РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Пазарджик, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20245200100754 по описа за 2024 година
По исковата молба на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, вписано в
Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: *********,
представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни
директори на Дружеството против С. Г. С. ЕГН: **********, гр. П. ,
ул.***,депозирана в Пазарджишкия районен съд е било образувано гр.д.
№3786 по описа на съда за 2024г.Същото е прекратено с определение №2720
от 19.09.2024г.и изпратено по подсъдност с оглед цената на иска в ПОС като е
образувано настоящето гражданско дело.
Твърди се в исковата молба ,че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е подало
Заявление по реда на чл. 417 ГПК против С. Г. С. , по което е образувано чгд
№1703/2024 по описа на PC - Пазарджик. С издадените изпълнителен лист и
заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело № 2024/364 по описа
на ЧСИ Мария Ангелова. Съдът е указал на заявителя,че в едномесечен срок,
съгласно чл. 415 от ГПК, може да предяви иск за установяване вземането си.
В исковата молба ищецът твърди,че на 14.10.2022 г. между страните по
делото е сключен Договор за потребителски кредит № ********** . „ТИ БИ
1
АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в общ размер 28759,92 лева на
ответника,от която:
- 20 000 лева са отпуснати за общо ползване и рефинансиране на стари
задължения на потребителя;
- 8759,92 лева са отпуснати на застрахователя Кардиф за заплащане на
застрахователни премии по избраната доброволно от потребителя
допълнителна застрахователна услуга - застраховка BANK ЗАЩИТА НА
КРЕДИТА;
Съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите, когато Потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора в
качеството му на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора,
частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от
кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на
застрахователя.Уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в
размер на 30,39 % (чл. 9. ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран и
не се променя, поради което не е необходимо да се предоставя методика за
изчисляването на референтен лихвен процент. Договорът не е сключен при
Общи условия. Общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на 60
погасителни месечни вноски, 59 от които в размер на 937,36 лева и последната
в размер на 937,35 лева. Падежът на първата погасителна вноска е на
15/11/2022 г., а падежът на последната - на 15/10/2027. Така предоставената
сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща главница и договорна лихва.
Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от
Договора е 34,91 % и се твърди,че същият е съобразен със законовия лимит,
установен в чл. 19 ал. 4 ЗПК от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Общата дължима сума по Договора съгласно чл. 10 е
в размер на 56 241,59 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие
дължимата сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи
по чл. 15 от Договора.
Твърди се,че длъжникът е преустановил плащанията по договора и е
допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски,
поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до
2
ответника. Уведомлението е получено на 26.03.2014 г.лично от ответника,
считано от която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е
настъпила изискуемост на задълженията по него.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (24/04/2024), задължението на
ответника, към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, се твърди,че е в размер
на 26676,22 лева главница. Отделно от това, ответникът дължи и 3660,75 лева
договорна лихва и 335,11 лева обезщетение за забава.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът С. Г. С. в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********** от
14.10.2022 г., дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД,в качеството му на
Кредитодател по същия договор, сума в общ размер 30 672,08 лева от които:
- 26676,22 лева главница;
- 3660,75 лева изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от
15.10.2023 г. към 26.03.2024 г (датата на предсрочна изискуемост на
договора);
- 335,11 лева обезщетение за забава за период от 15.10.2023 г. до
11.04.2024 г. (датата на извлечението от счетоводни книги);
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК (24/04/2024 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждане на деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство и сочи банкова сметка , по която може да се
изплати задължението.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения
иск.Излага твърдения,че не е подписвал договора,нито е изписал имената с и
поле потребител в същия.Не е получавал Общи условия и не се е съгласявал да
подпише договор при посочените в него условия.Не е подписвал заявленията
за установяване на договорни отношения и за рефинасиране.Не се съгласявал
да застрахова процесния договор за кредит и не е подписвал представените
документи във връзка със застраховката.В тази връзка оспорва подписа си в
договора ,в погасителния план и в общите условия,както и в декларацията за
3
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застрахователното лице към застрахователната програма „Защита на кредита“
и допълнителната медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,както и
застрахователния сертификат и общите условия към застрахователния
договор.Оспорва подписа си върху заявленията за установяване на договорни
отношения и за рефинасиране.
