Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 857 10.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Бургас, първи състав, в открито заседание на десети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова,
като
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм. дело № 782 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95, ал.1 от ДОПК,
вр. с § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл.145 и сл. АПК.
Образувано по
жалба на „Технически услуги“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.157, вх.2, ет.6, ап.2,
представлявано от управителя Маргарит Димов Петков, против Решение за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 20088310730/17.12.2019
г. на Петя И. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас,
потвърдено с Решение № 3 от 06.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП –гр.Бургас.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
решението за отказ. Твърди се, че противоречието му с материалноправни норми.
Жалбоподателят сочи, че при определяне на процентното съотношение на оборота му
в Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца,
административният орган неправилно взел предвид към изчисленията месец ноември,
при положение, че искането за издаване на удостоверение А1 е депозирано от
„Технически услуги“ ЕООД на 19.11.2019г., тъй като към тази дата не е възможно
да се направи обективна преценка какъв би бил оборотът за целия месец ноември.
Сочи се, че преценката следва да обхваща дванадесетте предходни месеца до
подаване на искането, т.е времето от м.11.2018 г. до м.10.2019 г. Позовава се
на аритметичният резултат, при който за този упоменат период процентното
съотношение на реализирания от него оборот на територията на Република България
спрямо общия реализиран оборот възлиза на 39 %. Счита, че по отношение на
заетото лице, посочено в искането за издаване на удостоверение А1, са изпълнени
всички изисквания на Регламент № 883/2004 г. за запазване на приложимото
законодателство на изпращащата държава членка. Иска се отмяна на оспореното
решение и за връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне по искането, с даване на задължителни указания за издаване на
удостоверението.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, представя доказателства. Претендират се направените по делото
разноски. Представя и писмени бележки по същество.
Ответната страна– Директор на ТД на
НАП – гр.Бургас, чрез процесуалния си представител в съдебното заседание,
оспорва жалбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки по
съществото на спора.
Административен съд- Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна,
против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и
интереси на жалбоподателя. Актът подлежи на съдебен контрол, тъй като е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, а по
съществото си е неблагоприятен за оспорващата страна, поради което
жалбоподателят има правен интерес от обжалването. Следователно, налице са
кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
От приложената
по делото административна преписка се установява, че в ТД на НАП е подадено
искане с вх.№ 20088310730/19.11.2019 г.(л.25-гръб- л.27 от делото) за издаване
на удостоверение А1 за приложимо законодателство за лицето Георги Димитров
Борнусузов - български гражданин, с работодател – „Технически услуги“ ЕООД.
Посоченото лице е сключило на 01.10.2019 г. трудов договор с „Технически
услуги“ ЕООД (л.28 от делото), като служителят е поел задължението да изпълнява
в предприятието на дружеството длъжността "работник поддръжка“. С
допълнително споразумение № 1/15.10.2019 г. по чл.2 от Наредбата за командироването
и изплащането при командироване по чл.121а от КТ /л.30/ трудовият договор е
изменен, като работникът се е съгласил да бъде командирован и да изпълнява в
периода 16.10.2019 г. – 30.06.2021г. длъжността „работник поддръжка“ в Германия
на обект Ingolstadt/IN-Campus, със задача: изпълняване на задължения по договор
с контрагента на „Технически услуги“ ЕООД. Този срок на командироване е посочен
и в искането за издаване на удостоверението.
По силата на договори с №
2019-060/19.09.2019 г. и № 2019-060/08.11.2019 г., представени с искането и сключени
с възложителя Цюблин Умвелтехник ГмбX, „Технически услуги“ ЕООД се е задължило
да извършва като подизпълнител дейности на строителен обект 579ЕDAH
Еършпаркинг-инсталации ИН-Кампус според регламента на офертата от 17.09.2019 г.
за срок от 07.10.2019 г. до 31.01.2020 г. и според регламента на офертата от
07.11.2019 г. за срок от 01.01.2020 г. до 30.06.2021 г.
В подаденото искане за определяне на
приложимото спрямо заетото лице законодателство, „Технически услуги“ ЕООД е
декларирало, че процентното съотношение на реализирания оборот на територията
на Р България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 39 %.
Въз основа на
анализ на данните, съдържащи се в искането, е установено от органа по
приходите, че „Технически Услуги"’ ЕООД ЕИК по Булстат ********* е
регистрирано на 20.02.2015 г., а седалището и адресът на управление на
дружеството на територията на Република България е гр. Бургас, ж.к. Славейков,
бл.157 , вх.2, ет.6, ап.2.
