РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Плевен, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430102573 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с
83 ал.1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от ***, ***, против Р. А. Р., ЕГН
**********, с искане да се признае за установено, че ответникът му дължи
сумите: 1781,76 лева - главница, представляваща задължения на ответника по
***, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
05.12.2021 г. до 04.03.2022г. за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 17.01.2021 г. до 17.04.2021г., 117,26 лв. - мораторна
лихва от 22.03.2022 г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 861/21.3.2023г. по ч.гр.д.
1531/2023г. на ПлРС, възразена от длъжника. Ищецът твърди, че е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-
07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е собственик на разпределителната
мрежа на лицензионната територия. Твърди, че в съответствие с
притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на
1
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на отв. Р. А. Р. е
направена проверка, при която е констатирано неизмерване на потребяваната
електроенергия и е издадена *** Твърди, че с ответника са в облигационна
връзка, регламентирана от публично известни Общи условия, като същият
потребява предоставените от него услуги при условията, предвидени в тези
общи условия за обект, присъединен към разпределителната мрежа - ***. За
обекта на ответника, на 04.03.2022 г. служители от *** са извършили
проверка на адреса и са установили, че консумираната на този адрес ел.
енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща. За извършване на проверките е
уведомено МВР с позвъняване на телефон на 2 РПУ - Плевен. Присъствието
на представител на МВР по време на проверката не се изисква съгласно
новите ПИКЕЕ, но представител на полицията се е явил на проверката и е
подписал констативния протокол. Сочи, че в момента на проверката е
съставен Констативен протокол (КП) № 3034001/ 04.03.2022 г. в
присъствието на независим ***, който не е негов служител, който се е
подписал в протокола. Сочи, че представител на потребителя не е бил открит
да присъства на проверката, че тя е осъществена в присъствието на независим
*** - представител на Федерация на потребителите, който е присъствал през
цялото време на проверката и при изготвянето на КП, като в него е отразено
следното: „При проверка на електромер с *** се установи, че същият е
монтиран в табло на стълб. След оглед на въздушна мрежа констатирахме, че
е извършена промяна в схемата на свързване, състояща се в присъединяване
на двете жила на усукан алуминиев кабел 2x16 кв.мм., служещ за изходяща
линия за имота, като едното жило е присъединено към фазов проводник на
въздушна мрежа, а другото към нулев на въздушна мрежа. Консумираната по
този начин ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. “
Сочи, че на ответника е изпратено писмо, с което същият е уведомен за
извършената проверка и му е изпратен съставения констативен протокол, и че
на база констативния протокол ищецът е извършил преизчисление на
сметката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от 05.12.2021г. до
04.03.2022 г., като в резултат на издаденото „Предложение за корекция на
сметка“ е издадена процесната фактура на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ. Заявява, че начинът на извършване на проверката и периода
и размера, за който е извършена корекцията на сметка в резултат на КП №
3034001/04.03.2022 г. е изцяло съобразен с правилата на ПИКЕЕ. Моли съда
2
да уважи предявените искове за главница и лихва, претендира разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че обектът, на
който е направено измерването не е негов, а на ***, обитавал го е през
периода 2007-2010г., след него го е обитавал Т. В. Р., а от 2013г. до
настоящия момент, без прекъсване го обитава О. К. А. и семейството му.
Оспорва да са налице облигационни отношения между него и ищеца, да е
уведомяван за проверка, за издадена фактура, не е получавал писмо за
проверката или КП. Твърди, че почеркът на обратната разписка не е негов и
положения подпис също.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна
следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1531/2023г. по описа на ПлРС,
ищецът е депозирал на 21.03.2023г. пред ПлРС, заявление по реда на чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за процесната
сума, издадена е Заповед за изпълнение № 861/21.03.2023г., за заплащане на
1781,76 лева - главница, представляваща задължения на ответника по ***,
дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 05.12.2021
г. до 04.03.2022г. за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 17.01.2021 г. до 17.04.2021г., 117,26 лв. - мораторна лихва от
22.03.2022 г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от
21.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането и за разноски.
Заповедта е връчена на длъжника на 23.03.2023г. и в срок, на 30.03.2023г. той
е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК с изявление, че повече от 10
години не живее на адреса. Поради горното, на заявителя е указано да предяви
иск за вземането си и в дадения едномесечен срок, той е предявил иск за
установяване на вземането си, което сочи допустимостта на претенциите по
реда на чл. 415 от ГПК.
Не се спори по делото, че ищецът е дружество, притежаващо Лицензия
за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г.,
издадена от ДКЕВР, и е собственик на разпределителната мрежа на
лицензионната територия, в която попада имотът, за който се претендира
вземането. Не е спорно по делото, че именно негова е и активната
легитимация по предявения иск, съгласно правилата на ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЕ
и трайната съдебна практика в тази насока.
