо е да се има предвид, че разпоредбата на  чл. 141, ал.1, т. 1 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, съответства на фактическото описание на вмененото на Община Минерални бани нарушение не може да бъде споделена. При проверката от контролните органи на ДАМТН от 19.06.2019 г., резултатите от която са обективирани в съставения нарочен констативен протокол от същата дата до Община Минерални бани, като собственик на язовира не са давани задължителни предписания за осигуряване на техническата изправност в определен срок. Особено показателна е и редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 10000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на задължението по  чл. 141, ал.1 от Закона за водите. Тоест, налице е състав на нарушение и както бе посочено по – горе, деянието е обявено за наказуемо. Съвсем отделен, и такъв по същество, е въпросът дали е реализиран по делото. Поради изложеното дотук, доводите на жалбоподателя за наличие на основание по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за прекратяване на административно – наказателното производство, съответно за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, респ. по издаване на НП се явяват неоснователни.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Преценката по делото се дължи в насока дали въз основа на тях може да се направи извод за допуснато нарушение, като отговорът на този въпрос е положителен.

          Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр.  чл. 141, ал.1, т.1 от Закона за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължението от страна на Община Минерални бани, като собственик на язовирна стена, да осигури техническата изправност, съобразно изискванията, като релевантни са тези, визирани в наредбата по ал. 2 на цитираната разпоредба от Закона за водите. Те включват поддържане на състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея, каквито са преливника и изпускателните кранове, от значение за поддържане на водното ниво, като недостатъците, установени в хода на проверката са предпоставки за влошаване на сигурността на язовирната стена. От особена важност е тези съоръжения на язовирната стена да бъдат технически изправни, за да може да бъдат използвани по предназначението си, включително и при необходимост от аварийно изпускане на вода с цел предотвратяване на наводнения или разрушаване на стената. В конкретния случай е установено неизпълнение на тези технически изисквания, а всички тези технически неизправности са установени от контролните органи от ДАМТН при извършена на 19.06.2019 г. проверка на язовирната стена и съоръженията към нея, което от своя страна води до извод, че законосъобразно е прието неизпълнение на задължението за осигуряване на нейната техническа изправност и съоръженията й. По този начин е нарушена разпоредбата на  чл. 141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Минерални бани не съществува съмнение и спор между страните, което предопределя и преценката на съда за несъстоятелност на тезата на собственика на язовира, че задължението, респ. отговорността следва да се носи от лицето, на когото е предоставено стопанисването му. В този смисъл, констатациите на свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от жалбоподателя, във връзка с неизпълнение за поддържане на техническа изправност на язовирната стена на язовир „Каракуш дере“, попадащ в имот  № 06803.0.497 в землището на с. Брястово, общ. Минерални бани, обл. Хасково и в поземлен имот № 72103.0.340 в землището на с. Т., общ. Минерални бани, собственост на Община Минерални бани, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на  чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. Законосъобразно е направена и предшестващата преценка, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира дали деянието е нарушение или не, според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно, вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена. Доколкото обаче, такива не са намерили проявление в обективната действителност и при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, с определяне на имуществената санкция от АНО на минималния законов размер, е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността му при реализиране на отговорността. По този начина, в рамките на преценката по реда на чл. 27 от ЗАНН, съдът приема, че размерът на наложената административна санкция е необходимо да бъде намален съобразно установения специален минимум от 1000 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление. Още повече, че не само отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени, но всъщност бе установено последващо поведение по отстраняване на констатираните неизправности, предприето от страна на концесионера на язовира, което поведение в случая ползва и собственика на съоръжението при преценка на въпросите за отговорността, в това число и обществената опасност на деянието.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС - 243 от 20.12.2019 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на  Община Минерални бани, на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 10 000 лева за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1000.00 лева

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                        Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секеретар: Г.А.