РЕШЕНИЕ
гр.С.,
29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 13 897
по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 190990 от 13.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 78 466/2017 г. по описа
на СРС, І ГО, 36 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, че Н.В.М., ЕГН ********** и Р.С.М.,
ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********поравно и разделно /всеки по
половината/ сумата 2 298,71 лева – главница, представ-ляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.„********аб.№
144279 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04. 2016 г., от която 24,00 лева за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.11.2016
г. до окончателното й изплащането, за която сума на 09.11.2016 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62 588/2016 г. на СРС, ГО, 36
състав.
Със същия съдебен акт са отхвърлени като неоснователни и
исковете на „Т.ция
С.“ ЕАД срещу Н.В.М. и Р.С.М. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сума в общ размер от 131,27 лева /от които
2,92 лева върху цената за дялово разпределение/ – мораторна лихва върху посо-чената
главница, начислена за периода от 15.09.2015 г. до 17.09.2016 г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62 588/2016 г. на СРС,
ГО, 36 състав на 09. 11.2016 г., като Н.В.М. и Р.С.М. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД поравно
и разделно на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1177,78 лева – разноски в заповедното
и в исковото производства, съобразно уважената част на исковете, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати
на ответниците Н.В.М. и Р.С.М. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 27,01 лева –
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Б.Б.” ООД, гр.С..
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
като неоснова-телни предявените искове за обезщетението за забава в общ размер
от 131,27 лева за периода от 15.09.2015 г. до 17.09.2016 г. /от които: 128,35
лева върху главницата за доставена топлинна енергия и 2,92 лева върху главницата
за разпределение на топлинната енергия, е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***. В жалбата се поддържа,
че атакуваното решение в тази му част е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон и че е неоснователно. Наведени са съображения, че продажбата
на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, се осъществява
от топлопреносното предприятие при пуб-лично известни общи условия, които се
изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобря-ват от КЕВР към МС, които имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане, както и че тези общи условия регламентират
взаимоотношенията между страните, техните права и задължения, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорността при неизпълнение и др. Сочи се и че в раздел VІІ от Общите
условия, в сила от 13.02.2008 г. – „Заплащане на ТЕ”, чл.32, ал.1 е определен
редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. и ответниците/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, в който смисъл
задължението на ответниците за заплащане на дължимата от тях суми в размери,
посочени в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия, с изтичането на последния ден
от който същите са изпад-нали в забава. Релевирани са доводи и че са налице
издадени констативни протоколи на осно-вание чл.539 ГПК на съответните дати,
както и че общата фактура за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г. е публикувана
на 15.08.2015 г., във връзка с което също има издадени протоколи по чл.593 ГПК.
Моли въззивния съд да уважи жалбата и да отмени решението
на първоинстанцион-ния съд в обжалваната част, като се уважат исковете му
изцяло и му се присъдят направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците по жалбата
– Н.В.М. и Р.С.М.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК са подали бланкетен отговор на въззивната жалба,
в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, съотв. че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Претендират
присъждането на разноски по производството.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.Б.” ООД не
е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, като по
отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в
ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на
решението с оглед изложените в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно
съеди-нени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3073149/03.11.2016
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Н.В.М.,
ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН ********** при условията на разделна отговорност
/по ½ част/ общо за сумите: 2 298,71 лева – главница, от която: 2 274,71
лева – стойност
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за времето: от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 24,00
лева – за дялово разпределение на топлинната
енергия за същия период
относно топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в гр.С., ж.к.„**********,
абонатен номер 144279, и 131,27 лева – лихва за забава за периода: 15.09.
2015 г. – 17.09.2016 г., от
които: 128,35 лева – относно вземането за топлинна енергия и 2,92 лева –
относно вземането за дялово разпределение. На 09.11.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62
588/2016 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав срещу посочените лица за предявените
общи суми, дължими по ½ част от всеки от тях, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 03.11.2016 г. до изплащането им, като на заявителя
са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 363,65
лева, от които: 48,60 лева – държавна такса и 315,05 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
С определение №
21725/23.08.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 9 418/2017 г. по описа на
СГС, ІV-Б състав е прието на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК подаденото от Р. С.М. и Н.В.М. възражение с вх.№
3045857/19.06.2017 г. срещу издадената заповед за изпълнение по гр.д.№ 62 588/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 36 състав и делото е върнато на СРС, 36 състав за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК. Във възражението
молителите са оспорили дължимостта на вземанията по заповедта.
В срока по чл.415,
ал.1 ГПК – на 02.11.2017 г., ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за
установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжниците Н.В.М. и Р.С.М. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълне-ние на парично
задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от пре-дявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвид-ност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват
или погасяват това спорно право.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение №
190990 от 13.08.2019 г. по гр.д.№ 78 466/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 36
състав е влязло в сила на 25.09.2019 г. в
частта, с която
са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД искове с прав-но основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответниците Н.В.М., ЕГН **********
и Р.С.М., ЕГН ********** при условията на разделна отговорност – поравно, по
½ част, относно дължимостта на сумите: 2 274,71 лева – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр.С., ж.к.„********аб.№ 144279 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г. и 24,00 лева – стойност на услугата дялово разпре-деление, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 03.11.2016 г. до окончателното им изплащане,
с оглед на което със сила на пресъдено нещо по
делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ за ангажиране на отговорността
на ответниците в качеството му на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по договор за продажба на топлинна енергия с
ищцовото топлоп-реносно предприятие при публично известни общи условия във връзка
с процесния имот: апартамент
№ 13, находящ се в гр.С., ж.к.„********вх.”********с абонатен номер 144279 за периода: м.05.2014
г. – м.04.2016 г. относно главните вземания за потребената топлинна енергия и
извършеното дялово разпределение на същата в посочените размери.
