Мотиви
към Присъда №578
от 03.12.2019г., постановена по НОХД №299/2019г. по описа на Разградския
районен съд .
Районна прокуратура-гр.Разград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т.Д.Т. *** за това, че на 07.07.2016г., на път III-2002 /гр.Цар Калоян - с.Костанденец/, при
управление на моторно превозно средство - товарна автокомпозиция, състояща се от
седлови влекач «Волво ФХ42Т» с рег. №*** с прикачено към него самосвално полуремарке
„Вилтон“ с peг. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
де поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“
и чл.З от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/: „Участниците
в движението са длъжни: т.1. да спазват правилата за движение,…т.3. да не създават
опасности или пречки за движението и т.4. да не причиняват имуществени щети”, чл.15,
aл.1 от ЗДвП и чл.67 ал.1 ППЗДВП: "На пътя водачът на пътно превозно средство
се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най- дясната свободна лента“, чл.20, ал.
1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“ , чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл. 92, ал.2 от ППЗДвП „При разминаване
водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигурят
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.” и по непредпазливост
е причинил значителни имуществени вреди: по колесен трактор „Ню Холаид” с peг. №
**, собственост на ЗК „Хърцои”- с.Костанденец, общ.Цар Калоян, на стойност 28
830,37 лева и по самосвално полуремарке „Вилтон“ с peг. № **, собственост на
Уникредит Лизинг ЕАД - клон Бургас, на стойност 2 982,00 лева, като общата стойност
на причинените имуществени вреди е в размер на 31 812,37 лева- престъпление
по чл.343, ал.1, б."а" вр. чл.342, ал.1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението – счита, го за доказано и
предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.
Подсъдимият Т.Т. дава
обяснения, в които отрича виновността си. Лично и чрез защитника си моли да
бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Д.Т.
е роден на ***г***, Същият е разведен, не е осъждан.
Подсъдимият Т.Т. ***. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство
/МПС/ кат.С от 1985г., кат. СЕ и D- от 2002г. Работи като шофьор във „Ваня-Транспорт“
ЕООД- гр.Карнобат.
На 07.07.2016г. подсъдимият, осъществявайки свои служебни задължения, управлявал товарна автокомпозиция, състояща се
от седлови влекач «Волво ФХ42Т» с peг. № *** с прикачено към него самосвално полуремарке
„Вилтон“ с peг. № ***. Около 19.30 – 20.00 часа бил натоварен със зърно в село,
съседно на с. Костанденец и от там потеглил през с.Костанденец към гр.Цар
Калоян и оттам за гр.Варна.
Около 20.30ч. се движел по път ІІІ- 2002 от с.Костанденец към гр.Цар Калоян
със скорост около 32 км/ч. Превозвал около 25 тона зърно. Пътното платно било двупосочно
е обща широчина 6,5м., но поради обраслата гъста растителност от двете страни,
реално пътното платно било с широчина около 6 метра.
По същото време в обрата посока - от гр.Цар Калоян към с.Костанденец, се движел
колесен трактор „Ню Холанд“ с рег.№ *** с прикачено към него самосвално ремарке
с рег.№ ***, управляван от св.Г.В.Г., със скорост около 24.8 км/ч. Ремаркето било
натоварено с около 12 тона жито.
Подсъдимият Т. се движел на около 3 метра вдясно от левия край на платното
за движение, тъй като вдясно по посока на движението му е имало гъста
растителност, заемаща около 0.5 метра от платното за движение. Така той навлязъл
в остър завой с голям надлъжен възходящ наклон от 9%. Пътната настилка е била
суха, времето ясно, видимостта нормална за конкретните условия.
Зад него с л.а, .„Тойота“ се движел св. Т.С.Т..
Подс. Т. видял идващия срещу него трактор „Ню Холанд“. За трактора пътното платно било с низходящ наклон.
Подсъдимият се изтеглил надясно, опитвайки да избегне удара. Св. Г., който
управлявал трактора, виждайки товарната автокомпозиция, също се изтеглил вдясно.
Поради максималната натовареност и на двете автокомпозиции тяхната маневреност била
силно ограничена и последвал сблъсък.
За колесния трактор „Ню Холанд“ първоначалния удар бил в зоната на предно ляво
колело, след което било засегнато и задното му ляво колело. При удара бил оттласнат
надясно към крайпътната мантинела, където след няколко метра спрял и се преобърнал
на дясната си страна.
Спрямо състава от седлови влекач „Волво“ с прикачено самосвално полуремарке
„Вилтон“ първоначалния удар бил в лявото колело на първата от трите оси на полуремаркето,
след което било засегнато и лявото колело на втората ос. Тази автокомпозиция се
придвижила още няколко метра напред и спряла в края на пътното платно, насочена
полунадясно, като дясното колело на автовлекача се намирало върху крайпътния банкет.
Двамата водачи излезли от автомобилите, при тях дошъл и св.Т., който бил видял
сблъсъка и бил спрял веднага. Впоследствие на произшествието дошъл и св.Т.Х.- председател
на ЗК „Харцои“- с.Костанденец, чиято собственост бил колесния трактор „Ню Холанд“.
Същият направил снимки на местопроизшествието същата вечер, както и на
следващия ден, с мобилния си телефон.
На сигнала за ПТП били изпратени служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
гр.Разград- св.Н.Р.Н. и св.Б.И.Б., които пристигайки на място, извършили проверка
на документите на подс.Т. и св.Г., както и на управляваните от тях МПС. Изпробвали
и двамата водачи за наличие на алкохол с Алкотест „Дрегер 7510“ като цифровата индикация
на уреда по отношение и на двамата отчела нула промила. След като установили, че
има нанесени значителни имуществени вреди по колесния трактор „Ню Холанд“ и самосвалното
ремарке „Вилтон“, полицейските служители уведомили разследващ орган и запазили местопроизшествието
до идването на дежурната оперативно- следствена група. Бил извършен оглед на ПТП
и образувано досъдебно производство.
На досъдебното производство е извършена автотехническа експертиза, която сочи, че причината за настъпване на ПТП е, че при
движение по усложнен пътен участък имащ сравнително малка широчина от 6.5м, относително
голям надлъжен наклон- 9% и представляващ остър завой с ограничена видимост,
подс.Т. не е контролирал непрекъснато движението на управляваната от него автокомпозиция
в рамките на дясната за него лента за движение и е навлязъл частично в лентата за
насрещно движещи се ППС. Налице е била техническа възможност за предотвратяване
на ПТП и безконфликтно разминаване, ако подс.Т. се е бил движел възможно най-вдясно
в своята пътна лента.
Заключението на така описаната автотехническа експертиза не се кредитира от
съда. Само по себе си това заключение не дава отговор на редица въпроси, които
са възникнали при изясняване на релевантните обстоятелства, както сочи вещото
лице пред настоящия състав той не е извършвал оглед на местопроизшествието, а е
изготвил експертизата по писмени данни, които му били предоставени. Всичко това е наложило още при предходното
разглеждане на делото пред РРС назначаване на повторна експертиза. Тази
повторна четворна автотехническа
експертиза, която ще се обсъди по-долу,
дава различно становище и фактически опровергава основните положения в
първоначалното заключение от досъдебното производство. Доколкото именно повторната
експертиза назначена в хода на съдебното следствие при предходното разглеждане
на делото, допълнена и с допълнителна такава, сочи на един задълбочен анализ и в крайна
сметка не оставя съмнения в своята обоснованост, то съдът намира, че
експертизата от досъдебното производство не е дооценила някои съществени
обстоятелства, което в крайна сметка е довело и до погрешни крайни изводи.
Поради изложеното съдът не се съгласява със заключението на тази първоначална
автотехническа експертиза
Заключенията по изготвените комплексни автотехническа и оценъчна експертизи
установяват, че стойността на щетите нанесени в резултат на ПТП по колесен трактор
„Ню Холанд“ са в размер на 28 830,37 лева. а щетите по самосвално полуремарке „Вилтон“
с рег.№ ***- 2982,00 лева.
Във връзка с представените снимки от св.Х. на мобилния му телефон м.Samsung, е назначена и изслушана техническа експертиза /л.46 от
НОХД № 1050/2016г. на РС-Разград/, вещото лице по която дава заключение, че в
паметта на телефона са установени снимки на ПТП на път с.Костанденец- гр.Цар
Калоян, като общият им брой е 31. От дата 07.07.2016г. има четири броя снимки,
като първата е направена в 21:35:18ч., последната в 21:37:44ч. От дата
08.07.2016г. са останалите двадесет и седем снимки, като първата е направена в
07:21:40ч., а последната е в 11:39:59ч. Всички 31 броя снимки са разпечатани и
приложени като фотоалбум към експертизата, като под всяка снимка е записана
дата и часа на снимането й. При изследване на изображенията не се констатират
признаци, характерни за монтаж.
