О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ................
гр.
К., 17.06.2019 г.
Карловският
районен съд, трети наказателен състав, в закрито заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
Като
разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 399 по описа на КРС
за 2019 г. по описа на КРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.4 от НПК.
Образувано е по повод жалбата на
Директора на ТП на НОИ гр. П., ул. „Л.К“ №* срещу постановление от **.**.****г.
на Р.п.К. за прекратяване на наказателното производство по ДП № **/****г. по
описа на РУП К..
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установено от следното:
Досъдебното производство е образувано
на 19.01.2016 г. с постановление на Р.п.К. и водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.311 ал.1 от НК, за това, дали на 25.09.2014г. в гр.К.,
обл.П., като длъжностно лице - Главен счетоводител в Д.И.- Е.П-П., в кръга на
службата си, съставил официален документ УП-3 с №15 от 25.09.2014г., в който
удостоверил неверни обстоятелства, отнасящи се до трудовия стаж на А.К.К., ЕГН:
********** от 01.07.1992г. до 12.10.1995г., с цел да се използва този документ,
като доказателство за трудовия стаж на А.К.К.в Д.И.- Е.П-П..пред ТП на НОИ гр.П.
В хода на досъдебното производство не
е повдигнато обвинение.
С оглед събраните по делото
доказателства - показания на свидетели и заключение на изготвена счетоводна
експертиза прокурорът е приел, че не е извършено престъпление по чл.311, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по делото.
Съдът намира, жалбата против
постановлението на Р.п.К. да е постъпила в законовия 7-дневен срок, предвиден
в
разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, но е подадена от лице, нямащо качеството
на ощетено юридическо лице по отношение на престъплението по чл.311 ал.1 от НК.
Съгласно чл.243, ал.4 от НПК право на
обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от
прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното
юридическо лице. В разглеждания случай жалбата пред Районен съд К. срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство на Р.п.К. е
подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем, нито качеството на
пострадал от престъпление по чл.311, ал.1 от НК по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, нито качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на чл.84, ал.1 от НПК, поради което няма право на жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Обществените отношения,
които са обект
на съответния вид
престъпления от Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които
имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани
да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по
него. Обект на престъпленията по Глава девета от Особената част на Наказателния
кодекс, каквото е престъплението по чл.311 от НК, са обществените отношения,
свързани с документооборота. Документните престъпления имат за свой предмет
някакъв документ /писмено изявление с правно значение/ и представляват
посегателства спрямо него. Същите не съдържат от обективната страна на състава
конкретни вредни последици, относими към определено лице. Тълкуването на чл.74
и чл.84 от НПК сочи, че лицата могат да
бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени
съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от
състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава
пострадалият или ощетеното юридическо лице ще може да се конституира и като
страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди предпоставя и липсата на
фигурата на пострадал или ощетено юридическо лице при документните престъпления,
в частност на престъплението по чл.311 от НК.
При липсата на пострадал или ощетено
юридическо лице от престъплението и съответно липсата на качеството на ощетено
юридическо лице на жалбоподателя, подадената от Директора на ТП на НОИ гр. П. жалба
следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.
Т.е. настоящият състав приема, че за
жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално
недопустима съгласно чл.243, ал.3 от НПК.
С оглед специфичния обект на
документните престъпления ощетено от документно престъпление не може да бъде юридическо
лице. Както вече беше посочено преценката
за това, дали от
дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е
процесуална правоспособност на определени лица/или лице/ да бъдат страни в
съдебната фаза /и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора
по чл.243 от НПК/ се основава
на резултата от проверката
на следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на
обвинението, които винаги е необходимо
да са налични за да се приеме, че от престъплението обективно може да има
пострадал или ощетено юридическо лице: 1. дали
престъплението е със съставомерни обществено опасни последици, т.е. дали
в състава е предвиден определен
престъпен резултат, което в конкретната
хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване не е
налице и
2. дали обекта на
посегателство /защитените чрез
криминализация обществени отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото се състои в отрицателно изменение в
материалната или в духовната сфера на даден правен субект. Респективно, отнесено
към наказателното право, това общо
положение обосновава, че засегнатия с престъплението обект следва да е свързан
с имуществени или неимуществени права на гражданите /респективно само с имуществени права на
ю.л./. С престъплението по чл.311 от НК, както се посочи се защитават
обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване
на документирането, т.е. общия /групов/ обект на престъплението или основният
непосредствен обект на престъплението /изведен
от заглавието на съответния раздел/ не се насочва директно към защита на
индивидуална правна сфера.
Безспорно, отговора на въпроса дали от конкретното престъпление има
пострадал се извършва на основата на анализ на конкретния фактически състав,
респективно от този анализ е необходимо да може да се направи и да следва
положителен извод за това, дали е налице престъпен резултат, накърняващ
непосредствено нечии права. Необходимо е да се акцентира, че вредоносния резултат следва
да произтича пряко и
непосредствено от конкретното престъпление, а не от деянието
в най-общ и широк смисъл.
С оглед горните съображения, настоящият състав
прием, че за да придобие едно лице качеството на пострадал по смисъла на чл.74
ал.1 от НПК и респективно по смисъла на чл.84, ал.1 от НПК - юридическо лице,
което е претърпяло вреди от престъплението, то следва да са претърпели такива
вреди от самото престъпление, които биха им позволили да встъпят в процеса като
граждански ищец или частен обвинител /за физическото лице/, т.е. активната
легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на
плоскостта на обективно претърпени вреди
/от конкретното престъпление/ и тяхното наличие е предмет на законодателна преценка и въз основа на
критериите изложени по-горе, респективно не може да бъде резултат на
субективно усещане. И това е
така, защото по начало всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в
правилното функциониране на обществото в различните му аспекти и проявления на
обществения живот, в по-малка или по-голяма степен засяга нечии права и лично
пространство. Но критериите за
регламентираното в чл.74 от НПК качество ”пострадал” и в чл.84, ал.1 от НПК – „юридическо лице, което е претърпяло вреди от престъплението“ и
следващите от това права и възможности за процесуално участие са обективно
установени. Претърпени вреди следва да съставляват пряка и непосредствена
последица от престъплението, за което се води наказателното производство в
досъдебната му фаза и след като това не е налице, то не може да се приеме, че жалбоподателят
има качество на „ощетено юридическо лице” и в този смисъл е активно легитимиран
да подава жалба срещу прокурорския акт, посредством които е сложен край на
досъдебното производство.
За гарантиране интересите на
правоприлагането в такива случаи е налице разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК,
предоставяща възможност постановлението за прекратяване на наказателното
производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата
прокуратура, в случая ОП П., която няма задължението да следи за допустимостта
на жалбата откъм субектите, имащи право на такава пред съда.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Директора
на ТП на НОИ гр. П., ул. „Л.К“ №* срещу постановление от **.**.****г. на Р.п.К.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № **/****г. по описа на РУП
К..
ПРЕКРАТЯВА производството по частно
наказателно дело №399/2019 г. година по описа на Районен съд- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред Окръжен съд- П. в 7-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М.Б.