Формулира доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
По заявлението на ищеца ,депозирано в ПРС по реда на чл.417 от ГПК е
образувано гр.д.№1703 по описа на съда за 2024г.Против ответника е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
26676,22лв.-главница по процесния договор за кредит, 3660,75 - лева
изискуема договорна лихва за период от 15.10.2023 г. към 26.03.2024 г.-датата
на предсрочна изискуемост на договора и 335,11 лева - обезщетение за забава
за период от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г. -датата на извлечението от
счетоводни книги,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (24/04/2024 г.) до окончателното
изплащане на задължението,както и присъдени деловодни разноски в размер
на 613,44лв.платена ДТ и 150,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжника е депозирал писмено
възражение,а в указания от съда срок по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е предявен
иска предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.
В този смисъл предявеният иск за установяване на дължимостта на
вземането,за което в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е процесулано допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Като доказателство по делото е представен Договор за потребителски
кредит № **********. Отразено в него е постигнато от страните по делото
съгласие „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД да предостави заем на ответника в размер
28759,92 лева, от която сума 8759,22лв.е застрахователна премия по
застраховка защита на кредита.Съгласно т.7.2.3 от договора застрахователната
4
премия се превежда от кредитодателя за сметка на потребителя по банкова
сметка на застрахователя,за което потребителя дава съгласието си с
подписването на договора. Уговорения в т.9.1 от договора лихвен процент
възлиза на 30,39 %.Посочен е годишния процент на разходите в размер на
34,91лв.в т.10 от договора, както и общата стойност на кредита в размер на
56241,59лв.Срока на договора е уговорен до 15.10.2027г.
Във връзка с формулираното от ответника оспорване на подписа си като
кредитополучател в договора ,в погасителния план и в общите условия,както
и в декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застрахователното лице към застрахователната програма
„Защита на кредита“ и допълнителната медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“,както и застрахователния сертификат и общите условия
към застрахователния договор,а така също и върху заявленията за
установяване на договорни отношения и за рефинасиране,същите са
представени от ищеца в оригинал и е открито производство по чл.183 от ГПК
като е допусната съдебно графологическа експертиза.
Предмет на изследване от вещото лице графолог Н. Н. са оспорените от
ответника, като неавтентични ,писмени доказателства,а именно: договора
ведно с погасителния план към него, общите условия, декларацията за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застрахователното лице към застрахователната програма „Защита на кредита“
и допълнителната медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“,информацията по чл.324-327 от КЗ, застрахователния сертификат
,общите условия към застрахователния договор, заявленията за установяване
на договорни отношения и за рефинасиране.Категорично направения извод в
експертното заключение,прието като доказателство по делото като
компетентно изготвено и неоспорено от страните,е в че във всички писмени
доказателства представляващи обект на експертен анализ,подписите и
ръкописния текст са изпълнени от ответника по делото С. С..
По искане на ищеца е допусната СИЕ,по която е изготвено
първоначално заключение и допълнение към него представляващо корекция в
същото досежно определения от вещото лице годишен процент на
разходите.От двете заключения на вещото лице Л. Я.-Т.,ценени от съда в
съвкупност,от фактическа страна се установява следното:
5
Банката е превела сумата от 28759,92 лв. на ответника по сметката
обслужваща кредита на 14.10.2022г. На същата дата 20000 лв. от преведената
сума са усвоени за рефинансиране на дългове в размер общо на 19280, 29 лв.
по 13 бр.договори за потребителски кредити,отпуснати от банката ищец,а
остатъкът от сумата 719, 19 лв. е преведена по микросметка на С. С. в Изи пей
на 17.10.2022г. Част от главницата в размер на 8759, 92 лв. са преведени по
сметка на „Кардиф общо застраховане“ и на „Кардиф животозастраховане“ с
посочено основание за превода: Застрахователни премии м.октомври 2022 г.“
Към дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно
26.03.2024 г. има неплатени шест месечни вноски първата, от които с падеж -
15.10.2023 г.,е неплатена частично.Общият размер на неплатените шест броя
погасителни вноски за периода от 15.10.2023 г. до 26.03.2024г.е 5334,50лв.,от
които главница в размер на 1673,75 лв. и договорна лихва в размер на 3660,75
лв. До 11.04.2024 г. банката е начислила задължение за забава на плащане по
кредита в размер на 335,11лв., а към предходния момент – 26.03.2024 г.
начислената лихва за забава е в размер на 171,50лв.След обявяване на дълга за
изцяло и предсрочно изискуем към 11.04.2024г., когато е изготвено
извлечението от счетоводните книги на банката, цялата дължима сума възлиза
на 30 672,08лв.,от които 26 676,22лв.-главница, от която 1673,75лв.-
просрочена главница и непадажирала такава в размер на 25 002,47лв.,30660,75
лв. - просрочена договорна лихва за периода от 15.10.2023г.до 26.03.2024г.и
335,11лв.дължима за неплатено обезщетение за забава или към посочената
дата 26.03.2024 г. задължението на ответника по договора за кредит възлиза на
30 508,47лв.,от които 26676,22лв.– главница,3660,75лв.–просрочена договорна
лихва и 171,50лв.-наказателна лихва за забава за периода 15.10.2023г.–
26.03.2024 г.
В първоначалното заключение вещото лице определя годишния процент
на разходите в размер на 35 %.
В допълнителното заключение,което вещото лице е изготвило след
отмяна на дадения ход на делото по същество по молба на експерта и по молба
на ответната страна,годишния процент на разходите е определен в размер на
66,0276%,като същият процент се формира на база главница по кредита в
размер на 28759,92лв.и като разход по кредита е отчетена заплатената
застрахователна премия в размер на 8759,92 лв., както и останалите
6
компоненти формиращи годишния процент на разходите съгласно чл.19 от
Закона за потребителския кредит и §1 от Допълнителните разпоредби към
същия закон. В заключението на вещото лице е посочено,че общата сума
дължима по процесния договор възлиза на 65002,95лв.,от които разходите по
кредита са общо в размер на 36 243, 03 лв.,в т.ч.договорна лихва в размер на
27483,11 лв. и застрахователна премия в размер на 8759,92лв.За разлика от
посочената от вещото лице обща дължима сума от потребителя,тази
посочена като такава в договора възлиза на 56241,59 лв.
С оглед на изложената по-горе и приета за установена по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че иска с правно
основание основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.430 ТЗ,предявен по
процесуалния ред по чл.422 от ГПК е частично основателен.
Съдът приема,че по делото е безспорно установено,че между страните е
сключен процесния договор за потребителски кредит като твърденията на
ответника,че същият не е сключвал такъв договор и не е подписвал същия
останаха недоказани,нещо повече същите бяха категорично опровергани от
приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно графологическа експертиза.
По отношение на договора приложение намира ЗПК в редакцията след
изменението в сила от 01.01.2021 г., приложима с оглед момента на
сключване на договора – 14.10.2022г.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
процесното договорно съглашение отговаря изцяло на
изискванията,съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит.
Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
7
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19,ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В т.10 от процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР
34,91%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11,ал.1,т.10 ГПК.Този
размер не надвишава максималния по чл.19,ал.4 ЗПК.Този размер обаче не
отразява действителния такъв,тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно изплатената от кредитополучателя застрахователна премия,
която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1,т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В настоящия случай ,съдът приема,че сключването на застраховката е
била задължително условие за сключване на договора за отпускане на
потребителски кредит.Въпреки,че това не е изрично разписано в договора
като задължение на потребителя, то ясно личи от формулировката на т.7 от
договора,озаглавена „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“.В
т.7.1 като размер на кредита неточно е отразена сумата от 20000,00лв.при
положение ,че на ответника е отпуснат заем в размер на 28759,92лв.На
следващия ред е отбелязан размер на застрахователната премия ,явно като
условие за отпускане на кредита и най-долу е посочен общ размер на кредита
8
от 28759,92лв.
Датата на подаване на заявлението за сключване на договора –
14.10.2022г. съвпада с датата на сключването на същия,както и с датата на
предоставяне на потребителя на информация за сключване на
застрахователния договор, при което кредитодателя действа в качеството си на
застрахователен посредник.Т.е.на 14.10.2022г. на ответника е предоставена от
кредитора значителна по обем информация във връзка с двете
правоотношения-кредитното и застрахователното. Очевидно,че клаузите по
двата договора са били предварително подготвени и предоставени на
кредитополучателя в готов вид и същият не е разполагал с време да се
запознае със съдържанието им,а още по малко реално да участва в процеса по
договарянето на правата и задълженията си по тях.
Съдът намира, че заплатената от ответника застрахователна премия
представлява разход по процесния договор за потребителски кредит и
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установи, че реалният ГПР, получен в резултат на изчисленията на вещото
лице, включващ като разход възнаградителната лихва и платената
застрахователна премия, е в размер на 66,0276%, докато в договора същият е
посочен като 34,91%.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално,а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР,да се приема,че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора.Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор.След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, това води до неяснота за
потребителя относно неговия размер и поради това не може да се приеме, че е
9
спазена нормата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК както и общото изискване договора да
е изготвен на ясен и разбираем език.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК,е уредена в нормата на чл.23 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1,чл.11, ал.1,т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен .Като
последица от тази недействителност и като санкция за кредитора
разпоредбата на чл.23 от ЗПК повелява,че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на това и за да определи размера на задължението на ответника
съдът следва да вземе предвид заключението на вещото лице Л. Я. –
Т.,съгласно което ответникът е заплатил погасителни вноски общо в размер на
8975,06лв.При отпуснат кредит в размер на 28759,92лв.,към датата на
депозирана на заявлението по чл.417 от ГПК непогасената част от главницата
по кредита възлиза на 19784,86лв.Вземането на ищеца съществува именно в
този размер,за който предявеният установителен иск се явява
основателен.Неоснователен е иска за съществуване на вземането
представляващо главница по договора за разликата над 19784,86лв.до
26676,22лв.,или за сумата от 6 891,36лв.,договорна лихва в размер на
3660,75лв.за периода от 15.10.2023г.до 26.03.2024г.и лихва за забава в размер
на 335,11лв.за периода от 15.10.2023г.до 11.04.2024г.
Неоснователно е възражението на ответната страна,че задължението
следва да се определи на база главница по договора в размер на
20000,00лв.,които реално ответникът е получил.Размера на отпуснатия кредит
е ясно посочен в договора и от заключението на вещото лице се установява,че
кредитора е превел по сметка на ответника договорената сума от 28759,92лв.
Обстоятелството,че кредитора е превел част от сумата в размер на
8759,92лв.като застрахователна премия на Кардиф-Общо застраховане и на
Кардиф-Животозастраховане,който е безспорно установен по делото, не
променя горния факт, респ. не се отразява на размера на кредита.
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на сторените по делото
разноски,а ищецът и тези сторени в заповедното производство.Съгласно
10
възприетото в т.12 от тълкувателно решение №4/2013г.от 18.06.2014 год.по
тълкувателно дело №4/2013г.на ОСГТК на ВКС,с решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските за заповедното производство–относно размера
им,както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска ,включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е представил доказателства за направени разноски в исковото
производство в размер на 1263,44лв.,а ответникът – 3953,00лв.,като съдът
намира за неоснователно формулираното от ищеца искане за намаляване на
договореното адвокатско възнаграждение на адв.П. в размер на 3103,00
лв.като прекомерно на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Цената на иска е в размер
на общо 30 672,08 лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение
,определено в хипотезата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
възлиза на 3103,76лв., или толкова, колкото е уговорено и изплатено от
ответника.В този смисъл заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не подлежи на намаляване.
При това положение и с оглед изхода на делото ответникът има право на
разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част от иска на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на в размер на 1403,14лв.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски в исковото
производство в размер на 814,98лв., а в заповедното – в размер на 492,45лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
По иска предявен при условията на чл.422 от ГПК от „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД,със седалище и адрес на управление:гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев" 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по
вписванията при МП с ЕИК: *********, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С.,
в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството против С. Г. С.
ЕГН: **********, гр. П. , ул.*** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника,че ищецът има вземане в размер на 19784,86лв. -
11
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 14.10.2022г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по гр.д.№1703 по описа на ПРС
за 2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
заявлението – 24.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
против С. Г. С. за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника,че ищецът има вземане по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 14.10.2022г. за главница над размера от 19784,86лв.до
претендирания от 26676,22лв., или за сумата от 6891,36лв., договорна лихва в
размер на 3660,75лв. за периода от 15.10.2023г.до 26.03.2024г. и лихва за
забава в размер на 335,11лв. за периода от 15.10.2023г. до 11.04.2024г., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 от ГПК по гр.д.№1703 по описа на ПРС за 2024г.
ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН: **********, гр. П. , ул.*** да заплати на ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД деловодни разноски в размер на 814,98лв., сторени в
исковото производство и 492,45лв., сторени в заповедното производство по
гр.д. №1703 по описа на ПРС за 2024г.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД да заплати деловодни разноски в
полза на С. Г. С. ЕГН: **********,сторени по настоящето дело в размер на
1403,14лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12