№ 7321
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело №
20241100505298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение №21356/28.12.2023 г. по гр.д. №17637/2020 г. на Софийския районен съд, 171
състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. Д. Д. кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 2 588,68
лв. – главница, сумата от 279,66 лв. - мораторна лихва, 20,49 лв. – главница за дялово
разпределение и 3,86 лв. – законна лихва върху главницата от 20,49 лв.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е титуляр на правото на
собственост на топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия. Жалбоподателят счита,
че посоченото обстоятелство се установява от ангажираните писмени доказателства, а не е
било и оспорено от ответника, който не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в
проведеното по делото открито съдебно заседание. Предвид изложеното, моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Д. Д. Д. в срока по чл.263 ал.1 ГПК не подава отговор на
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
СРС е сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с искова молба, с която срещу Д. Д. Д.,
ЕГН **********, са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата
2 588,68 лв. – главница, представляваща стойността на неплатена цена за доставена
топлинна енергия в процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 279,66 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г., както и сума в размер на 20,49 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 13.12.2019 г. до окончателното плащане на вземането, и 3,86 лв. – законна лихва за
периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №72483/2019 г. по описа на СРС, 161 състав.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Установява се от приложеното заповедно производство, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
същият е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което изрично е
посочил, че няма задължения към заявителя, т.к. никога не е ползвал топлофикационна
услуга на дружеството. Изявлението на длъжника по същество представлява оспорване на
твърдението на заявителя за наличие на облигационна връзка между страните. Съгласно
разясненията, дадени в т. 11а от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1
ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Ето защо
възражението на жалбоподателя срещу разглеждането на това оспорване от
първоинстанционния съд, предвид липсата на подаден в срок отговор на исковата молба, е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или титуляр на вещо право на
2
ползване на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган
общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ,
несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да
възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание да се приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
Следвателно, за да се установи по делото, че облигационната връзка е възникнала, е
необходмо да бъде доказано твърдението на ищца, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот. В тази връзка по делото са ангажирани следните писмени
доказателства: удостоверение за наследници от 02.09.2014 г., нотариален акт за замяна на
идеална част от недвижим имот с движима вещ № 198, том 1, рег. № 9703, дело № 186 от
28.12.2012 г., искова молба от 09.06.2016 г. и списък на абонати в етажна собственост,
приложен към протокол от ОС на ЕС.
От представеното удостоверение за наследници от 02.09.2014 г. се установява, че
бащата на ответника – Д.Д. Д., е починал на 22.11.2009 г., като е оставил двама законни
наследници – ответника Д. Д. Д. - син и Л. Д. Д. – син, починал през 2013г. и оставил
наследник – А.Л. Д., син.
От представения по делото нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим
имот с движима вещ от 28.12.2012 г. се установява, че Л. Д. Д. – брат на ответника, приживе
е прехвърлил на трето неучастващо по делото лице - М.Д.Д., ½ идеална част от
топлоснабдения имот, който е посочено, че е придобит по наследство.
Приета е по делото и искова молба от Д. Д., чрез адв. Ц.Х., срещу М.Д., за делба на
процесния топлоснабден имот, като в исковата молба е направено изявление, че ищецът е
собственик на ½ ид. ч. от същия по наследство.
Обсъдени в съвкупност, писмените доказателства не установяват правото на
собственост на ответника. Това е така, защото въпреки установеното му качество наследник
на Д.Д. Д., по делото не са ангажирани никакви доказателства за правото на собственост на
наследодателя по отношение на процесния имот. Извършените от другия наследник
разпоредителни действия с идеални части от имота не установяват никакви релевантни за
правото на собственост на ответника факти, а представената искова молба е подписана от
пълномощник, за чиято представителна власт по делото липсват данни, а не от самия
ответник, поради което съдържащото се в нея изявление не може да се приеме дори за
извънсъдебно признание на факт. Подписаният от Д.Д. Д. протокол от Общо събрание на
етажната собственост не може да промени горните изводи и сам по себе си да установи
право на собственост.
3
При тези данни, настоящият съдебен състав намира за недоказано, че страните са в
соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
доколкото обсъдени поотделно и в съвкупност, ангажираните от ищеца писмени
доказателства не установяват ответникът да е бил собственик или ползвател, на процесния
топлоснабден имот през процесния период, поради което решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №21356/28.12.2023 г. по гр.д. №17637/2020 г. на
Софийския районен съд, 171 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4