Р
Е Ш Е Н И Е
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и
втори състав, в публично заседание на
втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора
Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
административно дело № 725 по описа
за 2020 г. на Варненският
административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба депозирана от П.Б.Х., с ЕГН **********,***, представляван от адв. А.,
против Областна дирекция на МВР - Варна,
с правно основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ. С исковата
молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300
лв. – представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 1785/2015
г. по описа на Варненски районен съд, ведно със законната лихва, считано
от 11.03.2017 г., както и сторените
съдебно-делови разноски в хода на настоящото производство.
В исковата молба се
сочи, че на Х. е издадено НП № 2486/2014
г. на Началника на Трето РУП при ОД на МВР - Варна, с което
му е наложено наказание в размер на 200 лв., на осн. чл. 218б от НК. Издаденото НП е обжалвано пред Районен съд
Варна, като е постановено решение от 16.07.2015 г. по НАХД № 1785/2015 г., с
което НП е отменено. В хода на въззивното производство Х. е представляван от
адвокат, като за това е заплатил адвокатско възнаграждение в брой в размер
на 300 лв. В резултат на незаконосъобразния акт издаден от ответника за ищеца са настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които са в пряка връзка с неправомерните
действия на служителите на ответника по издаване на порочно наказателно
постановление. Ищеца моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото
разноски. В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа иска, като
претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител моли да се отхвърли исковата молба, счита, че е
недоказана по основание и размер.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за основателност на претенцията. Сочи, че иска е
доказан по основание и размер.
Съдът, като обсъди и
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства
и становищата
на страните, приема за установено следното:
С Наказателно
постановление № 2486/30.09.2014 г. на
Началника на Трето РУП при ОД на МВР - Варна на Х. е наложена глоба в размер на
200 лв. на осн. чл. 218б от НК, за извършено престъпление по чл. 194 ал.3 вр.
чл.18 ал.1 от НК.
Х. е обжалвало издаденото НП, като е депозирал
жалбата, по която е образувано НАХД №
1785/2015 г. по описа на Районен съд – Варна. По делото е приложено адвокатско
пълномощно, съгласно което Х. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. В хода на въззивното
производство Х. е представляван от адв. А..
С решение от
16.07.2015 г. постановено по НАХД № 1785/2015 г. по описа на ВРС е отненено
подложеното на съдебен контрол НП.
Решението е влязло в
сила на 6.08.2015 год.
Изложените дотук
фактически обстоятелства се установяват и от приложеното НАХД № 1785/2015 г. по описа на Районен съд – Варна.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна, следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че
„законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
С оглед горното, предявеният иск е с правно основание
чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на
предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим
на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на
страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор,
както и доколко е родово и местно компетентен. По отношение осъдителните искове
правният интерес произтича от природата на търсената защита и не е необходимо
изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК
следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически
твърдения. Твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление и следва да се разгледат по същество на спора.
Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразно
наказателно постановление, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер,
налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на ответника, и
настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от физическо
лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди породени от незаконосъобразността на отменено наказателно
постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът
издал незаконосъобразните наказателни постановления. От изложеното следва, че
ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата. С разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ се
очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му
/чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни
действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение. Искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.
За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда
на специалния закон - ЗОДОВ, е необходимо установяване на следните
предпоставки: 1. Наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия
или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между
настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената тежест за установяване на всички тези три предпоставки носи
ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Анализът на събраните в хода на настоящото съдебно
производство доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод,
че е налице първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск
за обезщетение на претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт и конкретно това е наказателно
постановление, с което на Х. е наложена глоба в размер на 200 лв., което е отменено с влязло в сила
съдебно решение. Съдът намира, че наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган, в рамките на неговата
компетентност, който административен акт, макар да поражда наказателно-правни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Следователно е налице първата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция.
Изпълнено е второто
кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от
ищеца иск за обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление, а именно
причиняване на имуществена вреда. Видно от представените и приобщени като
доказателство по делото договор за правна защита и съдействие в рамките на
проведеното съдебно производство по обжалване на наказателното постановление
ищецът е бил представляван от адвокат пред въззивната инстанция.
Доказано е по безспорен
начин, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение на
ангажирания да осъществи процесуално представителство и правна защита адвокат А.
в размер на 300 лв. Ето защо съдът намира, че е доказано наличието на
претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатско
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие.
Претендираните от ищеца
имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с отменените като
незаконосъобразно наказателно постановление, защото заплатеното от Х.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна защита по
делото е обичайна, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на
това наказателно постановление, като правната защита, съответно правеното на
разходи за такава са в резултат именно на издаването на този наказателен административен акт. Наличието на
облигационно отношение по сключения договор за правна защита и съдействие между
ищеца и адвоката, предоставил правната защита не влияе върху наличието на
основание за претендиране на претърпените вреди, които вреди са резултат от
незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежен ред от съда.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г., по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, след като в производството по
обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на
тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка
причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и
използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита,
включително и чрез съдействие на защитник - адвокат е издаденото наказателно
постановление. Ако не съществуваше незаконосъобразното наказателно постановление
нямаше да възникне и необходимостта от реализиране на правото на защита
посредством ангажиране на адвокат за оказване на правна защита и процесуално
представителство, респективно нямаше да е необходимо да бъдат правени разходи
за адвокатска защита. Както изрично се посочва в цитираното по-горе
тълкувателно решение "неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният
адвокатски хонорар, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди,
че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган". Иначе казано, самото наказателно
постановление е необходимото условие за сключването на договора за правна
защита и съдействие, за извършване на процесуално представителство, съответно
за плащането на адвокатския хонорар и причиняването на вреди на ищеца.
Изплатеното адвокатско
възнаграждение представлява вреда, тъй като е налице отрицателно изменение в
имущественото състояние на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото
наказателното постановление дори и когато това намаляване на имуществото на
ищеца представлява правомерното извършване на разходи за адвокатски хонорар за
процесуално представителство и правна защита срещу незаконосъобразното наказателно
постановление.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Х. имуществени вреди, като ОД
на МВР Варна следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди.
Поради доказаност на основната
претенция доказана се явява и акцесорната такава за присъждане на законната
лихва. Ищецът прави искане и за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума, считано от 11.03.2017 г., т.е. след влизане в сила на
решението на ВРС до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 84 ал.3
от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение,
каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед
т. 4 от ТР по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС се дължи от влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно
се дължи от датата на влизане на решението на ВРС, с което е отменено НП. В
случая лихвата се претендира от 11.03.2017 г. поради което искането за
присъждане на законна лихва се явява основателно.
По отношение на претендираните
разноски съдът прецени следното:
Съгласно чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По искането за присъждане на разноски за
настоящата инстанция съдът прецени следното: по делото са представени
доказателства за внесена д.т. в размер на 10 лв., както и доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., предвид изложеното
ответника следва да се осъди да заплати на Х. и сумата от 370 лв. сторени по
делото разноски.
Водим от изложените
съображения и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР - Варна да заплати на П.Б.Х., с ЕГН **********,***,
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв. /триста
лева/ – представляващи сторени разноски
по НАХД № 1785/2015 г. по
описа на Районен съд – Варна,
ведно със законната лихва, считано от 11.03.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на П.Б.Х., с ЕГН **********,*** , сумата от 370
лв. /триста и седемдесет лева/ съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.