№ 46427
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110143499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
А. Б. М., ЕГН **********, срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: град ***, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1., т. 2 и
т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане обезщетение за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение, в размер на 2 667, 06 лв. за един месец
считано от 27.06.2024 г., до 27.07.2024 г., или в размер на 16 002,36 лв. за шест
месеца, считано от 27.06.2024 г. до 27.12.2024 г. ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността
“системен оператор“ в 02 група Регистрация и отчет на превозни средства“ на
04 сектор „Пътни превозни средства“ при СДВР-МВР.
Сочи, че със заповед със Заповед № 513з-*** г. на основание чл.192,
ал.1 от КТ, чл.195, ал.1, чл.187, ал.1, т.2, чл.190 от КТ, при спазване на
изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 от КТ й е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ
трудовото й правоотношение с работодателя било прекратено.
Сочи, че заповедта, с която й било наложено дисциплинарно наказание
1
„Уволнение” била немотивирана, като не съдържала данни за нарушителя,
нарушението с неговите конкретни белези и параметри, кога е извършено то,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.
Твърди, че в длъжностната характеристика на ищцата не са й вменени
допълнителни изисквания, като работата й се осъществява единствено на
компютър и не представлява потенциална опасност нито за себе си, нито за
колегите си, от действията ми не би могло да настъпи трудова злополука или
друга вреда. Сочи, че същия ден след извършения теста с дрегер, който
установил 1.32 промила алкохол в издишания въздух, изпълнявала
служебните си задължения, тъй като заповедта за отстраняването й била
връчена по обед на 15.05.2024 г.
Твърди се, че била нарушена е процедурата, предвидена в чл.193, ал.1
от КТ, доколкото във връчената й покана не било посочено дисциплинарното
нарушение, в което съм обвинена. Изтъква се, че наложеното й наказание е
несъразмерно тежко за извършеното нарушение.
С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните
обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищцата заемала длъжността “системен оператор“ в 02 група
Регистрация и отчет на превозни средства“ на 04 сектор „Пътни превозни
средства“ при СДВР-МВР, че със Заповед № 513з-*** г., връчена на ищцата
на 15.05.2024 г., на основание чл.192, ал.1 от КТ, чл.195, ал.1, чл.187, ал.1, т.2,
чл.190 от КТ на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”,
като на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото й правоотношение с
работодателя било прекратено.
Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест
се разпределя, както следва:
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
2
правоотношение, което е прекратено с процесната заповед. В тежест на
ответника е да докаже, че уволнението, е законосъобразно извършено, а
именно – че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската
власт и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения
период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
Ищецът не сочи доказателства за оставането си без работа в периода,
за който претендира обезщетение.
По доказателствените искания на страните съдът счита следното:
Приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.
По отношение на доказателствено искане на ищеца, на основание чл.
190, ал. 1 от ГПК, с което се иска да бъде задължен ответникът да представи
по служебна бележка за последното изплатено брутно трудово
възнаграждение, съдът намира допустимо, относимо и необходимо, поради
което следва да бъде уважено.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на
ищеца.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява
възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
3
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част
на настоящото разпореждане.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и към
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата е 7-дневен срок от получаване на съобщението,
да представи по делото заверено копие от Трудов договор № АТД-
387/15.03.2007г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК представи по делото
служебна бележка за последното изплатено брутно трудово възнаграждение
на ищцата, а именно за месец април 2024г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца при режим на довеждане.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.11.2024 г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от
отговора на исковата молба, като им се УКАЗВА, в едноседмичен срок от
връчване на разпореждането да вземат становище във връзка с доклада и да
предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок
страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5