РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 08.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 378
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Р.Р.Х. с ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата
молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Твърди се, че е сключен
Договор за заем CrediHome №
1182-00027661 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00027661 и двата от
дата 31.10.2017 г. между „Микро Кредит“ АД като заемател и ответникът като заемополучател. Твърди
се, че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем.
На 9.03.2018 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата
на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Р.Р.Х. са прехвърлени.
Съгласно сключения договор
за заем, Заемодателят е дал на ответникът паричен заем в общ размер от 1000,00 лева. Условията на
Договора за кредит се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на
лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за
заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са
неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор
за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че
е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на
заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи
условия, сума в общ размер на 1203,36 лева, представляваща чистата стойност на
заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно клаузите, при които е
подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която е в размер на 203,36 лева, на 48 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 47,57 лева, като първата погасителна вноска е платима на
10.11.2017 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема
1203,36 лева.
На основание попълнен и
подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на
31.10.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и Р.Р.Х. е сключен Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00027661 съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение N 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 288 лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 6
лв., при първа погасителна вноска, платима на 10.11.2017 г.
На основание сключения
договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в
срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 16,50 лева, платими
считано от 10.11.2017 г., или обща сума за застрахователна премия – 792 лева.
На длъжника е начислена
лихва за забава, както следва: - по договор за заем: 29,50 лв.; по договор за
допълнителни услуги: 26,58 лв.
Срокът на договора е
изтекъл на 5.10.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Заемополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 100,00 лв., с която са погасени, както следва: 39,49
лв. - главница, 15,51 лв. - договорна лихва, 12,00 лв. - допълнителни услуги,
33,00 лв. - застрахователна премия,
Иска се приемане на
установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по
чгд № 1425/2018г. на ПРС и разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответника.
В
него твърди, че предявеният иск по чл.422 от ГПК, е допустим, но неоснователен.
Твърди
се, че е нарушено правото на ответника, поради
липсата на пряка информираност за
извършената цесия и не е доказано, че този явно неизгоден договор е сключен
именно от същия.
Твърди
се, че договорът е сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия, тъй като парите са били
необходими за лечение и като такъв подлежи на унищожаване.
Прави възражение за
нищожност на договора поради противоречие с ЗЗП и наличие на неравноправни
клаузи, тъй като лихвените проценти, уговорени в договора надвишават в пъти
средните лихвени проценти на банките по потребителските кредити.
Оспорват се представените
от ищеца доказателства, тъй като са частични и не доказват връзка между
ответника и тези документи, както и че същия не е бил уведомен за цесията.
В условията на евентуалност възразява срещу
крайния размер на претендираната сума, която се търси от длъжника, тъй като не
е ясно какви са реалните задължения на ответника.
Моли да се отхвърли
исковата претенция, като необоснована, неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител в писмена молба поддържа предявените искове. Ответникът чрез
особения си представител моли за съобразяване на съдебното решение със
становището на вещото лице по ССчЕ и да се отхвърлят частично исковете за лихви
до размера на законната такава.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по
делото доказателства – Договор
за заем CrediHome
№ 1182-00027661/31.10.2017 г.; Искане за заем CrediHome № 1182-00027661/31.10.2017 г.; Общи
условия към договор за заем CREDIHOME
от дата 01.01.2017 г. - 6 стр.; Договор за дпълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027661/31.10.2017 г. – 4
стр.; Искане за допълнителни услуги към
заем CrediHome
№ 1182-00027661/31.10.2017г. се
установява, че ответникът е отправил предложение до „Микро Кредит“ АД за
сключване на договор и на 31.10.2017г. между „Микро
кредит“ АД, в качеството му на заемодател и ответника в качеството му на
заемополучател е сключен договор за паричен заем с №
1182-00027661/31.10.2017 г..
При условията
на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски
паричен кредит с главница от 1000 лв., а Заемателят се е задължил да върне
същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, в размер на 40,69 % - 203,36, на 48 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 25.07 лева всяка, като падежа на първата
погасителна вноска е 10.11.2017 г., а падежа на последната погасителна вноска е
05.10.2018г..
На 31.10.2017 г. между
„Микро Кредит“ АД и Р.Р.Х. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00027661 съгласно
който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет
от допълнителни услуги описани подробно в Приложение N 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 288 лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 6
лв., при първа погасителна вноска, платима на 10.11.2017 г.
„Микро Кредит“ АД, в
качеството си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране
и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в
срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 16,50 лева, платими
считано от 10.11.2017 г., или обща сума за застрахователна премия – 792 лева.
От Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия); Анекс № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Микро кредит“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ АД от 16.01.2015 г.; Приложение № 6 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия) сключен между „Микро Кредит“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ АД ; Анекс № 3 към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания между“Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД от 16.01.2015 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл.