Както се каза по-горе при предходно разглеждане на делото пред РРС /НОХД
№653/2017г./ е назначена повторна четворна автотехническа експертиза /включен е
и трасолог/, вещите лица по която дават следното заключение: 1. От
доказателствата по делото се определя, че началото на удара между предната лява
част на трактора и лявата страна на полуремаркето /от лявата гума на първи мост
назад/ е било както следва: - по дължина на пътя на около 8-9 м след ориентира
/километричен камък със светлоотразители/,
по ширина на платното за движение на около 2,8-3м наляво от десния край
на платното за движение на път ІІІ- 2002, по посока на движение към
с.Костанденец; 2. Скоростта на движение на състав от превозни средства- седлови
влекач Волво с рег.№ А 8844 ВХ и полуремарке Вилтон с рег.№ *** към началото на
удара с трактора Ню Холанд е била около 32 км/ч. Скоростта на движение на
състав от превозни средства- трактор Ню Холанд с рег.№ **** с ремарке с рег.№
РР 01055 непосредствено преди произшествието е била около 24.8 км/ч.; 3.
Моментът на възникване на опасност за движението в експертизата е разгледан от
техническа гледна точка- това е момента, в който се открива видимост между
двамата водачи. Според данни в делото към този момент т.а.Волво не се е движил
плътно вдясно поради гъстата растителност, т.е. имало е опасност за движението
от техническа гледна точка. От сравняването на разстоянието на видимост Sв = 62м между двамата водачи със сбора на опасните зони
за спиране при установените скорости за движение- 48,2 м /23.5 + 24,7м/ следва
извода, че в конкретната пътнотранспортна ситуация, ако двамата водачи са
реагирали без закъснение те са имали техническа възможност да предотвратят
произшествието чрез спиране. В действителност разстоянието на видимост Sв е
било по-голямо, тъй като поради гъстата растителност състава от превозни
средства- седлови влекач Волво и полуремарке Вилтон не се е движил в плътно
вдясно. Причина за произшествите от техническа гледна точка е навлизането на
състава от превозни средства- седлови влекач Волво и полуремарке Вилтон в
лявата половина на пътя и закъснението на двамата водачи да започнат спиране
към момента, в който е възникнала опасност от техническа гледна точка; 4. При
конкретните условия технически не е било възможно съставът от превозни средства-
седлови влекач Волво и полуремарке Вилтон да се движи в границите на платното
за движение /6м/ без да премине частично вляво от надлъжната линия между двете
половини на пътя.
Назначена била и допълнителна
автотехническа експертиза, извършена от
същите четири вещи лица, която дава заключение, че: 1. От сравняването на
опасната зона за спиране на състава от превозни средства- трактор Ню Холанд с
прикачено ремарке- 23,4м с разстоянието 21,35м, което е изминал до мястото на
удара, следва извода, че Г.Г. е закъснял да започне спиране; 2. От сравняването
на опасната зона за спиране на състава от превозни средства-
седлови влекач Волво и полуремарке Вилтон- 24,8м с разстоянието, което е
изминало превозното средство след мястото на удара, следва извода, че Т.Т. е
закъснял да започне спиране. Изследването показва, че в конкретната
пътнотранспортна ситуация и двамата водачи са закъснели да започнат спиране.
В съдебното заседание пред настоящия състав вещите лица отново подчертават,
че в конкретната ситуация не е било
обективно възможно съставът от превозни средства, управляван от подсъдимия, да се движи в границите на своето платно за
движение без да премине частично в насрещното платно. Категорично изтъкват, че
единствената възможност за предотвратяване на произшествието е била
своевременно спиране и на двете насрещно движещи се МПС, което и двамата водачи
не са направили, т.е. не е било достатъчно да спре само единият участник в
движението.
Именно заключението на тази четворна експертиза
съдът кредитира. Същото заключение е
направено след обстойно изследване на всички
относими данни и в този смисъл според съда е напълно обосновано и не оставя
съмнение в правилността си.
Също при предходното разглеждане на
делото пред РРС /НОХД №653/2017г./ е назначена техническа експертиза, която
дава заключение, че: 1. Произшествието е възникнало около км 5+894 на път ІІІ-
2002 „Цар Калоян- Костанденец- Захари Стояново- Садина- Зараево- Попово“ в
хоризонтална крива, намираща се около километър след изхода от с.Костанденец в
посока гр.Цар Калоян. Ударът е настъпил при десен завой за трактора Ню Холанд с
рег.№ *** с прикачено към него самосвално ремарке с рег.№ ***, управляван от Г.Г.
и ляв завой за Волво FH42T с рег.№ *** и
прикачено към него самосвално полуремарке Вилтон с рег.№ ***, управляван от Т.Т.;
2. Средният надлъжен наклон на цялата обследвана дължина е 6,21 %. Зоната на
произшествието съвпада с хомогенен участък № 2 с дължина 40м. и надлъжен наклон
8,65 %; 3. Съществуващият надлъжен наклон в зоната на произшествието не
отговаря на нормативните изисквания за максимално допустим надлъжен наклон.
