О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 20.03.2018 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети март Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 200 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи.
Следва
да се допусне до разпит в качеството на свидетел и призове за насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, посоченото в отговора на ответника
лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към
предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани
с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Следва поради това да се задължи
ответникът да внесе депозит за призоваване на допуснатият по негово искане
свидетел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати
възнаграждение.
Следва
да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да
отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за
отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията,
което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да
се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе
по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него. За съдебното заседание следва да призоват
допуснатият свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените
депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по
спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които
ищецът е основал предявения иск, са посочени в поправената му искова молба и по
същество се изразяват в това, че бил потребител на ел.енергия към ответника с №
---. С писмо с изх. № 4068102/16.11.2017 г. същият го уведомил, че на
12.01.2016 г., при извършена проверка на меренето на ел.енергия на обект с ИТН ---
в ---, на клиент с № ---, било констатирано, че електромерът бил манипулиран и
не отчитал цялото количество ел.енергия. Предвид установени несъответствия на
метрологичните и технически изисквания, ответникът приел, че ползваната от ищеца
ел.енергия била неизмерена, съответно неплатена и на основание чл. 48 и чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ, сметката му за времето от 72 дни, от 01.11.2015 г. до 12.01.2016
г., била коригирана, като допълнително му била начислена ел. енергия на
стойност 1072.64 лева, за която ответникът издал и фактура №
**********/16.11.2017 г. за сумата от 1072.64 лева, която към момента на
подаване на исковата молба не била заплатена, което обуславяло и интересът на
ищеца от предявения отрицателен установителен иск. Допълнителната ел.енергия, която
му ила начислена, била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ---, и при
неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Ищецът не бил уведомен за
проверката и не бил присъствал на нея. Документите, които били изготвени от ---
и връчени му по пощата, били издадени в нарушение на ---. На първо място и до момента
не му бил изпращан, нито му бил представян, констативен протокол за извършена
проверка и подмяна на СИ. Данни за неточно отчитане липсвали в констативния
протокол № 564/27.06.2017 г. на БИМ. В протокола липсвали данни за налични
следи от неправомерно манипулиране на електромера, което от своя страна
свидетелствало и за липса на данни за виновно поведение на ищеца. Следвало да
се отбележи, че съгласно чл. 54 от ОУ, която разпоредба визирала коригирането
на сметки едностранно от ответника, го задължавала, в случай че метрологична
експертиза установяла несъответствие на метрологичните и технически
характеристики, да бъдел съставен констативен протокол и клиентът да бъдел
уведомен в 7-дневен срок за преизчислените количества ел.енергия. В случая тези
срокове не само че не били спазени. Но и такъв протокол не бил му пращан. Ответникът
нарушил гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение на
разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, напълно неправомерно начислило ел.енергия по горепосочената
фактура за 1072.64 лева. Не ставало ясно, как бил изчислил и периода, за който била
коригирана сметката му за времето от 01.11.2015 г. до 12.01.2016 г. Според чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ, при липса на СТИ, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установяло, че същото не измервало или измервало с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислявал количеството ел.енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване/неизмерване до
датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена на същото проверка, но не
по-дълъг от 90 дни. В случая нямало данни, въз основа на които бил определен
периода на корекцията. Липсвали и данни при метеорологичната проверка да било
установено неотчитане на ел.енергията. Отделно липсвали и данни за виновно
поведение на ищеца, от което да били настъпили вреди за ответника и те да били
в причинна връзка с виновното му поведение. Още повече електромерът се намирал
извън имота и никой, освен служители на ---, нямали физически достъп до него.
Дори да били налице неточности при отчитането и измерването на ел. енергия от същия,
те не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 ЗИ, лицата, които използвали СИ,
били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и
представяли за последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях лице,
оправомощено за такава. Така било и по силата на собствените на ответника ОУ.
Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на ищеца,
чрез извършване корекция на сметката му за минал период. Тъй като СТИ били
собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническата
изправност било негово. В писмото нямало информация кога била извършена
последната проверка на СТИ, а това можело да повлияе на периода на извършената
корекция. Без такава информация, не можел да се определи началният момент, от
който се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни
действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било
налице неотчитане/неточно отчитане на ел.енергия, можело да доведат евентуално
неоснователно обогатяване на ответника, каквото впрочем било налице в случая,
тъй като сумата не се дължала. Констатациите за неизправност в отчитането на
електромера били недоказани. Претенцията за заплащане на допълнително
начислената ел. енергия била неоснователна и ел. енергия на стойност 1072.64 лева
не била ползвана/потребена от ищеца. Нямало и основание за извършената корекция.
Ответникът я обосновавал с твърдението, че сумата била начислена на основание
чл. 48 и чл. 51, ал. 2 ПИКЕЕ. Последните били приети от ДКЕВР, обнародвани в ДВ,
бр. 98/2013 г. и влезли в сила на 15.11.2013 г. Тези правила били издадени на
основание законовата делегация в чл. 83 ЗЕ. В случаите на делегиране на
нормативна компетентност обаче, органът, комуто била възложена, можел да я
упражнява само в границите, определени в закона. Иначе щял да постанови незаконосъобразен
нормативен акт. Анализът на чл. 83, т. 6 ЗЕ водел до извод, че Комисията била
компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините,
местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване,
неправилно/неточно измерване на ел.енергията. Регламентирането на ред за
установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел. енергия
се отнасяло не до отговорността на потребителя на енергия/разпределението на
риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено
способите, по които да бъдело установено наличието на неправилно измерване и
надлежното му документиране. По своята същност нормите, отнасящи се до
преизчисляване на неизмерената/неправилно измерена енергия, въвеждали форма на
обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не
засягали неизпълнение на задължения на потребителя докато не бъде установено,
че неизмерването било резултат от негово виновно поведение. Предвид чл. 120,
ал. 1 ЗЕ, несвоевременното извършване на контрол относно годността на СТИ представлявало
неизпълнение на задължения на доставчика, защото ползвал уреда и носел
задължението да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност
представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се
регламентирали от нормативен акт със силата на закон. За уреждане на други
отношения от същата материя можело да се издава подзаконов нормативен акт.
Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато последният създавал първична
уредба, тя следвало да бъде в съответствие с нормите от по-висока йерархия,
включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито били чл. 81,
ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Следователно разпоредбата, която регламентирала
отговорността на потребителя и субективното правото на доставчика на ел. енергия
да получел плащане, компенсиращо стойността на неизмерената/неправилно
измерената енергия, следвало да бъде установена с норма на специален закон,
какъвто бил ЗЕ. Подзаконовият нормативен акт, какъвто представлявали ПИКЕЕ,
можел единствено да допълни и уточни законовата норма. Отделно в случая липсвала,
каквато и да било констатация за процент на грешка в отчитането, респективно за
стойност на потребена, но неплатена ел. енергия. Когато не била налице доказана
нерегламентирана намеса на потребителя, какъвто бил случая, и при обективно
неточно отчитане, поради неизправност на СТИ, щом не бил посочен точния период,
не можела да се отчете реално консумираната енергия и едностранното й изчисляване
и коригиране на сметките за минал период, било неприемливо, тъй като допускало
доставчикът да получел цена за недоставена ел.енергия. Посоченият във фактурата
"отчетен период" бил произволно определен. Без да имало яснота как
точно и на базата на какви данни бил формиран. В този смисъл клаузата на чл. 48
ПИКЕЕ, била неравноправна, тъй като създавала в ущърб на клиента значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя
нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и защита
интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. Противоречала и на
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. И на залегналите в Директива 2012/27/ЕС принципи. Тя
била и нищожна и не обвързвала с действието си страните и съда. Поради това
ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил
определен точен период и не била отчетена реално консумираната ел.енергия, и не
било доказано неточното й отчитане да се дължало на виновно неизпълнение на
произтичащите от договора задължения на ищеца. За същият възниквал правен
интерес да предяви против ответника процесният иск.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
1072.64 лева по фактура № **********/16.11.2017 г., за отчетен период от
01.11.2015 г. до 12.01.2016 г. Претендира за разноските по делото.
Правна
квалификация на предявения отрицателен установителен иск – нормата на чл.124,
ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че на 12.01.2016 г.
служители на --- извършили проверка на електромера, който отчитал доставената
ел. енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, в които възникнали обосновани съмнения, че върху електромера
било осъществено нерегламентирано въздействие. Те го демонтирали и поставили в
безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 275617, с цел да бъдел
изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил
монтиран нов, за който отново, след извършено контролно замерване с еталонен
уред, било установено, че измервал с грешка, която била в рамките на
допустимата от +/- 2 % според посоченото в отговора Приложение. За тези
действия, извършилите проверката лица съставили констативен протокол № 227220/12.01.2016
г. Управителят на ищецът М.Ж.М. присъствал през цялото време на проверката и
демонтажа на електромера, като заедно със служителите на оператора на мрежата
подписали и изготвеният констативния протокол без възражения. Било видно от
същия, че на представителя на ищеца било връчено на място копие от този
протокол. Поради това възражението му, че не бил получило копие от него, било неоснователно.
Процесният електромер впоследствие бил предаден на БИМ за метрологична
експертиза. В заключението било констатирано, че бил осъществен достъп до
вътрешността на електромера, където било монтирано допълнително устройство за
дистанционно управление в измервателната му верига, водещо до манипулация на
метрологичните му характеристики. Вследствие на тази манипулация, електромерът
измервал с отклонение извън границите на допустимото, а грешката не можела да
бъде точно установена. За извършената проверка от БИМ, бил изготвен констативен
протокол № 564/27.06.2017 г. Поради това били налице предпоставките на чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на инструкциите в чл.
48, ал. 1, т. 2 б. „б" ПИКЕЕ. Начислил допълнително количество ел.енергия
на клиента в размер на 8285 kWh. Дължимата сума за същото, изчислена по
определените за периода цени от КЕВР, била 1072.64 лева с ДДС. Периодът на извършена
корекцията бил 72 дни. Първата му дата била на регулярен отчет на показанията
на електромера и била най-близката до и попадаща в максималните 90 дни на корекционния
период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията.
Последната дата била на извършената техническа проверка (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).
- предоставило тази информация на ответника, който издал и процесната фактура №
**********/16.11.2017 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ), за допълнително начислената
сума вследствие установеното непълно измерване на ел.енергия. С писмо изх. №
40681021/16.11.2017 г. изпратил на адреса на кореспонденция уведомление на
ищеца за извършеното допълнително начисление. Видно било от приложеното писмо,
че било изпратено на адреса на ищеца, но се върнало като непотърсено. В случая
ставало дума за спор за дължимост на сума, която била начислена вследствие на
корекция на сметка за електрическа енергия (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК). Тези
спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление, към момента,
въпреки ясната и последователна практика на ВКС, решаващите състави, по
причини, които за ответника оставали енигматични, продължавали автоматично да
преписват мотиви от стари решения, които били постановени при действието на
различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово уважавали предявени
искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били
манипулирани и отчитали доставяната им ел. енергия с грешка, която винаги водела
до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество.
Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала
правомощието да приеме ПИКЕЕ, които, наред с другото, да регламентирали
условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ).
Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи
тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък
на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието
за възникването и съществуването му, и неговият размер.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил
като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на ---, както и доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура №
**********/16.11.2017 г.; писмо до ищеца; констативен протокол за метрологична
експертиза на средство за измерване № 564/27.06.2017 г.; справка от ТР – 2 бр.;
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 227220/12.01.2016 г.; протокол от 12.01.2016 г.; справка за
коригиране на сметката за електроенергия и известие за доставяне.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото
заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза
от ответника в отговора му, при депозит в размер на 70 лева, вносим от
ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване
на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като указва на ответника, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето
Й.К.К., което да се призове за разпит на посочения в отговора негов адрес по
месторабота за насроченото заседание за разглеждане на делото, след внасяне от
ответника на определения от съда депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение да внесе по сметка на
Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване и разпит
на допуснатия по негово искане свидетел и представи в същия срок по делото
документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще
загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако
пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
18.04.2018 г. от 9.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора
на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове допуснатият
свидетел, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за
призоваването му, както и вещото лице, след внасяне от ответника на определения
от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: