№ 38294
гр. София, 15.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110129172 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. Д. И. срещу М. Д. И., с която е предявен главен иск
за сумата от 3 880.06 лв. – дължими от ответницата разходи за съсобствени имоти, и евентуален
иск за същата сума, с която ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца.
Предявен е от М. Д. И. срещу И. Д. И. насрещен иск за сумата от 7 200 лв. – обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствени имоти.
М. Д. И. твърди, че между страните е висящо гр. д. № 30/2024 г. по описа на РС – Несебър, с
предмет съдебна делба на процесните имоти.
След запознаване с исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 30/2024 г. по
описа на РС – Несебър, и направената по него справка съдът констатира, че то е образувано по
искова молба на М. Д. И. срещу И. Д. И. с искане за допускане на делба на имоти, сред които са и
тези, за които се претендират в настоящото производство възстановяване на разходи и обезщетение
за лишаване от ползване, както и че производството не е приключило.
Налице е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до
приключване на производството по делба във фазата на допускането й с влязъл в сила съдебен акт.
Мотивите за това са следните:
Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно
друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задълженията и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.
Съотношението между различните спорни предмета на двете дела трябва да е такова, че
разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на
силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
В случая съдът намира, че решението по допускането на делбата е преюдициално по
отношение облигационния спор между съсобствениците за присъждане обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС, тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК се определя съществува ли съсобственост и какви са
правата в съсобствеността, а субективното право по чл. 31, ал. 2 ЗС възниква само във вътрешните
отношения на съсобственици и съсобственикът дължи обезщетение само за ползваната част от
вещта, която не съответства на правата му. С решението по допускането на съдебната делба ще се
установят или отрекат права, относими към дължимостта на обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствен имот, поради което искът за делба във фазата на допускането й е
преюдициален по отношение на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС /в този смисъл – Определение № 2402/
1
16.05.2024 г. по к. ч. гр. д. № 1003/2024 г. на ВКС, II ГО/. По аналогични съображения решението по
иска за делба в първата й фаза е преюдициално и по иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. № 29172/2024 г. по
описа на СРС, 85 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. №
30/2024 г. по описа на РС – Несебър – във фазата на допускане на съдебната делба.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
След влизане на определението в законна сила на всеки 2 месеца да се изисква справка
по гр. д. № 30/2024 г. по описа на РС – Несебър, дали делото е приключило с окончателен
съдебен акт и ако да – да се изпрати заверен препис от същия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2