99, ал. 3 Закона за задълженията и договорите; Приложение № 1; Пълномощно;
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания(цесия) от „Агенция за събиране на вземания“ АД от
13.03.2018 г.; Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания(цесия)
от „Агенция за събиране на вземания“ АД
от 12.02.2019 г.; Известие за доставяне; Обратна разписка към товарителница №
68225408; Договор за заем C
лева – главница, rediHome
№ 1182-00027661/31.10.2017 г. в оригинал; Искане за заем CrediHome .№ 1182-00027661/31.10.2017 г. в
оригинал се установява, че процесното
вземане е продадено с Приложение от 09.03.2018г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 16.01.2015г..
Според договора за цесия продавача издава на купувача потвърждение за сключена
цесия при подписване на всяко едно приложение и купувача уведомява длъжниците
за извършената цесия, за което е упълномощен по силата на издадено му
пълномощно.
От
потвърждение за цесия и уведомление до ответника, извършено от ищеца за цесията
се установява, че „Микро кредит“ АД е потвърдило извършената цесия на
вземанията по Приложение № 1 към него от 09.03.2018г., в което е описано и
процесното вземане. Ищецът е съставил и изпратил Уведомление за цесията до
ответника, което е изпращано два пъти до длъжника с обратна разписка като
пратката се е връщала като непотърсена.
От изготвената
по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се
установява, че подписите за длъжник положени в процесния договор, искането за
заем, погасителния план, общите условия към договора, процесния договор за
допълнителни услуги и искането за допълнителни услуги са изпълнени от
ответника.
От изготвената
по делото ССчЕ, която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена се установява, че размерът на усвоеният
кредит от длъжника е 1000 лева, по пактените услуги ответникът се е задължил за
288 лева, по застраховката ответникът се е задължил за 792 лева. Оставащото
задължение на ответника по договора е 960,51 лева – главница, 187,85 лева –
договорна лихва, 759 лева – застраховка, 276 лева – пакет Конфорт. Единствената
вноска по кредита, която е направил длъжника е на 31.10.2017г. в размер на 39.49
лева, главница, 15,51 лева договорна лихва, 33 лева застраховка и пакет Комфорт 12 лева. С направеното
плащане са погасени първите две вноски по кредита и частично главницата по
вноската с падеж 24.11.2017г.. Общата стойност на
дълга е 2 183,36 лева. Дължимата лихва за периода до 09.03.2018г. върху
главницата от 610,29 лева е в размер на 9,33 лева. За периода 10.0.3.2018г. до
01.11.2018г. върху главницата в общ размер на 1995,51 лева е в размер н 140.70
лева.
От ЧГД № 1425/2018 г. по описа на РС
Провадия е видно, че по него е издадена заповед за изпълнение № 941/05.11.2018г.
за следните суми: в размер на в размер на 960.51 лв. /деветстотин и шестдесет
лева и 51 ст./ – задължение по договор за паричен заем CrediHome № 1182-00027661 и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome
№ 1182-00027661, сключен между „Микро Кредит“ АД и Р.Р.Х. на дата 31.10.2017
г., като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на
„Микро Кредит“ АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., Приложение № 01/09.03.2018 г. в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
в размер на 187.85 лв. /сто осемдесет и седем лева и 85 ст./, представляваща
договорна лихва за периода от 24.11.2017 г. до 05.10.2018г.; сумата в размер на
276 лв. /двеста седемдесет и шест лева/, представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2017 г. до
05.10.2018г.; лесумата в размер на 759
лв. /седемстотин петдесет и девет лева/, представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2017 г. до 05.10.2018г.;
сумата в размер на 29.50 лв. /двадесет и девет лева и 50 ст./, представляваща
лихва за забава по договор за заем, за периода от 25.11.2017 г. до 01.11.2018
г. - датата на подаване на заявлението; сумата в размер на 26.58 лв. /двадесет
и шест лева и 58 ст./, представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, за периода от 25.11.2017 г. до 01.11.2018 г. - датата на
подаване на заявлението; сумата от 94.79 лева /деветдесет и четири лева 79
ст./, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса – 44.79 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.1 ГПК, поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя
са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен
срок от съобщението, което той е сторил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 1425/2018 г. по описа на
ПРС.
Възражение за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит, Договора за допълнителни услуги към него поради
противоречие със закона и неравноправни клаузи по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Възражение за унищожаемост на процесния договор за
потребителски кредит, Договора за допълнителни услуги към него като, сключен
поради крайна необходимост при явно неизгодни условия по чл.33, ал.1 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между цедента и ответника е сключен процесния
договор за кредит, с посочените в исковата молба условия, че цедента е изправна
страна по него, цедирането на вземането.
Ответникът следва да докаже, наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор и Договора за допълнителни услуги към
него и противоречието на тези договори със ЗПК; обстоятелството, че процесния
договор и Договора за допълнителни услуги към него са сключени поради крайна
нужда при явно неизгодни условия.
От представените по делото доказателства безспорно
се установи, че е налице облигационна връзка между ответникът в качеството му
на заемополучател по процесния договор за заем и „Микро кредит“ АД. Установи се, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора като е представил на ответника сума в размер на 1000
лева в заем в деня на подписване на договора за кредит – 31.10.2017.,
доказателство, за което е самия договор за кредит, имащ силата и на разписка.
От изготвената по
делото ССчЕ се установи, че ответникът е изпълнил част от задълженията си по
договора, и остава да дължи следните суми: 960,51 лева – главница, 187,85 лева –
договорна лихва, 759 лева – застраховка, 276 лева – пакет Конфорт. По отношение на дължимите законни лихви върху
главниците по кредита и по допълнителните пакети съдът не може да ползва заключението
на ССчЕ, тъй като периода на претендиране на лихвите посочен в исковата молба
не съответства на периода на изчисляване на лихвата, който е посочил вещото
лице в ССчЕ. Периодът, за който се претендира лихвите е 25.11.2017г. – датата следваща падежа на
първата погасена частично вноска по кредита до 01.11.2018г. – датата на
подаване на заявлението в съда. Вещото лице е взело като период, за който е
изчислявал лихвата – 10.03.2018г. –
01.11.2018г..
Съдът, използвайки електронен калкулатор за
изчисляване на законната лихва - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
изчисли размерът на законната лихва върху главницата 960,51 лева за периода
25.11.2017г. – 01.11.2018г. в размер на 91,24 лева. Ищецът е претендирал лихва
върху тази главница в по-малък размер 29.50 лева, каквато сума следа да му се
присъди. Дължимата законна лихва върху главницата по договорите за допълнителни
услуги – за застраховка и пакет комфорт, които са в общ размер на 1035 лева за
периода 25.11.2017г. – 01.11.2018г. е в размер на 98,33 лева. Ищецът е
претендирал лихва върху тази главница в по-малък размер 26.58 лева, каквато
сума следа да му се присъди.
Ответникът
не успя да докаже, че процесните договори не са подписани от него, видно от
изготвената по делото СГЕ се установи противното.
По отношение на възражението за нищожност на
договора за заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД съдът го намира за
неоснователно. Клазузата в процесния договор, в която е уговорен размера на
договорната лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави или закона,
тъй като на основание чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая това правило не е нарушено. Ответникът не доказа
да са нарушени императивните изисквания на чл.20-22 от ЗПК, водещи до нищожност
на договора, поради това възражението му за нищожност на процесния договор е неоснователно.
Ответникът не успя да докаже възражението си за
унищожаемост на процесния договор за потребителски кредит, Договора за
допълнителни услуги към него като, сключени поради крайна необходимост при явно
неизгодни условия по чл.33, ал.1 ЗЗД. За да е налице състава на крайна нужда следва у едната страна да е налице
липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, което състояние е въздействало върху волята на страната по сделката
и я е мотивирало да я сключи, както и очевидна нееквивалентност между
насрещните престации в ущърб на лицето, което е действало при крайна нужда.
Процесуалният представител на ответникът не доказа наличието на предпоставките
предвидени в чл.33, ал.1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното предявените искове са основателни и следа да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: по
44,79 лева – държавна такса в исковото и заповедното производство, възнаграждение
на особен представител – 386,76 лева, 250 лева за ССчЕ, 200 лева СГЕ, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, което съдът по заповедното производство е определил на 50 лева,
а по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в
размер на 150 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия материален
интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно заседание
по делото и представеното писмено становище. Съобразно това на ищецът следа да
се присъдят разноски в размер на 94,79 лева по заповедното производство и в
размер на 881,55 лева в исковото производство.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25,
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, към Р.Р.Х.
с ЕГН **********, с адрес ***, за които е издадена Заповед № 941/05.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1425/2018г. на РС Провадия за следните парични вземания: в размер на 960.51 лв. /деветстотин и
шестдесет лева и 51 ст./ – задължение по договор за паричен заем CrediHome № 1182-00027661 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00027661, сключен между „Микро Кредит“ АД и Р.Р.Х. на дата 31.10.2017
г., като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на
„Микро Кредит“ АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., Приложение № 01/09.03.2018 г. в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 187.85 лв. /сто осемдесет и седем лева и 85 ст./, представляваща
договорна лихва за периода от 24.11.2017 г. до 05.10.2018г.; сумата в размер на 276 лв. /двеста
седемдесет и шест лева/, представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2017 г. до 05.10.2018г.; сумата в размер на 759 лв. /седемстотин
петдесет и девет лева/, представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 24.11.2017 г. до 05.10.2018г.; сумата в размер на 29.50 лв. /двадесет и
девет лева и 50 ст./, представляваща лихва за забава по договор за заем, за
периода от 25.11.2017 г. до 01.11.2018 г. - датата на подаване на заявлението; сумата в размер на 26.58 лв. /двадесет и
шест лева и 58 ст./, представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, за периода от 25.11.2017 г. до 01.11.2018 г. - датата на
подаване на заявлението.
ОСЪЖДА Р.Р.Х.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25,
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от
94,79 лева по заповедното производство по
ч.гр.д.1425/2018 на РС Провадия и в размер на 881,55 лева в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..