РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Златоград, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245420100043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Я. Ч., ЕГН
**********; В. С. Ч. ЕГН **********; Р. Г. Д. ЕГН **********; Б. Г. Д. ЕГН
**********, срещу Община Н., Булстат****.
Ищците извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че са собственици на Поземлен имот с идентификатор 51319.502.233, находящ
се в гр. Н., ул. В., с площ 646 кв. м, по КККР на Н. съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на
АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.8.319;
51319.502.271; 51319.502.230 и 51319.502.232.
Излагат се съображения, че ищците владеят имота явно и
необезпокоявано повече от 30 години, а и от преди това. Твърди се, че в имота
са изградени жилищни сгради, тяхна собственост.
Във връзка с предприети действия за снабдяване с документи, които са
необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на
собственост върху процесния имот, ищците получили отказ от О. Н. да издаде
необходимите документи, защото се счита собственик на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан
и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
1
ответникът не се представлява.
Ищеците, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от
упълномощен процесуален представител, който моли, съдът да се произнесе с
решение по реда на чл. 237 ГПК, предвид заявеното признание от страна на
ответната община. Претендира разноски за производството.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по
делото изрично пълномощно е нарочно упълномощен от кмета на О. Н. при
условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение
при признание на иска.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищците. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на
ищците, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно,
доколкото не е спорно по делото, че за процесния имот е бил включен
формално в патримониума на О. Н.. Единственият път, по който ищеците са в
състояние да защитят правата си, е именно настоящият съдебен процес,
поради което съдът приема, че общината е дала повод за завеждане на делото.
От друга страна, процесуалният представител на ищците заявява
претенция за разноски, по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Дължимото адвокатско
възнаграждение в случая е определяемо по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – съгласно чл.7, ал.2,
т.2, в размер на 577.78 лв., предвид данъчната оценка на имота, предмет на
2
иска, поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК ****, адрес: гр.
Н., обл. С.ян, ул. „А. С.“ № *, че С. Я. Ч., ЕГН **********; В. С. Ч. ЕГН
**********; Р. Г. Д. ЕГН **********; Б. Г. Д. ЕГН **********, са
собственици на Поземлен имот с идентификатор 51319.502.233, находящ се в
гр. Н., ул. В., с площ 646 кв. м, по КККР на Н., съгласно Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.8.319; 51319.502.271;
51319.502.230 и 51319.502.232., придобит въз основа на давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата О. Н., ЕИК ***, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С. № *, да заплати
на адв. З. С. Д., сумата в общ размер на 577.78 - дължимо адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______А.Ч._________________
3