Според Наредба № 1 от 2000г. за проектиране на пътища за Vпр. /проектна скорост/ 40 км/ч е допустим надлъжен наклон от 8%, т.е.
превишението е 0,65%. Съществуващите наклони в останалите три хомогенни
участъка са съответно 6,9%, 5,98% и 5,07%. Те са значително под максимално
допустимият от 8%. Пътят е строен преди около 40 години, когато действащите към
момента нормативни документи не са съществували. В обследваният участък няма
вертикална крива, като по този начин се търси осигуряването на добра видимост;
4. Според Наредба № 1 от 2000г. за проектиране на пътища и Наредба № 18 от
23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни участъци, участъка от
с.Костанденец към гр.Цар Калоян отговаря на посочените критерии и е участък с
голям надлъжен наклон.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена
след анализ на всички доказателства по делото. В случая съществен е въпросът за
причините и механизмът на настъпилото произшествие. Показанията на св. Г.Г., управлявал трактора
и на св. Т. Т., който управлявал автомобила си след автокомпозицията,
управлявана от подсъдимия, реално не противоречат на изложената по-горе фактическа
обстановка. В такава насока са и обясненията на подсъдимия. Останалите
разпитани свидетели не са очевидци. Съдът все пак отдава значение на
показанията на двамата полицейски служители Н. Н. и Б. Б., които изнасят
собствените си изводи относно възприетата обстановка, изтъквайки, че при
възникналата ситуация именно тракторът управляван от св. Г. е следвало да спре
и понеже това не се е случило се е
стигнало до произшествието. Всъщност конкретните изводи на съда за механизмът
на произшествието се опират на заключенията на четворната автотехническа експертиза.
Както се посочи по-горе съдът не
кредитира заключението на първоначалната автотехническа експертиза от
досъдебното производство. По изложените по-горе съображения съдът кредитира
заключението на повторната четворна автотехническа експертиза и допълнителната
към нея. С оглед на това съдът приема,
че подс.Т., управляващ пътния състав по участък, явяващ се за него изкачване при
голям надлъжен наклон и ляв завой, стеснен от намиращата се покрай пътя гъста
растителност, фактически не е имал възможност да премине през пътния участък без
да навлезе частично в лентата за насрещно движение. Четворната експертиза
подчертава именно този факт. Според
чл.45, ал.1 от ЗДвП при подобна ситуация
- срещуположно движещи се ППС при голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно
или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на
спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.
Очевидно предимството е на изкачващото се превозно средство. Следващите алинеи на цитирания текст утвърждават
това правило, уреждайки задължение на спускащото се превозно средство да спре
или при необходимост да извърши маневра движение назад. В случая е налице закъснение от страна на св.Г., управляващ
спускащото се и по-леко превозно
средство, което му е попречило да спре и да пропусне изкачващото се
такова. И е несъмнено, че пряката
причина за произшествието и именно тази – закъснението на водача на спускащия
се трактор да спре, възприемайки изкачващата се автокомпозиция, а не
обстоятелството, че автокомпозицията, управлявана от подсъдимия се е движила
частично вляво от неговото платно за движение, което подсъдимият така или иначе
не е могъл да избегне. При това съдът намира, че не е налице виновно нарушение от
подсъдимия на цитираните в обвинението разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП. Подсъдимият,
с оглед ситуацията /наличието на гъста растителност, излизаща на пътя/, не е могъл
да избегне движението си частично в лявото платно. Подсъдимият не е губил
контрол над превозното средство и в крайна сметка не е бил длъжен и не е могъл
да предвиди настъпването на обществено опасните последици от създаващата се
ситуация. Действително, при създалата се опасност, подсъдимият също е имал
задължение да спре и както сочи експертизата той също е закъснял да го направи.
Този негов пропуск обаче не е пряката причина за произшествието. Както се каза
пряката причина за това е пропускът на другия участник в произшествието да
спре, с оглед на което произшествието би настъпило дори подсъдимият да беше
спрял. В крайна сметка става очевидно,
че именно св. Г. е допуснал неправилни
действия, които са предизвикали произшествието. Несъмнено е, че именно това е
пряката причина за произшествието. В поведението на подсъдимия такава
причинност не може да се обоснове, с оглед реалната фактическа обстановка. Това
само по себе си оневинява подсъдимия и налага същият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. чл.343, ал.1, б."а"
вр. чл.342, ал.1 от НК.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: