№ 4574
гр. ., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110127833 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „.“ ООД срещу „.“ ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сума в размер на 1408 лева, представляваща незаплатена цена на
доставени и транспортирани дървени материали, за които са издадени фактури № .г, фактура
№ **********/08.09.2023г и фактура № .г, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 15.05.2024г. до окончателното плащане, сума в размер на
3841.92 лева, представляваща незаплатена част от осигурени консумативи – ток, вода и
охрана, за които са издадени фактура № .г, фактура № .г и фактура № .г, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2024г. до окончателното плащане,
сума в размер на 131.10 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойността на доставения и транспортиран дървен материал за периода
от 05.09.2023г. до 14.05.2024г. и сума в размер на 257.95 лева, представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху вземането за осигурени консумативи за периода от
14.11.2023г. до 14.05.2024г.
В исковата молба от името на ищеца се твърди, че страните са били обвързани с
трайни търговски отношения, по силата на които „.“ ООД е доставяло и транспортирало за
„.“ ЕООД дървени материали. В допълнение се сочи, че ищцовото дружество е осигурявало
по силата на трайни търговски отношения на ответника и консумативи – ел. енергия, вода и
охрана на дейността на ответника. Подчертава се, че за извършваните доставки са издавани
фактури и експедиционни бележки, като фактурите са били получавани от служители на
ответното дружество. Изрично се твърди, че във връзка с доставката на дървен материал на
основание чл. 211 ЗГ е издаван и превозен билет от Регионалната дирекция по горите – ., с
1
който се удостоверявал факта на доставката и извършения превоз. Посочват се и превозните
средства, чрез които се е осъществявала доставката. По отношение на претенциите за
осигурени консумативи се твърди, че са издавани фактури, които са получени от ответника,
като ответното дружество е извършвало и частични плащания по издадените фактури.
Излагат се твърдения, че до ответника са изпращани покани за плащане на дължимите суми,
но без резултат. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като се претендира
и присъждането на сторените по делото разноски, в това число и разноски сторени в
обезпечително производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от името на ответника „.“ ЕООД не е депозиран
отговор на исковата молба.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „.“ ООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 259.99 лева. Относно претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева съдът констатира, че от ищеца е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300 лева, като е направено изрично отбелязване,
че сумата следва да се заплати по банкова сметка. Във връзка с това е представено платежно
нареждане. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че
ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на
ищеца следва да се присъди сума в размер на 559.99 лева –разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА, „.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ № ., да
заплати на „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1408 лева,
представляваща незаплатена цена на доставени и транспортирани дървени материали, за
които са издадени фактури № .г, фактура № **********/08.09.2023г и фактура № .г, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2024г. до
окончателното плащане, сума в размер на 3841.92 лева, представляваща незаплатена част от
осигурени консумативи – ток, вода и охрана, за които са издадени фактура № .г, фактура №
.г и фактура № .г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
15.05.2024г. до окончателното плащане, сума в размер на 131.10 лева, представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойността на доставения и
транспортиран дървен материал за периода от 05.09.2023г. до 14.05.2024г. и сума в размер на
257.95 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за
осигурени консумативи за периода от 14.11.2023г. до 14.05.2024г.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ № ., да
заплати на „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 559.99 лева – разноски сторени в производството пред
СРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3