ОПРЕДЕЛЕНИЕ
28.05.2015г.
Бургаският
районен съд –XVII-ти граждански състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми май две
хиляди и петнадесета година
Председател: Диляна Йорданова
като разгледа докладваното
гр.д. № 8549 по описа на съда за 2015година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „д.с.***,
ЕИК****, със седалище гр.Бургас, ж.к. Изгрев, бл.3, срещу ****, ЕИК ***, със
седалище гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” №37, с която е предявен иск за приемане
на установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 471,98 лв. по
фактура№********** от
03.11.2014г., съставена въз основа на едностранна корекция на сметка. Излагат
се твърдения, че ищецът има качеството на наемател на електрифицирания обект, находящ
се на административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл.3, вх.В, ИТН ****, за
който са начислени процесните вземания, както и, че същият е собственост на трето
лице - „Електра” ЕООД. Това дружество е наемодател на ищеца и страна по
договорното облигационно правоотношение с ответника и е уведомено от ответника с
писмо от 03.11.2014г. за констатирана от служителите на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД манипулация на електромера, отчитащ количеството
потребена електроенергия в обекта. Прави се
искане за присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ангажират се писмени доказателства.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се изразява
становище за недопустимост на предявения иск. При условията на евентуалност се оспорват
всички релевирани факти в исковата молба. Ангажират се доказателства.
БРС е сезиран
с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
БРС,
при извършена служебна проверка счете предявеният иск за недопустим по следните
съображения:
От изложените в исковата молба твърдения може да се
направи извод, че ищецът не се намира в облигационно договорно правоотношение с
ответното дружество, като процесните вземания по фактура№********** от
03.11.2014г. са начислени от ответника
не на ищцовото дружество, а на трето лице „Електра” ЕООД. Последното
дружество се намира в облигационни
договорни правоотношения с ****
по повод доставката
на електрическа енергия
за електрифицирания
обект, находящ се на административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл.3,
вх.В, ИТН **** и от него в качеството му на страна по договора ответникът претендира заплащане на цената на доставената
електроенергия въз основа на корекция на сметка, а не от ищеца. При това положение за ищцовото дружество липсва правен
интерес да претендира
установяване на недължимост
на сумата по посочената фактура, тъй
като от страна
на ответника не се
твърди длъжник по
фактурата да е „д.с.*** и да ответникът да има вземане спрямо
ищцовото дружество.
Съдът
намира, че липсва правен интерес за ищеца от установяване по отношение на ответника, че не дължи сумата от 471,98 лв. по фактура№********** от
03.11.2014г., съставена въз основа на едностранна корекция на сметка Ищецът е трето лице в правоотношенията между собственика на имота, на
чието име е открита партидата и ответното дружество, поради което за ищеца
липсва правен интерес да обвърже със сила на присъдено нещо ответника, че не му
дължи процесната сума, тъй като за разходите за ползване на наетата вещ той е
задължен по силата на наемното правоотношение не пряко към ответника, а към
наемодателя си. Материалноправният
спор за липсата на основание за начисляване на вземането е между собственика
на обекта и ответника. От изложените в
исковата молба твърдения и приложените по делото доказателства е видно, че
носител на претендираното спорно материално право е наемодателят и собственик
на имота „Електра” ЕООД, поради което това лице е активно процесуално
легитимирано да предяви отрицателен установителен иск спрямо ответника за
недължимост на процесното вземане. Ищецът не е участник
в този спор, не е надлежно овластен от закона да предявява от свое
име чужди материални права, както повелява чл. 26 ал.2 от ГПК и търсената от него съдебна
защита в процеса е безпредметна и лишена от правен
интерес. Процесуалната субституция е допустима само в предвидените от закона
случаи. Освен това с евентуалното постановяване на позитивно решение в
настоящото производство ищецът няма да обвърже наемодателя, към когото ищецът –
наемател е задължен по силата на материалното наемно правоотношение, че не му дължи разходи за наетия обект за ползване
на електроенергия в размер на исковата сума.
Мотивиран
така, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. 8549/2014г. по описа на БРС като недопустимо.
ОСЪЖДА „д.с.***, ЕИК****, със седалище
гр.Бургас, ж.к. Изгрев, бл.3, да заплати на ****, ЕИК ***, със
седалище гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” №37, съдебно-деловодни
разноски в размер на 420 лева.
Определението
подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред Бургаски Окръжен
съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: