РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 15809
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110100288 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД срещу М. Р. Р. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2199.03 лева,
представляваща сбор от:
- 1293.35 лева - главница по договор за Договор за потребителски кредит № ... от
20.12.2019г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са платени от поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД, който встъпвайки в правата на кредитора, е прехвърлил вземанията по
договора за кредит на заявителя съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането;
- 303.43 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 2149939 от 20.12.2019г. за периода от 20.12.2019г. до 18.02.2021г.;
- 417.05 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит
№ ..... от 20.12.2019г. за периода 20.12.2019г.-22.11.2023г.;
- 74.13 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ....
от 20.12.2019г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД във връзка с чл. 1.2 от Договор за предоставяне
на поръчителство от 20.12.2019г., наречено неустойка, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 111.07 лева – мораторна лихва върху това вземане за периода 20.12.2019г.-22.11.2023г.
Съдът намира, че по отношение на търсената неустойка и мораторна лихва върху нея
като акцесорна претенция заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и
ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими –
аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и М. Р. Р. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
1
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й.
Начислена по този начин, неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва
на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на
принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради
това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази
част.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 185.20
лева при претендиран сбор от 2199.03 лева), както и за съответната част от разноските
следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се
издаде за сумата в общ размер на 2013.83 лева и за съответната част за разноските в размер
на 40.27 лева държавна такса и 45.78 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 374332 от 28.12.2023г. на „АПС Бета България“ ЕООД
срещу М. Р. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите 74.13 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № .... от 20.12.2019г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 от Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.12.2019г., наречено неустойка, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и за сумата от 111.07
лева – мораторна лихва върху това вземане за периода 20.12.2019г.-22.11.2023г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2