Спорният въпрос във въззивното
производство е относно дължимостта на вземанията – предмет на отхвърлителната
част на решението на СРС, касаещи обезщетенията за забавено изпълнение на
установените главни задължения.
По отношение на първите претенции-предмет
на въззивен контрол – с правно основа-ние по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ГПК относно главницата за дялово разп-ределение, заявени в общ размер
от 2,92 лева за времето от 15.09.2015 г. до 17.09.2016 г., решаващият състав на
СГС намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговор-ността на
ответниците по тях. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия
2014 г. е пред-видено, че редът и начинът на заплащане на услугата за дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи същата,
и се обявява по подходящ начин на клиентите, за които обстоятелства в хода на
производството не са представени никакви дока-зателства, с оглед на което не
може да са обоснове извод за наличието на договорен срок за изпълнение на тази услуга между ищеца и двамата ответници.
Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата „дялово разпреде-ление”, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за запла-щане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху дължимата се като главница сума. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцо-вото дружество не е ангажирало доказателства за
връчването на ответниците на такава покана относно заплащането на стойността на
услугата за дялово разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в
забава и не дължат на „Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно това
главно задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед формирания от съда
извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава
върху стойността на вземането за дялово разпределение, обжалваното решение в
частта, в която исковете по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД са
отхвър-лени общо за сумата 2,92 лева за период: 15.09.2015 г. – 17.09.2016 г. като правилно трябва
да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено решението на СРС и относно вторите претенции-предмет
на инстанционен контрол с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД в общ размер от
128,35 лева за периода от 15.09.2017 г. до 17.09.2016 г., представляващи обез-щетения
за забавено изпълнение на главницата за доставена топлинна енергия.
Обезщетението за
несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и
възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното
му задължение. С нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топло-фикация С.” ЕАД на клиенти в град С., одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД имат сила на закон за страните по
това правоотношение, е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, определени по прогнозен дял, в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а с тази на чл.33, ал.2 – и падеж за
изпълнение на задъл-жението за плащане на дължими суми за доплащане след
изготвянето на изравнителните смет-ки – също в 30-дневен срок след
публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. До приключване
на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
представило доказателства за публикуване на фактурите за дължи-мите се от
ответниците като главница суми за топлинна енергия за исковия период в интернет.
Предвид това обстоятелство за
вземанията на ищцовото дружество за дължимата се стойност на потребената
топлинна енергия за времето от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. вкл. спо-ред мнозинството на съдебния състав ответниците не са изпаднали в забава,
тъй като не е нас-тъпил договорения между главните страни по спора срок за
изпълнение. По делото не е предс-тавена и покана, изходяща от „Т.С.” ЕАД, за погасяване на задължението за топлинна
енергия, надлежно връчена на длъжниците преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба доводи във връзка с клаузата на чл.32, ал.1 от общите условия
на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. За иско-вия
период отношенията между страните се регламентират от общите условия от 2014
г., в си-ла
от 12.03.2014 г., в които е предвиден различен ред относно заплащането на
топлинната енергия, като от друга страна – визираното правило на чл.32, ал.1 се
отнася само относно зап-лащането на цената на доставената топлоенергия, но не и
по отношение на стойността на дяловото разпределение. По
силата на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в граж-данското
съдопроизводство е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания, което не е направено от ищеца в дадения казус по отношение на
претенциите му с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
При приетия изход на спора на жалбоподателя-ищец
не се дължат разноски на осно-вание чл.78, ал.1 във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради липсата на представени доказа-телства за извършени разходи във връзка с
въззивното производство разноски не се дължат и на въззиваемите страни на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.38, ал.2 ЗА на
процесуалния представител на въззиваемите за осъ-ществената безплатна правна
помощ общо на двамата, следва да се присъди възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 190990
от 13.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 78 466/ 2017 г. по описа на СРС, І ГО,
36 състав в обжалваната от „Т.С.” ЕАД част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на
адвокат А.К.Д. – САК, с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 300,00
лева /триста лева/ – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Б.Б.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
о.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по гр.д.№ 13 897/2019 г. по описа на СГС
При съществуващата
фактическа обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от
решаващия състав на СГС, че е налице договорен срок за изпълнение на
задължението на купувача за заплащане на доставената топлинна енергия.
С оглед данните по делото ответниците не са изпаднали в забава относно плащане-то на главните
вземания, представляващи стойността на дължимата се топлинна енергия за
периода: м.05.2014 г. – м.04.2016 г. вкл., поради нищожност на клаузите на
чл.33, ал.1 и ал. 2 от приложимите за този период от време Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24
часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потреби-теля /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
опре-делени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на публику-ването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата
на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими
суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от
ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публи-куването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Приемам, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потре-бителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят
не може да бъде задължаван да направи значителни по размер икономически
инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да
направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до
интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен период от време за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се месечни сметки, за да може да съобрази едност-ранно определяните по този
начин от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение.
Предвид
горното считам, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г.
противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146,
ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Съобразно това обстоятелство, за вземанията на
ищеца за дължи-мата се стойност на топлинната енергия за времето: м.05.2014 г.
– м.04.2016 г. вкл., които попадат изцяло в приложното поле на Общите условия
от 2014 г., ответниците не са изпад-нали в забава, тъй като липсва договорен
срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена и покана за
изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на нормата на чл.84,
ал.2 ЗЗД.
Този мой извод не влияе на
крайното ми становище по съществото на спора, тъй като искът на „Т.С.“ ЕАД на
това основание е приет за неоснователен от мнозинството на състава. Особеното
ми мнение е единствено по мотивите на съдебния акт, но намирам същото за важно
с оглед съществото на разглежданата материя.
СЪДИЯ: