М О Т И В И

      към присъда №  90 от 17.06.2019 год. по НОХД № 1632/2018 год. на СлРС

     РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.И.Й. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

  В с.з. представителят на РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „пробация” изразяваща се в двете задължителни мерки за срок от шест месеца.

            В с.з. подсъдимият Й., редовно призован, се явява лично и упълномощен защитник. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че на инкриминираната дата не е отправял закани спрямо баща си и втората му съпруга по телефона и изобщо не е отправял закани спрямо Е.Й.. По отношение на баща си заявява, че понякога са се карали с него за битови неща, казвал му е на шега че ще го утрепе, но никога не го е заплашвал на сериозно с убийство, още по-малко на посочената в обвинителния акт дата.  Упълномощеният от него защитник пледира за оправдателна присъда, позовавайки се на обстоятелството, че обвинението не е доказано по безспорен начин.  

  От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Г.И.Й. и И.Г.Й. са син и баща, а св. Е.С.Й. е бивша съпруга на И.Г.Й.. По време на брака си И.Й. и Е.Й. ***, заедно с двете деца на св. Е.Й. от първия й брак и подс. Г.И.Й., както и роденото от съвместното им съжителство дете - Ивон. Впоследствие подс. Г.Й. се преместил да живее в собствено жилище, заедно със съпругата си.

          През годините често между подсъдимия и неговия баща възниквали конфликти по различен повод, като при един от тези конфликти през 2016 г., подсъдимият влязъл през оградата в дома му, скарали се и се стигнало и до физическо съприкосновение помежду им, при което подсъдимият блъснал баща си в гърдите. Вследствие на този конфликт бащата на подсъдимия завел дело по ЗЗДН. С определение от 22.06.2016 г. по гр.д. № 496/2016 г. РС-Нова Загора на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН е задължил подс. Г.И.Й. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите И.Г.Й. и Е.С.Й.. Отстранил е подс. Г.И.Й. от обитаване на жилището, находящо се в гр.Нова Загора, ул. „Поборническа“ № 66. Забранил е на подс. Г.И.Й. да приближава това жилище, както и местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалите Г.Й. и Е.Й..*** е определил и издаването на заповед за незабавна защита, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗДН. В последствие, в насроченото открито с.з. по делото, молителят - И.Г.Й., след извинение от страна на подсъдимия, е оттеглил молбата си и производството е било прекратено.

На 19.10.2017 г. в гр. Нова Загора, св. Е.Й. получила телефонно обаждане от непознат номер, при което се обадил мъжки глас и изрекъл заканите: „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина“. Заканите били чути и от И.Й.. Тъй като и двамата помислили, че това обаждане е било от страна на подсъдимия, на 02.11.2017 г. И.Й. *** жалба срещу сина си - Г.Й., въз основа на която било образувано настоящото производство. 

Видно от заключението на назначената по делото психологична експертиза И.Г.Й. е годен правилно да възприема заканите за убийство спрямо него и близките му и тези закани ги е възприел правилно. Освидетелстваният е осъзнавал правилно отправените закани и те са от такова естество, че могат да възбудят у него основателен страх за осъществяването им. Отправените закани за убийство към него и против негови ближни, са възбудили основателен страх у И.Й. за осъществяването им.

Изготвена е и психологична експертиза на пострадалата Е.С.Й., от заключението на която е видно, че: интелектуално-паметовите възможности на пострадалата Е.С.Й. са в рамките на норма, отговарящи на образованието, средата и социалния опит. Е.С.Й. е в състояние да възприема правилно заканите за убийство спрямо нея и близките й и същата правилно ги е възприела. Освидетелстваната е осъзнала правилно отправените закани и те са от такова естество, че да възбудят у нея основателен страх за осъществяването им. Пострадалата е със съхранени базови психични функции. Отправените закани за убийство към И.Г.Й. и против негови ближни, са възбудили основателен страх у Е.Й. за осъществяването им.

  Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Й. и Н.С., единствените свидетели преки очевидци на случилото се и на отношенията между страните, които дадоха показания по делото. От показанията на св. Й. се установява, че е била омъжена за бащата на подсъдимия и са живеели в една къща, като първоначално и подсъдимият е живеел при тях. Установява се, че е имало конфликти между подсъдимия и неговия баща, както и между нея и подсъдимия, но никога не е имало нанасяне на удари от страна на подсъдимия спрямо неговия баща - тя нито е била свидетел на такива удари, нито съпругът й е споделял за такива с нея. Установява се, че през 2016 г. подсъдимият е влязъл през оградата в дома им, скарал се с баща си и с нея, при което й отправил обидни думи, а при излизането си, без да иска блъснал св. Й. с вратата по главата. Установява се и че на инкриминираната дата - 19.10.2017 г. е получила телефонно обаждане от непознат номер, при което се обадил мъжки глас и изрекъл заканите: „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина“ и тези закани били чути и от И.Й.. В същия смисъл са и показанията на нейната дъщеря - св. С.. Тя потвърждава, че е била свидетел на конфликти между подсъдимия и неговия баща, както и между подсъдимия и майка й. Потвърждава за влизането на подсъдимия в дома им и конфликта с баща му, както и нанесения удар по главата на майка й с вратата от страна на подсъдимия. И двете заявяват, че не се страхуват от подсъдимия. И двете свидетелстват за обстоятелство описано в обвинителния акт, което съдът не е коментирал във фактическата обстановка, тъй като няма отношение към случая и в частност към повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия за две отдели деяния по чл.144, ал.3 от НК. Касае се за обстоятелството, че при едно излизане на разходка са били застигнати от черен джип, който е минал близо до тях и за който са помислили, че се управлява от подсъдимия. В с.з. св. Й. потвърждава заявеното от нея в досъдебното производство, а именно, че автомобилът е бил управляван от подсъдимия, докато св. С. заявява, че не е сигурна дали автомобилът се е управлявал от подсъдимия. Самият подсъдим не отрича това обстоятелство и признава за случай, при който е преминал покрай двете свидетелки, като пояснява как се е развила ситуацията.         

  Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, тъй като кореспондират изцяло с показанията на двете свидетелки - Й. и С.. Същият признава, че са се карали с баща си, но никога не го е заплашвал, че ще го убие. Признава, че му е казвал, но на шега "Ще те утрепя", но никога не е отправял заплахи със сериозен тон и не би си го позволил, тъй като баща му го е отгледал от 13 годишен. Признава и че са се карали със св. Й. и я е обиждал, но никога не й е отправял заплахи. Признава за конфликта, при който е блъснал баща си и последният е завел дело за домашно насилие. Признава, както беше посочено по-горе и за случая с джипа, когато е преминал покрай св. Й. и двете й дъщери. Категорично отрича на 19.10.2017 г. да е отправял заплахи по телефона на баща си и на св. Й..

         Съдът кредитира частично показанията на свидетеля К.. Същият пресъздава факти и обстоятелства станали му известни при извършената по случая проверка. В хода на тази проверка полицейския служител е снел обяснения от бащата на подсъдимия, от свид. Й. и нейната дъщеря, както и от майката на подсъдимия и от неговите баба и дядо. Пред него всички са потвърдили влошените отношения между подсъдимия и неговия баща от една страна и между подсъдимия и свид. Й. от друга. Че е имало конфликти между тях беше безспорно установено и в тази им част, показанията му следва да се приемат за достоверни. По отношение на конкретните факти касаещи инкриминираната дата обаче съдът няма как да даде вяра на тези показания, нито да изгради изводите си за виновност на подсъдимия, единствено и само на базата на тези показания. В случаят те се явяват косвени доказателства. Косвените доказателства естествено биха могли да се кредитират и да обусловят изводите на съда при преценка виновността на едно лице, но само ако подкрепят и допълват преките. Преките доказателства - показанията на свидетелките Й. и С. и обясненията на подсъдимия, както беше изтъкнато по-горе са еднозначни и безпротиворечиви, поради което бяха кредитирани изцяло от съда и от тяхното съдържание не се установи на конкретната дата да е имало отправени заплахи с убийство спрямо И.Г.Й. и Е.С.Й., доколкото свидетелката Й. заяви, че е имало съответното обаждане с посочените в обвинението реплики, но не би могла да потвърди, че това обаждане е било именно от подсъдимия, тъй като на дисплея не се е изписало неговото име, а непознат номер, а самия подсъдим категорично отрича да е отправял на посочената дата, а и когато и да е друг път подобни заплахи по телефона. Ето защо, тъй като преките доказателства, които съдът кредитира, водят до извода на съда за недоказаност на обвинението, поради което косвените такива, а именно показанията на свид. К., които противоречат на тези преки, които съдът е кредитирал, не могат да променят този извод.

         По същия начин следва да се разгледа и въпроса с изслушаната съдебно-психологична експертиза. Същата дава заключение, че и И.Г.Й. и Е.С.Й. са възприели правилно отправените спрямо тях закани и че тези закани са възбудили основателен страх от осъществяването им. Заключенията са изготвени на база данните от досъдебното производство и извършено изследване, почти една година след инкриминираната дата. В хода на досъдебното производство /което е послужило и като основание на РП – Сливен да повдигне обвинение срещу подсъдимия/ гласните доказателства са се различавали коренно от тези депозирани в съдебно заседание. Бащата на подсъдимия възползвайки се от правото, което му дава НПК отказа да даде показания, а другата пострадала – Е.Й. отрече категорично голяма част от основните факти и обстоятелства, за които е свидетелствала в досъдебното производство, а досежно телефонното обаждане, което пряко касае повдигнатото обвинение заяви, че не може да каже дали това е бил подсъдимия. При доказателствата, които съдът разполагаше в хода на съдебното следствие няма как изводите му да бъдат по-различни от тези намерили израз в постановената оправдателна присъда. Нещо повече, заплахата по телефона е звучала достатъчно сериозно, била е чута и от бащата на подсъдимия и е напълно възможно да е предизвикала като съдържание и като начин на изричане, основателен страх от осъществяването й. Доколкото обаче не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, че тази заплаха е била изречена именно от подсъдимия, това че е предизвикала основателен страх от осъществяването й по никакъв начин не може да промени извода на съда за недоказаност на обвинението.  

  Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

  Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

  В хода на съдебното следствие не се събраха безспорни и категорични доказателства в подкрепа на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.ал.1 от НК спрямо баща му И.Г.Й. и за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 спрямо Е.С.Й..

   От събраните по делото гласни доказателства, подробно коментирани по-горе, безспорно се установи, че на инкриминираната дата, действително е имало телефонно обаждане на телефона на свид. Й. и са изречени посочените в обвинението заплахи. Безспорно тези заплахи са от естество да възбудят основателен страх от осъществяването им. Безспорно се установи, че между подсъдимия и баща му и между подсъдимия и свид. Й. са възниквали конфликти, по често между сина и бащата, но е имало и такива между подсъдимия и свид. Й., както и че при тези конфликти се е стигало до отправяне на обидни думи от страна на подсъдимия спрямо всеки един от двамата. Безспорно е установено и че към един от тези конфликти се е стигнало до физическо съприкосновение между подсъдимия и баща му, както и между подсъдимия и свид. Й. и че е имало образувано дело за домашно насилие в РС – Нова Загора, прекратено поради оттегляне на молбата от страна на И.Г.Й.. Не беше установено по безспорен и категоричен начин обаче, че на инкриминираната дата телефонното обаждане е било именно от страна на подсъдимия и че той е изрекъл заплахите „Ще Ви избия боклуци, ще Ви унищожа, ще Ви срина”, поради което съдът го призна за невиновен по двете повдигнати обвинения.

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

19.07.2019 г.