3
Установява се, както от *** за проверка на неточно измерване или
неизмерване на електрическата енергия на ***, така и от разпитаните *** И.
И. /представител на ***/ и Б. Ч. /***/ - и двамата присъствали на проверката,
както и от изготвената СТЕ, че на 04.03.2022 г. служители от *** са
извършили проверка на адрес ***, и са установили, че консумираната на този
адрес ел. енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща. В протокола е
констатирано изрично, че „При проверка на електромер с *** се установи, че
същият е монтиран в табло на стълб. След оглед на въздушна мрежа
констатирахме, че е извършена промяна в схемата на свързване, състояща се в
присъединяване на двете жила на усукан алуминиев кабел 2x16 кв.мм.,
служещ за изходяща линия за имота, като едното жило е присъединено към
фазов проводник на въздушна мрежа, а другото към нулев на въздушна
мрежа. Консумираната по този начин ел. енергия не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща.“ Отразено е премахване на присъединението. В този
протокол е изписано името на ответника Р. А. Р., но липсва подпис на
потребител и изрично е отбелязано, че протокол на място не му е връчен
лично или на друго лице, което се задължава да му го предаде.
Спорен по делото е въпросът за пасивната легитимация на ответника Р.
А. Р., доколкото той оспорва, че живее на посочения адрес - ***, и че се
намира в облигационна връзка с ищеца. В случая ищецът основава
претенцията си именно срещу този ответник, сочейки, че е в облигационни
отношения с него и позовавайки се на договор, който е обективиран в
насрещни волеизявления в Заявление № ********** от 30.08.2013г. /намиращ
се в оригинал на л. 149 от делото/. Този договор, на първо място, сочи адрес
на място на продажбата – ****, различен от посочения адрес, на който
ищецът твърди, че е направил проверка и е установил неизмерване и
незаплащане на консумирана ел.енергия – ****. Номерът на електромера в
КП не съвпада с номерата, изписани в Заявлението от 30.08.2013г. като
фабричен и клиентски номер. На второ място, въпреки, че този договор е
представен като основание за наличие на облигационна връзка между ищеца и
ответника Р. Р., чието име е изписано в договора, то той е изключен от
доказателствата по делото в с.з. на 11.01.2024г., т.к. вследствие на
проведеното производство по оспорване на неговата истинност –
автентичността на подписа на ответника, съдът е признал, че документът е
неистински.
4
По делото, освен че липсват доказателства за облигационна връзка
между ищеца и ответника, се доказа, че ответникът Р. Р. не живее на
посочения адрес – нито към годината на подписване на договора с ищеца,
нито към годината на проверката на ищеца, а на него живее друго лице – ***
О. К. А.. От изисканото н***, се установява, че след извършване на
обстоятелствена проверка с протокол от 19.08.2022г., и разпит на трима ***
за обстоятелството, че поне десет години преди тази дата, *** О. А. владее
постоянно и ползва със семейството си именно имота в ***, е издадено
Постановление на нотариуса от 19.08.2022г. и Констативен нотариален акт от
същата дата, с която този *** по делото е признат за собственик на имота в
***. Обстоятелството, че признатия за собственик на имота *** О. А., е
владял и ползвал имота, и то поне 10 години преди проверката, отразена в КП
от 2022г. са събрани и в настоящето дело чрез разпита на ***. *** – *** Г. Д.
беше категоричен, че като ***, а впоследствие като *** на селото, знае тази
къща, и че в нея през 2010 г. е живеел *** Т. В. Р., а впоследствие през 2013г.,
а може и преди това, е заживял *** О. А., а ответникът Р. живее на километър
и половина от този адрес. *** О. А. отговори противоречиво на въпроса
живял ли е на този адрес през последните 10 години преди проверката, като
веднъж твърдя, че е живял, за да може да си издаде нотариален акт, а на
няколко пъти отрече да е живял там. Твърдя, че в къщата е имал агрегат,
същевременно твърдя, че в нея нямало ток. Поради тези противоречия, по
делото беше извършена очна ставка между ***те Д. и А., при която *** А. не
отрече, че *** го е намирал в тази къща, но твърдя, че денем го е намирал там,
а той нощем ходил да спи при *** на друго място. Същевременно в очната
ставка *** Д. заяви, че *** А. е живял на адреса с цялото си семейство, описа
състоянието на имота и разположението на сградите в него и заяви, че в
имота е имало ток, има и понастоящем. *** Т. В. Р., *** на ответника, посочи,
че е взел къщата от своя *** в периода 2011г.-2013г., а след това *** А. се е
заселил там, като взел имота от него без документи. Заяви, че в къщата имало
ток, когато дал къщата на *** А. и бил платил всички сметки преди това.
Съдът дава вяра на показанията на *** Д. и *** Т. Р. относно факта, че
действителният владелец на къщата е бил *** А. със своето семейство, те са
непротиворечиви и съответстват на издадения констативен нотариален акт за
собственост на имота на това лице. Показанията на *** А. са противоречиви и
нелогични, поради което съдът не дава вяра на тяхното съдържание, но дори и
5
да не бяха оборени от останалите доказателства по делото, в тях не се
съдържа по никакъв начин твърдение, че ответникът Р. А. Р. е бил ползвател
на имота в периода от който е сключен договора – 30.08.2013г. и след това –
до датата на проверката 04.03.2022 г.
По делото са събрани и други доказателства, които, с оглед обсъденото
до момента, се явяват доказателства, които са неотносими към спора и не
следва да се обсъждат.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното: Предявените искове намират правното си
основание в чл. 415 вр. чл. 124 от ГПК във вр. с 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ. По делото не се установи нито една от предпоставките, от която
съдът да приеме, че именно ответникът Р. Р. е клиент на ищеца за посочения в
КП имот в с Беглеж, доколкото липсват облигационни отношения между тях
/необходимият като задължителна кумулативна предпоставка по чл. 117 ал. 1
т. 3 от ЗЕ писмен договор за присъединяване между клиента и оператора се
установи, че е неистински документ/, нито да е собственик или ползвател на
имота в който е установено неправомерното свързване /чл.4 т. 2 от ОУ на
Електрохолд продажби ЕАД/. Поради липсата на договорни отношения,
ответникът не би могъл да бъде обвързан с ОУ на ищеца, и не може да се
приеме твърдението на ищеца, че ответникът е имал и твърдяното задължение
по чл. 19 ал. 9 ОУ, да го уведоми в 30 дневен срок за всякакви промени,
свързани с договора. По отношение на липсата на качество на ответника Р. Р.
на ползвател на имота, съдът е обсъдил по-горе доказателствата, въз основа
на които приема, че ползвател на имота е било друго лице – *** О. А. –
неговото изявление пред нотариуса при снабдяването с констативен
нотариален акт за собственост, което е направено само 5 месеца след
извършената проверка на ищеца, а обхваща 10 години назад и касае
непрекъснато владение на този имот, показанията на *** Д. и *** Р., които
съдът изцяло кредитира. Поради така проведеното доказване, съдът приема,
че ползването на имота, в случая и владението му от друго лице, напълно
изключва качеството ползвател на ответника, на което се позовава ищеца за
да обоснове вземането си именно срещу ответника, срещу когото е насочил
иска си.
Поради всичко изложено дотук, съдът намира, че предявеният иск за
6
главница срещу ответника Р. А. Р. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло, като същото се отнася и за акцесорното задължение за
лихва върху главницата.
При този изход на делото, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноските, направени от него само в
исковото производство. По направеното своевременно възражение за ищеца
за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, съдът намира следното
– за предявения иск с общ интерес 1899.02лв., адв.хонорар по Наредба
№1/2004г. възлиза на 490.00лв., като на осн. чл. 7 ал. 9 от Наредбата, се
добавят и 250лв. за проведеното трето заседание по делото, което е било
поради несвоевременно представяне на документи в оригинал от ищеца, като
получената сума от 740 лв. като минимум не е изключително несъразмерна
със заплатеното възнаграждение от 950лв. Следва да се отбележи, че по
делото са разпитани множество ***, извършена е очна ставка, оспорена е
истинността на три документа, има изготвени две СТЕ, изисквани са
множество доказателства, вкл. и от трети лица, което обосновава високата
фактическа сложност по делото, което не сочи на прекомерност на заплатения
адв. хонорар. Поради горното, съдът намира, че ищецът дължи на ответника
цялата сума, посочена в списъка то чл. 80 ГПК на ответника сума в размер на
1290.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, против Р. А. Р., ЕГН **********,
от ***, искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ
и чл. 56 от ПИКЕЕ, и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. А. Р.
ДЪЛЖИ НА *** сумите: 1781,76 лева - главница, представляваща
задължения на ответника по ***, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ за периода от 05.12.2021 г. до 04.03.2022г. за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 17.01.2021 г. до 17.04.2021г.,
117,26 лв. - мораторна лихва от 22.03.2022 г. до 28.02.2023г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 21.03.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
861/21.3.2023г. по ч.гр.д. 1531/2023г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
7
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.
А. Р., ЕГН **********, от ***, разноските направени в исковото
производство в общ размер на 1290.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8