Определение по дело №2214/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260570
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300502214
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №260570

 

гр. Пловдив 19.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                 Бранимир Василев

 

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2214/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          От пълномощника на ищцовата страна – адв. К.К. е постъпила частна жалба против определение № 260053/14.08.2020г. постановено по гр. д. № 21026/19г. на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с., с което се оставя без уважение молба с вх. № 38703/08.07.2020г. по описа на ПРС, депозирана от адв. К.Й.К. – процесуален представител на ищеца К.Т.Н. за изменение на решението в частта за разноските.

          Частният жалбоподател адв. К.К. моли съда да отмени определението на районния съд и осъди ответника да заплати още 200лв.

          Другата страна „Изи Асет Менидмънт“ АД не взема становище.

          Предвид доказателствата, съдът установи следното:

          Спорният по делото въпрос е към кой момент следва да е определи размера на възнаграждението, дължимо по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Относно приложението на посочената процесуална норма съществува противоречива съдебна практика. Според актуалната практика, която е във връзка с казус възникнал след изменението на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение от 15.05.2020г. (Опр. № 398/12.10.20г. на ВКС по ч. гр. д. № 2938/20г., ІІІ г. о.) релевантния момент, към който следва да се определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ е последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателствата и е обявен ход по същество. В настоящия случай това е станало на 17.06.2020г., когато изменението на Наредбата, обнародвано в Д.В. бр. 68/31.07.2020г. все още не е било налице, поради което действащият към 17.06.20г. размер на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимално адвокатско възнаграждение е възлизало на 100лв.

Като е присъдил възнаграждение в размер на 100лв. районният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

            

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260053/14.08.2020г. постановено по гр. д. № 21026/19г. на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с., с което се оставя без уважение молба с вх. № 38703/08.07.2020г. по описа на ПРС, депозирана от адв. К.Й.К. – процесуален представител на ищеца К.Т.Н. за изменение на решението в частта за разноските.

          Определението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                                    Членове:1.                                  

 

 

 

                                                                                           2.