Р Е Ш
Е Н И Е
№ 221
гр.***, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря ***като разгледа НАХД № 5606 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на ЕТ „***“ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.1, ет.5, ап. 50, против
Наказателно постановление № 419347-F399009 от 14.01.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Изтъква се, че деянието неправилно е било подведено под нормата на чл. 33, ал.1
от Наредбата, като контролните органи не са съобразили извършваната в обекта
дейност, като констатираната сума представлява начално салдо за деня. В тази
връзка се оспорва изводът, че е налице разлика между разчетена и фактическата
наличност по ФУ. На следващо място се застъпва, че е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“, доколкото в АУАН и НП
едновременно са цитирани нормите на чл. 118 ЗДДС и чл. 33, ал.1 от Наредбата,
като според жалбоподателя те става ясно каква е връзката между тях, което пък създава
неяснота по отношение на вмененото нарушение. Развиват се подробни мотиви в
тази насока, като се достига до извод за невъзможност на санкционирания субект
да организира защитата си. На последно място се възразява срещу приложимостта
на санкционната норма на чл. 185, ал.2 ЗДДС, доколкото се оспорва твърдението
за неотразаени приходи, поради което и се иска отмяна на НП изцяло.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. ***– БАК, която
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Под условията на
евентуалност пледира за изменение на НП, чрез намаляване на размера на
наложената имуществена санкция на 500 лева.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-***, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Тодорова, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, доколкото е
установена разлика в касата, която не е документирана със съответните функции
на ФУ. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения, поради което и пледира
за потвърждение на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 7) - НП е връчено на
жалбоподателя на 24.10.2019г., а жалбата е депозирана на 29.10.2019г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не се спори, че към 30.07.2018г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – магазин „***“,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 20.
На 30.07.2018г. в 19.50 часа св. Н.С. – инспектор
по приходите в ТД на НАП-***, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Същият извършила контролна покупка
(един брой тениска на стойност 20 лева), при което служителят в обекта не издал
фискален бон. След направената покупка, св. С. се легитимирал и пристъпил към
проверка в обекта, като констатирал, че там е инсталирано и функционира
фискално устройство за отчитане на продажбите – „Datecs DP-15 KL” с ИН на ФУ № DT 527164, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване на
наличните парични средства в касата от страна на лицето, работещо на обекта – Стоян
Михайлов, като се установила касовата наличност в размер на 170 лева (опис на
наличните парични средства на л.13 от делото). Съгласно данните от разпечатания
от устройството дневен финансов отчет (л.16-18), разчетената касова наличност
възлизала на 78,00 лева - т.е. при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 92,00 лева,
за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно
въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите
от нея св. С. съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0338099
от 30.07.2018 г. копие, от който връчила на търговеца с указание да се яви
допълнително в ТД на НАП-гр. *** на 08.08.2018 г. и да представи посочените в
протокола документи, както и за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение.
На 08.08.2018г. търговецът се явил в ТД
на НАП-***, като в негово присъствие бил съставен АУАН с № F399009. Актосъставителят описал в акта констатираното
при проверката на 28.07.2018г. нарушение, в това число, че фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Така описаното деяние св. С. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118 ЗДДС, като предявил и връчил
екземпляр от акта на търговеца при съставянето му, срещу подпис. В графата за
възражения едноличният търговец посочил, че има възражения, но не ги
конкретизирал. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
В последствие на 14.01.2019г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2 ЗДДС търговецът
бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, но посочва, че въпреки липсата на
отразяване в касовия апарат началната сум е била въведена в касовата книга.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 23-25 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на
приложимата санкционна норма, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма, като фактът, че е посочена и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по
никакъв начин не влияе на тези обстоятелства. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата
касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът
не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност
на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо
такава функция. В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на
някой от служителите или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави
разлика в тази насока. Няма значение и дали началното салдо е отразено в
касовата книга или не, при положение, че не е въведено във ФУ. Следователно е
налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Щом сумата
се е намирала в касата на обекта, то
е следвало вкарването й там да се отчете посредством съответните функции, което
в случая не е сторено и именно което прави поведението на търговеца
противоправно по посочения текст на Наредбата.
Съдът
счита, обаче, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че
нарушението, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество
не води до неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от
продажбата на стоки или услуги.
За така констатираното административно
нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по
реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Съгласно посочената
норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че, за да се
наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който
е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл, обаче,
не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в показанията на разпитания
свидетел.
Предвид така цитираните правни норми,
настоящия състав приема, че след като констатираното нарушение не води до неотразяване
на приходи, то санкцията следва да се определи по реда на чл. 185, ал. 2, изр. последно,
във вр. с ал. 1 от ЗДДС. След като самият наказващ орган не е констатирал, че в
следствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната
санкционна норма, която е следвало да бъде приложена в случая е чл. 185, ал.2,
изр.последно, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която имуществената
санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 500 лв. до 2 000
лв. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл. 185,
ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3 000 лв., независимо че не е
установил нарушението да води до неотразяване на приходи, поради което е
приложил неправилно закона, следователно процесното наказателно постановление в
тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Доколкото производството по
оспорване на наказателно постановление пред районен съд протича по реда на
въззивното обжалване по Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за
районните съдилища е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление,
поради което и няма пречка съдът да измени наказателното постановление в тази
му част и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически
положения. В този смисъл е и практиката на Административен съд *** - Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - ***
по к. а. н. д. № 943/2017г.; Решение
№ 1251 от 6.07.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1235/2017 г.; Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС - ***
по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др. Относно конкретния размер на санкцията,
съдът отчита, че няма данни за предходни нарушения на жалбоподателя, поради
което следва да се приеме, че е налице инцидентен пропуск, който не може да
обоснове налагане на завишен размер на санкцията.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. Доколкото НП е изменено само в частта относно
размера на санкцията, а в останалата си част относно съставомерността на
извършено съдът споделя изводите на АНО, то и настоящият състав счита, че
сторените разноски следва да се присъдят в полза на НАП. Допълнителен аргумент
в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно
Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в
съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 419347-F399009 от 14.01.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС, на ЕТ „***“ с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като на основание чл. 185, ал.2, изр. посл., във връзка с ал.1 от ЗДДС, ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция – 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН ЕТ
„***“ с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.