РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500178 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор И. С. против решение №
260001/22.02.2024г. по гр.д. № 37/2021г. на ОС – Силистра, с което са
отхвърлени предявените от въззивника против С. И. К. и С. Х. К. искове с
правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на
имущество, съставляващо 1 475 кв.м. от застроено дворно място с пл.№ 16*,
кв.7, урегулирано в УПИ V с площ от 1 550 км.м. по плана на с.Секулово,
община Дулово, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена
площ от 50 кв.м. с маза от 16 кв.м., полумасивна жилищна пристройка с площ
от 48 кв.м. и навес с площ от 94 кв.м.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и
при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС
разрешения. Оспорва се извода на съда, че условие за уважаване на исковете е
наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева.
Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как
следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по
тълкуването на §1, т.3 и т.8 от ДР на ЗОНПИ. Отправеното до настоящата
1
инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените
искове.
В съдебно заседание възивната жалба се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от ответната страна -
въззиваемите С. И. К. и С. Х. К.. В о.с.з., чрез процесуалния си представител,
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледират за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно,
ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ против С.
И. К. и С. Х. К. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред.
ДВ бр.84/2023г./.
В подаденото въз основа на Решение № 191/27.01.2021г. на КПКОНПИ
/сегашно наименование КОНПИ/ мотивирано искане до съда са изложени
твърдения, че по повод уведомление на Районна прокуратура – Дулово с рег.№
УВКПКОНПИ-1183/03.09.2019г. за повдигнати по ДП № 6518 ЗМ-88/2019г.
обвинения срещу С. И. К. за извършено от нея престъпление по чл.255, ал.1,
т.1 вр. чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ,
Комисията е образувала проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 11.09.2009г. –
11.09.2019г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на
имущество от страна на проверяваното лице и съпругът й – въззиваемия С. Х.
К., несъответно на реализирания доход, като несъответствието е значително по
см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен
законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното
имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците
придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите
им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и
осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни
твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се
приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на
имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ
относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и
извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния
доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в
размер на 224 151.57 лева - значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от
ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и съставляващо основание за отнемане на незаконно
придобитото от ответниците имущество. С оглед на тези твърдения е
отправено искането за отнемане в полза на Държавата от всеки един от тях на
подробно посочени парични суми, съставляващи направени вноски по
2
банкови сметки и постъпили суми от трети лица, както и за отнемане от
двамата на сумата от 200 лева, представляваща равностойност на придобит
през проверявания период л.а. Опел Астра с рег. № СС 889* РВ, с прекратена
регистрация към края на проверявания период, и на недвижим имот,
съставляващ 1 475 кв.м. от застроено дворно място с пл.№ 16*, кв.7,
урегулирано в УПИ V с площ от 1 550 км.м. по плана на с.Секулово, община
Дулово, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 50
кв.м. с маза от 16 кв.м., полумасивна жилищна пристройка с площ от 48 кв.м.
и навес с площ от 94 кв.м.
След направен частичен отказ по чл.233 ГПК, съгласно молба от
15.08.2023г. и протоколно определение за прекратяване от 31.10.2023г.,
предмет на искането за отнемане, по което е постановено и обжалваното
решение е единствено искането за отнемане на гореописания недвижим имот.
С подаден в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемите са
оспорили предявените против тях искове. Твърдят, че към края на
проверявания период не притежават имущество, което да обоснове значително
несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, както и че всичко
придобито от тях е със законни доходи.
Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено
и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от
Районна прокуратура – Дулово с рег.№ УВКПКОНПИ-1183/03.09.2019г. за
повдигнати по ДП № 6518 ЗМ-88/2019г. обвинения срещу С. И. К. за
извършено от нея престъпление по чл.255, ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК /в
периода 13.03.2010г. – 07.10.2017г. е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 5 622.29 лева, дължими с оглед
получени дарения чрез парични преводи от трети лица/, с Протокол № ТД04-
ВА/УВ-3239/17.03.2019г. Комисията е образувала проверка по чл.107 ЗОНПИ.
Периодът на проверката е 11.09.2009г. – 11.09.2019г., съответен и на
предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а
престъплението, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното
поле на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ. В хода на същата е извършено обследване
на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични
средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ както на
проверяваното лице С. К., така и на съпруга й – въззиваемия С. К.. Въз основа
на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на
КОНПИ, с решение № 1942/14.10.2020г. Комисията е образувала
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е
взето и решението за предявяване на настоящите искове.
Не е спорно и това, че с влязла в сила присъда по НОХД № 194/2019г. С.
К. е призната за виновна по въздигнатото й обвинение.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1,
3
т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез
КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за
което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали
необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на
проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде
направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето
предвид само наличното в края на проверявания период имущество или
всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него
лица за целия проверяван период.
Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за
несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното
решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на
§1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения
тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано
като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай
че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ
и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и
преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства,
които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при
направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на
нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с
наличното към края на периода имущество.
Съдът не споделя доводите, че стойността на наличното в края на
периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от
150 000 лева. В съдебната практика, както и в цитираното ТР,
непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е
несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да
бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество,
определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако
между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в
началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000
лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и
извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи
предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно
придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на
закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
4
него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на
периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания
период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което
несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на
§1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина
на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето
въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с
които да придобива каквото и да било имущество, поради което при
изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се
прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3
„нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете
суми ще трябва да се сумират/.
Действително законът не поставя ограничение относно стойността на
отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от
150 000 лева. Това е така, защото е възможно не всичкото притежавано в края
на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при
доказан произход на средствата, с които е придобито или погасени по давност
права на Комисията/. Подобни хипотези обаче, не дерогират изискването
придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на
общо стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за
превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.
С оглед на така изложеното, въз основа на наведените от КОНПИ
твърдения и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за
установено, че в началото на проверявания период въззиваемите са
притежавали единствено сумата от 5.49 лева, налична по банкова сметка в
Корпоративна търговска банка с № BG 72 KORP 9220 1013 80***.
През проверявания период въззиваемите са придобили по възмезден
начин, в режим на СИО, недвижимия имот в с.Секулово, при посочена в
нот.акт № 199, том ІV, рег. № 3849, дело № 680/02.07.2013г. цена от 7 354.90
лева. Съгласно неоспореното заключение на СОЕ пазарната стойност на имота
към датата на придобиването му е 13 366 лева, която оценка съгласно
разпоредбата на чл.148, ал.2 ЗОНПИ е меродавна за остойностяване на
притежаваното имущество.
През проверявания период въззиваемите са закупили и л.а. Опел Астра,
5
рег. № СС 88 9* РВ за сумата от 200 лева по договор от 09.11.2011г., който
автомобил е с прекратена регистрация от 06.11.2014г. /за разкомплектоване/.
Следователно същият не е наличен и не следва да участва в направата на
извода относно наличието на несъответствие. Това обуславя и извода на съда,
че в края на проверявания период С. К. и съпругът й притежават единствено
описания недвижим имот. Стойността на същия е 13 336 лева, поради което и
не може да бъде формирано превишение на притежаваното от тях имущество
в края на периода спрямо имущественото състояние в началото на периода в
размер над 150 000 лева.
По изложените по-горе мотиви този извод е достатъчен да се приеме, че
не е налице значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1,
т.3 от с.з., обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност
под 150 000 лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, предвид
вече посоченото значение на дохода като имуществено благо.
С оглед на това съдът намира, че предявеният иск от КОНПИ за
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, е неоснователен, без
да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход,
участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на иска, разглеждан в настоящата инстанция /12 500 лева – посочената
в ИМ пазарна оценка на имота към предявяване на иска/ е в размер на 250
лева.
На основание чл.78 ГПК КОНПИ следва да заплати в полза на
въззиваемите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Всеки един
от тях претендира и е представил доказателства за заплатени такива в размер
на по 500 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/22.02.2024г. по гр.д. № 37/2021г.
на ОС – Силистра.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт,
по сметка на съда сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
дължима държавна такса за въззивното производство, на основание чл.157,
ал.2 ЗПКОНПИ.
6
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на С. И. К., ЕГН ********** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. К., ЕГН ********** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7