ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1220
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900086 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Консорциум Реми Груп“
АД срещу „Факторът“ ЕООД, с която е предявен иск за признаване за установено, че
вземанията на кредитора „Факторът“ ЕООД за сумите от: 94 672,38 лева – главница;
35 002,48 лева – мораторни лихви, 28 116,06 лева – сбор от мораторните лихви върху
главниците за периода 27.01.2014 г. до 28.12.2016 г. и 22 104,99 лева – разноски, приети под
№ 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от синдика вземания на кредиторите на
„Консорциум Реми Груп“ АД, обявен в ТР на 11.11.2020 г., не съществуват.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, приложени са
преписи от молбата и доказателствата. Съгласно чл. 694, ал. 7 от ТЗ, при предявяване на
иска не се внася предварително държавна такса.
По допустимостта на производството:
Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ – на 10.02.2021 г.
Определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания е обявено в ТР на
29.01.2021 г.
В частта по иска за признаване за установено, че вземането в размер на 28 116,06
лева – сбор от мораторните лихви върху главниците за периода 27.01.2014 г. до 28.12.2016 г.
не съществува, производството по делото е прекратено с влязло в законна сила определение
от 25.03.2021 г.
Предмет на оспорване са приети в производството по несъстоятелност на длъжника
„Консорциум Реми Груп“ АД – настоящ ищец, вземания, които са установени с влязло в
сила съдебно решение по т.д. № 88/2017 г. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №
265/16.11.2018 г., постановено по в.т.д. № 333/2018 г. на Варненски АС.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът се позовава на две групи
1
основания за погасяване на процесните вземания, за които твърди, че са налице
новонастъпили обстоятелства.
Първо, посочва факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството по в.т.д. № 333/2018 г. на Варненски АС, а именно изявления на управителя
на „Аква виа“ ЕООД от 04.03.2020 г., от които прави извод за осъществено разваляне на
четири броя договори за цесия от 07.01.2014 г. с цедент „Аква виа“ ЕООД, легитимиращи
ответника цесионер („Факторът“ ЕООД) като кредитор, с твърдението, че поради обратното
действие на развалянето на договорите, вземането не е придобито от ответника, респ. не
съществува.
Второ, посочва нотариално заверена декларация рег. № 5480 от 19.11.2019 г., според
която управителят на цедента „Аква виа“ ЕООД е получил на 07.04.2016 г. уведомление, с
което е извършено извънсъдебно прихващане на процесните вземания с насрещни вземания
на ищеца, в резултат на което оспорените с настоящия иск вземания са погасени.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим само доколкото е основан на факти
непреклудирани със сила на пресъдено нещо.
Нотариално заверената декларация рег. № 5480 от 19.11.2019 г. не е нов факт, който
внася промяна в правоотношението след приключване на съдебното дирене, по което е
издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК), а има характер на писмено
свидетелско показание относно факти, които са настъпили преди този момент и които са
преклудирани със сила на пресъдено нещо. Ето защо, в настоящото производство е
недопустимо повторното установяване на твърдяното прихващане от 07.04.2016 г., което е
било предмет на разглеждане в производството по т.д. № 88/2017 г. на ВОС и в.т.д. №
333/2018 г. на Варненски АС. Причините поради които свидетелските показания не са
събрани по надлежния ред в приключилото дело, а се представят сега в писмен вид, са
ирелевантни за настоящото производство.
Доколкото обаче исковете за несъществуване на процесните вземания се основават и
на твърденията за осъществено с изявления от 05.03.2020 г. разваляне на четири броя
договори за цесия от 07.01.2014 г., от които произтича легитимацията на кредитора, същите
са допустими.
По доказателствата:
С исковата молба са представени писмени доказателствени средства – нотариална
покана рег. № 1206 от 04.03.2020 г. до И.Д.Х. ведно с приложени към същата четири броя
уведомления за извършена цесия по договори за цесия от 24.01.2020 г. с цеденти съотв.
Р.И.Х., Д.Р.Х., И.Р.Х. и "Ер ди ай конструкшън" ЕООД, договори за цесия и уведомление за
подписан договор, които съдът преценява като неотносими. Като неотносими се преценяват
и представените с исковата молба Уведомление за извършена цесия от „Реми ауто“ ЕООД
на вземане от „Аква виа“ ООД, Договор за цесия от 04.04.2016 г.; Сметка за неустойка
2
№002/04.04.2016 г.;Уведомление за извършено прихващане на насрещни вземания със
задължения от „Консорциум Реми груп“ АД до „Аква виа“ ЕООД, тъй като същите касаят
преклудирани факти и обстоятелства. Останалите писмени доказателствени средства ще
бъдат допуснати като относими към изложените от ищеца фактически обстоятелства.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника „Факторът“ ЕООД, са
представени писмени доказателства и е направено искане за прилагане за послужване на т.д.
88/2017 г. по описа на ОС – Варна и т.д. № 981/2020 г. по описа на ВКС.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е оспорил автентичността на
представените с отговора писмени доказателства, направено e искане за прилагане за
послужване на т.д. 88/2017 г. по описа на ОС – Варна, в.т.д. № 333/2018 г. по описа на
ВАпС и т.д. № 981/2020 г. по описа на ВКС, представени са писмени доказателства и е
поискано назначаване на ССчЕ. Направено е и искане за привличане като подпомагаща
страна на „Реми Ауто“ ЕООД.
Съдът преценява искането за допускане на ССчЕ за неотносимо към предмета на
спора, доколкото касае факти и обстоятелства настъпили преди приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно
установяване на вземането на ищеца от ответника, за което се твърди, че е прихванато
извънсъдебно с изявление от 07.04.2016 г.
Без уважение следва да се остави и искането за привличане на „Реми Ауто“ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца. Същото няма правен интерес да встъпи в
делото като подпомагаща страна, тъй като твърдяните от ищеца правоотношения във връзка
с договор за цесия от 04.04.2016 г. между него и третото лице и извършено извънсъдебно
прихващане на 07.04.2016 г. са свързани с факти и обстоятелства, които по силата на чл.
439, ал. 2 от ГПК не могат да бъдат част от основанието на настоящата искова претенция,
респ. за ищеца не би могло да възникне право на регрес спрямо третото лице на основание
решението по настоящото дело.
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който е оспорил автентичността на
подписа на Е.М., положен върху Уведомление за извършено прихващане на вземания със
задължения, Сметка за неустойка, Уведомление за извършена цесия. Доколкото оспорените
документи са представени с исковата молба, оспорването е извършено след преклузивния
срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК, поради което не следва да се разглежда. С отговора на
допълнителната искова молба не са направени нови доказателствени искания. Ответникът
следва да заяви дали ще се ползва от представените с отговора на ИМ три броя декларации
от 22.11.2019 г. и уведомление за оттегляне на пълномощия, с оглед своевременното
оспорване от ищеца на истинността на подписите на Е.М. върху същите.
Синдикът на „Консорциум Реми Груп“ АД не е изразил становище по иска.
Размяната на книжа е приключила.
3
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите
бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане отрицателен установителен иск предявен от „Консорциум
Реми Груп“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, срещу „Факторът“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна, с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 439, ал. 2 от ГПК, за
признаване за установено, че вземанията на кредитора „Факторът“ ЕООД за сумите от:
94 672,38 лева – главница; 35 002,48 лева – мораторни лихви и 22 104,99 лева – разноски, по
изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г., издаден по в.т.д. № 333/2018 г. на Апелативен съд-
Варна, приети в производството по несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми Груп“
АД под № 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от синдика вземания на кредиторите,
обявен в ТР на 11.11.2020 г., не съществуват.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на спора по реда на част ІІІ, гл. 32 ГПК
„Производство по търговски спорове”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за привличане на „Реми Ауто“ ЕООД като
трето лице помагач на страната на ищеца поради липса на правен интерес.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 22.10.2021 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и синдика З. З. Х..
СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът твърди в исковата молба, че кредиторът „Факторът“ ЕООД обосновава
процесните вземания единствено с наличието на влязлото в сила решение по т.д. № 88/2017
г. на Окръжен съд-Варна и с издадения по в.т.д. № 333/2018 г. на Апелативен съд – Варна
изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г. Оспорва съществуването на вземането за главницата
от 94 672,38 лв., 35 002,48 лв. мораторни лихви и 22 104,99 лв. разноски, тъй като били
налице нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене от
категорията на предвидените в чл.439 ГПК. Твърдяните нови факти и обстоятелства се
установявали от представените с исковата молба писмени доказателства. Позовава се на
нотариална покана, получена от управителя на „Факторът“ ЕООД И.Х. на 24.02.2020 г., с
която същият бил поканен да предаде цялата документация на „Аква Виа“ ЕООД от датата
на създаването му до 08.12.2015 г., когато е прехвърлил дяловете си на новия едноличен
собственик на капитала на „Аква Виа“ ЕООД Е.М.. С отговор от 05.03.2020 г. И.Х. признал,
че не разполага с исканите документи и материални активи, тъй като към 08.12.2015 г.
4
предал всичко на г-н М., в т.ч. печатите, наличните материални активи и парични средства.
Според ищеца, това твърдение било в пълно противоречие със съдържанието на нотариално
заверена декларация на Е.М., като управител на „Аква Виа“ ЕООД с рег. №5479/19.11.2019
г. на нотариус Златко Нотев. Ищецът се позовава също на нотариална покана с рег.
№1207/04.03.2020 г. на нотариус К. Костадинов, с която на „Факторът“ ЕООД били връчени
на 05.03.2020 г. четири броя уведомления от управителя на „Аква Виа“ ЕООД Е.М. за
разваляне на процесните по т.д. № 88/2017 г. на ВОС/ четири броя договори за цесия от
07.01.2014 г., сключени между „Аква Виа“ ЕООД и „Фактор 86“ ЕООД /сега „Факторът“
ЕООД/. Основание за развалянето им било неизпълнение на задължението по тях за
заплащане цената по цесионната сделка от „Фактор 86“ ЕООД /“Факторът“ ЕООД/ на „Аква
Виа“ ЕООД. Поддържа, че договорите за цесия следва да се считат за развалени на
05.03.2020 г. и, тъй като развалянето има обратно действие, те не са породили целените от
страните правни последици. Следователно, вземанията, предмет на т.д. № 88/2017 г. на
ВОС, предявени в производството по несъстоятелност с молбата по чл.685 ТЗ и включени
от синдика в списъка на приетите вземания, не били в патримониума на ответника. Счита,
че се касае за нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. На следващо място ищецът
излага, че с нотариално заверена декларация рег. № 5480 от 19.11.2019 г. управителят на
„Аква Виа“ ЕООД Е.М. потвърдил получаването на 07.04.2016 г. на уведомление от
„Консорциум Реми Груп“ АД за извършено от друго дружество „Реми ауто“ ЕООД гр.
Варна прехвърляне на вземане по договор за цесия от 04.04.2016 г. в размер на сумата от 31
966,63 лв., сключен между „Реми ауто“ ЕООД и „Консорциум Реми Груп“ АД, както и
признал, че е получил на същата дата сметка за неустойка № 002/04.04.2016 г. за сумата от
98 220,29 лв., както и уведомление за извършено прихващане с насрещните вземания на
„Консорциум Реми Груп“ АД общо за сумата от 130 186,92 лв. Счита, че в резултат на
извършеното прихващане, задълженията на „Консорциум Реми Груп“ АД към „Аква Виа“
ООД, в т.ч. и това за главницата, предмет на т.д. № 88/2017 г. на ВОС, следва да се считат за
погасени към датата 07.04.2016 г. поради извършено извънсъдебно прихващане, преди
завеждане на исковата молба на 26.01.2017 г., по която е образувано т.д. №88/2017 г. на
ВОС. Респ. счита за несъществуващи и акцесорните вземания за мораторни лихви и за
съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва иска по основание. Оспорва наличието на нови факти и обстоятелства
настъпили след приключване на съдебното дирене по т.д. № 88/2017 г. на ВОС като твърди,
че представените новосъздадени документи обективират твърдени факти от преди
приключване на съдебното дирене. Счита тези факти за неотносими към настоящия процес,
но въпрки това оспорва настъпването им. Сочи, че с влязлото в сила Решение №
146/26.02.18 г. по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна по несъмнен начин е установено, че
„Консорциум Реми Груп” АД е имало задължение към „Аква виа” ООД в размер на 94
672,38 лв. с ДДС, което от своя страна е прехвърлило това свое вземане на „Факторът”
5
ЕООД /„Фактор 86” ЕООД/, ведно със съответните мораторни лихви в размер на 28906,58
лв. и всички останали пренадлежностти. Твърди, че на „Аква виа” ООД е заплатена изцяло
цената по цесията, което се е доказало по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна. Оспорва
основателността на твърдението на ищеца, че вземането на „Аква виа” ООД в размер на
94672,38 лв. с ДДС е погасено на 07.04.2016 г. поради прихващане със вземане на
„Консорциум Реми Груп” за сумата от 130186,92 лв. Тези твърдения били наведни и по т.д.
№ 88/17 г. на ОС – Варна и по т.д. № 981/2020 г. на ВКС. „Консорциум Реми Груп” АД не
установило основанието на претендираното от него вземане в размер на 130186,92 лв. от
„Аква виа” ООД и датата, на която то е възникнало по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна и сега
по недопустим начин се опитвало да преразгледа този въпрос. Оспорва всички заявени в
тази връзка факти, в т.ч. че на 07.04.2016 г. управителят на „Аква виа“ ЕООД е уведомен за
прихващането, цесията и неустойката; че „Консорциум Реми Груп“ АД е кредитор на „Аква
виа“ ООД; че „Аква виа“ ООД има задължение към „Реми ауто“ ЕООД, евентуално
възразява, че същото е погасено, вкл. по давност. Възразява, че договор за цесия от 04.04.16
г. между „Реми ауто“ ЕООД и „Консорциум Реми Груп АД е антидатиран. Излага аргументи
относно несъществуването на насрещно вземане на ищеца, с което да е било извършено
извънсъдебно прихващане през 2016 г. Подчертава, че твърдените признания на управителя
на „Аква виа“ ЕООД направени в Декларация от 19.11.2019 г. за събития към 07.04.16 г. не
представляват новонастъпили обстоятелства, като оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца частни свидетелстващи документи. Възразява, че договорите за
цесия на „Консорциум Реми Груп“ АД с „Реми ауто“ ЕООД са нищожни поради
невъзможен предмет и липса на основание, евентуално, че не прехвърлят реално вземане.
Възразява, че евентуално установените вземания на ищеца спрямо „Аква виа“ ООД, респ.
„Факторът“ ЕООД са погасени по давност.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло първоначалната искова
молба и направените с нея доказателствени искания. Оспорва всички представени с отговора
писмени доказателства, заявените като произтичащи от тях факти и обстоятелства, както и
счита за несъстоятелни всички наведени в тази връзка правни доводи. Аргументира
подробно твърдението си, че дългът на „Консорциум Реми груп“ АД към „Аква Виа“ ЕООД
към датата на завеждане на исковата молба на 23.01.2017 г., по която е образувано т.д. №
88/2017 г. на ВОС, следва да се счита за погасен поради извършено между страните – цедент
и длъжник извънсъдебно прихващане на 07.04.2016 г. Несъществуването на дълга за
главницата, обосновава и извода за несъществуване на вземане на ответника, възникнало по
силата на договорите за цесия от 07.04.2014 г. както за главницата от 94672,38 лв., така и за
оспорените мораторни лихви /без тези в размер на 28 116,06 лв., в частта в която
производството е прекратено/ и разноски. В тази връзка счита за неотносими, респективно
за неоснователни всички наведени с отговора възражения за изтекла погасителна давност.
Противопоставя се на приемането на представените с молбата към отговора документи
декларации и уведомление, а ако съдът ги счете за допустими, моли, да бъде взето предвид
изложеното становище по тях.
6
В отговора на допълнителната искова молба процесуалният представител на
ответника поддържа направените възражения и оспорвания като излага подробни
съображения за съществуването на съдебно признатите му и приети от синдика вземания,
както и оспорва настъпването на извънсъдебно прихващане между насрещни, ликвидни и
изискуеми вземания на „Консорциум Реми Груп”АД и „Аква виа” ООД към 07.04.2016 г.
Оспорва както наличието на основание за извършване на прихващане, така и извършването
на самото прихващане, ако се приеме, че са съществували насрещни задължения.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване факти,
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между страните по следния начин:
В тежест на ИЩЕЦА е да установи твърденията си за натъпили нови факти след
приключването на съдебното дирене в производството по в.т.д. № 333/2018 г. на Варненски
АС, в резултат на които процесното вземане на ответника е погасено.
ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже твърденията си, че е носител на
процесното вземане.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване т.д. 88/2017 г. по описа на ОС – Варна заедно с
в.т.д. № 333/2018 г. по описа на ВАпС, както и т.д. № 981/2020 г. по описа на ВКС.
ДОПУСКА до приемане в с.з. представените от ищеца с исковата молба и с
допълнителната искова молба писмени доказателства с изключение на: нотариална покана
рег. № 1206 от 04.03.2020 г. до И.Д.Х. ведно с приложени към същата четири броя
уведомления за извършена цесия по договори за цесия от 24.01.2020 г., четири бр. договори
за цесия и уведомление за подписан договор, както и Уведомление за извършена цесия от
„Реми ауто“ ЕООД на вземане от „Аква виа“ ООД, Договор за цесия от 04.04.2016 г.; Сметка
за неустойка №002/04.04.2016 г.; Уведомление за извършено прихващане на насрещни
вземания със задължения от „Консорциум Реми груп“ АД до „Аква виа“ ЕООД, като
неотносими. Неприетите доказателства да се пришият към корицата на делото.
ДОПУСКА до приемане в с.з. представените от ответника „Факторът“ ЕООД
писмени доказателства като му УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК най-късно до
първото по делото заседание да представи същите в оригинал или надлежно заверени
четливи преписи. При неизпълнение посочените доказателствени средства ще се считат
непредставени на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на ответника най-късно до първото по делото заседание да заяви дали ще
се ползва от представените от него с отговора на исковата молба писмени доказателства –
три броя декларации от 22.11.2019 г. и Уведомление за оттегляне на пълномощия. В случай,
че ще се ползва от посочените доказателства, УКАЗВА на ответника, че носи тежестта за
доказване истинността на същите и следва да посочи и представи доказателствата си най-
късно до първото по делото заседание.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с поставените в допълнителната искова молба задачи.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните и на синдика ЗВ. ЗЛ.
Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се отказва привличане на третото лице може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
В останалата част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8