№ 18843
гр. *******, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110156175 по описа за 2022 годИ.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************“ ЕООД,
чрез адв. И. Л., срещу „*********************** „********“ АД, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 432, ал.
1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „*************“ на автомобилистите, да
заплати на ищеца сумата в размер на 3256,78 лева, представляваща дължимо обезщетение за
причинени от ПТП, настъпило на 03.11.2020 г., имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена неустойка по чл. 17, ал. 2 от договор за превоз от 02.01.2020 г. при частична
повреда на превозвания товар, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 130,27 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 27.05.2022 г.
до 17.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.11.2020 г., около 16:45 ч. на първокласен път ****,
+100
км. 15, общ. *************** било реализирано ПТП между собствения на ищеца
товарен автомобил марка „*******“, модел „******“, с рег. № *************** с прикачено
към него полуремарке марка „************“, модел „**********“, с рег. № ***********, и
лек автомобил марка „***********“, модел „******“, с рег. № *********, управляван от
Н.В.Д.. ПричИ. за настъпване на произшествието било виновното и противоправно
поведение на водача Н.Д., който нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и навлязъл в лентата за
насрещно движение. При настъпилото ПТП бил повреден товарът, превозван с товарния
автомобил на ищеца съгласно сключен с товародателя „********“ АД договор за превоз от
1
02.01.2020 г. За състоянието на превозваната стока и броя на бракуваните батерии бил
съставен констативен протокол от 06.11.2020 г., като от страна на товародателя била
отправена претенция към ищеца за възстановяване на претърпените от процесното ПТП
вреди в размер на 3256,78 лева. Дължимата към „********“ АД сума била погасена от
ищцовото дружество чрез прихващане с негови насрещни вземания. Към датата на
инцидента гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното
дружество по задължителна застраховка „*************“ на автомобилистите. На
12.05.2022 г. ищецът предявил пред застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди (заплатените щети по
превозвания товар), по която била образувана щета № *****************. До настоящия
момент обаче дължимата сума не била погасена, като ответникът дължал и мораторна лихва
върху нея. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„*********************** „********“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез юрк. К. М.. Процесуалният представител оспорва
изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни. На първо място възразява,
че отправената към ответното дружество покана за изплащане на застрахователно
обезщетение била подадена от представител на ищеца без надлежно учредена
представителна власт. Второ, за ищцовото дружество не съществувало задължение да
заплаща на товародателя обезщетение за причинените по товара щети, тъй като съгласно
сключения между страните договор за превоз превозвачът задължително трябвало да има
застраховка „Отговорност на превозвача“. Освен това по делото било безспорно установено,
че вИ. за настъпване на процесното ПТП имал застрахованият при ответника водач.
Доколкото превозвачът не можел да предотврати настъпването на процесния инцидент, това
било обстоятелство, което го освобождавало от отговорност. В тази връзка твърди, че
заплащането на сумата в размер на 3256,78 лева било лишено от основание, поради което и
претенцията на ищеца към застрахователя следвало да бъде отхвърлена. Липсвала
нормативна уредба, даваща право на превозвача да се суброгира в правата на товародателя
срещу причинителя на вредата, респ. неговия застраховател. Оспорва извършеното
прихващане между страните по договора за превоз, доколкото към този момент за
„********“ АД не съществувало ликвидно и изискуемо вземане към ищцовото дружество.
Оспорва и акцесорната претенция на ищеца за мораторна лихва. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице – помагач „********“ АД не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „*************“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. Л.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
уточнява, че вредите били възстановени на товародателя като дължима неустойка по силата
на чл. 17, ал. 2 от сключения с него договор за превоз. На това основание ищецът се
2
суброгирал в правата на третото лице – помагач и предявил претенцията си към
застрахователя. В хода на устните състезания изразява становище, че ищецът и
товародателят уредили доброволно отношенията помежду си във връзка с настъпилите от
процесното ПТП вреди, задължението било погасено от страна на ищеца чрез прихващане,
вредата била налице, а виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач били безспорни. Ето защо моли съда да уважи изцяло предявените искове
като основателни и доказани. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и
съображения в подкрепа на направените и*******.
В съдебно заседание ответникът „*********************** „********“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба, като във връзка с направените от процесуалния представител на ищеца
уточнения възразява, че гражданската отговорност не следвало да бъде ангажирана за
заплатената договорна неустойка. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява относно
процесуалната легитимация на ищеца в настоящото производство, тъй като право да
предяви иск за причинените от процесното ПТП вреди би имало евентуално третото лице-
помагач. Неоснователно заплатените от ищеца неустойки не можело да се претендират по
застраховката „*************“. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач „********“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Т..
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на процесното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „*************” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„***********“, модел „******“, с рег. № *********, управляван от Н.В.Д.; че са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него
вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; както
и че пазарната стойност на повредените при процесното събитие акумулаторни батерии
възлизала на 3256,78 лева. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради
което са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
На 02.01.2020 г. между третото лице – помагач, в качеството му на товародател, и
ищцовото дружество, в качеството му на превозвач бил сключен договор за превоз, по
силата на който товародателят възлагал, а превозвачът се задължавал да извършва срещу
възнаграждение превоза на следния товар: нови акумулаторни батерии от склад, суровини,
материали, резервни части, оборудване, от гр. ********** или гр. **********, България до
всяка точка на Европа или обратното със собствени превозни средства срещу подадена от
товародателя писмена заявка – договор за транспорт. Договорът се сключвал за срок от
3
02.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (чл. 26, ал. 3 от същия). Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора при
частична липса или повреждане на товара превозвачът дължал неустойка, която се
изчислявала като от сумата по предходната алинея се приспаднела стойността на товара
след увреждането. Неустойката била дължима отделно от обезщетението по чл. 16, ал. 2 от
договора.
Видно от авариен протокол № **********, издаден от „*************“ АД, стоката
(стартерни акумулаторни батерии) била натоварена в гр. ********** на товарен автомобил с
рег. № ***************/***********, собственост на ищцовото дружество, като при
транспортирането на стоката товарният автомобил претърпял ПТП, което наложило смяна
на влекача. Стоката не била претоварвана и била транспортирана до получателя „********“
АД в гр. **********. При огледа в склада на получателя аварийният комисар констатирал,
че при всички палети имало разместване и пропадане на стифировката, с деформации на
батериите, счупени дръжки и изтичане на електролит (съдържание). Повредените батерии
били 45 броя с общо тегло от 1634 кг., като същите не можело да се използват по
предназначение (100 % негодни) и имали остатъчна стойност като вторична суровИ..
С декларация от 26.11.2020 г. представляващият третото лице-помагач декларирал, че
за превозваните с процесния превоз акумулаторни батерии нямало сключена Карго
застраховка, като за увредените от тях не било и нямало да бъде получено застрахователно
обезщетение. В тази връзка от страна на „********“ АД бил издаден Протокол №
*********** от 27.11.2020 г. с получател „*************“ ЕООД за сумата в размер на
3256,78 лева – неустойка за щета вследствие ПТП – бракувани общо 45 броя батерии на
стойност 5557,18 лева с приспаднат скрап за 2300,40 лева. Претенцията за възстановяване на
претърпените от третото лице – помагач щети била предявена пред ищцовото дружество с
писмо изх. № 229 от 26.11.2020 г.
Видно от протокол за прихващане от 24.03.2021 г., подписан между „********“ АД –
първа страна, и „*************“ ЕООД – втора страна, задължението на ищеца в размер на
3256,78 лева по Протокол № *********** от 27.11.2020 г. било прихванато с насрещни
задължения на третото лице – помагач в общ размер на 28707,22 лева до размера на по-
малкото, като след извършеното прихващане оставало задължение на първата страна в
размер на 25450,44 лева. Прихващането било осчетоводено от третото лице – помагач.
С писмо изх. № *************** г. застрахователят по застраховката
„*********************“ – „**************“ АД отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като вредите по превозвания товар били причинени при обстоятелства,
които ищецът – превозвач не бил могъл да избегне, а именно ПТП, виновно причинено от
другия водач.
С молба вх. № ********* г. ищцовото дружество, чрез адв. И. Л. уведомило ответника
за настъпилото застрахователно събитие и за погасяване на претърпените от товародателя
вреди по превозваната стока в размер на 3256,78 лева, като поискало от застрахователя
възстановяване на тази претърпяна от превозвача фИ.нсова загуба. С представена по делото
4
молба управителят на ищцовото дружество потвърдил упълномощаването на адв. Л. да го
представлява пред всички застрахователни компании с правото да предявява претенции от
името на дружеството, в частност потвърдил изрично всички действия по подаването на
молба вх. № ********* г.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „*************“ на автомобилистите за заплащане на
обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „*************“ между застрахователя
и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното събитие. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на причинителя на вредата
– деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди, противоправност. Това е така, защото отговорността на застрахователя,
изразяваща се в заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалото лице
имуществени и неимуществени вреди, е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на застрахования делинквент – застрахователят дължи обезщетение за
вредите само доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за тяхното
репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вИ.та се предполага до доказване на противното.
Не се оспорва от страните и е прието от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „*************” на автомобилистите,
сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „***********“,
модел „******“, с рег. № *********, управляван от Н.В.Д.. Не се оспорва и осъществяването
на елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача – причинител
на вредата. Основният спорен по делото въпрос е относно легитимацията на ищеца да
претендира от застрахователя възстановяване на заплатените на товародателя щети по
превозвания товар и съществуването на пряка причинно-следствена връзка между тази
имуществена вреда (фИ.нсова загуба) за превозвача и застрахователното събитие
(настъпилото ПТП). Еднозначно в съдебната практика се приема, че причинната връзка е
обективен факт, зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата,
а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Съгласно чл. 51,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Терминът „непосредствени вреди“ не е легално дефиниран.
Съдебната практика и теорията приемат, че „непосредствени“ са онези вреди, които по
5
време и място следват противоправния резултат. Точно такива са и „преките вреди“.
Наслагването на двата термИ. „преки“ и „непосредствени“, които са синоними, означава, че
законодателят предвижда, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да
отговаря само за онези вреди, които са по причИ. на неговото противоправно поведение
(непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които вреди
причинната връзка не се прекъсва. Причинно-следствената връзка между противоправното
деяние и вредата от него като елемент от фактическия състав на генералния деликт, уреден
в чл. 45 ЗЗД, е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването
на увреждането, а не е случайно свързано с последното. Доказателствената тежест за
наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия състав на
цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от
непозволеното увреждане. Той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че
деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причИ.та да предшества следствието и да го поражда, като вредата
закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на
вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е.
ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е
налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен
резултат. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично,
закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата
само при обичайно стечение на обстоятелствата. С оглед на това не подлежат на
обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за
обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от
него деликт (вж. Решение № 204 от 11.03.2019 г. по гр. д. № 586/2018 г., III г. о., ВКС,
Решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ВКС, Решение № 196 от
10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г., II т. о., ВКС, Решение № 184 от 23.07.2012 г. по гр. д. №
1561/2011 г., III г. о., ВКС).
При съобразяване на цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира,
че пряка и причинно-следствена връзка съществува само между виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач и причинените на третото лице – помагач
имуществени вреди – повреждането и бракуването на 45 броя акумулаторни батерии. И
макар загубата на ищеца от заплащането на тяхната стойност на товародателя безспорно да е
свързана с деликта, същата не се явява пряка и непосредствена последица от него. И това е
така, защото задължението на превозвача произтича от чл. 17, ал. 2 на сключения с третото
лице – помагач договор за превоз. В цитираната клауза е предвидено заплащането на
неустойка при всяка частична липса или повреждане на товара – без оглед на причИ.та,
довела до тази вреда за товародателя. Именно уредената в чл. 17, ал. 2 от договора за превоз
договорна отговорност на ищеца е основанието за заплащане на процесната неустойка, с
което пряката и причинно-следствена връзка с деликта е била прекъсната.
На следващо място не може да бъде прието становището на ищеца, че с изплащането
6
на договорената неустойка, покриваща вредите на товародателя от процесното ПТП,
първият се суброгирал в правата на втория спрямо застрахователя. Общата уредба на
суброгацията се съдържа в разпоредбата на чл. 74 ЗЗД – този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Т.е.
за да настъпи суброгацията по силата на закона, преди всичко третото лице следва да е
заплатило едно чуждо задължение. Съдът намира, че в настоящия случай превозвачът е
изпълнил не чуждо (това на застрахователя по задължителната застраховка „*************“
на автомобилистите) задължение, както твърди, а свое собствено договорно задължение –
това за неустойка по чл. 17, ал. 2 от договора за превоз, както уточни процесуалният
представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание. При липса на един от
основните елементи на суброгацията – заплащането на чужд дълг, не може да бъде прието,
че „*************“ ЕООД се е суброгирал в правата на третото лице – помагач срещу
ответника – застраховател.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че настъпилите за него имуществени вреди
(фИ.нсова загуба) се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното
застрахователно събитие. Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите и******* или възражения. Страната, която носи доказателствената
тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да
установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не ангажира несъмнени доказателства за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение
на застрахования при ответника водач и претърпяната загуба, макар с доклада по делото да
беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото
обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да
докаже, че причИ. за настъпване на вредоносния резултат са противоправните действия или
бездействия на застрахования при ответника водач, поради което съдът намира, че не са
налице предпоставките за ангажиране на неговата или тази на неговия застраховател
регресна отговорност. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба
следва да бъдат уважени.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал.
1, т. 2 КЗ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора
по иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ и
7
предвид обстоятелството, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен на първия, то същият се
явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „*************“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника „***********************
„********“ АД сумата в размер на 100 лева, представляваща дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************“ ЕООД, ЕИК ***********,
представлявано от управителя К.Б.Ц., със седалище и адрес на управление гр. **********,
ул. „*****************, срещу „*********************** ********” АД, ЕИК
************, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със седалище
и адрес на управление гр. ****************, бул. „**************” № ******,
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му
на застраховател по задължителна застраховка „*************“ на автомобилистите, да
заплати на ищеца сумата в размер на 3256,78 лева, представляваща дължимо обезщетение за
причинени от ПТП, настъпило на 03.11.2020 г., имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена неустойка по чл. 17, ал. 2 от договор за превоз от 02.01.2020 г. при частична
повреда на превозвания товар, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 130,27
лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от
27.05.2022 г. до 17.10.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „*************“ ЕООД, ЕИК
***********, представлявано от управителя К.Б.Ц., със седалище и адрес на управление гр.
**********, ул. „*****************, да заплати на „*********************** ********”
АД, ЕИК ************, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със
седалище и адрес на управление гр. ****************, бул. „**************” № ******,
сумата 100 (сто) лева, представляваща дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „********” АД, ЕИК **********,
представлявано от изпълнителния директор В.С.С., със седалище и адрес на управление гр.
8
*******, район „*********“, бул. „************“ № ******, ет. 4, като трето лице – помагач
на страната на ищеца „*************“ ЕООД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9