Във връзка с изясняване на факти и
обстоятелства по подаденото искане е изготвено и връчено на жалбоподателя на
25.11.2019 г. искане за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор
на което на 02.12.2019 г. са получени част от изисканите документи и писмени
обяснения. На 10.12.2019 г. са приложени допълнителни документи и писмени
обяснения (л.88-гръб и сл.), приложени и по искане за документи и писмени
обяснения, изготвено и връчено във връзка с подадено искане за определяне на
приложимото законодателство на управителя на дружеството Маргарит Петков. В
приложените обяснения е посочено, че дейността на „Технически услуги“ ЕООД на територията
на Р България се извършва от 09.09.2016 г., а на територията на други
държави-членки - от 16.03.2015г. Обекти на работа на територията на страната са
работилница и офис помещение в с.Просеник /приложен е и договор за наем/, а извън страната - на територията на различни
държави - Швейцария, Румъния, Италия, Чили, Австрия, Франция, Германия, като
всички договори са сключени с Цюблим Умвелттехник с представителство в Р Германия
или представителство на фирмата в Република Италия. Към писмените обяснения са
приложени и копия от изисканите фактури, банкови извлечения, справка за
оборотите в Р България и в чужбина за периода м.октомври 2018 г. – м.октомври
2019 г., рамков договор
с „КАНЕТ" ЕООД, отделни договори за изпълнение към рамковия договор с
„КАНЕТ" ЕООД, договор с „ДЖЕЙ ЕЛ ПИ" ЕООД и Договор за периода с
Цюблим без превод на български език. За периода от м.10/2018 г. са приложени
няколко фактури с посочен получател IFA mbH DE172341000,
като договор с контрагент не е приложен. Фактурите са с предмет: първоначално
окабеляване на инсталация за пречистване на подпочвени води и посочени различни
проекти.
В приложените
писмени обяснения е посочено, че дейностите, които извършва дружеството, са
организиране изпълнението на изискванията за безопасност, здраве при работа и
опазване на околната среда, в това число контрол по опазване изискванията по
безопасност и здраве при работа на строителни обекти, организиране и поддръжка
изпълнението на дейности по опазване на безопасността и здравето при работа,
както и за опазване на околната среда, обучения и консултации по безопасни и
здравословни условия на труд, начини на изпълнение, поддръжка и контрол. Заявено
е също, че в периодите, в които не е имало назначени работници, дейностите са
изпълнявани от управителя и фирми подизпълнители. Разяснено е, че дейностите, които ще извършват работниците по
време на командироването, са свързани с демонтиране на тръбопроводи и
складирането им встрани, отстраняване на чували с пясък и складирането им
встрани, демонтиране на дренажни тръбопроводи, полагане на дренажни тръби,
запълване на дренажни изкопи, полагане на фолио и притискане с чували,
свързване на всички нива по договор.
Служебно са
изготвени справки от базата данни на НАП относно дружеството, актуалното
състояние на трудовите договори, задълженията на предприятието като осигурител,
общите задължения.
След като са
анализирани документите, представени към искането, извършена е справка в
Търговския регистър и в информационната система на НАП е установено, че
основната икономическа дейност на „Технически услуги" ЕООД, извършвана в
България, е свързана с консултации и обучения по здравословни и безопасни
условия на труд. Въз основа проверка в дневниците за продажби на дружеството, е
обоснован извод, че дейността му през 2018г. е извършвана изцяло на територията
на други държави-членки.
С оглед
депозираните искания за издаване на удостоверение А1 за приложимо
законодателство за общо пет лица, наети от него по трудови договори, е издадено
становище от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас от 16.12.2019
г., съгласно чл.16 от Регламент № 987/2009 г., че не са налице условията, при
които, на основание дял II от Регламент № 883/2004 г.(чл.11-16) може да
се издаде формуляр, удостоверяващ, че лицето може да остане подчинено на
българското осигурително законодателство за посочения период от 16.10.2019 г.
до 30.06.2021 г.
Извършен е подробен
анализ на данните, представени в искането за издаване на удостоверение за
приложимото законодателство, с приложените към него документи и констатираните
факти и обстоятелства при извършената проверка в ИС на НАП, при което органът
по приходите е издал оспореното в настоящото производство Решение
№ 20088310730/17.12.2019 г. за отказ за издаване на удостоверение относно
приложимото законодателство по отношение посоченото в заявлението лице, за
периода 16.10.2019г. – 30.06.2021г. При постановяване на отказа,
административният орган е приел, че в случаят не е спазено едно от условията,
предвидени в Регламент № 883/2004 г., на които следва кумулативно да отговарят
лицето и неговият работодател, за да бъде издадено удостоверение А1 за
приложимо осигурително законодателство, т.е. изискването по чл.12, ал.1 от
регламента, защото работодателят „Технически услуги"’ ЕООД не извършва обичайно значителна част от дейността си на
територията на Република България. Този извод на административния орган е мотивиран
с обстоятелството, че през 2018 г. отчетените приходи на дружеството са изцяло
от територията на други държави-членки, за 2019г. през м.юли е отчетен първият
оборот от територията на страната, а към 16.12.2019 г. процентното съотношение
на реализирания оборот на територията на Р България спрямо общия реализиран
оборот за предходните 12 месеца е 14.50 %.
Решението е обжалвано по реда на чл.92, ал.1
от ДОПК пред териториалния директор на НАП – Бургас, който е оставил жалбата
без уважение като неоснователна, по аналогични съображения. Относно
направеното възражение от „Технически услуги"’
ЕООД, че органът по приходите не е следвало да взима под внимание реализирания
оборот за м.11.2019 г., а оборотът до датата на депозирането на искането от
дружеството, решаващият орган го е отхвърлил като неоснователно. Прието е, че
при преценката дали дружеството осъществява съществена дейност следва да се
вземат предвид както оборота към момента на проверката, така и този към датата
на подаването на искането, но и оборотът преди това. При индивидуално
разглеждане на критерия, оборот, реализиран от работодателя на територията на
изпращащата държава в размер на 25 % от общо реализирания за предходните 12
месеца, може да се разглежда като достатъчен индикатор. Въпреки това, в
определени случаи, въпросният критерий може да се разглежда и за по-голям
период назад от предходните 12 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът от
правна страна съобрази следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3 от ДОПК, вр. чл. 1, т. р) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Решението е
издадено в установената от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити
и е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и правните
основания, обективирани в него.
В
производството по издаване на решението съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно
съответствието на акта с нормите на материалния закон, съдът констатира
следното:
За
предотвратяване едновременното прилагане на осигурителните законодателства на
повече от една държава – членка спрямо трудово активните лица, които се движат
в рамките на Общността, а също и за избягване на ситуации, при които не се
прилага законодателството на нито една от държавите – членки, са регламентирани
правила за координиране на системите за социално осигуряване с действащите Регламент
/ЕО/ № 883/2004
на Европейския парламент и на Съвета и Регламент за неговото прилагане – Регламент
/ЕО/ № 987/2009
на Европейския парламент и на Съвета /наричан по-долу Регламента за прилагане/.
Утвърденият от регламентите принцип е спрямо лицата, които се движат в ЕС, да
се прилага осигурителното законодателство само на една единствена
държава-членка, в която лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно
заето лице (чл.11, пар.1 от основния регламент). Изключенията от общото
правило, при които се предвижда запазване на приложимото законодателство на
изпращащата държава, са ограничени, поради което стриктно приложими (чл. 12 и в
чл. 13, т.1 от Регламента.)
Искането
на дружеството жалбоподател за издаване на удостоверение относно приложимото
законодателство по отношение посоченото в заявлението лице се основава на изключението по чл.12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, според
което "лице, което осъществява
дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който
обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице".
Дружеството счита, че спрямо това лице са изпълнени условията да се счита
подчинено на законодателството на България, тъй като същият е лице, наето от
български работодател и командировано за осъществяване на дейност от името на работодателя
в Германия.
В разпоредбата на
чл.14, пар.1 от Регламента за прилагане, е уточнено, че за целите на
прилагането на чл.12, пар.1 от основния регламент, "лице, което
осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка" включва лице, което е наето с цел да
бъде командировано в друга държава-членка, при условие, че непосредствено преди
да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало
законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател.
Съгласно чл.14,
пар.2 от Регламента за прилагане, за целите на прилагането на член 12, параграф
1 от основния регламент е разяснено, че изразът "което обичайно
осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно
извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски
дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се
вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от
конкретното предприятие.Приложимите критерии трябва да отговарят на
специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на
извършваните дейности. Допълнително тълкуване на чл. 12 от Регламента е дадено
и с Решение № А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координиране
на системите за социална сигурност.
От
съображение 3 и 5 от Решение № А2 от 12 юни 2009 година за тълкуване на чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност
следва, че за прилагане на чл.12, пар.1 се налагат две решаващи условия, първото
от които е наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той
наема на работа, а второто – наличието на връзки между работодателя и държавата
членка, в която той е установен, и по-специално, в която той обикновено
извършва съществената част от дейността си.
Обобщено, за
запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава /в случаят Република
България/, е необходимо да са налице следните кумулативно изискуеми
предпоставки: 1. По отношение на лицето да се е прилагало българското
законодателство непосредствено преди да започне работа; 2. Командироващият
работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на Р България;
3. Работникът да е командирован от работодателя си в друга държава-членка, за
да осъществява там дейност от негово име; 4. Предвиденото времетраене на
работата да не превишава 24 месеца; 5. Лицето да не е изпратено да замества
друго лице.
По делото не се спори,
че по отношение на посоченото в заявлението лице са налице предпоставките,
посочени по т.1, 3, 4 и 5 по –горе. В мотивите административеният орган
подробно е описал наличието на тези предпоставки. Приел е, че работникът е
назначен от дружеството-жалбоподател (изпращащо предприятие) по трудов договор,
съгласно българското законодателство, и непосредствено преди командироването му
е бил подчинен на това законодателство (на изпращащата държава-членка), както и
че той е командирован от името и за сметка на работодателя си „Технически услуги"’
ЕООД. При това положение, може да се счита, че той ще извършва работа от негово
име и за негова сметка и че работодателят е в състояние да осъществява пряка
връзка с работника за периода на командироване. Прието е също, че срокът за изпълнение на работата, за която е
командирован служителя на територията на Германия, не превишава 24 месеца и че не
е изпратен да замества друго лице, нито да извършва работата на работник, чийто
срок на командироване е изтекъл.
Спорно
между страните е обстоятелството дали е налице една от кумулативно изискуемите
предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.12, пар.1 от Регламента, във
връзка с чл.14, пар.1 и 2 от Регламента за неговото прилагане, т.е. дали
работодателят е лице, което обичайно осъществява дейността си в изпращащата
държава-членка, като обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни
от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в
която е установен.
Извършването на тази
преценка изисква съобразяване на всички критерии, характеризиращи дейността на
въпросното предприятие - свързани с характерните му особености и с
действителното естество на извършваната от него дейност. Тези критерии следва
да бъдат преценявани за всеки конкретен случай и не са изброени в регламент Регламент
/ЕО/ № 883/2004
на Европейския парламент и на Съвета и Регламент за неговото прилагане – Регламент
/ЕО/ № 987/2009
на Европейския парламент и на Съвета. В тях не е
установено изискване относно периода, за който следва да се изчислява оборотът,
релизиран от работодателя в изпращащата държава, като един от основните фактори
за преценката дали той обичайно извършва значителни по обхват дейности в тази
държава. При тези констатации, основното възражение на дружеството е
неоснователно. Не намира опора в приложимите норми доводът на оспорващото
дружество, че органът по приходите е
следвало да изчисли оборота му, реализиран в Република България непременно за
предходните дванадесет месеца до подаване на искането за издаване на
удостоверението, в случаят за периода от м.11.2018 г. до м.10.2019 г.
В Практическия
наръчник относно законодателството, приложимо в Европоейския съюз, Европейското
икономическо пространство и Швейцария, изготвен и одобрен от Административната
комисия за координация на системите за национална сигурност на
основание пар.7 от Решение № А2 от 12
юни 2009 г. на Административната комисия за координиране на системите за
социална сигурност, примерно са изброени някои от важните обективните критерии,
по които може да се провери наличието на съществена дейност на работодателя в
изпращащата държава. Сред тях са оборотът на изпращащото предприятие в
изпращащата държава и в държавата по заетост, като е отбелязано, че оборот от
около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен
показател. В наръчника е предвидено, че по принцип оборотът може да бъде оценен
въз основа на публикуваните счетоводни отчети на предприятието за предходните
12 месеца, но това е само възможност за
административния орган, а не задължение. Съгласно наръчника, органът не е
задължен да се ограничи до описаните в него критерии за определяне дали
работодателят обичайно осъществява дейността си в изпращащата държава, като е
посочено, че списъкът им не е изчерпателен, тъй като критериите следва да бъдат
съобразени с конкретния случай, като се има предвид характерът на дейността,
извършвана от предприятието в държавата, в която е установено. Може да се
наложи да бъдат взети предвид и други критерии, съответстващи на характерните
особености на предприятието и на действителното естество на дейността на
предприятието в държавата, в която е установено.
Тълкуването на тези
разпоредби обуславя извода, че при индивидуално разглеждане на фактора-оборот,
реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25
% от общо реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като
достатъчен индикатор. Няма пречка, обаче, при необходимост и в случай на
съмнение да бъде извършена по-обстойна проверка и да бъде взет предвид реализираният
оборот от дружеството за друг период от време.
В настоящият случай, са били налице и други
фактори, които правилно са били съобразени от административния орган като
относими за дейността на „Технически услуги“ ЕООД, т.е. че през 2018г.
дружеството не е отчело никакви приходи от дейност на територията на Р
България, а дейността му е извършвана изцяло на територията на други държави -членки,
както и че през 2019 г. първият отчетен оборот на територията на Блгария е едва
през месец юли. Жалбоподателят не е представил доказателства за изпълнението на
договори с негови контрагенти на територията на България, нито за назначен
персонал в страната през 2018 г. и в периода преди това – от 09.09.2016г., от
когато дружеството извършва дейността си в Република България, съгласно
описаното в приложените писмени обяснения на управителя. С изключение на
административния персонал, липсват доказателства „Технически услуги“ ЕООД
да е било в трудови правоотношения с лица, които да
полагат труд в страната и през 2019г.
Самият управителят е заявил в писмените си обяснения, че в периодите, когато не
е разполагал с назначен персонал, дейностите са се изпълнявали от него и от
фирми-подизпълнители, но не са описани тези фирми, нито са представени
доказателства в подкрепа на тези твърдения. Представеният рамков договор за
изпълнение на консултации по безопасност и здраве, подписаните към него
договори за изпълнение на конкретна задача, договорът с предмет „извършване на
координация по безопасност и здраве при работа в етапа на строеж за жилищна
сграда с магазини и ЗОХ в к-с „Славейков“,
както и договорът за наем на работилница и дворно място в с.Просеник, са
сключени от дружеството жалбоподател в периода 17.06.2019г. – 10.2019г. Липсват
данни дружеството да е било в търговски отношения, да е изпълнявало дейност на
територията на България и да е ползвало собствени или наети помещения с тази
цел в периода от 09.09.2016 г. до 07.2019г.
Посочените
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност заедно с процентното съотношение
на реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия
реализиран оборот от дружеството за
периода м.12.2018 г. – м.11.2019 г. (14.5 %) обосновават извода, че „Технически
услуги"’ ЕООД не осъществява обичайно съществена дейност на територията на
България. Липсата на тази материалноправна предпоставка, съгласно чл.12, пар.1 от Регламент № 883/2004 (работодателят
не е лице, което обичайно извършва значителна част от дейността си на
територията на Република България). Изключението, което тази норма предвижда, не
е приложимо по отношение на посоченото в заявлението лице. В този смисъл, процесният отказ да бъде издадено
поисканото удостоверение за приложимо законодателство спрямо посоченият в
заявлението работник за периода на командироването му в Германия, е постановен и
в съответствие с указаното в материалния закон.
Следва да се отбележи, че са неотносими
към предмета на делото представените от жалбоподателя писма между Данъчна
служба Нойвид и Дегелов и Шнелбехер (дружество за данъчни консултации) с превод
на български език, защото същите се отнасят за задължения на „Технически услуги"’ ЕООД досежно корпоративен данък и данък общ доход, а не относно
определяне приложимо осигурително законодателство спрямо наетите от дружеството
лица.
Колкото до представените от
жалбоподателя платежни нареждания, съдът намира, че същите не удостоверяват
плащане на осигурителни вноски за конкретно лице, доколкото в тях липсват
подробни индивидуализиращи данни както персонала, така и за периода, за който
са направени вноските. Също следва да се отбележи, че вноските са направени
доброволно от жалбоподателя, преди наличието на влязло в сила решение за отказ.
Обуславя се крайния извод, че жалбата срещу оспореното
решение следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на делото,
своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл.144
от АПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, в полза на ТД на НАП- гр.Бургас следва да бъде присъдено дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд – гр.Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна, жалбата на
„Технически услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, ж.к.„Славейков“
бл.157, вх.2, ет.6, ап.2, представлявано от управителя Маргарит Димов Петков,
против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство № 20088310730 от 17.12.2019
г. на Петя И. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас,
потвърдено с РЕШЕНИЕ № 3 от 06.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП –гр.Бургас.
ОСЪЖДА „ТЕХНИЧЕСКИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.Бургас, ж.к.„Славейков“ бл.157, вх.2, ет.6, ап.2, представлявано от управителя
Маргарит Димов Петков, да заплати на ТД на НАП-гр.Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.97
от ДОПК.
СЪДИЯ: